Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на З.В.И., че дължи на „Теленор България” ЕАД сумата от
117,86 лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги,
потребени в периода 18.06.2016 г. – 17.11.2016 г. по фактура № **********/18.11.2016
г., ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 290 от 10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 594/2018 г. по
описа на РС Свиленград.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание
чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 185,80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. 11.2016 г. – м.
05.2018 г. съгласно договор за лизинг от 24.06.2016 г.
Ищецът твърди, че с ответника З.В.И. сключил
договор на 24.06.2016 г., по силата на който се задължил да предоставя
далекосъобщителни услуги срещу заплащането на уговорена цена. На същата дата
ищецът предоставил на абоната съгласно договор за лизинг мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J5 Black
срещу заплащането
на 23 месечни вноски по 9,29 лв. всяка. За периода 18.06.2016 г. – 17.11.2016
г. ответникът дължал на ищеца сумата в размер на 117,86 лв. за потребени
мобилни услуги. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати
посочената сума на основание чл. 75, вр. чл. 19, б. „в” от ОУ мобилният
оператор прекратил едностранно договора на ответника и издал крайна фактура № **********/18.11.2016
г., съгласно която претендира заплащането на горепосочената сума от 117,86 лв.
и лизингови вноски в размер на 185,80 лв. Поради неизпълнение на задължението
на абоната да заплати в срок дължимите месечни плащания, на основание чл. 12,
ал. 2 от ОУ към договора за лизинг били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски за периода м. 11.2016 г. – м.05.2018 г. в размер на 185,80
лв. за устройство SAMSUNG Galaxy
J5 Black. Твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
303,66 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги.
Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 594/2018 г. по описа на
РС Свиленград и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираната сума. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, е предявил установителен иск за част от
вземането, предмет на заповедното производство, в размер на 117,86 лв. и
обективно съединен осъдителен иск за заплащане на дължимите лизингови вноски. По
тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание на 24.04.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 205 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Доколкото настоящият иск не е предявен за цялата
сума, предмет на заповедното производство, на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част, които възлизат на 68,13 лв. – арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на
75 лв., както и адвокатско възнаграждение на стойност 180 лв. Предвид всичко
изложено, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски в размер на 68,13 лв., както и тези, направени в хода на
настоящото производство, които възлизат на 255 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД по отношение на З.В.И., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
парк София, сграда 6, сумата от 117,86 лв., представляваща стойността на
незаплатени далекосъобщителни услуги, потребени в периода 18.06.2016 г. –
17.11.2016 г. по фактура № **********/18.11.2016 г., ведно със законната лихва
от 09.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 290 от
10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 594/2018 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА З.В.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати по иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 185,80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода м. 11.2016 г. – м. 05.2018 г. съгласно договор за
лизинг от 24.06.2016 г.
ОСЪЖДА З.В.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 68,13 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 255 лв. – разноски
в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: