№ 1942
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110111631 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Срещу постановеното по делото решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е подадена въззивна жалба от ответника Л. Т. Т.. Със същата, част 5, л. 29 и сл.
страната е изложила съображения за неправилност на решението в частта за разноските.
Ответникът поддържа, че съдът не се е съобразил с измененията на чл. 78 ГПК, като и че е
налице положителна дискриминация в полза на търговски дружества с юрисконсулти
спрямо търговски дружества, които се представлявали от управителите си с юридическо
образование. Счита, че за да се присъди, същото следва да представлява реално извършен
разход. Налице било неоснователно обогатяване. Позовава се на съдебна практика, съгласно
която сумата за направени разходи за заповедното производство възлизала на сумата от 50
лева. На следващо място са изложени съображения, че депозитът за СТЕ не следва да се
разпределя като разноски съобразно изхода на делото, а разходът е следвало да остане в
тежест на ищеца. Доводите на страната относно депозит за ССчЕ съдът не взема под
внимание, доколкото такава експертиза не е допускана в производството.
С отговор насрещната страна по молбата заявява, че оспорва искането и моли същото
да бъде оставено без уважение.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо. Доколкото ответникът е релевирал оплаквания за неправилност на
решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, то и допустимостта на
искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество същото е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С решение № 17092/21.10.2023 г., съобразно изхода от спора, съдът на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 92а ГПК е осъдил Л. Т. Т. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ., сумата 376,33 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 80,69 лева - разноски в заповедното
производство, а на основание чл. 77 ГПК сума в размер на 30 лева – разноски, за които
страната е останала задължена в производството, с оглед обстоятелството, че страната е
станала неоснователна причина за отлагане на делото и е понесла разноските за конкретното
съдебно заседание.
1
По доводите за изменение на решението в частта за разноските, съдът следва да
посочи, че не отстъпва от изложените в мотивите на съдебното решение съображения, като
следва да се допълни още че:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в полза на ЮЛ, което в
производството е представлявано от служител с юридическо образование. В случая
доводите на ищеца, че е налице положителна дискриминация не могат да бъдат споделени.
Що се касае до размера на определените от съда юрисконсултски възнаграждения, следва да
се посочи, че както за исковото, така и за заповедното производство същите са в минимален
размер, като в тази връзка съдът е съобразил процесуалната активност на представителите
на ищеца в съответните фази на производството. Така определените размери са присъдени
според съотношението между уважена и отхвърлена част от исковете. Не е налице
основание съдът да ревизира преценката си в това отношение, доколкото не отстъпва от
разбирането си, че след като в производството ищецът /ЮЛ/ е представляван от служител с
юридическо образование, поискал е от съда да определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, то и това искане е уважено, като са
съобразени и останалите правила на чл. 78 ГПК и изходът от спора по предявените искове.
За неоснователни съдът намира оплакванията, че в тежест на ответника не следва да се
възлагат разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Такава е била допусната, изготвена и приета в производството. Разноските за
възнаграждение на вещото лице са внесени от ищеца, възнаграждение на експерта е било
изплатено, с оглед което и според съотношението на уважена и отхвърлена част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил съответната част от тези разноски на
ответника. Както е посочено в мотивите на съдебното решение, съдът е ползвал
констатациите на вещото лице при изграждането на изводите си относно
правнорелевантните факти. Ето защо и не споделя възраженията, релевирани в тази част от
въззивната жалба на ответника, че разноските за възнаграждение на вещото лице следва да
останат изцяло в тежест на ищеца.
Не се констатира грешка при определяне и разпределение на отговорността за
разноските, с оглед което и искането на ответника, като неоснователно, следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Т. Т. /ответник по делото/, съдържащо се
във въззивна жалба, вх. № 338436/24.11.2023 г. за изменение на постановеното по делото
решение № 17092/21.10.2023 г. в частта относно присъдените в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за изготвяне
на съдебно-техническа експертиза.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2