Определение по дело №915/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Варна, 06 юни 2019 година.

  

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖEН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,ч.гр.д. № 915 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.274 – чл.279 от ГПК и е образувано по частна жалба на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* против Разпореждане № 10 318 от 08.03.2019 година, постановено по гр.дело № 11 965/2018 година на ВРС, с което е отказано издаването на ИЛ против Д.М.И. за разноски по частното производство и е обезсилена Заповед № 6024 от 07.08.2018 година.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и неправилно.Излагат, че търсената от тях сума е била заплатена след образуване на съдебното производство, а не преди това, както погрешно е приел съда.Позовават се на т.10 В от ТР № 4/2013 година и настояват да бъде отменено.Твърдят, че по отношение на тях са налице предпоставките за издаване на ИЛ.

Отговор по делото не е постъпил.

ВОС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира следното:

 Първоинстанционният съд е бил сезиран от дружеството – въззивник със заявление от 03.08.2018 година за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.М.И. за сумата от 892.88 лева – главница и 31.61 мораторна лихва, както и разноски по делото в размер на общо 75 лева.

По Заявлението е била издадена Заповед № 6024 от 07.08.2018 година, но съобщението до Длъжника е било връчено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.Също от материалите по делото е видно, че с молба от 14.02.2019 година дружеството – молител уведомило съда, че главницата е била изплатена и претендира за издаване на ИЛ единствено по отношение на разноските по делото в размер на 75 лева.

С атакуваното Разпореждане ВРС е отказал издаването на ИЛ, като е разяснил, че сумите са били изплатени преди образуване на съдебното производство, както и че не е нилаци хипотезата на чл.414 а от ГПК.

Становището на съда е следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК, но разгледана по същество се явява неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства сумите да са изплатени след завеждане на съдебното производство и че в случая не е налице хипотезата на чл.414 а от ГПК.Редно е да се отбележи, че  този извод на решаващия съд е неправилен.Видно е от материалите по делото е, че съдебното производство е било образувано на 03.08.2018 година /а не както е посочил съда на 06.03.2018 година/, както и че търсените от страна на дружеството – молител суми са заплатени на каса на 23.08.2018 година, т.е. далеч след завеждане на процеса.

Вярно е обаче, че в случая самото съдебно производство е протекло по специален ред, които е обусловил приложението на чл.47 ал.5 от ГПК или по смисъла на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, дружеството молител е било задължено да предяви иск по отношение на разноските, особенно след като главницата и лихвите са били изплатени.Касае се за задължителна процедура, която съдът изрично е указал – възможността да се предяви иск по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК при наличието на Възражение – хипотеза, в която протича този процес.

Неправилно, дружеството – молител се позовава на ТР № 4/2013 година, конкретно на т.10 в от него, т.к. то действително указва издаването на ИЛ единствено по отношение на разноските, но само в чистата хипотеза при липса на депозирано възражение.Настоящия случай е различен, т.к. както съдът посочи по – горе, уведомяването по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславя след себе си валидно Възражение и задължава съдът да укаже предявяването на иск по смисъла на чл.422 от ГПК.ВРС е изпълнил това свое задължение, но в установения срок депозиран иск – дори и само по отношение на разноските в процеса не е постъпил, а такива е следвало да бъдат търсени, с оглед на факта, че сумите – главница и лихви са били заплатени СЛЕД, а не ПРЕДИ завеждане на заповедното производство.

Ето защо, с тези съображения, макар и различни от написаните от ВРС, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10 318 от 08.03.2019 година,  постановено по гр.дело № 11 965/2018 година, по описа на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: