Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/14.10.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 325/2020 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Д.К. *** срещу
решение № 128/29.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 20/2020 г. по описа на Районен
съд - Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019
г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП са наложени административни
наказания съответно глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че неправилно
районният съд не е кредитирал едни доказателства, а е кредитирал други, без да
изложи ясни мотиви и критерии за това. Сочи се, че към инкриминираната дата
жалбоподателят е бил правоспособен водач и не е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, тъй като ЗППАМ не му е била надлежно връчена. Оспорват
се и изводите на съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна, макар
и не по изложените в нея съображения.
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 13.11.2019 г., в 17, 05 часа, в гр.Балчик, на ул. “Д-р
Иван Пенаков”, до спортната площадка, в посока от ж.к. “Балик” към ул. “Янтра”,
управлява лек автомобил “Опел Астра” с рег. № *********след като е лишен от
това право по административен ред. При извършената проверка от контролните органи
е установено, че водачът има и неплатени задължения по фиш серия Н, номер
507745 / 20.02.2019 г. АНО е приел, че с поведението си жалбоподателят е
нарушил нормите на чл.150а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, в резултат на което го
е санкционирал по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, респективно чл.185 от ЗДвП.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по
съображения, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че от доказателствата по делото се установява по безспорен и
категоричен начин извършването на нарушенията и тяхното авторство. Счел е за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че по време на проверката е бил в
гр.Варна и не е управлявал автомобила, отхвърляйки показанията на доведените от
него свидетели П.и Г.К.. Приел е, че показанията на тази група свидетели противоречат
на останалите доказателства по делото, поради което са недостоверни и са линия
на защита на жалбоподателя. От друга страна е кредитирал показанията на втората
група свидетели (актосъставителя и свидетелите по акта), приемайки ги за
обективни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Изложил е мотиви,
че разпитаните полицейски служители не са обвързани от жалбоподателя и
показанията им се подкрепят от приетата по делото писмена справка по образец от
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, където незаплатеният фиш е описан като
номер и като задължение именно на жалбоподателя. Посочил е, че свидетелят С.(актосъставителят)
е дал категорични показания, че проверката е извършена, след като е установена
самоличността на водача, с оглед на което е приел за доказано, че С.К. е
извършил описаните в АУАН и НП административни нарушения. Направил е извод, че
не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като съгласно приложената
по делото справка за водач жалбоподателят е бил многократно наказван за
допуснати нарушения по ЗДвП, бил е осъждан за деяние, представляващо
престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК, което обуславя по-висока
от обичайната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изложил е
мотиви, че този вид административни нарушения са доста чести в съдебния район и
тяхната масовост изключва общата представа за ниска степен на обществена
опасност. Счел е, че тези обстоятелства са взети предвид от административнонаказващия
орган, който е определил административните наказания, след като е отчел, че
нарушенията не са маловажни. Въз основа на тези свои изводи е приел, че
обжалваното НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.
Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на
районния съд относно достоверността на една част от свидетелските показания и
недостоверността на друга част от тях, защото съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и в частност на приложените към преписката
заверени копия на АУАН, разписка за връчване на АУАН и протокол за
предупреждение, които носят подписа на жалбоподателя и не са оспорени от
неговата страна по отношение на тяхната автентичност. Въз основа на тези мотиви
правилно и законосъобразно районният съд е приел, че именно К. е управлявал
процесния автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и час, отхвърляйки
възражението му, че към момента на проверката е бил в гр.Варна, а не в гр.Балчик.
Независимо от това, крайните правни изводи на въззивния
съд по отношение на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП са в противоречие с процесуалния
и материалния закон и не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Посоченото нарушение
е санкционирано по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ налагане на
наказание глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява МПС, след като е
лишено от това право по съдебен или административен ред. Лишаването по административен
ред се извършва с наказателно постановление на основание чл.13, б.“в“ от ЗАНН
или съдебно решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК. Лишаването по съдебен ред се
извършва с присъда или споразумение на основание чл.37, т.7 от НК.
В случая в АУАН и НП е
посочено, че водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, но нито е посочен актът, с който това е направено, нито са представени доказателства,
че такъв е бил издаден. От приложената по делото справка за водач се установява,
че К. е бил лишен от това право по съдебен ред, но не и по административен ред,
като шестмесечният срок на наказанието му по съдебен ред е бил изтекъл към
датата на проверката. Без правно значение е представената по делото ЗППАМ №
19-0240-000034 от 01.03.2019 г. на началника на РУ – Балчик, защото с нея спрямо
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б. “б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, което е различно от лишаването от
правоуправление по административен ред, а и действието на тази мярка е
отпаднало с налагането на наказанието от съда. Действително от данните по
делото е видно, че към момента на проверката отнетото свидетелство не е било
върнато на водача поради неявяването му на психологическо изследване след
изтичане на срока на наказанието по чл.343г от НК съгласно чл.11, ал.5 от
Наредба № 36/15.05.2006 г., както и поради неплащане на дължимите от него глоби
съгласно чл.159, ал.2 от ЗДвП, но това не може да се приравни на лишаване от
правоспособност по административен ред, с оглед на което неправилно и
незаконосъобразно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Като е стигнал до обратните правни изводи, без да коментира
въз основа на какъв акт е приел, че жалбоподателят е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред, районният съд е постановил един неправилен
акт, който следва да бъде отменен в тази му част и вместо него да бъде
постановен друг по същество, с който да се отмени НП по отношение на
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП .
По отношение на
нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП не се излагат конкретни възражения в
касационната жалба. Посочената разпоредба
предвижда задължение за заплащане на наложените глоби в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Жалбоподателят не е оспорил констатациите в
АУАН и НП, че към инкриминираната дата има неплатени задължения по фиш от м.
февруари 2019 г., поради което правилно и обосновано наказващият орган, а след
това и районният съд са приели, че е осъществил фактическия състав на нарушение
по чл.190, ал.3 от ЗДвП и следва да бъде санкциониран по чл.185 от ЗДвП. Правилна
е и преценката на съда, че не са налице условия за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Поради това решението в частта, в която е потвърдено наказателното
постановление относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр.
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 128/29.06.2020 г., постановено по н.а.х.д.
№ 20/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019 г. на началника на РУ – Балчик към
ОД на МВР – Добрич относно наложеното с него на С.Д.К. ***, с ЕГН **********, административно
наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0240-000372/ 05.12.2019
г. на началника на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич в частта, в която на С.Д.К.
***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: