№ 99338
гр. София, 18.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20221110125107 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
1. С молба от 14.09.2022 г. ищецът твърди, че договорите за цесия са писмени и сочи
имената и адресите на цедентите. В молбата липсва изрично изявление за насочване на иска срещу
тях. Това вероятно се дължи на формулировката на дадените с разпореждането от 31.08.2022 г.
указания – съюзът като е приет като инструментарен, въвеждащ обстоятелствено пояснение за
начина на насочване, а не като присъединяващ, въвеждащ пояснение за допълнително дължимо
действие. С оглед избягване на съмнение трябва да бъдат допълнителни указания.
2. Представените към молбата преписи от договори повтарят приложените към ИМ.
3. Договорът за цесия е престационен, насочен към удовлетворяване на имуществено благо –
едно парично оценимо вземане (в случая по чл. 55 ЗЗД) на цедента се разменя срещу друго
парично оценимо вземане (платимата от цесионера цена, дори да е формулирана като сконто).
Затова и искът за неговото несъществуване, противно на доводите на ищеца, е оценяем.
Обстоятелството, че цесията може да е глобална (да обхваща всички вземания), не променя този
извод, защото съвкупността от имуществени блага също има имуществен измерител (срв.
продажба на наследство, на предприятие). Обстоятелството, че според ищеца и двете насрещни
престации не са му известни по размер, също не променя този извод – цената на иска съществува,
макар и да е неизвестна.
В тази хипотеза съгл. чл. 70 ал. 3 ГПК цената на иска се определя привременно от съда,
държавната такса се внася съобразно нея, а с оглед събраните доказателства впоследствие се
коригира. В случая, видно от служебно събраните данни от гр.д.№ 59 554/ 2020 г. на СРС, което
касае същите договори за цесия, цесионерът е предявил осъдителен иск за 5300 лв. частично от
265 000 лв. Така, посредством резервата за частичния иск, цесионерът заявява извънсъдебна
претенция, надхвърляща 5300 лв. и достигаща поне 265 000 лв. При съобразяване броя на цесиите
това ще рече 5000 лв. на цесия. Следователно цесионерът твърди, че му е прехвърлено и
притежава вземане за поне 5000 лв. Ответникът по гр.д.№ 59 554/ 2020 г., сега ищец, оспорва това
имуществено разместване. В това се изразява правният спор между тях, който е пренесен като
отрицателен установителен иск по настоящото дело. Всъщност, предметът на настоящото дело е
по-голям от този по предходното, тъй като по предходното дело е ограничен до вземания на
посочената стойност, а по настоящото дело се преследва да се установи цялостна
недействителност на цесията, а с това и възможността тя да е прехвърлила и други вземания, с по-
висок размер. (Този размер в повече, както и наличието на повече страни по настоящото дело, а и
своевременното излагане на възраженията по предходното, са причината настоящото да не
подлежи на прекратяване нито на основание чл. 126 ГПК, нито поради липса на правен интерес.)
Същевременно съдът не може да не държи сметка за реалностите в оборота, относими и към
настоящото дело – макар чисто теоретично вземанията да може да са на голям размер, практиката
показва, че в масовия случай кредитите от небанкови институции на физически лица не са на
твърда голяма стойност, а претендираните кондикционни вземания пък често са по-малки от
главниците. Затова съдът приема, че като цена на всеки от съединените искове следва да бъде
1
приблизително определена сумата 1000 лв. или сборът от цената на предявените 53 обективно
съединени искове е 53 000 лв.
4. С молба от 13.10.2022 г. посоченото в ИМ като ответник лице (което още не е
конституирано като ответник, доколкото ИМ не е приета за разглеждане) твърди, че настоящото
дело е предявено единствено с цел злоупотреба – да се спре и забави предходното. Моли повече
указания на ищеца да не бъдат давани, тъй като той не ги изпълнява. Моли да му бъде предоставен
срок за отговор.
Твърденията на формалния ответник за неизпълнение на указанията от ищеца са неверни.
Той е изпълнил своевременно както първите, така и вторите дадени му указания. Не е налице дори
хипотеза на частично неизпълнение – тъй като в двата случая указанията са били различни.
Указания за внасяне на такса до настоящия момент не са били давани, т.е. не е възможно и да има
тяхно неизпълнение.
Не се установява и да е налице злоупотреба с права. Заемодателятт има самостоятелен
интерес от предявяване на настоящото дело, който беше частично разяснен по-горе. Освен това, в
случай че дължи кондикционните вземания, той има интерес да ги плати на действителния
кредитор, за да не плаща два пъти. Доколкото заемодателят ги оспорва, той не може да се ползва
от фигурата на чл. 224 КТ. Привличането на цедентите като подпомагащи страни по
първоначалното дело е проблематично, тъй като по отношение на цесията те може да имат интерес
да помагат на заемодателя, но по отношение на прехвърлените вземания биха били подпомагащи
за другата страна, цесионера. Самото предявяване на настоящото дело не може да навреди
съществено на цесионера, тъй като тъкмо в хода му ще се разкрие обективната истина и със сила
на пресъдено нещо между всички страни ще се установи от държавния правосъден орган дали
цесията е действителна. Това впоследствие ще облекчи първоначалното дело. Ако цесионерът има
обезпечителна нужда, тя би била налице и по първото дело, като законодателството му дава
съответни правомощия.
Неоснователно като преждевременно е искането за „предоставяне на срок за отговор“. Този
срок следва от закона и предпоставя исковата молба да е приведена в редовност.
По тези съображения и на основание чл. 129 ал. 2 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба да:
1/ заяви изрично дали насочва исковете си и срещу посочените 53 цеденти;
2/ представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на
2120 лв.;
3/ представи по 1 бр. препис от молбата от 29.08.2022 г., молбата от 14.09.2022 г. (без
приложенията) и новата уточнителна молба или доказателства за допълнително
внесена такса за преписи от 1 лв.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
НЕ ПРИЕМА представените към молбата от 14.09.2022 г. приложения, които ДА
СЕ ВЪРНАТ на ищеца при поискване.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2