Решение по дело №325/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 293
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20207100700325
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………/14.10.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

         

При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 325/2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.К. *** срещу решение № 128/29.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 20/2020 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019 г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че неправилно районният съд не е кредитирал едни доказателства, а е кредитирал други, без да изложи ясни мотиви и критерии за това. Сочи се, че към инкриминираната дата жалбоподателят е бил правоспособен водач и не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, тъй като ЗППАМ не му е била надлежно връчена. Оспорват се и изводите на съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.                     

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.  

Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 13.11.2019 г., в 17, 05 часа, в гр.Балчик, на ул. “Д-р Иван Пенаков”, до спортната площадка, в посока от ж.к. “Балик” към ул. “Янтра”, управлява лек автомобил “Опел Астра” с рег. № *********след като е лишен от това право по административен ред. При извършената проверка от контролните органи е установено, че водачът има и неплатени задължения по фиш серия Н, номер 507745 / 20.02.2019 г. АНО е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормите на чл.150а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, респективно чл.185 от ЗДвП.     

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по съображения, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин извършването на нарушенията и тяхното авторство. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че по време на проверката е бил в гр.Варна и не е управлявал автомобила, отхвърляйки показанията на доведените от него свидетели П.и Г.К.. Приел е, че показанията на тази група свидетели противоречат на останалите доказателства по делото, поради което са недостоверни и са линия на защита на жалбоподателя. От друга страна е кредитирал показанията на втората група свидетели (актосъставителя и свидетелите по акта), приемайки ги за обективни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Изложил е мотиви, че разпитаните полицейски служители не са обвързани от жалбоподателя и показанията им се подкрепят от приетата по делото писмена справка по образец от сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, където незаплатеният фиш е описан като номер и като задължение именно на жалбоподателя. Посочил е, че свидетелят С.(актосъставителят) е дал категорични показания, че проверката е извършена, след като е установена самоличността на водача, с оглед на което е приел за доказано, че С.К. е извършил описаните в АУАН и НП административни нарушения. Направил е извод, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като съгласно приложената по делото справка за водач жалбоподателят е бил многократно наказван за допуснати нарушения по ЗДвП, бил е осъждан за деяние, представляващо престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК, което обуславя по-висока от обичайната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изложил е мотиви, че този вид административни нарушения са доста чести в съдебния район и тяхната масовост изключва общата представа за ниска степен на обществена опасност. Счел е, че тези обстоятелства са взети предвид от административнонаказващия орган, който е определил административните наказания, след като е отчел, че нарушенията не са маловажни. Въз основа на тези свои изводи е приел, че обжалваното НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на районния съд относно достоверността на една част от свидетелските показания и недостоверността на друга част от тях, защото съответстват на събраните по делото писмени доказателства и в частност на приложените към преписката заверени копия на АУАН, разписка за връчване на АУАН и протокол за предупреждение, които носят подписа на жалбоподателя и не са оспорени от неговата страна по отношение на тяхната автентичност. Въз основа на тези мотиви правилно и законосъобразно районният съд е приел, че именно К. е управлявал процесния автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и час, отхвърляйки възражението му, че към момента на проверката е бил в гр.Варна, а не в гр.Балчик.                                

Независимо от това, крайните правни изводи на въззивния съд по отношение на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП са в противоречие с процесуалния и материалния закон и не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Посоченото нарушение е санкционирано по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ налагане на наказание глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява МПС, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред. Лишаването по административен ред се извършва с наказателно постановление на основание чл.13, б.“в“ от ЗАНН или съдебно решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Лишаването по съдебен ред се извършва с присъда или споразумение на основание чл.37, т.7 от НК.

В случая в АУАН и НП е посочено, че водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, но нито е посочен актът, с който това е направено, нито са представени доказателства, че такъв е бил издаден. От приложената по делото справка за водач се установява, че К. е бил лишен от това право по съдебен ред, но не и по административен ред, като шестмесечният срок на наказанието му по съдебен ред е бил изтекъл към датата на проверката. Без правно значение е представената по делото ЗППАМ № 19-0240-000034 от 01.03.2019 г. на началника на РУ – Балчик, защото с нея спрямо жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, което е различно от лишаването от правоуправление по административен ред, а и действието на тази мярка е отпаднало с налагането на наказанието от съда. Действително от данните по делото е видно, че към момента на проверката отнетото свидетелство не е било върнато на водача поради неявяването му на психологическо изследване след изтичане на срока на наказанието по чл.343г от НК съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 36/15.05.2006 г., както и поради неплащане на дължимите от него глоби съгласно чл.159, ал.2 от ЗДвП, но това не може да се приравни на лишаване от правоспособност по административен ред, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като е стигнал до обратните правни изводи, без да коментира въз основа на какъв акт е приел, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, районният съд е постановил един неправилен акт, който следва да бъде отменен в тази му част и вместо него да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени НП по отношение на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП .

По отношение на нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП не се излагат конкретни възражения в касационната жалба. Посочената разпоредба предвижда задължение за заплащане на наложените глоби в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Жалбоподателят не е оспорил констатациите в АУАН и НП, че към инкриминираната дата има неплатени задължения по фиш от м. февруари 2019 г., поради което правилно и обосновано наказващият орган, а след това и районният съд са приели, че е осъществил фактическия състав на нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и следва да бъде санкциониран по чл.185 от ЗДвП. Правилна е и преценката на съда, че не са налице условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Поради това решението в частта, в която е потвърдено наказателното постановление относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.                             

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.          

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд   

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 128/29.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 20/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019 г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич относно наложеното с него на С.Д.К. ***, с ЕГН **********, административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019 г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич в частта, в която на С.Д.К. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.         

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: