Р Е Ш Е Н И Е
№ 1922/11.10.2019г.
Град Пловдив, 11,10,2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 802 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят – М.Й.З., ЕГН: **********, с ЕТ „***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Раковски, ул. „Симеон І“ № 38, е обжалвал Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008951-091-001/01.08.2018г., издаден от В.И.на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.Б.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 628/29.10.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 32 107,97лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 808,58лв., допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък на ЕТ за 2016г. в размер на 13 725,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 746,30лв. и допълнително установени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2016г.: ДОО в размер на 3 785,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 528,80лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 478,71лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,57лв. и ЗО в размер на 2 365,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 330,50лв.
В жалбата се претендира отмяна на РА поради незаконосъобразност, необоснованост и като издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска и присъждане на направените по делото разноски. Според него, не е изпратена от третото неучастващо по делото лице „***“ ООД относно обстоятелствата за начина на установяване легитимация на изпращача на стоките и възможността плащането по наложен платеж да се извърши и на друго лице, различно от посоченото в документа. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото / л. 287/ писмена защита от пълномощника адв. А.. Представен е списък с разноските, но не е заявена претенция за присъждането им нито в жалбата, нито в съдебно заседание.
Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Р. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се датата на представените след обжалването на РА по административен ред комисионен договор от 30.04.2016г., ведно с приемо – предавателните протоколи към него (л. 21 – 43).
Съдът намира,
че жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което се явява допустима.
Ревизията на жалбоподателя З.е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16001616158633-073-001 от 11.01.2017г. Същата се явява повторна такава, след като с решение № 714 от 07.12.2017г. е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001617000679-091-001 от 19.09.2017г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за издаване на нов ревизионен акт.
Настоящата ревизия на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617008951-020-001/18.12.2017г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Т.Б.на длъжност главен инспектор по приходите и В.Й.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, да извършат ревизия на задълженията на З., включително за дейността му като ЕТ, относно следните задължения: данък върху добавената стойност за периода от 29.06.2016г. до 31.12.2016г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало на надлежно на 28.12.2017г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001617008951-020-002/26.03.2018г. и Р-16001617008951-020-003/25.04.2018г., като крайният срок за приключване на ревизията е бил определен на 28.05.2018г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № Р-16001617008951-092-001/11.06.2018г. Въз основа на констатациите в РД В.И.на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.Б.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив са издали процесния РА № Р-16001617008951-091-001/01.08.2018г.
Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 628/29.10.2018 г. го е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея. Това означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.
От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в процесното Решение № 628/29.10.2018г. съдът установи, че предмет на обжалване данъчни задължения и задължения за ЗОВ, в следствие на следните констатации: През ревизираната 2016г. М.З. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е попълнено приложение № 3 Доходи от възнаграждение по извънтрудови правоотношения. Съгласно декларираните данни, от платеца на дохода „***“ ООД е изплатена сумата в размер на 2 780,93лв., от която авансово е удържан данък в размер на 190,53лв. Посочената сума е изплатена по банков път по сметка на З.в „Първа инвестиционна банка“ АД.
При предхождащата двете ревизионни производства ПУФО, както и при първоначалната ревизия е констатирано, че З.е извършвал продажби на различни стоки посредством публикувани обяви в интернет сайт www.olx.bg. Доставките са извършвани чрез куриерска фирма „***“ ООД въз основа на товарителници с изпращач М.З., а плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи.
От РЛ са изискани документи и писмени обяснения за закупените и в последствие предложени за продажба стоки, като в отговор на ИПДПОЗЛ са представени единствено фискален бон от 21.06.2016г. за закупена градинска люлка от „Керамик груп“ ЕООД на стойност 106лв. и фискален бон от 29.06.2016г. за закупени от „Джамбо Ес Б“ ЕООД басейн с 4 столчета на стойност 59,99лв. и батут – мрежа многоцветна на стойност 149,99лв. Подадена е нарочна декларация, в която е декларирано обстоятелството, че средният процент надценка на продадените от него стоки е 50%.
С цел установяване на факта, че именно З.е публикувал обяви в интернет сайта www.olx.bg, в които е предлагал стоки за продажба, е изискана информация от собственика на сайта „Наспърс класифайд България“ ЕООД (с предишно наименование „Алегрогруп България“ ЕООД. Съгласно получената информация се касае за потребител с ID 2527933 и посочен и-мейл при регистрацията mladenzaikov@abv.bg. Изпратена е информация в електронен вид за публикувани от лицето обяви за предлаганите за продажба стоки и услуги, дата на публикуване на обявите, IP адрес, от който са публикувани и стойност на предлаганите артикули.
Предвид липсата на информация за извършени продажби, до куриерската фирма „***“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ, в което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач или получател М.З.. Поради големия обем извлечена информация, документите са представени на електронен адрес – линк, като е установено, че за М.З. са налични записи за 1 661бр. пратки, като получените от него суми по наложен платеж и пощенски парични преводи са на стойност 147 535,60лв. за периода от 01.01.2016г. до 31.07.2016г. и на стойност 297 395,70лв. за периода от 01.08.2016г. до 31.12.2016г. (помесечно стойността на извършените продажби е обобщена в таблица на стр. 28 от РД).
Представени са като информация на оптичен носител и подписани с електронен подпис следните файлове:
-„КУ подател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с подател М.З. за процесния период;
-„КУ получател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с получател М.З. за процесния период;
-„ППП подател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с подател М.З. за процесния период;
-„ППП получател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с получател М.З. за процесния период;
-„Разписки“ – разписки за доставка на пощенски пратки/пощенски записи.
В папка, наименована „RKO“ се съдържат снимки на документи, показващи разплащане в брой на наложен платеж, а в папка „Post_dc“ – документи за извършени пощенски парични преводи. Предвид значителния брой куриерски пратки за месеците след 01.08.2016г., надвишаващи 220бр. месечно, е направен извод, че З.извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и независимо, че има регистриран ЕТ не декларира резултатите от извършваната икономическа дейност. Това представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК и при констатирането му е преминато към извършване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. На З.са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК и е изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ. Установено е, че укритите приходи от търговската дейност за 2016г. възлизат общо на 297 395,70лв., което е сумата на получените суми от доставките с наложен платеж, заплатени в брой. Тъй като не са представени документи за стойността на закупените стоки, предмет на последваща продажба, съответстващите разходи са изчислени, като е взета предвид декларираната от самото РЛ надценка от 50%, като възлизат на 198 263,80лв. По този начин е изчислена печалба от дейността в размер на 99 131,90лв., като след приспадане на изчислените ЗОВ в общ размер на 7 630,14лв. е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 91 501,76лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 13 725,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 808,58лв.
По отношение облагането с ДДС е направен извод, че З.извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС и в следствие на извършените от него облагаеми доставки е формиран облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно данните в таблица на стр. 31 от РД, оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС се надвишава към 31.05.2016г., което означава, че З.е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.06.2016г., което не е направено. На основание разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, чл. 86, ал. 1, тт. 2 и 3 от ЗДДС и правилото на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 32 107,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 808,58лв. За всеки един данъчен период от 29.06.2016г. до 30.06.2016г. и от 01.07.2016г. до 31.12.2016г. е начислен ДДС в размер, посочен в таблицата на стр. 33 от РД.
По отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че през 2016г. З.извършва търговска дейност по занятие, чрез продажба на стоки, рекламирани в интернет сайт www.olx.bg. РЛ не е внасяло вноски като самоосигуряващо се лице (нито авансови, нито такива за годишно изравняване), като при ревизията са определени авансови вноски за ДОО – 645,12лв., ДЗПО – УПФ – 252лв. и ЗО – 403,20лв., ведно с прилежащите лихви (таблици на стр. 38 – 39, стр. 43 и стр. 41).
Изчислени са и вноски за ЗОВ за годишно изравняване, като е прието, че доходът от трудова дейност, върху който са дължими, възлиза на 265 288,06лв., изчислен като разлика между размера на укритите доходи – 297 395,70лв. и доходът, върху който са определени авансови вноски. При съобразяване максималният годишен размер на осигурителния доход за 2016г. съгласно ЗБДОО в размер на 31 200лв. са изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване, посочени в таблици на стр. 40, 41 и 42 от РД, както следва: за ДОО – 3 140,38лв., за ДЗПО – УПФ – 1 226,71лв. и за ЗО – 1 962,73лв., ведно с прилежащите лихви.
В хода на административното обжалване (на датата на постановяване на решението на горестоящия административен орган) са представени като доказателство комисионен договор със страни „Амара транс логистик“ ЕООД (комитент) и М.Й.З.(комисионер) с предмет извършване на сделки от името на комисионера за сметка на комитента по изпращане на стоки и получаване на суми и приемо – предавателни протоколи за предаване на парични суми на 15-то и 30/31-во число на месеците от май до декември 2016г. (л. 21 – 43). В първото по делото съдебно заседание е направено възражение от страна на процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата на тези частни документи, с твърдението, че са създадени за целите на процеса.
Във връзка с твърденията за извършване на търговска дейност въз основа на комисионен договор, съгласно който З.действа като комисионер, е ангажирано изготвянето на съдебно – графологична експертиза. В съдебното заседание на 29.05.2019г. е прието заключение на вещото лице Н.Б. (наименовано „Протокол № 103“ от 16.05.2019г.), без направени възражения от страните по делото. Съгласно експертния извод на вещото лице подписът за „броил сумата“ в приемо – предавателните протоколи на л. 28 – 43 по делото е изпълнен от М.З..
В хода на съдебното обжалване са представени допълнително следните писмени доказателства от трето неучастващо по делото лице „***“ ООД – Общи условия за услугите на *** Куриерски услуги (л. 251 – 260), както писма вх. № 8859 от 09.05.2019г. и вх. № 16295 от 10.09.2019г. от ръководителя на Административно обслужване в „***“ ООД.
Съгласно съдържанието на първото писмо при изпращане и получаване на пратки, пощенски парични преводи и наложени платежи, се изисква клиентът да представи документ за самоличност. Изплащането на наложения платеж може да бъде направено и към друго лице, ако е налице споразумение, разпореждане през телефонна централа или пълномощно. Не могат да бъдат представени оригинали на документи, тъй като не е посочено ЕГН на лицето и период на извършвана проверка.
Съгласно съдържанието на второто писмо само част от изисканите в оригинал документи са открити в архива на „***“ ООД и са представени (без опис, на л. 284). Останалите документи в оригинал не са открити, като поради технически проблем не може да се посочи към коя институция са изпратени. Останалите оригинали на документи не са открити, тъй като към настоящия момент са унищожени.
Предвид горното съдът следва да изложи от
правна страна следното:
Ревизионното производство е предхождано от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол от 11.01.2017г., при които констатирани фактите на регистрация на профил на З.в интернет сайт www.olx.bg, публикувани от него обяви и получени суми от наложени платежи и пощенски преводи. Събраните при проверките доказателства, включително и тези, записани на оптични носители, са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизионното производство. Събраните доказателства на отпични носители са копирани и предоставени на З., за което е съставен протокол серия АА № 1352287 от 25.04.2018г. (л. 97 – 98). В този смисъл, необосновано е твърдението в жалбата, че лицето не е запознато със събраните доказателства.
Основните възражения в жалбата се състоят в обстоятелството, че представените в електронен вид, подписани с електронен подпис документи от куриерската фирма „***“ ООД са невалидни, което е посочено в решението на горестоящия административен орган, с което е отменен първоначално издаденият РА. На следващо място са изложени твърдения, че действително на оптичния носител се съдържат снимки на документи от „***“ ООД, на които действително има положени подписи, но не е ясно дали са изпълнени от него или са на съставителя на документа. Предвид предлагането за продажба чрез обяви в интернет сайта www.olx.bg на разнородни стоки се изказват предположения, че се касае за дейност на различен от него субект, който е злоупотребил с данните от откритата му партида в „***“ ООД.
По направените
възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2
от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В
жалбата само са изказани твърдения, че З.не е положил подпис в товарителниците
като изпращач на куриерски пратки, както и не е получил сумите по наложените
платежи и пощенските преводи. Твърденията му се основават на липса на
представени оригинални документи за това, но в хода на съдебното производство са
представени оригинали на част от тези документи (л. 234). Съдът констатира, че
множество доказателства са представени в ZIP файлове със снимки на документи,
показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка „rko“
и парични преводи – папка „post_dc“ и товарителници.
В тях е изписано името М.Й.З.и е положен подпис, който не е оспорен и не са
ангажирани доказателства за оспорването, включително изготвянето на съдебно – графологична експертиза. Заключение по СГрЕ
е прието по делото без направени възражения, но заключението касае положени
подписи от З.в частни документи, по отношение на които е направено изрично
възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на
датата. Следва да бъде посочено, че
пълномощникът на жалбоподателя е направил изрично изявление, че не поддържа
твърденията за извършени доставки от З.като комисионер за сметка на коминтента „Амара транс логистик“ ЕООД, а поддържа изразената в жалбата защитна
теза /л. 262-гръб/ .
При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
По реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. За тези действията се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето. Според чл. 52 от ДОПК документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.
При обсъдената фактическа обстановка не е спорно, че ревизираното лице има регистрация като едноличен търговец, но не са декларирани резултати от извършвана икономическа дейност. Същевременно, през процесния период З., като ФЛ, е реализирало значителен брой продажби на разнородни стоки чрез куриерските услуги на „***“ ООД, за което е получило и съответни плащания. Възражението, което се прави във връзка с извършените продажби на стоки, приходите от които не са декларирани е, че неизвестно лице е извършило злоупотреба с данните от регистрираната му партида в „***“ ООД. В тази връзка следва да бъде посочено, че при предхождащата ревизията проверка РЛ е представило единствено 2бр. фискални бонове от ЕКАФП за закупени стоки от търговски обекти „Джъмбо“ и „Алати“, като идентични артикули са предмет на продажба чрез куриерски услуги към различни лица в България. Поради тази причина, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана търговска дейност, чрез покупко – продажба на разнородни стоки. В предхождащата ревизията проверка самият З.е декларирал, че надценката при продажбата на стоките е 50%, т.е. неизгодни за себе си факти. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за злоупотреба с лични данни на лицето, още повече, че в РКО за изплатени му суми, представени в оригинал и под формата на снимки, е изписано неговото име и е положен подпис. Твърдението, че този подпис не е изпълнен от него отново не е подкрепено с доказателства, най-малкото чрез ангажиране изготвяне на СГрЕ на евентуално направени разпечатки на документите, представени в електронен формат и подписани с електронен подпис.
По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
В случая, РЛ през процесния период е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стотици вещи с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. Още повече жалбоподателят не отрича, че е целял реализиране на печалба. При това положение безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези доходи да са декларирани и да е внесен дължимият данък, безспорно е наличието и на предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал. 2 на същата разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По аргумент от чл. 66, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по 20%, като в случай че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.
При тази правна регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки условно могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива - сочещи на прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на доставки на стоки са първичните счетоводни документи и съответни съпътстващи документи, носещи информация за вида и количеството на стоката, цената, начинът на транспорт и предаване във владение на получателя. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са тези, сочещи на фактът на притежание на стоките за извършване на доставката и материално-техническата обезпеченост за извършване на доставката. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
Между страните не се формира спор относно факта, че ревизираното лице е притежавало съответните количества и видове стоки, които са посочени в обяви, публикувани в интернет сайта www.olx.bg, за да е обективно възможно извършването на установените от органите по приходите доставки. Не се поставя под съмнение и механизмът на доставките чрез ползването на куриерска услуга. Налице е пълнота от данни за вида на стоките, количествата, цените, датите, месата на доставка и получателите на пратките. Съпоставката на данните за получените от ревизираното лице суми по наложени платежи и парични – пощенски преводи, с данните от файловете от базата данни на куриера за подадените пратки, позволява еднозначно установяване на предмета на всяка една продажба. Тук следва да се посочи, че достоверността на събраните в хода на ревизията данни от технически носители е обезпечена по надлежния ред, чрез подписването на електронните документи с квалифициран електронен подпис и чрез генериране на контролни числа при последващото им копиране. Така събраните в хода на ревизията електронни документи са годни доказателства, които подкрепят фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите. Съдържанието на представената от куриера информация и годността й да удостовери проследимост на доставките се потвърждава и от съдебно счетоводната експертиза.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че както по отношение на получените по наложен платеж суми, така и от парични – пощенски преводи, се установяват насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице като доходът от тях е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. В тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват правен извод, различен от този на органите по приходите. Съдът приема, че безспорно са били налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Доколкото наличието на основание по чл.122, ал.1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено, каза се, в производството по обжалването на РА фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното – така чл.124, ал.2 от ДОПК. С тази презумпция се ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за верни направените изводи от страна на ревизиращите.
Преди да определят конкретните размери на публичните задължения по периоди, органите по приходите са извършила подробен анализ и са установили облагаемия оборот по ЗДДС, респ. моментът на възникване на задължението за регистрация и начисляване на данъка. Също така са изчислили и самата печалба на ревизираното лице след отчитане на прилагания процент на надценка. При определяне на задълженията по ЗДДФЛ е спазен принципът за съпоставимост на приходите спрямо разходите, също така облагаемият доход е редуциран с дължимите осигурителни вноски. Правилно са приложени и законоустановените размери на данъчните ставки.
По отношение определяне вноските за ЗОВ, считано от 15.02.2011г. разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. За да бъдат установени допълнителни осигурителни задължения на лицето е необходимо приходните органи да обосноват, че определеният недостиг на средства е покрит с укрити доходи от трудова дейност по аргумент на чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този аспект ВАС многократно се е произнасял, че с презумптивна доказателствена сила се ползват само обоснованите констатации на РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Тоест, за да е приложима посочената оборима презумпция, органите по приходите следва да са обосновали някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК. С оглед препращащата норма на чл. 124а от ДОПК настоящият състав намира, че предметът на доказване в особеното производство не изключва необходимостта от извършване на анализ за източника на укритите приходи и дали същите по своето основание, регулярност, системност, периодичност и размери на доходите, могат да бъдат указание за извършвана от лицето скрита дейност с характер на трудова или приравнена такава. Този извод се подкрепя и от релевантния кръг на обстоятелства, очертан в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в частност по т.1 „вида и характера на фактически осъществяваната дейност“ и по т. 10 „сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му“. Иначе казано, нужна е обосновка (напр. дейност като едноличен търговец, собственост или съдружие в търговски дружества, стопанска дейност, полагане на нерегламентиран труд, престация на трудов резултат и др.), че източникът на доходите потенциално може да бъде приравнен като такъв от трудова дейност. Едва при наличието на такива констатации, презумцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК ще се пренесе и относно характера на доходите като трудови. Респективно именно в тази хипотеза тежестта на доказване и оборване на презумпцията за трудовия произход на дохода ще падне върху ревизираното лице. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при неустановен източник на доходи, принципът на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагане на доходите от всички източници и невъзможността да се класират доходите към някоя от групите по гл. I до V на раздел IV ЗДДФЛ и чл. 35, т. т. 1-5 ЗДДФЛ, отнасят доходите с недоказан произход към посочените в чл. 35, т. 6 от ЗДДДФЛ.
В случая констатациите на ревизионния акт са изградени въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.
( Принципно задължението за обществено осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6, ал. 2 от КСО/ и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между страните няма спор, че задълженото лице в процесния период не е осигурявано на нито едно основание по КСО и ЗЗО. Същевременно безспорно установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация, налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. При това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 /предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г./ от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 /предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г./ от КСО”.
Предвид недобросъвестното поведение на задълженото лице, както и неангажирането на ССЕ по отношение коректността на изчисленията на ревизиращия екип, определеният осигурителен доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, следва да се приеме като максимално достоверен. При това положение съдът намира, че при наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за ревизирания период органите по приходите законосъобразно са определили по основания и размер допълнителни задължения за осигурителни вноски на оспорващия.
Горното налага отхвърляне на жалбата, а съобразно изхода на спора, на ответника следва да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 2 392,52лв. (две хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.З., ЕГН: **********, с ЕТ „***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Раковски, ул. „Симеон І“ № 38 против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008951-091-001/01.08.2018г., издаден от В.И.на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.Б.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 628/29.10.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 32 107,97лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 808,58лв., допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък на ЕТ за 2016г. в размер на 13 725,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 746,30лв. и допълнително установени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2016г.: ДОО в размер на 3 785,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 528,80лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 478,71лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,57лв. и ЗО в размер на 2 365,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 330,50лв.
ОСЪЖДА М.Й.З., ЕГН: **********, с ЕТ „***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Раковски, ул. „Симеон І“ № 38 да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 2 392,52лв. (две хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки) за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: