Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 175
гр.Варна
, 10.01.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди и дeветнадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №4996 по
описа за 2019год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Искът предмет на разглеждане по настоящото дело ,
намира своето правно основание в разпоредбите на чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Л.Н.Т.,
ЕГН: ********** ***, чрез пълномощник адв.И.Д. ***,
съдебен адрес:***, претендира от съда да постанови решение с което да осъди
ответника П. Н. Р. Б. - гр.София, да му заплати сумата в размер на 10000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян изключително силен стрес и
напрежение; силно безпокойство; мрачни мисли; обезвереност; безсилие и
безнадеждност; накърнено самочувствие; силно неудобство; напрежение в ежедневието;
злепоставяне пред близки, роднини, приятели и в обществото; нарушение на
физическото и психическо здраве - безсъние, прояви на тревожност, вътрешно
напрежение и отчаяние; затруднение при реализиране правото му на труд;
ограничаване на правото му на свободно придвижване и пребиваване; чувство на
несигурност за бъдещето, всичко в резултат на незаконно обвинение за извършване
на тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.З, вр. с чл.194, ал.1 НК, по повод
които е образувано НОХД № 5200/2017г. по описа на PC- Варна, за което е
оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. -
датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по
описа на PC- Варна, до окончателното й изплащане.Моли да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
С постановление за привличане на обвиняем по Досъдебно
производство №1696/2016г. по описа на Първо РУП-Варна, Прокурорска преписка
№12973/2016г. по описа на РП - Варна, на 02.05.2017г. Л.Т. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. с
чл.194, ал.1 НК, за това че: на 26.08.2016г., в гр.Варна, при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип 3 -правоъгълен и 2 броя
метал халогенни лампи, всичко на обща стойност 199.20
лева, от владението на А. З. П. – С., собственост на Община Варна, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложена му е мярка за
неотклонение „Подписка". По това време той излежава наказание „Лишаване от
свобода" по друго дело в 30"Разделна" към „Затвора-Варна".
На 02.05.2017г. водещият разследването, след доклад по
реда на чл.226 от НПК и указания на наблюдаващия делото прокурор, намирайки, че
са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на
обективната истина, предявява материалите по разследването на обвиняемия и
неговия защитник. Едва след направено искане от страна на защитата, за
извършване на допълнителни следствени действия, е назначена и изготвена
комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза по досъдебното
производство. До приключването на досъдебното производство водено срещу Т., са
били извършени още две предявявания на материалите по разследването - на
07.08.2017г. и 04.10.2017г., като наблюдаващият прокурор не е уважил
направените от защитника искания за частично прекратяване на обвинението и за
провеждането на следствен експеримент, който би установил по безспорни начин
механизма и съответно авторството на извършването на инкриминираното деяние - а
именно, че ищецът Т. не е извършител на предявеното му обвинение.
След приключване на разследване, водещият
разследването, приключва досъдебното производство с мнение за предаване
обвиняемият на съд и изпраща материалите в РП - Варна. С Обвинителен акт от
09.11.2017г. внесен от прокурор при РП - Варна в PC - Варна, Т. е обвинен в
извършването на престъплението, посочено в Постановлението за привличане на
обвиняем от 02.05.2017г.
По този OA било образувано НОХД №5200/2017г. по описа
на XXIX състав на ВРС.
По делото били проведени четири о.с.з., както следва:
на 04.01.2018г. 22.03.2018г., 14.06.2018г. и 05.09.2018г. В заседанието,
проведено на 05.09.2018г. съдът се произнесъл с Присъда №227/05.09.2018г.,
влязла в законна сила на 21.09.2018г. с която признал подсъдимия Л.Н.Т. за
НЕВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.196, ал. 1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр.
чл.194, ал.1 НК, за това че: на 26.08.2016г., в гр.Варна, при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи - 2броя осветителни тела, тип 3 -правоъгълен и
2броя метал халогенни лампи, всичко на обща стойност
199.20 лева, от владението на А. З. П. – С., собственост на Община Варна, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Въз основа на изложените до тук факти може да се
направи категоричният извод, че през периода 02.05.2017г. до 21.09.2018г. срещу
Л.Т. е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение, което освен това е
продължило неоправдано дълго време, предвид конкретния казус и обстоятелството,
че е била извършена и предварителна проверка по ЗМВР през 2016г.
В резултат на това незаконно обвинение, ищецът е
претърпял множество неимуществени вреди. Към момента на привличането му в
качеството на обвиняем е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода" в ЗО
„Разделна". С примерното си поведение и честно отношение към труда, Т. е
дал доказателства за своето поправяне. Действително изтърпяното наказание е
било в размер достатъчен за започване на процедура по условно предсрочно
освобождаване по реда на чл.437 от НПК и такава била в ход. Живеел с надеждата,
че ще бъде предсрочно освободен от затвора, ще се върне отново в обществото,
кроял е планове да започне работа и да води нормален живот. Предвид предявеното
му обвинение по ДП №1696/2016г. по описа на Първо РУП - Варна била отказана
промяна на първоначално определения му режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода" в по-лек, както и условно предсрочно освобождаване.
В резултат на поддържаното срещу него неоснователно
обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.З, вр. чл.194,
ал.1 от НК, Л.Т. търпял психически страдания, стрес и притеснения, страх от
ново осъждане. В периода на воденото наказателно производство имало видима
промяна в поведението и здравословното му състояние - изпитвал безпокойство,
безсилие и безнадеждност, съзнанието му било затормозено. Поради непроменянето
на режима не можел да работи, което пък го лишило от възможността да намали
престоя си в затвора, на основание чл.178, ал.1 ЗИНЗД, който предвижда при
изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни да се смятат за три
дни лишаване от свобода. Това, освен невъзможността да излезе предсрочно от
затвора предизвикало безсъние, силно напрежение и отчаяние.
Обвинението повдигнато срещу ищеца било за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и за него се е предвиждало
наказание „Лишаване от свобода" от „пет до петнадесет години", поради
което той смятал че съществувала реална възможност да бъде осъден, като му бъде
наложено ефективно наказание "Лишаване от свобода" и прекара
следващите години в затвора, далеч от семейството си - жена, деца родители,
близки и приятели. Бил изправен пред дилемата: да се признае за виновен, след
което да сключи споразумение с прокуратурата или да се възползва от
привилегиите на „съкратеното съдебно следствие", или да се защитава в съда
и в един процес по „общия ред" да рискува получаване на висока присъда.
Горното обстоятелство предизвикало у него силен стрес. Именно поради това
изключително тежко преживял досъдебното производство и най-вече самия съдебен
процес. Преди всяко съдебно заседание губел почти напълно и съня и апетита си.
Продължавал да се терзае дали изборът му е правилен, ще получи ли справедлива
присъда или ще бъде осъден без доказателства, по предположения. Освен това за
всяко едно от четирите съдебни заседания бил транспортиран от затвора до
сградата на ВРС със специализиран автомобил на „Съдебна охрана", окован с
белезници. Изчаквал съдебните заседания в помещението за задържане в съда,
което било под земята, изключително тясно и неудобно, като клетка в зоопарка.
Всички описани до тук притеснения и негативни
преживявания продължили дълъг период от време - от 02.05.2017г., когато му е
повдигнато обвинение до 21.09.2018г., когато е влязла в сила присъдата,
признаваща го за невиновен, през което време бил подложен на изключителен
стрес, силно напрежение и несигурност за бъдещето, наложило се да се бори, за
да докаже невинността си.
С оглед тежкото материално и финансово състояние на
доверителят ми, който освен това в момента се намира в „Затвора-Варна",
извършва процесуалното му представителство по делото безплатно.
В срока по
чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника. С отговора ответникът изразява
становище за неоснователност на иска, тъй като е недоказан по основание
и размер. Счита,че по отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не са налице
доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратура на
Република България, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян изключително силен стрес и напрежение, силно
безпокойство, мрачни мисли, обезвереност, безсилие и безнадеждност, накърнено
самочувствие, силно неудобство, напрежение в ежедневието, злепоставяне пред
близки, роднини, приятели и в обществото, нарушение на физическото и
психическото здраве - безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и
отчаяние, затруднение при реализиране правото му на труд, ограничаване на правото
му на свободно придвижване и пребиваване, чувство за несигурност за бъдещето.
Не съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото
срещу ищеца наказателно производство.
Отделно от горното, счита, че претенцията от 10000
лева е прекомерна, поради следните обстоятелства: сериозната предходна съдимост
на ищеца е относима към далеч по-малък интентизет на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял,
още повече, видно от справката съдимост на ищеца Л.Н.Т., докато е протичало
наказателното производство, за което той претендира неимуществени вреди, са
били висящи други три наказателни производства срещу него, по които е бил
осъден, а именно - бил е осъден по НОХД № 3475/2017 г. по описа на ВРС, влязло
в законна сила на 26.10.2017 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца при първоначален строг режим, бил е осъден по НОХД
№ 5267/2017 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 17.05.2018 г., за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим. Ищецът Т.
е бил осъден и по НОХД № 3107/2017 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на
03.11.2018 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194,
ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг
режим. Също така наказателното производство е приключило в разумен срок, ищецът
е бил обвиняем по него за по-малко от една година и пет месеца.
Предвид гореизложените обстоятелства, сочещи
неоснователността и недоказаността на исковата претенция, възразява срещу
основателността и целия размер на претендираните
обезщетения и моли съдът да отхвърли така предявения от ищеца иск.
Алтернативно в случай, че искът бъде уважен, възразява
срещу размера на претендираните обезщетения. Общият
размер на исканата обезвреда за неимуществени вреди
от 10000 лева е завишен и несъобразен, както поради гореизложените съображения,
така и с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи,
а и не е съобразена със социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната.
В съдебно заседание
ищецът , чрез процесуален представител адв. Д. моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез представител - прокурор Т. , поддържа отговора на исковата
молба. Моли за отхвърляне на иска в условия на еветуалност възразява по
отношение на неговия размер. Моли за решение, като по отношение размера на претендираните от ищеца вреди се приложи съдебната практика
по аналогични случаи.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,
възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235
и сл. от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетия по делото заверен препис от присъда, постановена по НОХД №5200/2017год. по описа на ВРС се установява,
че ищецът Л.Н.Т. е признат за НЕВИНОВЕН в извършване на престъплението по
чл.196, ал. 1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1 НК, за това че: на 26.08.2016г., в
гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 2броя осветителни тела,
тип 3 -правоъгълен и 2броя метал халогенни лампи,
всичко на обща стойност 199.20 лева, от владението на Ана Здравкова Пенева -
Стефанова, собственост на Община Варна, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Страните
не сторят относно следните факти, които се установяват и от приложеното към
делото НОХД №5200/2017год. по описа на ВРС, ХХIX състав.
Видно
от приложените към НОХД №5200/2017год. по описа на ВРС, ХХIX състав, ДП
№1696/2016год.01 РУ Варна и прокурорска
преписка № 12973/2016год. на ВРП, с
постановление от 02.05.2017год. Л.Т. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.З, вр. с чл.194, ал.1 НК, за това че: на
26.08.2016г., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2 броя
осветителни тела, тип 3 -правоъгълен и 2 броя метал халогенни
лампи, всичко на обща стойност 199.20 лева, от владението на А. З.П. – С.,
собственост на Община Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои. Наложена му е мярка за неотклонение „Подписка".
След
приключване на разследването, водещият разследването, приключва досъдебното
производство с мнение за предаване обвиняемият на съд и изпраща материалите в
РП - Варна. С Обвинителен акт от 09.11.2017г. внесен от прокурор при РП - Варна
в PC - Варна, Т. е обвинен в извършването на престъплението, посочено в
Постановлението за привличане на обвиняем от 02.05.2017г.
По
този OA било образувано НОХД №5200/2017г. по описа на XXIX състав на ВРС, което
приключва с оправдателна за ищеца присъда.
Към
доказателствата по делото е прието свидетелство за съдимост на
ищеца/л.20-л.30 от делото/.
Приобщено
към доказателствата по делото е затворническо досие № 10/2017год.
Прието
по делото е и справка , издадена от ВРП , относно лицето Л.Н.Т. /л.63/.
За
доказване на причинените за ищеца неимуществени вреди по делото е разпитан, като свидетел - М.В.А., 40г., без
родство и дела със страните.
От
показанията на св.А. се установява следното: През 2017 г. лежат заедно в
затвора Разделна, на третия етаж, килия до килия с Л.. Л.Т. го свалят на първия
етаж да го разпитат по някакво дело, след повдигане на обвинението. След това
започват от администрацията да му спират режима, условно предсрочно, той е
започнал да се разстройва, дори на работа не излиза. Свидетелят е шест месеца в
този затвор. Влиза 2016г. и излиза 2017г. август. Когато Л. влиза,свидетелят е
вече там. Той влиза декември 2016г. или
януари 2017г. и започна да си излежава присъдата. Повдигат му някакво обвинение
за някакво престъпление и от там нататък започват да му пречат за режима, за
условно предсрочното освобождаване, психически. С него са една до друга килия и
си споделят всичко. Мисли, че е разстроен, защото не излиза на работа и всеки
ден говори за това дело. Август 2017г. свидетелят излиза от затвора. След това
пак влиза 2019г. Не знае какво става с делото, по което са му повдигнали
обвинение.Не му е споделил какво се случва с делото. Близки са, не приятели.
Освен това свидетелят излиза, а той остава в затвора. След като влиза той е в
затвора, но той е на първия етаж, а свидетелят на третия етаж и нямат допир
един до друг. Няма как да си споделят вече. Разбира, че е притеснен, защото
преди да му повдигнат това обвинение всеки ден е на работа, друго си говорят.
След повдигане на това обвинение започва да се друса в затвора и от там разбира,
че заради това дело го прави. Казва, че е невинен по това дело. Вече дали е
невинен или не, той си знае.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ , държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт,
че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било
привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване
на престъпление и впоследствие след
поредица от проц.следствени действия е образувано
НОХД № 5200/2017год. по описа на ВРС, XXIX състав, производството по което дело приключва с
оправдателна за ищеца присъда.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия , приключващи с внасяне на обвинение в съда, образуване на
НОХД и приключване на делото с оправдателна
присъда в един продължителен период от време , от 02.05.2017год. до 21.09.2018год.
Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност
в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното
производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала
хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото,
давала указания по разследването внесла обвинението и впоследствие участвала в
наказателното производството , приключило с оправдаване на ищеца.
Колкото
до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, безспорно е че , висящото и
безрезултатно наказателно производство води до
негативни преживявания, чието обезщетяване се претендира в настоящото
производство.
Обезщетението
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение , приключило с оправдателна присъда се определя от съда,
съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Както се приема в
категорично наложилата се съдебна практика понятието „справедливост“ , по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, вида на взетата
мярка за неотклонение , както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота и семейството, приятели,
професия и професионална реализация ,обществен отзвук и пр.
По
делото безспорно се установи, че ищецът е претърпял обичайните вреди за лице,
обвинено в извършване на престъпление, като притеснение, нервност , депресия,
стрес и несигурност, подсилени от факта, че при отпочване
на производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е бил в затвора, за
излежаване на наказание „Лишаване от свобода“. Тези вреди са очевидни и са във
всеки един случай на незаконно водено наказателно производство, прекратено
впоследствие или приключило с оправдателна присъда и
са в безспорна
причинно-следствена връзка с последното.
Отразявайки
се по този начин върху ищеца, незаконно повдигнатото обвинение е повлияло върху
поведението на ищеца и неговото предсрочно освобождаване.
Фактът,
че ищецът към момента на привличането му като обвиняем по процесното
незаконно обвинение е излежавал други присъди, говори, че липсва обществен
отзвук с негативни последици върху ищеца. Няма ангажирани доказателства за
начина по който производството по НОХД №5200/2017год. на ВРС се е отразило
върху живота на ищеца в семейството му, чрез приятели, професия и професионална
реализация. Това, че ищецът е употребявал наркотици и не е работил, не се установи
да е в причинно-следствена връзка с повдигнатото му и поддържано незаконно
обвинение.
Липсват
и доказателства за отражението на незаконното обвинение върху здравословното
състояние на ищеца.
Съдебната
практика се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното
обвинение неудобство, притеснение , безпокойство ,страх да определя обезщетение
от около 1000лв. за всяка година от наказателното производство. В този смисъл
са Решение №53 от 07.05.2019год. по гр.дело № 3528/2018год. на III г.о. на ВКС, Решение №60 от 14.05.2019год. по гр.дело
№2324/2018год. на IV г.о. на ВКС и други, като
същите касаят увреждания , възникнали в годините между 2007 и 2012година. В случая
по делото като обстоятелства, което изискват завишаване на така посочената база,
следва да се вземат предвид изминалият
период от време и промяната на икономическата обстановка в страната.
Съблюдавайки тези обстоятелства, отчитайки продължителността от време на
незаконно поддържаното срещу ищеца обвинение , от 02.05.2017год. до 21.09.2018год.,взетата
мярка за неотклонение „подписка“ , настоящият съдебен състав намира, че ищецът
би бил справедливо обезщетени с парична сума в размер от 2 500лв.
С
оглед на горното искът следва да се уважи до размера от 2 500лв., като за
разликата до претендираните 10 000лв. съдът
отхвърля иска.
Като
законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди лихва върху
уважената част , считано от 21.09.2018год. до окончателното изплащане на
сумата.
Следва
да се уважи искането на ищеца за присъждане на разноски, при условията на
чл.38,ал.2 от ЗА. С оглед изхода от делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
съобразно уважената част от иска, съдът определя адв.възнаграждение
за оказаната правна защита на ищеца в
размер от 405лв. Така
определеното адв.възнаграждение, следва да бъде
заплатено на адв. Д.. Следва да се присъди внесената
от ищеца държавна такса до размера от 2.50лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б. с адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Н.Т., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощник адв.И.Д. ***, съдебен адрес:***, сумата в размер на 2 500 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян изключително силен стрес и
напрежение; неудобство , несигурност и
безпокойство; напрежение в ежедневието; нарушение на физическото и
психическо здраве - безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и
отчаяние, в резултат на незаконно обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.З, вр. с чл.194, ал.1 НК, по повод които е
образувано НОХД № 5200/2017г. по описа на PC- Варна, за което е оправдан, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. - датата на влизане в
сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на PC- Варна,
до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва, считано от
21.09.2018год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 10 000лв. отхвърля иска, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Н. Р.
Б. с
адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Т.,
ЕГН: ********** ***, чрез пълномощник адв.И.Д. ***,
съдебен адрес:***,, сумата от 2.50лв. държавна такса , съобразно уважената част от иска , на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б.
с адрес: *
ДА ЗАПЛАТИ на адв.И.Д. ***, съдебен
адрес:*** адвокат:**********, сумата от 450лв.,
, съобразно уважената част от иска , на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 ,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/