№ 231
гр. Габрово, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224200500377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДИМАС” АД представлявано от Изпълнителния
директор Г.Д.Н.Г., против Решение № 304/20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1834/2021 г.
по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлен изцяло предявения иск чл. 422 от
ГПК.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства. По безспорен
начин по делото било установено, че с подписването на Запис на заповед от 06.11.2017г. с
място на издаване гр. Габрово, издателят П. В. П. е поел задължението безусловно срещу
представянето на записа на заповед, без протест и разноски, да заплати на „ДИМАС” АД
или на негова заповед сумата от 100 000 лева. Записът на заповед е предявен на издателя П.
В. П. с Нотариална покана рег. № 7564,том ІІ, № 550/01.11.2018г., връчена чрез нотариус
П.К., рег. № 299 на НК и с район на действие района на Габровски РС, връчена на
17.12.2018г. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Записът на заповед представлява основание за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл. 417 т.10 от ГПК, тъй като съдържа
изискуемите от закона реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Според жалбоподателя при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
1
съществуването на вземане по каузално правоотношение във връзка, с което е издаден
записът на заповед. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235 и чл. 236 от
ГПК и е основал постановеното решение само на избрани доказателства, без обсъждане на
целия доказателствен материал с оглед на редовно направените от ищеца пояснения в
отговор на общото оспорване на вземането от страна на ответника, а именно че на П. В. П.
са предоставени суми за заплащане на семестриални такси и стипендия за обучение във
Варненски свободен университет, за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна
защита и като служител на „ДИМАС” АД, които като неформални заеми е следвало да
възстанови на дружеството след приключване на обучението му в специалността „Пътно
строителство” във ВСУ.
Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да бъде
постановено друго, с което предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК да бъде
уважен.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата
се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Сочи се, че ищецът сам
е въвел каузално правоотношение между страните в процеса, като е заявил в първото
заседание по делото, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължението на
ответника да върне получени от ищцовото дружество суми за заплащане на семестриални
такси във ВСУ, стипендия, заплащане на адвокатско възнаграждение и връщане на
получени в качеството му на служител на „ДИМАС” АД, но неотчетени суми. Освен това
според ответника записът на заповед не му е бил надлежно предявен чрез връчване на
нотариална покана, тъй като нотариуса не е спазил изискването на чл. 47 ал.3 изр. 3 от ГПК
да извърши проверка за месторабота на издателя на записа на заповед и да направи опит за
връчване на нотариалната покана чрез работодател.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„ДИМАС” АД със седалище в гр. Габрово срещу П. В. П. от гр. Габрово. Предявеният иск е
с основание чл. 422 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата 10 000,00 лева – главница, частично от вземане в размер на
100 000.00 лева произтичащо от Запис на заповед от 06.11.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260199/06.11.2020 г. по
ч. гр. д. 1715/2020 г. на РС Габрово.
По делото е безспорно установено, че ответникът П. В. П. е издател на Запис на
заповед с място на издаване гр. Габрово и дата на издаване 06.11.2017г., по която е поел
задължение безусловно, без разноски и протест, срещу представянето на записа на заповед
да плати на „ДИМАС”АД или на негова заповед, сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/
лева.
2
Записът на заповед е предявен на издателя П. В. П., чрез Нотариална покана рег. №
7564, том II, № 550/01.11.2018 г., връчена чрез Нотариус П.К., рег. № 299 на НК и район на
действие РС - Габрово на 17.12.2018 г., при условията на чл.47 от ГПК. Нотариусът е
отразил, че П. В. П. не е открит на посочения в нотариалната покана адрес при трикратни
посещения в рамките на един месец, като след справка в НБД „Население” е установено, че
това е неговият постоянен и настоящ адрес. Залепено е уведомление на входната врата на
имота и на 17.12.2018г. нотариалната покана е оформена като връчена по реда на чл. 47 от
ГПК.
След предявяването на записа на заповед по описания по- горе начин, по заявление
на „ДИМАС”АД е образувано ч.гр.д. № 1715/2020 г. по описа на РС - Габрово и с
Разпореждане от 06.11.2020 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 260199 от 06.11.2020 г. и изпълнителен лист №
260429 от 06.11.2020 г., с които бил осъден П. В. П. да заплати на кредитора „ДИМАС” АД
сумата от 10 000 лева - главница, представляваща частично предявена претенция от вземане
в размер 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и 200 лева - разноски по делото.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител
ответникът възразил на основание чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед.
В първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, ищецът е въвел
твърдения, че с посочения запис на заповед били обезпечени суми, предоставени в заем на
ответника, както следва: На 12.02.2013 г. сумата в размер на 1200 лв., ведно със
съпътстващи такси общо сума в размер на 4346,67 лв.; На 6.10.2017 г. сумата в размер на
1000 лв., съгласно касов разходен ордер; На 05.09.2017 г. сумата в размер на 200 лв.; На
21.09.2017 г. сумата в размер на 480 лв.; На 17.09.15 сума в размер на 300 лв.; На 13.03.2015
г. сумата в размера 450 лв.; На 30.12.2013 г. сумата в размер на 5 хиляди лева.
В подкрепа на тези твърдения по делото са представени Протокол № 221/16.12.2013г.
от проведено събрание на Съвета на директорите на „ Димас” АД, на което е взето решение
за учредяване на индивидуална студентска стипендия на П. В. П. и на още един служител на
дружеството, в размер на 5000 лева за всеки от тях. Посочено е, че стипендията се учредява
за целия срок на обучението, с цел да подпомогне студента в издръжката му и да
финансира изготвянето и защитата на дипломната му работа и се предоставя еднократно. В
съответствие с това решение е приложен и РКО от 30.12.2013г. за изплатени на П. В. П.
5000 лева стипендия, съгласно протокол.
От страна на ищеца са представени още : справка за заплатени семестриални такси
във ВСУ на обща стойност 4 381.00 лева, 3 бр. разходни касови ордери за изплатени на П.
суми: РКО от 05.09.2017г. – за сумата от 200 лева, РКО от 21.09.2017г. - за сумата от 480.00
лева и РКО от 06.10.2017г. – за сумата от 1 000 лева. Представени са и копия от договори за
правна защита и съдействие по сл. д. №39/2014г. и по НОХД от 2015г. по описа на
Дряновски РС.
3
Съгласно назначената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна
експертиза за периода от 04.04.2008 г. до 01.12.2017 г. от ищцовото дружество в полза на
ответника са изплатени: 1. суми за семестриални такси на П. В. П. в общ размер на 4381,00
лева на ВСУ „Черноризец Храбър" за обучение по специалност „пътно строителство” като
сумата е осчетоводена като разход и с нейния размер е намален финансовият резултат на
дружеството. В счетоводството на ищеца тази сума не е осчетоводена по сметка от група
„Разчети” - като задължение на ответника, което той следва да възстанови. 2. стипендия в
размер на 5000,00 лева съгласно протокол № 221 от общо събрание на СД на ищеца,
проведено на 16.12.2013 г. Сумата е включена в разходите на „ДИМАС” АД като „Други
разходи”, по дебита на сметка 609 - Други разходи и с нея е намалена реализираната печалба
на дружеството. 3. през отчетната 2015 година на ответника са предоставени 7 150,74 лева
като служебен аванс, която сума е отчетена от П. В. П.; през отчетната 2017 година на
ответника са предоставени 1 214,00 лева като служебен аванс, която сума също е отчетена.
За сборна сума 750,00 лева – адвокатски хонорар няма налични записи в счетоводството на
ищеца, също не са налични и първични счетоводни документи (РКО), които да
потвърждават, че сумата е изплатена от ищеца „ДИМАС " АД на ответника П. В. П..
С оглед на горното, вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца няма
счетоводни записи, които да показват неизплатени задължения на ответника П. В. П., във
връзка с получени суми от касата на дружеството или задължения във връзка с
възстановяване на изплатени суми за такси за обучение на П. В. П. във Варненския
свободен университет.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира от правна
страна, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на задължение на
ответника П. В. П. към „Димас” АД, за обезпечаване на което задължение се твърди, че е
издаден процесният запис на заповед от 06.11.2017г .
Съгласно установената задължителна практика на ВКС обективирана в решение
№127 от 12.07.2013 г. по т.д.№274/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, записът на заповед
е от категорията на абстрактните сделки, т. е. основанието не е елемент от фактическия
състав на тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но
това не означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание. Поначало
записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което
може да е възникнало от различни юридически факти и именно съществуващата друга
каузална сделка обикновено е непосредствената причина /основанието/ за менителничното
задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка
задължения. Затова, при надлежно въведени от страните в производството по чл.422, ал.1 от
ГПК твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното
правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването
й - наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка.
В настоящия случай в първоинстанционното производство от страна на ищеца са
въведени твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните, за
4
обезпечаването на задълженията по които ответникът е издал записът на заповед от
06.11.2017г.
По делото е установено, че за периода, през който ответникът е бил служител на
„Димас” АД / от 04.04.2008 г. до 01.12.2017 г. /, от страна дружеството са му изплащани
суми на различни основания. Съгласно счетоводните записвания в счетоводството на
ищцовото дружество обаче, П. В. П. е отчел всички подлежащи на връщане суми по сметка
422 „подотчетни лица” и няма задължения към дружеството.
Други суми са изплатени от „Димас” АД за семестриални такси и стипендия на
ответника П., като са осчетоводени като разход на ищцовото дружество. Тези счетоводни
операции кореспондират с решението по Протокол № 221/16.12.2013г. от събранието на
Съвета на директорите на „ Димас” АД, а именно да се учреди индивидуална студентска
стипендия на П. В. П. в размер на 5000 лева, платима еднократно за целия срок на
обучението, с цел да подпомогне студента в издръжката му и да финансира изготвянето и
защитата на дипломната му работа. Намаляването на печалбата на „Димас” АД с размера на
изплатените суми за семестриални такси и стипендия на П., също налага извода, че тези
средства са предоставени безвъзмездно, с оглед на това, че П. В. П. е служител на
дружеството, и не подлежат на възстановяване.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
основал решението си само на избрани доказателства, без обсъждане на целия
доказателствен материал. Напротив в решението си съдът е направил подробен анализ на
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви кои от тях кредитира и по
какви съображения, като след преценката им е достигнал до правилен извод относно
липсата на задължения, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед от 06.11.2017г.
Тези мотиви изцяло се споделят от въззивния съд, поради което и на осн. чл. 272 от ГПК
съдът препраща към тях.
Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените във
възивното производство разноски за адвокатска защита в размер на 900.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 304/20.06.2022г. постановено по гр. д. № 1834/21 г. по
описа на Габровски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, бул. „Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „Б.З.” * сумата 900,00 лева /деветстотин лева / – разноски във въззивното
производството, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6