№ 20388
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20201110141543 по описа за 2020 година
Образувано е по предявен от „**** срещу „***“ АД иск с правно основание
чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът твърди, че на 04.10.2019г. е настъпило ПТП между Пежо с рег. № СА ***НА -
застрахован при ищеца и МПС *** с рег.№ СА*** ХА застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност на застраховката към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другия участник в него ,
застрахован при ищеца -Пежо с рег. № СА ***НА, е претърпял имуществени вреди,
заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „***“,
валидна към датата на ПТП. Посочва, че ищецът е поканил ответника да възстанови
на ищеца сума в общ размер на 1842.28 лв. ведно с ликвидационни разноски -
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, но плащане не е
постъпило. С оглед на изложените факти, предявява иск по чл.411 КЗ суброгационното
вземане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и разноски по делото. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания. В срока по чл.131 ГПК ответникът „***“ АД е подал отговор
на исковата молба, с която оспорва механизма на ПТП и вината на водача на
застрахованото при него МПС, участник в произшествието. При условията на
евентуалност оспорва размера на заявеното вземане като завишен.
В тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за застраховка между него и
собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се
1
предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите както и наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между увреждащото МПС и
ответника.
В тежест на ответника е да докаже плащане на предявеното вземане, както и
наведените от него възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно и от доказателствата по делото са установени следните
обстоятелства, както следва: ОТДЕЛЕНО с ДОКЛАДА по ДЕЛОТО ЗА БЕЗСПОРНО
И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ е налице договор за застраховка между него и
собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; както и наличието на застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между увреждащото МПС и
ответника.
Приети по делото са писмени доказателства, а именно: ДКП ППТП от 04.11.2019г.;
Уведомление по щета, разпитани са свидетели - двамата водачи и е приета по делото
съдебно техническа и допълнителна съдебно - техническа експертиза.
Спорът по делото е в механизма на деянието, като събраните свидетелски показания
си противоречат, като тези на свидетеля Л., съответстват на описаното в ДКП ППТП
от 04.11.2019г., а тези на свидетеля Д. - на представеното пред застрахователя му
уведомление за щета.
Съдът след като се запозна с целия доказателствен материал и като изхожда от
писмено доказателство - ДКП ППТП от 04.11.2019г.,счита, че на същото следва да
се даде вяра, доколкото е подписано от двамата свидетели - водачи, непосредствено
след случилото се ПТП счита, че доколкото протоколът е доброволен, следва да се взе
предвид, обстоятелствата по настъпване на ПТП, описани в него по воля на страните: а
именно: в графична схема: Водачът на МПС "***" управлявал автомобилът бавно в
посока на движението по бул. ***, до колона от паркирали автомобили , намираща се
до тротоара, когато движещият се зад него в същата посока на движение автомобил го
удря отзад. Видно от посочените в графа 11 видими щети, по МПС *** са били видими
щети задна броня, подкланик гарнитура лява джанта , изкривен заден мост, носач.
Посочените вреди в подписания от двамата водачи не съответства на разказа на
свидетеля Д., че вредите по МПС *** са били странично, защото водачът предприел
маневра обратен завой.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и
срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице валиден договор за
имуществено застраховане, действащ към датата на застрахователното събитие;
валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, плащане от страна на ищеца-застраховател на застрахователно
обезщетение за настъпилите вреди, както и възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от
застрахования вреди.
С оглед описаното по - горе съдът счита, че следва да се приеме описания в
ДКП ППТП от 04.11.2019г. механизъм на ПТП, с причини изложени по - горе,
поради което и след като са взети предвид показанията на свидетеля Л. ( които
съвпадат с изложеното в ДКП ППТП от 04.11.2019гг., подписан от двамата водачи
без възражения) съдът приема за установен и доказан описаният в Допълнителна СТЕ
механизмът на ПТП: ( според взетото предвид от ВЛ описания по свидетелските
показния на свидетеля Л.): на 04.10.2019г. около 14:00ч лек автомобил Пежо 407се
движи по бул. " ***:" в посока кръгово движение на кръстовището с Паметник **** и
срещу сградата на бивше кино " Левски" водачът не осигурява безопасно разстояние
при разминаване и реализира ПТП с намиращия се отдясно на пътното платно лек
автомобил *** , на който водачът е изчаквал за предприемане на маневра паркиране.
Съгласно гореизложения механизъм съдът счита, че изключителна вина за реализиране
на ПТП има водачът на застрахования при ищеца водач, който не е изчакал водачът на
МПС ***, не е осигурил достатъчно разстояние между него и МПС намиращо се пред
него, като така е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗдвП, като не е съобразил
поведението си с намиращия се пред него автомобил, поради което искът на ищеца
следва да се отхвърли изцяло на това основание, като ищецът не проведе пълно и
главно доказване на факти и обстоятелства разпределени в негова доказателствена
тежест, а именно: противоправно деяние, вина на застрахования при ответника водач.
С оглед изхода от настоящия спор, право на разноски има ответната страна,
която е сторила такива в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
3
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**** с ЕИК *** срещу „***“ АД с ЕИК *** иск с
равно основание чл. 411 КЗ с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1842.28 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, представляващи вреди по застрахованото при ищеца
МПС Пежо 407 с рег. № СА ***НА, в следствие претърпяно ПТП на 04.10.2019г.в гр.
София, по щета № *** като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „**** с ЕИК *** да заплати на "***“ АД с ЕИК *** сумата в размер на
100 лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4