Решение по дело №1055/2017 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№719                                                17.11.2017 г.                                           град Ямбол

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Ямболският районен съд                                                     ХІV граждански състав

На петнадесети ноември                                                   две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в състав:

                                                                                                  Председател:Галя Русева

 

при секретаря М. Й.,

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 1055 по описа за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

            Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба. С влязло в сила съдебно решение № 324/08.06.2017 г., постановено по горното дело, е допусната съдебна делба между Т.В.Б. с ЕГН **********, П.И.Б. с ЕГН **********, Г.И.Б. с ЕГН ********** ***, и Т.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, по отношение на следните недвижими имоти: 69/514 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.558.89 с площ от 514 кв.м. по КК на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. ***, ведно с построените в този имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.558.89.4.1, представляващ жилище-апартамент с площ от 78,38 кв.м., и друг вид сграда за обитаване с идентификатор № 87374.558.89.5 с площ от 36 кв.м., ПРИ КВОТИ: по 1/6 ид.ч. за Т.В.Б., П.И.Б. и Г.И.Б., и 3/6 ид.ч. за Т.Г.Б..

           От заключението на приетата по делото във втората фаза СТЕ, изготвена от в.л. Д., става ясно, че процесните имоти са реално неподеляеми съобразно квотите на страните, като средната им пазарна стойност е в размер на 31 400 лв. Стойността на дяловете на съделителите е, както следва: за Т.В.Б., П.И.Б. и Г.И.Б. – по 5 233 лв., и за Т.Г.Б. – 15 700 лв.

           В първото по делото с.з. след допускането на делбата ищцата Т.В.Б. е направила възлагателно искане с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК, като е поискала процесният имот да бъде поставен в неин дял, тъй като била адресно регистрирана там и твърди, че към датата на смъртта на наследодателя си И.Г.Б. е живяла в имота. Ищцата Т.Б. не оспорва факта, че притежава и друго жилище, като това обстоятелство се установява и от представените от ответната страна писмени доказателства – Протокол № 5 за разпределение на апартаментите, гаражите, таваните и мазетата между членовете на ЖСК „***“, както и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/23.05.1991 г. на нотариус при ЯРС, видно от който ищцата Т.Б. е придобила по време на брака си в режим на СИО закупен от наследодателя й /неин съпруг/ имот в с. М.. При това положение съдът намира, че възлагателното искане на ищцата Т.Б. е неоснователно, тъй като, за да бъде уважено същото, следва да се установи, че имотът е неподеляемо жилище, че ищцата е живяла в този имот с наследодателя към датата на откриване на наследството и че не притежава друго жилище, а от доказателствата се установи, че същата притежава друго жилище. Поради това, имотът като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като лицето, направило възлагателното искане, не отговаря на условията на чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане в негов дял на този имот. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните, а именно: по 1/6 - за Т.В.Б., П.И.Б. и Г.И.Б., и 3/6 - за Т.Г.Б..

            В първото по делото с.з. след допускането на делбата – 13.09.2017 г., ответникът е предявил против ищците иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за осъждането им да му заплатят сумата от общо 1 500 лв., по 500 лв. всеки, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. съсобствения процесен имот за периода от 01.12.2016 г. до 01.10.2017 г. , по 50 лв. месечно от всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане. Твърди, че е бил лишен от правото да ползва собствената си ½ ид.ч. от процесния имот през посочения период, като в тази връзка е представил и нот.покана, изпратена до другите съделители, връчена им на 22.11.2016 г., с която им е поискал от 01.12.2016 г. месечен наем в размер на 150 лв. общо за ползването на неговата собствена ½ ид.ч. от процесния имот. В отговор на изпратената им нотариална покана, ищците са изпратили до отв. Т.Б. също нотариална покана /връчена на 23.12.2016 г./ да се яви в кантората на нотариус Т. Д. при ЯРС на 22.12.2016 г., за да му предоставят ключ за имота, като са го поканили да ползва собствена си ½ ид.ч. и са го уведомили, че са му освободили югоизточната стая /спалня/ и цялата лятна кухня, с общо ползване на банята и тоалетната. Няма спор, че ответникът не се е явил на посочената дата, за да му бъде предаден ключът за жилището, като подобна готовност да му се предостави ключ за имота е изразил и процесуалният представител на ищците в с.з. на 13.09.2017 г.

            От разпита на св. Д.Ч.– съсед на процесния имот, се установява, че действително ищците през есента на миналата година са освободили част от имота, за да може ответникът Т.Б. да го ползва, като свидетелката лично е помагала при изнасянето и местенето на мебели и багаж. Свидетелката потвърждава, че имотът се състои от три стаи, лятна кухня и външна баня и тоалетна, като семейството на Т.Б. е ползвало само едната стая и лятната кухня, а за ответника са били освободени двете други стаи от имота. Свидетелката не може да потвърди дали на ответника е бил даден ключ за имота, но е видяла, че такъв му е бил приготвен.

            Разпитана е и св. Д.Б. – съпруга на ответника, която заявява, че изобщо не са искали ключ за имота, тъй като не е възможно същият функционално да се ползва от две семейства.

            С оглед събраните писмени и гласни доказателства, безпротиворечиви в своята съвкупност, съдът намира претенцията по сметки на ответника Б. изцяло за неоснователна, тъй като се установи безспорно, че ищците веднага след отправяне на нотариалната покана за ползване на имота са освободили по-голямата част от същия и са поискали да предоставят ключ на ответника, но същият не се е отзовал на поканата, нито е пожелал да ползва имота. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Ето защо, тъй като ответникът доброволно е отказал да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, въпреки че му е била дадена възможност за това, не му се дължи обезщетение за лишаване от правото на ползване и претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

             На осн. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на делбата, както следва: ищците Т.В.Б., П.И.Б. и Г.И.Б. – по 209,32 лв., и ответникът Т.Г.Б. – 628 лв.

            На осн.чл.1 от Тарифата, ответникът Т.Г.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 60 лв., представляваща държавна такса по отхвърления иск по сметки.

             Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                       

Р   Е   Ш   И   :

           

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: 69/514 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.558.89 с площ от 514 кв.м. по КК на гр. Ямбол, с административен адрес гр. Я., ул. ***, ведно с построените в този имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.558.89.4.1, представляващ жилище-апартамент с площ от 78,38 кв.м., и друг вид сграда за обитаване с идентификатор № 87374.558.89.5 с площ от 36 кв.м.

           ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно: по 1/6 - за Т.В.Б., П.И.Б. и Г.И.Б., и 3/6 - за Т.Г.Б..

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес *** против Т.В.Б. с ЕГН **********, П.И.Б. с ЕГН ********** и Г.И.Б. с ЕГН ********** ***, иск за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 1 500 лв., по 500 лв. всеки, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. съсобствения процесен имот за периода от 01.12.2016 г. до 01.10.2017 г. , по 50 лв. месечно от всеки от ответниците, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА Т.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на ЯРС държавна такса от 60 лв. по предявения иск по сметки.

          ОСЪЖДА Т.В.Б. с ЕГН **********, П.И.Б. с ЕГН ********** и Г.И.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв. К., да заплатят по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на делбата в размер от по 209,32 лв.

          ОСЪЖДА Т.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 628 лв.

         Решението може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: