МОТИВИ ПО НОХД № 1086/2012 г. ПО ОПИСА НА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Съдебната фаза на наказателното
производство е по реда на глава ХХVII
от НПК и е образувана по обвинителен акт на РП Стара Загора, с който е
повдигнато обвинение против Р.Д.Ж., с ЕГН-**********, за това, че на
04.08.2011г., в гр. Стара Загора, отнел чужда движима вещ-златен ланец- 37 гр.,
14 карата на стойност 2035 лв. от владението на В.Г.В.,***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив – престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, букви”а” и „б” от НК.
По делото е конституиран като
граждански ищец В.Г.В. *** и е
приет за съвместно разглеждане предявеният от него против подсъдимия граждански
иск за сумата
от 2 035 лв., представляваща имуществена вреда от деянието, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2011 г. до окончателното й
изплащане.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за налагане на подсъдимия на наказание
„Лишаване от свобода” в размер на две тодини и седем месеца, което при
условията на чл.58а от НК да се редуцира с 1/3, като се приспадне времето, през
което подсъдимият е задължан под стража, считано от 14.04.2012 г. Взема
становище да се уважи изцяло гражданският иск, ведно със законните последици.
Повереникът на гражданския ищец
пледира да се уважи изцяло гражданският иск, ведно със законната лихва от
деянието до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.
Гражданският ищец се присъединява
към казаното от адвоката си.
Защитникът моли за наказание на
подзащитния му, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, ориентирано към
мининума, предвиден в закона, като се приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК.
Изтъква смекчаващите отговорността обстоятелства. Взема становище да се уважи
гражданският иск – като основателен.
Подсъдимият заявява, че се задължава
след освобождаването от затвора да възстанови точно същата вещ на В.Г.В..
С последната си дума подсъдимият заявява,
че относно присъдата, нищо не може да каже, не може да реши. Заради първата
страница от обвинителния акт лежал две години, оттам нататък ще реши съдът.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.Д.Ж. е роден на *** ***,
български гражданин е, със средно
образование, безработен е, не е женен, осъждан е, живее в гр. Стара
Загора, общежитие „Панорама” №1, ет. 6, ап. 605.
На 04.08.2011 г. подсъдимият Р.Ж.
бил с познати в едно барче, което се намирало на кръстовището на ул. …….., и
което в момента било в ремонт. Там, освен него, били свидетелите ….. и В.В.,
които се познавали. В барчето отишла и свидетелката ….. - приятелка на
барманката ….., която подготвяла барчето за пуск и експлоатация. Компанията се била уговорила от
предната вечер да се срещнат и да се почерпят. Всички пили алкохол. Подсъдимият
и свидетелят В. се познавали, тъй като родителите на подсъдимия живеели в ….,
където живеел и свидетелят В.. Подсъдимият Ж. се държал свойски със свидетеля В., наричал го „Батко” и
няколко пъти правил опити да го прегърне през раменете, но тъй като между тях седяла
свидетелката Чернаева, не успял. Свидетелят В. носел на врата си масивен златен
ланец, правещ впечатление, както с изработката си, така и с масивността си. Той
го носел непрекъснато от почти 20 години. При опитите да прегърне свидетеля В.,
подсъдимият Ж. огледал добре закопчаването на ланеца и преценил как най-лесно и
незабелязано може да го откопчае. Свидетелката …. стояла в заведението около 40
минути и си тръгнала, а останалата част от компанията продължила да се черпи.
Около 22 часа всички решили да си тръгват и свидетелят В. си повикал такси. Всички
излезли вън от заведението. Свидетелите …… изпратили барманката ……, като
гледали по посока на движението й към блока, в който живеела, а подсъдимият Ж.
се доближил до свидетеля В. и го прегърнал през раменете около врата, като
искал да му каже нещо. Свидетелят В. помолил таксиметровия шофьор да почака.
Подсъдимият попитал свидетеля В. за общи неща - как е, какво прави. По време на
разговора, Ж. разкопчал ланеца, прибрал го в ръката си, след което го поставил
в джоба си. Свидетелят В. не усетил нищо и се качил в таксито. Като потеглили,
почуствал, че му липсва нещо и като се опипал около врата, установил, че му
липсва ланецът. Веднага се върнал с таксито обратно и на мястото заварили
всички от компанията. Свидетелят В. казал на подсъдимия да му върне ланеца, но
последният отричал да го е взел. Свидетелят В. огледал мястото, където били, и
след като не намерил нищо, потеглил с таксито, а подсъдимият и свидетелите ……
тръгнали да се прибират пеш. Свидетелката ….. няколко пъти попитала подсъдимия Ж.
дали действително е откраднал ланеца на свидетеля В., но той отричал. След като
изпратили свидетелката ……, подсъдимият и свидетелят …… останали сами и тогава подсъдимият
показал на свидетеля ……. ланеца с думите: ”Нали съм голям майстор и никой нищо
не разбра”. След като ланецът преминал в негово владение, подсъдимият решил
веднага да го отчужди, като го продаде или заложи и предложил на свидетеля ……
да отидат до работещата денонощно заложната къща срещу комплекс „Верея” и да го
продаде. Двамата отишли до заложната къща, служителят в нея претеглил ланеца,
теглото било 37 гр., проверил го дали е от злато, но се поколебал относно
грамажа и отказал да го приеме. След това подсъдимият и свидетелят Петров се
разделили и на другия ден подсъдимият Ж. продал ланеца за 1300 лв.
