Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на девети септември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 8477 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител от 14.07.2020 г., постановено по изп.д. № 20207900400945 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район
на действие СГС, с което съдебният изпълнител е намалил по направено възражение
за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение
до сумата от 300 лв., като не е уважил направеното възражение за намаляване на
разноските за платено от взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 100
лв.
Жалбоподателят счита, че
присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение трябва
да бъдат намалени до сумата от 100 лв., тъй като те са прекомерно завишени,
доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита,
че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., който се следва за образуване на изпълнително дело и възлиза на
100 лв. Намира, че в случая не следва да се прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г., тъй като в хода на образуваното изпълнително дело от
упълномощения от взискателя адвокат не са извършени никакви действия, целящи
удовлетворяване на паричното му вземане.
Взискателят по изпълнителното
дело – С.Д.Н., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Твърди, че присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение е в размер,
който отговаря на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и който
е съобразен с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в
редакцията й, която е действаща към датата на сключване на договора за правна
защита между взискателя и адвоката.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20207900400945 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д.
№ 20207900400945 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя С.Д.Н. срещу
длъжника „Т.С.“ ЕАД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 22.06.2020
г., издаден по гр.д. № 47491/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, 35-ти
състав, а именно на сума в размер на общо 184, 61 лв., представляваща направени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят С.Д.Н. е
представляван от адвокат А.М., като в хода му са
представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения
адвокат възнаграждение в размер на 700 лв. Това се установява от договора за
правна защита и съдействие от 19.08.2019 г., който е подписан от адвокат М., който е кредитор на задължението за
получаване на възнаграждение, и е удостоверил факта, че сумата от 700 лв. му е
заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение, което е частично уважено от съдебния
изпълнител.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от
минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а
именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 19.08.2019 г., както и на извършване на плащането
на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС - Определение
№ 499 от 19.07.2019 г., постановено по ч.т.д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10,
т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, което предвид размера на вземането на взискателя, който възлиза
на сумата от 184, 61
лв., е в размер на 1/10 от
възнаграждението, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. от 30 лв. /
чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и
съдействие от 19.08.2019 г. се установява, че на адвокатМ. е възложено да
извършва както правни действия по образуване на изпълнително производство срещу
длъжника „Т.С.“ ЕАД, така и правни действия за предприемане на изпълнителни
действия и процесуално представителство по изпълнителното дело, които безспорно
имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и
минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по
чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 230 лв.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско
възнаграждение под 230 лв., без значение каква е правната и фактическа сложност
на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от
него адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми. При съобразяване
на това ограничение, както и на липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за
възнаграждение на упълномощен от взискателя адвокат в размер от 230 лв., който
е равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 14.07.2020 г., по изп.д. № 20207900400945 по описа
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде
отменено в частта, с която не е уважено искането за намаляване на дължимите от длъжника разноски
за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за сумата над 230 лв. до 300
лв.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 184, 61 лв. – присъденото вземане съгласно
изпълнителния лист, и 230 лв. – разноски за адвокатско и възнаграждение. С
оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 18, 46
лв. без ДДС, съответно 22, 15 лв. с ДДС и до този размер тази такса трябва да
бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.
С оглед характера на акта, който
се обжалва и доколкото неговото постановяване не е в причинна връзка с някакво
поведение на взискателя, което да е незаконосъобразно, то не следва направените
от жалбоподателя разноски за защита в настоящото производство да се възлагат в
тежест на взискателя.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 14.07.2020 г., постановено по изп.д. № 20207900400945 по описа
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с
която не е уважено искането за намаляване на дължимите от „Т.С.“ ЕАД разноски
за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за сумата над 230 лв. до 300 лв., както
и за намаляване на размера на дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД,
посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20207900400945 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790
в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ,
че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 230 лв. вместо в
определения от ЧСИ Р.М. размер
от 300 лв., както и че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД за дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ,
възлиза на сума в размер на 18, 46 лв. без ДДС, съответно
на 22, 15 лв. с ДДС.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.