Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 5092 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 09.11.2017г.
по гр. дело № 15068/2017г. СРС, 48 състав, с което е отхвърлен предявения от К.К.П.,
Ц.Г.К. и В.К.К. срещу „Е.Б.Т.“ ЕАД, ***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата общо
781. 21 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2009г. – 30.09.2010г., сумата 98. 29 лв. –
мораторна лихва за периода 01.08.2009г. – 08.06.2011г. и 125 лв. разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 30.08.2011г. по ч.гр.д. № 10409/2011г.
на РС - Пловдив. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивниците – ответници обжалват решението като неправилно и
необосновано, поради противоречие на процесуалния и материалния закон. Поддържат, че на 25.04.2013г. няма реално
извършен опис на движими вещи, тъй като съставеният на същата дата протокол не
обективира описани или оценявани движими вещи, а описът е пренасрочен за
следваща дата. Поради това на посочената дата няма реално извършени
изпълнителни действия, а последното извършено реално изпълнително действие е на
19.10.2012г., когато действително е съставен опис и оценка на движими вещи.
Сочи се, че неправилно СРС е приел, че с молбата от 27.03.2015г. взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, тъй като със същата
молба е поискано пристъпване към изпълнение, без да се сочи конкретен
изпълнителен способ. Предвид изложеното, въззивниците твърдят, че вземанията по
процесния изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изп.д. №
201275804000066 на ЧСИ М.О., са погасени по давност на 19.10.2015г., а
изпълнителното производството е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, на 19.10.2012г. , считано от последното изпълнително
действие и предприетите след това изпълнителни действия са ирелевантни. Молят съда да отмени решението и постанови
ново за уважаване на иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – ответник „ЕНВ Б.Т.“ ЕАД, гр. Пловдив, оспорва
жалбата в писмен отговор като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, с присъждане на разноски.
Софийски градски
съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. С оглед доводите в подадената въззивна жалба, следва да се отбележи
следното:
Производството
пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищците К.К.П., Ц.Г.К.
и В.К.К. не дължат /разделно, по равно/ на ответника „ЕНВ Б.Т.“ ЕАД, сумата общо
781. 21 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2009г. – 30.09.2010г., сумата 98. 29 лв. –
мораторна лихва за периода 01.08.2009г. – 08.06.2011г. и 125 лв. разноски,
предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 201275804000066 на ЧСИ М.О.,
образувано въз основа на издаден срещу наследодателя им К.П.К. изпълнителен
лист от 30.08.2011г. по ч.гр.д. № 10409/2011г. на РС – Пловдив.
Ищците твърдят
в исковата молба, че след 25.04.2013г., на която дата е извършен опис на
движими вещи, няма предприемани други валидни изпълнителни действия, поради
което от тази дата, с изтичане на
двегодишния преклузивен срок на 25.04.2015г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено. Сочат, че, считано от последното
изпълнително действие на 25.04.2013г., приложимата 3 - годишна погасителна давност
за вземанията е изтекла на 25.04.2016г.
СРС е приел, че след извършения валидно опис на
25.04.2013г., в рамките на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е налице ново
изпълнително действие – подадена молба от 27.03.2015г., с която взискателят е поискал извършването на
конкретно изпълнително действие, поради което вземанията не са погасени по
давност.
Изп.д. № 66/2012г. е образувано на 21.01.2012г. въз
основа на изпълнителен лист от 30.08.2011г., издаден в полза на ответното
дружество за процесните суми срещу длъжника К.П.К.. Същият е починал на
27.09.2013г. и ищците са конституирани като негови наследници в изпълнителното
производство, на основание чл. 429, ал. 2 ГПК.
Съгласно доказателствата в приложеното в цялост изпълнително
дело, на 19.10.2012г. е извършен опис на движими вещи на длъжника и съставен
протокол за опис на движимо имущество. Съгласно протокол за опис на движимо
имущество от 25.04.2013г., ЧСИ е удостоверил, че му е осигурен достъп до жилището
лично от длъжника и същият е обещал до
08.05.2013г. да внесе сума, като изпълнението е отложено за 28.05.2013г. С
молба от 27.03.2015г. взискателят е поискал присъединяване на изп.д. №
351/2013г. , образувано срещу същия длъжник и е посочил изпълнителни способи –
както опис и запор върху движими вещи, така и изпълнение върху недвижими имоти.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР
№ 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, вкл. извършването на опис и оценка на вещта. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая няма
спор, че е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
началният момент, по арг. от чл. 114, ал.1 ЗЗД, с оглед изискуемостта на
вземането за главница, е 30.10.2010г., когато е настъпил падежа на последната
месечна вноска. В тази връзка настоящият
съдебен състав не споделя мотивите на СРС, че началният момент е влизане в сила
на заповедта за изпълнение. Следователно първото прекъсване на давността е на
19.10.2012г., от когато тече нова давност, като всяко следващо изпълнително
действие прекъсва давността.
Неоснователни са доводите в жалбата за липса на реално
извършени изпълнителни действия на 25.04.2013г. и 27.03.2015г., които да са
прекъснали давността. Следва да се отбележи, че в исковата молба ищците се
позовават именно на описа от 25.04.2013г. като последно валидно изпълнително
действие, поради които наведените в жалбата доводи в обратен смисъл, са
неоснователни. Описът на посочената дата е отложен поради молба на длъжника за
извършване на доброволно плащане, поради което не може да се тълкува като
бездействие на взискателя. Молбата от 27.03.2015г. на взискателя за
присъединяване на друго дело срещу същия длъжник също следва да се тълкува като
действие, което прекъсва давността, с оглед и задължителните указания в т. 10
от ТР № 2/2015г. п т.д. № 2/2013г. на ВКС, съгласно които присъединяване на
кредитор е действие, прекъсващо давността.
Единственият довод в жалбата, че последното валидно изпълнително
действие е от 19.10.2012г. всъщност се
прави за първи път в жалбата, а в исковата молба се поддържат различни факти.
По изложените съображения,
предявеният иск на предявеното основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се
присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция, които
възлизат на сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2017г. по гр. дело № 15068/2017г.
СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********, Ц.Г.К., ЕГН ********** и В.К.К.,
ЕГН ********** да заплатят на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. –разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.