№ 93
гр. Горна Оряховица, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101523 по описа за 2021 година
Производството е по кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД-нищожност поради
противоречие със Закона за потребителския кредит/чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.
2, вр. чл. 22/ и Закона за защита на потребителите/чл. 143, ал. 1/.
Ищцата С. П. П. от с. К., общ. С., чрез процесуалния си представител
адв. М. М. е предявила установителни искове срещу „Вива Кредит“ ООД, с
искане да бъде прогласена нищожността на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
сключения между страните договор за паричен заем № 5708560/14.06.2021 г.
Счита, че въпросните такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем в размер на сумата от 127, 75 лв. и неустойка поради
непредставяне на обезпечение в размер на 85, 19 лв. противоречат на Закона
за потребителския кредит, а именно на разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
ал. 2, вр. чл. 22, както и на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Твърди, че клаузите от договора накърнявали добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, т.к. противоречали на основен
принцип на правото, а именно добросъвестността на гражданските и
търговски взаимоотношения, несправедливо се облагодетелствала едната
страна, т.к. липсвала еквивалентност на насрещните престации. Позовава се
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, намирайки че процесните клаузи заобикаляли
1
изискванията на закона, а и били неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от
ЗЗП. Намира, че чрез посочената такса и неустойка кредиторът си уговарял
едно допълнително възнаграждение, което не му се следва. Счита, че така
уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Счита, че таксата за експресно
разглеждане е част от дейността по управление на кредита, поради което
следвало да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не било
сторено. Счита, че по този начин уговорките представлявали допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Налице била и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. С това обосновава приложението на неравноправния характер на
клаузите по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Позовава се на неправилно посочване
на ГПР, в който не били включени сумите по въпросните клаузи. Счита, че
чл. 10а, ал. 1 и чл. 2 от ЗПК забраняват кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което намира, че допълнителното включване на таксата от
127, 75 лв. явно противоречи на закона. С оглед изложеното иска от съда да
признае за установено между страните, че чл. 1, ал. 3 и и чл. 5, ал. 2 от
договор № 5708560 сключен между страните, са нищожни на основание чл.
26 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.
Ответното дружество в депозирания в срок писмен отговор намира, че
исковете са неоснователни. Посочва, че ищецът е заплатил предсрочно
задължението си. По отношение на уговорената от страните в договора
сключен помежду им неустойка, намира, че е в правото си при уговаряне на
заема да поиска обезпечаване на кредита. Оспорва твърденията, че така
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Счита, че след като е
предоставило заем предварително, преди да се обезпечи вземането, е поело
риск за вземането си, който риск бил изцяло за негова сметка. Счита, че
заемополучателят, знаейки че обезпечението следва да се представи в
тридневен срок от сключването на договора е можел да забави сключването
му, до момента в който е в състояние да осигури обезпечаването му или
изобщо да не влиза в договорни правоотношения. По отношение на таксата за
експресно разглеждане на документи, намира, че ищецът е можел да изчака
10 дневния срок за отпускане на кредита, за да не я заплаща. Спешността на
2
искането създавала и ангажирала допълнителни човешки ресурси на
дружеството, поради което счита, че има право да я начислява. Оспорва
липсата на еквивалентност, възражението за накърняване на добрите нрави и
т. н. Оспорва становището на ищеца, че таксата заобикаля чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, т.к. начисляването я предхождало времево преди подписване на
договора. Намира, че чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждал в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да се посочвали всички
разходи по сключването му. Изложени са и редица други становища по
приложението на ЗПК и ЗЗП. Дружеството иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предвид твърденията на страните за съществените елементи на
правоотношението – сключеният между тях договор за заем по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 ЗПК. Ето защо, съдът намира, че спрямо оспореното с исковата
молба правоотношение намират приложение нормите на специалния закон, а
по аргумент от чл. 24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в
потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП).
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД:
По отношение на клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от договор за
паричен заем №5708560 сключен между страните на 14.06.2021 г.,
регламентираща разходи за експресно разглеждане на документи по заема, се
сочи, че съгласно договора, е предвидено, че при кандидатстване за кредит
едностранно е начислена фиксирана сума от 127,75 лв.
Съдът намира, че уговорената договорна клауза за такса експресно
разглеждане на документи противоречи на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за
ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират
такси и/или комисиони. Същата е и едностранно определена. Договорната
клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия,
свързани с управлението на кредита и отпускането му, пряко противоречи на
забраната и на чл.10а, ал.2 ЗПК. Следва да се отбелеби, че таксата за разходи
е в предварително уговорен размер, фиксиран към момента на сключване на
договора, което пряко противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК, посочващ че при
3
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на тази такса се
заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК,
регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до
размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е
нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. С оглед изложеното съдът намира, че
клаузата от договора между страните регламентираща експресно разглеждане
на документи противоречи на закона за потребителския кредит – чл. 10а. ал. 2
и ал. 4 от ЗПК и е нищожна.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД:
По отношение на клаузата съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от договор за
паричен заем № 5708560 сключен между страните на 14.06.2021 г.,
регламентираща дължимостта на неустойка в размер на 85, 19 лв. за
неизпълнение на договорно задължение, съгласно което заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя
обезпечение на задължението си по договора, а именно поръчител, който да
отговаря на множество изисквания подробно посочени в договора между
страните или банкова гаранция, съдът намира следното:
На първо място размерът на предвидената неустойка за неизпълнение
на договорно задължение – 85,19 лв., е необосновано висок предвид размера
на заетата сума - 600 лв. Същата накърнява добрите нрави, което я прави
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД (така т.3 на Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
На следващо договорната клауза, която ги предвижда е нищожна и на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143, т.5 ЗЗП и заобикаля предвиденото в
чл.19, ал.4, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК ограничение на максималния размер на
годишния процент на разходите. Ето защо съдът намира, че и тази клауза
противоречи на закона и следва да бъде прогласена за нищожна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че посочването на ГПР
по-нисък от действителния представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се приеме, че е налице нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна води до извод, че клаузата за
неустойка и експресно разглеждане на заема са неравноправни по смисъла на
4
чл. 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, която е транспонирана в българското
законодателство в параграф 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
При изложените съображения съдът намира исковете за основателни,
поради което следва да прогласи посочените по-горе клаузи от договора
сключен между страните за нищожни, поради противоречие на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищцата има право на разноски в размер на 100
лв. за внесена държавна такса, поради което ответникът следва да бъде
осъден да й ги заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Относно искането на процесуалния представител на ищцата адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатското възнаграждение в хипотезата
на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 то ЗАдв., съдът приема, че следва да се
определи такова в размер на 600 лв., платимо от ответника, с оглед
осъщественото процесуално представителство по двата предявени иска и
уговорената в договора правна защита такава по всеки иск, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. във вр с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. До
колкото адвокатското възнаграждение на представителя на ищцата е
определено от съда в минимален размер, съобразно разпоредбите на НМРАВ,
съдът не дължи произнасяне по предявеното в условията на евентуалност
възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
Договор за паричен заем № 5708560 от 14.06.2021 г. сключен между С. П. П.,
ЕГН **********, с пост. адрес в с. К., общ. С. и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, поради противоречие със закона, на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД-нищожност поради противоречие със Закона за потребителския
кредит/чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 2, вр. чл. 22/ и Закона за защита на
потребителите/чл. 143, ал. 1/.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“№ 28,
5
ет. 2, офис 73 Г, да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с пост. адрес в с. К.,
общ. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“№ 28,
ет. 2, офис 73 Г, да заплати на адв. М. В. М.—АК Пловдив, с адрес на кантора
гр. П., ул.***, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6