От заключението на съдебнооценителна
експертиза се установява, че стойността на ланеца е 2035 лв.
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена, като се позовава на направените самопризнания на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата,
събрани в досъдебната фаза и приобщени по делото, а именно: показанията на
свидетелите ………, заключението на съдебнооценителната експертиза, свидетелството
за съдимост, декларацията за СИС на Р.Д.Ж..
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
От обективна страна подсъдимият Р.Д.Ж.
*** е осъществил състава на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК,
като е отнел чужда движима вещ- златен ланец- 37 гр., 14 карата, на стойност
2035 лв. от владението на В.Г.В., без неговото съгласие. Подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на В. върху вещта и е осъществил своя такава.
Съставът на престъплението е осъществен и от субективна страна – при пряк умисъл
– Ж. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Намарението му да свои вещта се установява и е обективирано в действията му –
разпоредил се е с ланеца, като го е продал.
Видно от приетата по делото
справка за съдимост, Ж. е осъждан многократно. По НОХД № 913/2004г. по описа на
РС- Стара Загора Ж. е осъден със споразумение от 06.12.2004 г. за кражба на
една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, по НОХД №
596/2004г. на РС-Стара Загора, със споразумение от 18.10.2004 г. подсъдимият е
осъден за престъпление по чл. 346Б от НК на лишаване от свобода за срок от една
година при първоначален строг режим, по НОХД № 395/2004 г. на РС – Нова Загора
подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 346 ал. 2, т.1 и т. 2, вр. с ал. 1
от НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, с влязла
в сила на 28.01.2005 г. присъда, по НОХД № 996/2004 г. по описа на РС – Стара
Загора подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 346 ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, с влязла в сила на 12.02.2005 г. присъда, на
две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Деянията
по тези дела са извършени в условията на съвкупност и са едно осъждане. С Определение
по НЧХД №322/2005г., влязло в законна сила на 04.05.2005г., е наложено едно
общо наказание по тези четири НОХ дела, а именно: „лишаване от свобода „ за
срок от две години и десет месеца, при първоначален „строг” режим на
изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от писмо с изх.
№И-17868/10.11.2011г. на ГД „Изпълнение на наказанията”, подсъдимият е изтърпял
така определеното общо наказание на 02.04.2007 г., т.е към извършването на
процесното деяние /на 04.08.2011г./ не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието.
С присъда от 17.08.2009 г.,
влязла в сила на 02.09.2009 г., постановена по НОХД №1302/2009 г. по описа на
РС Стара Загора, Ж. е осъден за кражба на една година и два месеца „лишаване от
свобода„, при първоначален „строг” в затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание по
НОХД №1128/2009г., НОХД № 1302/2009г. и НОХД №2002/2008г. и трите по описа на РС – Стара Загора – в размер на
една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” в
затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от писмото с изх.
№И-17868/10.11.2011г. на ГД „Изпълнение на наказанията”, подсъдимият е изтърпял
така определеното общо наказание по трите НОХ дела на 12.04.2010 г., т.е към
извършването на процесното деяние /на 04.08.2011г./ не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието.
Следователно, Ж. е извършил
процесното престъпление, след като, като пълнолетен, е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК и към извършването на процесната кражба не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди.
Предвид изложеното, подсъдимият е
извършил престъплението, за което е предаден на съд – по чл. 196 ал.1, т.1, вр.
с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 29 ал.1, б. ”а” и „б” от НК. За това престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от свобода» от две до десет години. Съдът, за да определи
наказанието, взе предвид направеното самопризнание в съдебно заседание,
критично отношение към извършеното деяние, изразената готовност на подсъдимия да
върне вещта, затрудненото му материално положение – безработен е, няма доходи,
МПС и недвижим имоти /видно от декларацията му за СМПИС/, и намери, че
наказание в размер на две години и шест месеца «лишаване от свобода», ще
постигне целите на индивидуалната и генералната превенция. Следва на основание
чл. 58а ал. 1 от НК, така определеното наказание да се намали с 1/3, при което
остава наказание от една година и осем месеца «лишаване от свобода», което
наказание на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС, да се изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Следва на основание чл. 59 ал. 2
от НК, да се приспадне при изпълнение на наказанието времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 14.04.2012 г.
С
извършеното подсъдимият е причинили имуществени вреди на собственика на златния
ланец – граждаският ищец В.Г.В. *** в размер на стойността ланеца - 2035 лева,
поради което предявеният граждански иск за тази сума се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
отнемането до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати на гражданскят
ищец направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на повереника –
в размер на 500 лв., както и по сметка на Старозагорския районен съд 4% д.
такса върху гражданския иск, а именно 81,40 лв.
Воден от
горните мотиви, съдат постанови присъдата си.
Районен съдия: