Р Е Ш
Е Н И Е №91
гр. Сливен, 31.05.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
М.
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №210 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №14/30.01.2018г. по гр.д.№356/2016г. на
Новозагорски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от Д.Г.Г. против И.И.И. искове, както следва: иск за предоставяне упражняването
на родителските права над малолетното дете Г.Д.Г. на бащата и определяне режим
на контакти на детето с майката и алтернативния иск за определяне на бащата Д.Г.
разширен режим на лични контакти с детето Г. Г.. С решението са присъдени
разноски на ответницата И.И. в размер на 700лв. и Д.Г. е осъден да заплати на
вещото лице д-р Г.В.сумата от 230лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.Г.Г. чрез адв. В.П.
*** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си, въззивникът Д.Г. чрез пълномощника си адв. П.
посочва, че обжалваното първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със съдебната
практика. Счита, че съдът не е обсъдил правилно всички събрани по делото
доказателства, анализа на които води до различни правни изводи. Посочва, че по
делото се установило, че майката не е
положила необходимата грижа за детето си
да го социализира, напротив, използвайки болестта му го е извела от изключително
важната социална среда на връстниците му и го е поставила в състояние на
патологична зависимост, при наличие на редица механизми и възможности за
подкрепа и социализация на детето в обществото. Прави подробен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства относно заболяването на
детето и неговото диагностициране и счита, че не е проведено адекватно лечение
и диагностика от страна на майката. От заключението на СПЕ на детето се
установило категорично родителско отчуждение от страна на майката, която е
отчуждила детето от бащата и е деформирала психичния модел на бащата в
съзнанието на детето. Районният съд не обсъдил и не взел предвид становищата на
вещите лица, социалните работници и установения факт на забавяне и непровеждане на редицата
предоставени на детето и нея социални услуги. Съдът не взел под внимание и
заключението на съдебно психологичната експертиза на майката и установеното
личностово разстройство, което е довело до негативни последици спрямо детето.
По отношение на социално-битовите условия, счита, че е установен превес на
същите при бащата, като те са в интерес на детето – добри битови условия,
самостоятелна стая, помощ от трети лица, интелектуална и бащина подкрепа. Освен
това, въззивникът посочва, че е финансово обезпечен, за разлика от майката.
Съдът не взел под внимание факта, че силната емоционална връзка на детето с
майката е патологична. Не е взел предвид и възрастта на детето – 14г., затворен
с три възрастни жени, без социален живот
пълна липса на мъжкия модел. Счита, че съдът е постановил решението си
само въз основа на тезата за блудствени действия спрямо детето, базирани
единствено на негови твърдения, което е правно немотивирано.По отношение на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответницата, посочва, че
са присъдени неправилно, тъй като са за двама адвокати при законова разпоредба
за присъждане на такова за един адвокат. С оглед изложеното, въззивникът моли
съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи главната
искова претенция, като посочва, че поддържа и алтернативния иск. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответницата в
първоинстанционното производство И.И.И. чрез пълномощник адв. С.Р. ***,
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е
обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е
направил обосновани правни изводи. Излага подробни контрааргументи на доводите,
изложени във въззивната жалба и прави свой анализ на установените по делото
факти и събраните доказателства. Посочва, че влошеното здравословно състояние
на детето и последиците от него са действителната причина за избраната
индивидуална форма на обучение, а не е налице недобросъвестно поведение на
майката. От медицинските документи, приети по делото се установявало влошеното
здравословно състояние на детето и факта, че майката е положила достатъчен брой
усилия за правилното диагностициране и лечение на детето. Отчуждаването на
детето от бащата се дължало единствено на трайно негативното, неадекватно,
враждебно и агресивно поведение на въззивника съм детето. Налице било
осъществявано физическо и психическо насилие над детето. Далеч преди инцидента
на 06.11.2015г. детето не е имало никакво желание да вижда баща си, като е
изказвал притесненията си да остава насаме с него. В двете изслушвания пред
съда, детето е посочило, че се страхува от баща си и се притеснява да се среща
с него. Изключително важно било именно становището на детето, което е навършило
14-годишна възраст. От гледна точка на своето здравословно състояние,
ответницата посочва, че не е налице пречка да полага ежедневни и адекватни
грижи за детето. Установено било, че не страда от някакво психическо
заболяване. Затрудненията й са от физически характер, свързани със заболяване
на колянната става, което затруднява походката й. По отношение на
социално-битовите условия, посочва, че същите при нея са много добри и са
установени в нарочните социални доклади, като притежава всичко необходимо за
нормалното развитие на детето. Счита, че по делото не е установена промяна на
нито едно обстоятелство, което да е било определящо за предоставяне
упражняването на родителските права. Здравословното състояние и възрастта на
детето определяли приоритетната нужда от
непрекъснати майчини грижи. Липсвали индиции и доказателства, че отсъстващия
родител би могъл да отглежда детето по един по-добър и адекватен начин и да
полага адекватните грижи, от които то има необходимост. С оглед изложеното,
мили съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски пред настоящата инстанция.
В с.з., въззивникът Д.Г.Г., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. В.П. ***, който поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени атакуваното решение на НЗРС
и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции, като предостави
упражняването на родителските права на бащата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата И.И.И., редовно призована, се явява лично и с процесуални представители по
пълномощие адв.
С.Р. *** и адв.м.м. от АК - Сливен, които оспорват въззивната жалба. Посочват, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и молят
същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция
доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е отчасти правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се
ДОПЪЛНИ с установени от
доказателствения материал, събран от районния съд, обстоятелства, но неотразени
във фактическата обстановка, изложена в първоинстанционното решение, както и с
обстоятелствата, установени от допуснатите пред настоящата инстанция
доказателствени средства, както следва:
От заключението на
назначената от районния съд съдебно-психологична експертиза на детето Г. Г., се
установява /извън отразеното в първоинстанционното решение/ следното: Налице е
словесна и несловесна подкрепа от страна на майката по отношение очерняне на
бащата пред детето и представянето му единствено и само като лош. В речника на
момчето изкуствено са вкарани фантазни истории за насилие и блудствени
действия. Налице е „синдром на родителско отчуждение“ у детето по отношение на
бащата. Причината за него е амбивалентното отношение на майката, което
съответно провокира и ответна поведенческа реакция от непълнолетния. Г. е
поставен в дуалната позиция да избира дали да има майка или да има баща и той
избира да има майка. Страхът на детето е неосъзнат, но е свързан с емоционалния
му регистър, а именно да не нарани, оскърби и предаде майка си, като предпочете
баща си. Възприятието му е дезинтегрирано, нестабилно и не е свързано пряко с
възприеманата реалност, защото фактите от действителността се отричат или
изкривяват, така че да обслужват единствено и само интересите на майката, което
от своя страна води неминуемо до „Синдром на родителско отчуждение“. Майката
трайно неглижира нуждите му от общуване с връстници и детето расте в ситуация
на „социално осакатяване“. Изостава в психическото си и физическото развитие по
отношение на своята автономност и критичност на мисленото. Връзката с майката
на този етап е патологична и уврежда социалното и личностово функциониране на Г..
Възприятията на детето от престоя му при баща му и разширеното семейство са
изкривени и в тях са привнесени фантазни елементи, които описват бащата и
разширеното семейство като злодеи без задръжки и морални ценности, чиято цел е
единствено да измъчват и нараняват Г.. Налице е емоционална зависимост и
конфликт на лоялност по отношение на майката като обект спрямо бащината фигура,
които мотивират поведението на Г..
При изслушването в открито
съдебно заседание, вещото лице детски психолог Р.П. посочва следното: Вещото
лице е провела среща и с класния ръководител на детето Г., от която е узнала,
че неговата успеваемост се преекспонира от семейството, тя е изкуствено
завишена. Ако получи оценка под 6, проявява агресия, което се е разигравало в
дома му пред учителката. Оценките са написани по скоро да удовлетворят
желанието на майката и психическите нужди на детето да бъде отличник, защото
иначе има агресивни прояви. Детето няма интелектуален дефицит, но има
емоционален такъв. Детето е внушаемо и не е така емоционално, тъй като е
системно обработвано от майката не си дава сметка от нещата, които повтаря пред
социалните работници, че злепоставя другия родител и че ще има някакви законови
последици. Детето няма адекватни спомени, те са манипулирани, граничат с
фантазия. Детето не споделя нищо конкретно. Набляга само на болестите на
бабите, с които живее. Вещото лице посочва, че не открила родителски дефицит
при бащата. Ако е била открила такъв, щяла да го съобщи. Направила е изследване
и на двамата родители. Рязкото извеждане от средата ще има един момент на
напасване към новата обстановка, в която детето ще бъде отглеждано, но той няма
да продължи вечно и от там нататък може да се работи за възстановяване на
психичните му функции. Детето трябва да се отдалечи от майката и то отведнъж.
Няма да може да се промени средата, ако остане с майката.
От разпита на психолога Х.И.,
работещ в Център за обществена подкрепа при Община Нова Загора, работил с
детето Г., се установява следното: Загубено е много време, детето е душевно
осакатено, но това е все още поправимо. Липсва мъжкото, по-скоро момчешкото
поведение, няма го мъжкия модел на поведение, няма го и детския модел на
поведение и този голям пропуск за толкова дълъг период е съществен в неговото
поведение. Г. говори чрез единия родител – майката. При Г. липсва емоцията, не
изпитва емоции. Учителите, които са оценявали детето не са написали максимално
обективните оценки. Детето има дефицити и трябва да му се обърне внимание.
Детето трябва да види модела на другите деца и това ще бъде максимално
продуктивно за него, тъй като гледайки модела на другите, ще изгради себе си.
Когато е сам, това не може да се случи. Детето изпитва зависимост от майката.
Твърде обсебващото поведение на майката и нейните противоречиви съждения за
бащата, водят до това тя да привлече силно към себе си детето, обричайки го към
безпомощно и болестно състояние или нещо, което не може да се оправи и по този
начин го лишава от най-хубавите моменти на израстването, на грешките дори. До
този момент, не е виждал детето усмихнато.
Социалният работник А.,
работеща с детето Г. посочва, че обучението вкъщи и обучението в едно нормално
училище са различни и продуктивността е различна, тъй като в училище има много
деца и детето чува отговорите и на другите деца, вижда друг модел на поведение,
докато при него в къщи това го няма. Майката много трудно съдейства за срещите
в Центъра, пропуска такива и води детето много по-рядко от нужното.
От показанията на свид. Д.М.- психолог в училището на Г. се установява, че
майката не съдействала за провеждане на насрочените срещи, пропускали срещи, не
отваряла врата на психолога, извършващ посещения в дома им. На втората
проведена среща, детето заявило, че изпитва страх от баща си и не желае да бъде
с него, проявило лошо отношение към бащата. Детето обаче, което изпитва страх и
негативни емоции, то никога не тръгва с това, то никога не започва разговор с
който и да е човек по този въпрос. Травмираните деца винаги гледат да го
прикрият, защото то им носи тежка емоция, която е болезнена за тях. Ако страха
му е толкова силен, колкото Г. казва, той ще започне да увърта, да избягва
темата. Когато приключил със своето изложение, свид. М.го попитала как се е
почувствал, а той не могъл да посочи своята емоция, а тогава е бил на 12
години. Би следвало да може да различава гнева, страха, агресията. Г. абсолютно
спокойно заявил, че го е страх от баща му, не иска да бъде с него, защото е
лош. Г. е с притъпени емоционални нива. Налице е много висока амплитуда между
интелигентност и емоциите, което се дължи на непреодоляна първа възрастова
криза – кризата на инат, която е между втората и третата година. Тя се
характеризира с това, че детето започва да формира своята самостоятелност и се
усеща като отделен човек от мама, усеща, че има собствени емоции, мисли и има
право на собствени мнения. В тази криза се формира характера на детето и когато
тя не е преодоляна, самото дете не може да се впише след това в обществото. Втората
криза – първи клас, се преминава по-трудно, ако първата криза не е преодоляна и
ако тя не се преодолее се получава изолация, депресия или израз на гняв,
блъскане. При проведените срещи, свид. М.усетила Г. затворен, изолиран,
прибран, говорещ с термини като възрастен, на висок стил, не проявил обаче
емоции, при разказа за случилото се, не проявил преживяване, все едно го е
нямало. Г. влиза в пубертета и тази възраст е много важна за формиране на
половата идентичност на всеки човек, има необходимост от съпоставка на двата
модела – мъжки и женски. Когато мъжкият модел липсва, детето става свръх
привързано към този, който го отглежда. Всяко дете има нужда от социална среда
да намери мястото си. Ако започне да ходи на училище, макар и не за цял ден,
редуцирано, ще има контакти с деца в междучасията, ще се обогатява, ще се
развива.
В показанията си д-р С. -
личния лекар на детето Г., посочва, че детето има нормална двигателна
активност, но няма достатъчна такава – даване на свобода да играе със
съученици, приятели, за да развива своята двигателна активност. Не е нужно да
носи памперс, тъй като е голям и това му се отразява на психическото развитие. Г.
е ограничаван от контакти с деца, да играе на свобода, да изгражда имунитет, да
има социална среда. Майката би имала нужда от помощ при отглеждането на детето,
защото тя явно сама трудно се справя с развитието на детето. Бащата се е
интересувал от здравето на детето, обаждал се е по телефона или е идвал в
кабинета.
От показанията на д-р Ж. се
установява, че грижата за детето извън хранителния режим, се изразява в редовното
и своевременно изхождане по голяма нужда, като при затруднение се прави клизма
или се посещава клиниката за прочистване на дебелото черво. Не са необходими някакви специални грижи на
този етап към Г.. Той навлиза във възраст, в която може сам да си направи
клизма и да се почиства, няма да има драма в неговото състояние. В случая не се
касае за класическата форма на хиршпрунг. Явно е в друга форма, запек и по
принцип такива деца се развиват по-нататък нормално, преодоляват проблема.
Важен е хранителния режим, който следва да се спазва. Не се налага в случая оперативно лечение,
поради което не следва да се прави и биопсия.
От заключението на
назначената и изслушана пред районния съд комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза на майката И.И.И., се установява следното: Освидетелстваната страда от Смесено
личностово разстройство. Могат да се очертаят някои характерни личностови
особености на И.И., имащи значение за отглеждането на детето: дефицит на ролеви
репертоар, напр. не е излязла от ролята на майка, отглеждаща кърмаче; склонност
да доминира и контролира; социално отдръпване и фокусиране единствено върху
„заболяването“ на детето; свръхординиращо и обсебващо поведение спрямо детето с
незачитане на границите му; дълбоко патологична връзка родител-дете; засилване
внушенията за болест у детето, водещи до пълната му физическа и психическа
зависимост от майката; индуциране на телесни симптоми, дълбоко увреждащи
психологичното развитие на детето; самолекува детето си и сама му поставя
диагнози, обясненията за състоянието му са нейни интерпретации и справки в
Интернет; съпротиви за диагностично уточняване на състоянието на детето и
предприемане на радикални мерки; инвалидизиране на детето, с цел зависимост и
контрол; привеждане на детето в състояние на „заучена безпомощност“;
манипулиране на институции; отхвърляне на авторитети и специалисти /лекари,
психолози, социални работници, педагози/ и саботиране на дейностите им, вкл. и
на психологичното изследване за съдебната експертиза; недопускане на хора /специалисти,
роднини, в т.ч. бащата/ в социалния атом на детето като ревностно пази
границите му; надценяване на собствените умения за обучение и компетентности, в
т.ч. медицинска; неискреност; неприемане и отхвърляне на чужди мнения; гняв към
бащата; при описване на хронологията на събитията, като маркери използва
единствено възрастта на детето, а не календарната година.
В съдебно заседание, при изслушването вещото лице д-р П.
– психиатър посочва, че личностовото разстройство на майката представлява
дисхармоничност на характера, не е психиатрична болест. Ако лицето се включи в
група за личностово развитие и от там нататък може да си даде сметка за своите
дефицити, да се коригира, но това е дълъг процес – 5-6 години. В случая И.И.
няма никаква самокритичност, счита, че е компетентна във всички области, в т.ч.
тази на вещите лица. Описаното в заключението личностово разстройство и стилът
на отношение в семейството, стилът към отношение към детето и начинът на
отглеждане, се отразяват неблагоприятно върху детето. По отношение на детето,
ограниченията които му се правят, как му се вменяват, заучена безпомощност,
изцяло изолирано от връстниците си, то няма никакви социални умения и това го
поставя в риск. Ако детето остане по този начин, в тази среда, майката не би
променила отношението си.
По отношение на детето Г. е предоставена социална
услуга от Център за социална рехабилитация и интерграция – гр.Сливен. След
извършено посещение /само едно, тъй като майката впоследствие е отклонявала
следващи срещи/ в дома на Г. /м.март 2017г./ екипът е установил, че момчето
живее в пълна изолация от околния свят; трудно приема външни лица в стаята си и
се дразни от това, че развалят подредбата му и установения ред. Г. е склонен да
премине в действие – вербална агресия към посетителите в дома му. Затворен е в
себе си и категорично отказва да съдейства на специалистите. И.И. прави всичко
възможно да спре контактите на Г. с външния свят. Пред екипа на ЦСРИ – Сливен, И.И.
категорично заявила желание да не бъде обезпокоявана от негова страна и при
възможност сама щяла да осъществи контакт. Такъв обаче не бил осъществен до
края на м.юли 2017г. На практика социалната услуга не е предоставена, поради
възпрепятстване от страна на майката /писмо на Държавна агенция за закрила на
детето – София от 01.12.2017г./
На 02.03.2018г. е издадено ново направление за
ползване на социална услуга от ЦОП – Нова Загора за майката И.И. и детето Г. Г.
за срок от 6 месеца със задача оценка на родителския капацитет и
социално-психологическо консултиране на детето и семейството. На 14.03.2018г.
бил подписан договор за съвместна работа с И.И., включващ по две сесии за
месец, провеждани в Центъра. След подписването на договора до 09.05.2018г. били
проведени множество телефонни разговори, като майката информирала за промяна на
часа на срещата и последваща невъзможност да се явят с детето. За периода били
осъществени само две срещи, провеждани в една стая, поради нежелание на майка и
син да се разделят, като психолога работил с детето, а социалният работник
говорил с майката. На уговорена за 04.05.2018г. среща майката и детето не се
явили и не информирали за отсъствието си. През периода е направено само едно
домашно посещение, като майката заявила, че не желае да посещават жилището й,
поради съвместното й съжителство с нейната майка и баба и тяхното здравословно
състояние. Предвид малкото проведени срещи не е изготвена оценка на родителския
капацитет на майката.
Пред психолога на ЦОП – Нова Загора, по време на двете
срещи, майката категорично заявила, че не желае детето да бъде разпитвано за
баща си и майка си, „все едно Г. няма родители“. Приоритетно и в двете срещи
майката доминирала и изземвала възможността на детето да се включва в диалога;
обмисляла и отговаряла бавно на поставените въпроси; контролирала процеса и
съобразително избягвала въпроси относно семейните отношения и процеси.
Изваждала на преден план въпроси свързани със нейното здравословно състояние и
това на майка й и баба й, като за Г. посочвала, че не е удобно да се обсъжда
проблема му. Майката измествала темата към ценностите, книгите, чистотата и
реда в къщи. Когато въпросите на психолога били насочени конкретно към детето,
то ставало неспокойно. На въпросите към детето, майката изпреварвала неговия
отговор и отговаряла тя. Въпреки, че майката посочила, че детето е много
контактно и не се притеснява да общува, предимно с роднини и приятели на
семейството, то при въпрос кои са те, детето се затруднило да назове имената на
братовчедите, с които майката твърдяла, че често си общуват. Детето говорило
малко, следяло майка си или фиксирало поглед в една точка и се изолирало при
тези разговори. Личало вътрешно напрежение и дискомфорт /късало кожичките на
ноктите си или мачкало нещо в ръцете си при по-продължително говорене от страна
на майката/. Детето било по-активно и жизнено в моментите, когато говорило за
любимите си игри и за хобито си да събира определен вид играчки, но майка му се
включвала и при тези отговори и добавяла какви игри имал, какъв нов компютър
щяла да му вземе, как пазел играчките си и ги прибирал старателно. Двете срещи
не били достатъчни на психолога да добие представа за индивидуалността на
детето, нито за диагностика и консултиране.
ДСП – Нова Загора е поискало от ДСП – Ямбол през
м.01.2018г. изготвяне на оценка на родителския капацитет на бащата Д.Г., но
поради неговото отсъствие към него момент от града и пребиваване в гр.София,
поради две предстоящи операции, не била изготвена такава /арг. писмо на ДСП –
Ямбол от 16.02.2018г./. Последващо искане и съответно отговор няма.
Във връзка с проучване от м.01.2018г., родителите на Д.Г.
са заявили пред социалните работници, работещи по случая, готовност да оказват
помощ и подкрепа на сина си в грижите за детето Г..
Братът на Д.Г., който се е установил да живее в
гр.Варна със своето семейство, е заявил, че е в състояние да подпомага
финансово и морално брат си и детето Г. и да оказва съдействие при неговото
отглеждане.
С постановление от 24.01.2018г. на прокурор при РП –
Елхово, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено воденото досъдебно
производство №428/2016г. по описа на РУ – Елхово срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Същото е потвърдено с определение
№51/11.04.2018г. по ЧНД №33/2018г. по описа на РС – Елхово, невлязло в сила.
С Постановление от
14.06.2017г. на прокурор при РП – Нова Загора е прекратено ДП №435/2015г. по
описа на РП – Нова Загора, водено срещу И.И. за престъпление по чл.182, ал.2,
вр. с чл.26, ал.1 от НК. Няма данни за влизане в сила на същото.
Въззивната инстанция в
открито съдебно заседание проведе изслушване на родителите и на детето в
присъствието на социален работник – психолог.
От изслушването на детето Г.
се установи следното: Детето говори за баща си с местоимението „той“, без да
използва думата „баща“. Заявява нежелание да отиде да живее при него, като
обяснява това с изпитван страх, без да обясни точно от какво, „страх, че не
знам какво може да ми направи“. Посочва, че няма възможност да общува с други
деца. Интересно му е какво правят децата в училище, „уж ми е интересно какво е
в училище“. Излизал с майка си, като се разхождали по улиците, по магазини, по
заведения. През повечето време стои в къщи на компютъра.
Социалният работник - психолог
С. К., присъствала на изслушването на детето Г. в съдебно заседание, посочва,
че това, което детето е споделило с нея при разговора пред залата противоречало
на това, което казало пред съда при изслушването. Казало на социалния работник,
че никъде не излизат с майка си, а при изслушването – че излизат да се
разхождат и др. под. противоречия. Впечатлението й е че детето използва фрази,
които може би преповтаря от чуто от друг човек и то възрастен, звучало заучено.
Детето изглеждало много стресирано. Пред социалния работник детето заявило, че
не се е замисляло дали иска да ходи на училище, което тя не намира за нормално
за дете на неговата възраст. Пред залата Г. говорил за баща си с „той“, като й
казал, че името му е Д., но той не иска да му казва „баща ми“. Пред залата
детето било в защитна поза, като казало на социалния работник, че е притеснен,
защото трябва да ходи при „него“.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Главният иск, с който
първоинстанционния съд е сезиран е за изменение на постановени мерки относно
упражняването на родителските права спрямо детето Г.Д.Г., роден на ***г., с
правно основание чл.59, ал.9 от СК и евентуален иск /макар и наречен
алтернативен, по своята същност и обусловеност от резултата по първоначалния е
евентуален/ за промяна режима на лични отношения на бащата Д.Г.Г. с детето Г.
чрез неговото разширяване, с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Избирането на мерки относно упражняването
на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните
мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените
обстоятелства. За да бъде основателен иск
по чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на
съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е постановено
упражняването на родителските права спрямо детето. Само наличието на такова
изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените
мерки. Тежестта на доказване на наличието на съществени промени в
обстоятелствата се носи от ищеца, като първоинстанционният съд е указал с
доклада си по чл.146 от ГПК това му задължение.
При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи
безспорно от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства,
дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС и от
изключителния интерес на детето. В понятието „интерес на детето“ се включват:
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето –
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за
съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно
развитие на личността на детето.
Съгласно Постановление
№1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените обстоятелства съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или
да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради
това съдебната практика приема, че са от значение, както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на
обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства
могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до
родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в
която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Към промените, засягащи положението на детето и обстоятелствата спада
влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето или пък подобряване условията на живот
при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и
битовите условия, но и социалната среда и
другите обстоятелства. Към промените, засягащи положението на детето спада
и изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване и др.
В
случая, анализирайки подробно установените обстоятелства въз основа на
многобройния, събран по делото пред двете инстанции, доказателствен материал,
съдът в настоящия си състав намира, че са налице промени, касаещи средата, в
която детето се отглежда, както и такива, засягащи родителските и
възпитателските качества на родителя, упражняващ родителските права, които
промени безспорно се отразяват неблагоприятно върху положението на детето в
редица аспекти, които ще бъдат посочени по-долу.
Видно
от показанията на социалните работници, училищния психолог и заключенията на
съдебно-психологическата експертиза на детето Г. и най-вече комплексната
съдебна психолого-психиатрична експертиза на майката, се установява една
изключително неблагоприятна среда, в която се отглежда детето Г., отразяваща се
негативно на неговото психично, емоционално състояние, пречки за социално
общуване и развиване, невъзможност за индивидуално израстване и съзряване, за
осъзнаване на самостоятелност и независимост от отглеждащия родител. Детето
изостава категорично в психическото си и физическо развитие по отношение на своята
автономност и критичност на мисленето /арг. съдебно-психологичната експертиза
на детето Г./. Безспорно е установено липсата, неизпитването на емоции у детето,
емоционален дефицит. Налице е едно обсебващо поведение на майката спрямо
детето, поставянето му в пълна зависимост от нея, като дори се преекспонира и
засилва негативната страна на безспорно наличното физическо заболяване на
детето. Връзката с майката на този етап е
патологична и уврежда социалното и личностово функциониране на Г..
Безспорно,
майката ограничава социалните контакти на детето /извън тези с бащата и
разширеното семейство на същия, които безспорно са ограничени, но на този
въпрос съдът ще се спре по-подробно в следващите части от изложението/.
Безспорно, детето страда от физическо заболяване /заболяване на червата, като
диагнозата „Хиршпрунг“ не е окончателна/, но при това заболяване, видно от
показанията на лекуващия го лекар д-р Ж., няма драма в неговото състояние от чисто медицинска
гледна точка. Не са необходими някакви специални грижи на този етап към Г.,
като той навлиза във възраст, в която може сам да си направи клизма и да се
почиства. Следователно осъществяваното от майката обгрижване на детето с мотив
наличното заболяване и необходимостта от специални грижи спрямо него, е лишена
от основание. Важното при състоянието на детето е най-вече спазването на
предписания хранителен режим и своевременното прочистване на дебелото черво,
което детето може само да прави, с оглед възрастта си и евентуално при
необходимост – да се потърси медицинско съдействие, както се е процедирало до
момента. Това обаче, само по себе си, не е изключително състояние и грижите на
майката в случая не са незаменими.
Напротив, това състояние на зависимост, в което е поставено детето, се
дължи на установеното от вещите лица по назначената комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза „Смесено личностово разстройство“ на
майката. Това не е психично заболяване в тесния смисъл на понятие, а вещите
лица обясняват, че се касае за психопатия, дисхармоничност на характера,
обхващаща многобройни аспекти на поведението и психологичното функциониране,
като характерните за И.И. личностови особености са подробно посочени и описани
от вещите лица в заключението. Вещите лица са посочили, че майката сама поставя
диагнози и лекува детето; има съпротиви за дагностично уточняване състоянието
на детето и предприемане на радикални мерки, което са подкрепя и от
заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвена от д-р Г. В.; индуциране
на телесни симптоми, които увреждат дълбоко психологическото развитие на
детето; инвалидизиране на детето, с цел
зависимост и контрол; поставянето на детето в състояние за заучена
безпомощност; засилване внушенията за болест. Всички тези обстоятелства,
характерни особености на характера и поведението на майката, категорично се
отразяват негативно на детето, като увреждат сериозно, основно неговата
психика.
Съдът намира, че състоянието на детето от чисто медицинска гледна точка,
с оглед неговото здравословно състояние, не оправдава по никакъв начин
социалната изолация, на която майката го е подложила с ограничаване на
социалните му контакти и непосещаване на учебно заведение, дори и в редуциран,
съобразен със здравословното състояние на детето вариант /намален учебен ден,
непосещаване на някой от предметите, напр. физическо възпитание/ и др. под.
Напълно е възможно, а и училищните власти са изразили готовност за съдействие,
за изготвяне и спазване на един облекчен и приемлив учебен план, включващ обаче
така необходимото за социалното израстване и общуването на Г., посещение на
учебното заведение. Всички специалисти – вещи лица, социални работници и
училищния психолог, са категорични относно положителното и незаменимо
въздействие на преките и непосредствени контакти на Г. със съучениците, както в
учебните часове /с оглед ползотворен учебен процес, усвояване на знания и
утвърждаване на такива/, както и контактите с други деца в междучасията, с
оглед общуване, изработване на социални и комуникативни навици и безспорно
необходимото социално общуване. Категорично детето е поставено в социална
изолация и капсулация, от което състояние следва да бъде изведено. Не е
нормално и по никакъв начин не е оправдано в случая обстоятелството, че детето
до 14-годишна възраст не е ходило на училище, не е посещавало редовни учебни
занятия, заедно с другите ученици. Запазването на това положение, което е и към
момента, ще се отрази категорично негативно на Г. във всяко едно отношение при
физическото, психическото, личностното, емоционалното му развитие, както и по
отношение на половото му съзряване /вещите лица са категорични, че поведението
на майката е пречка за правилното развитие на половия итендитет у детето в
периода на съзряването/.
Следва да се отбележи, че майката, с оглед характера и наличното
личностово разстройство, не е в състояние на този етап да съдейства за
преодоляване на това състояние на безпомощност и социална изолация, в което е
поставила самата тя детето, а и не е проявила по никакъв начин и намерение за
някаква, дори и незначителна промяна в положителна насока. Самата тя е
отрицателно настроена към всички опити на специалистите, в т.ч. по
предоставените социални услуги, да съдейства, не приема чуждо мнение. Дори и за
в бъдеще да предприеме опити и мерки за справяне със своите собствени дефицити,
довели до патологичната връзка с детето, по начина, по който са посочили вещите
лица – участие в група за личностово развитие, това би отнело в най-добрия
случай период от 5-6 години за осъзнаване и евентуално коригиране на
дефицитите, който период обаче за ситуацията и състоянието, в което е поставено
детето е прекалено значителен и в крайна сметка детето не разполага с толкова
време, за да успее да се справи със своите, безспорно много сериозни проблеми.
Видно и от събраните от въззивната инстанция доклади и информация от ДСП
– Нова Загора и ЦОП – Нова Загора, И.И. продължава да не оказва необходимото
съдействие за редовно провеждане на срещи със служителите на Центъра по
предоставената нова /от м.март 2018г./ социална услуга, отклонява насрочените
срещи, пренасрочва ги и впоследствие не спазва уговорките. На двете, единствено
проведени такива, не оставя детето само с психолога, не го оставя да отговори
на зададените му въпроси, като избързва със свой отговор. Категорично отказва
да допусне поставяне на въпроси на детето относно бащата и майката, както и
такива, свързани със здравословното състояние на детето. Категорично проличало
вътрешното напрежение и дискомфорт на детето при разговора на майката с
психолога.
С
оглед изложеното до тук, съдът стига до извода, че начинът на отглеждане на
детето, средата, в която то се отглежда, стилът на отношение към него, съчетан
с констатираното личностово разстройство на майката, упражняваща родителските права,
се отразяват неблагоприятно върху детето и обуславят по категоричен начин
необходимостта от промяна на мерките относно упражняване на родителските права.
Съществува и особена група от изменени
обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл.59, ал.2 и ал.3 от СК. Тези обстоятелства
имат отношение към ефикасността на защитата на детето и на положението им и те
примерно се изразяват в следното: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител; пречки на родителя, който отглежда детето за
осъществяване на личните отношения с другия родител.
В
настоящия случай, съдът намира, че наред с предходните обстоятелства, посочени
по-горе, е налице и изменение на обстоятелствата, свързано именно с
нововъзникнали обстоятелства по повод задължителното спазване на режима на
лични отношения на детето с бащата, изразяващи се в безспорно наличие на
Синдром на родителско отчуждение у детето Г. по отношение на бащата, като
причината за това е амбивалентното /противоречиво/ отношение на майката,
провокиращо и ответна поведенческа реакция от детето. Г. е поставен в дуалната
позиция да избира дали да има майка или да има баща и той избира да има майка.
Страхът на детето е неосъзнат, но е свързан с емоционалния му регистър, а
именно да не нарани, оскърби и предаде майка си, като предпочете баща си.
Възприятието му е дезинтегрирано, нестабилно и не е свързано пряко с
възприеманата реалност, защото фактите от действителността се отричат или
изкривяват, така че да обслужват единствено и само интересите на майката, което
от своя страна е довело до „Синдром на родителско отчуждение“. Заключението на назначената и изслушана от
първоинстанционния съд съдебно-психологическа експертиза в тази насока е
категорично. Категорично за наличието на такъв синдром, поради единствено
поведението на майката, е и вещото лице, изслушано в проведеното открито
съдебно заседание. До този безспорен извод се стига и въз основа на показанията
на социалните работници, работещи с детето Г. и показанията на училищния
психолог свид.М..
Показателно
за наличието на синдрома на родителско отчуждение е и изслушването на детето
пред настоящата инстанция. Г. говори за бащата си единствено и само с
използване на местоимението „той“ /както пред съда, така и пред социалния
работник, разговарял с него пред залата/, без да използва думата „баща ми“.
Детето споделя единствено и само отрицателни „спомени“ /негови или „привнесени“
в съзнанието му/, без нито един положителен такъв, както за бащата, така и за
неговото семейство.
На
следващо място, налице е и категорично неизпълнение на мерките относно режима
на лични отношения между детето и бащата, от страна на майката и детето, като
са налице установени безспорно пречки от страна на майката, упражняваща
родителските права за осъществяване на личните отношения с бащата. В тази
насока са многобройните писмени доказателства относно редовното търсене на
съдействие, както от ДСИ при НЗРС, така и от органите на прокуратурата и
полицията за осъществяване на контактите на бащата с детето. На практика след
м.ноември 2015г. не е осъществяван нормалния, съдебно установен режим на лични
отношения на детето с бащата. Използвани са различни предлози, обяснения и директни
откази за изпълнението му. Преди това, още след развода на страните, са налице
безспорно създавани пречки от страна на майката спрямо бащата за осъществяване
режима на лични контакти с детето, като се е налагало намесата на ДСИ при НЗРС,
както и на органите на полицията, за уреждане на спора и осъществяване на
контактите. Това поведение от страна на майката нарушава не само правата на
бащата, но и безспорно се отразява на детето, като накърнява неговите основни
права и интереси да се среща с баща си, да осъществява нормални контакти с
него, извън присъствието на майката, органи на полицията и социални работници. Резултат
от тази липса на контакти по причина на майката, е довело, както до
задълбочаване на Синдрома на родителско отчуждение, така и до емоционално
увреждане на детето, което е лишено от мъжкия модел на поведение, задаван от
бащата. Детето Г. е на възраст, при която навлиза в пубертета, важна за
формиране на половата идентичност и безспорно за него е налице необходимост от
съпоставка на двата модела – мъжкия и женския. При липса на мъжкия модел в
случая, детето става свръх привързано към този, който го отглежда – майката и
това безспорно влияе и ще продължи да влияе още по-негативно при половото съзряване
и при свързаното с него емоционално и психично състояние на детето. Отново
следва да се посочи, че връзката на детето Г. с майката, безспорно потвърдено
от вещите лица психолози и психиатър, както и от социалните работници, е
патологична. Тази връзка не е нормална и не благоприятства по никакъв начин
израстването и осъзнаването на детето като отделен самостоятелен индивид.
Прави
впечатление при изслушването на детето, че то не говори не само за баща си, но
и за майка си. Не споделя нищо конкретно за нея – нито положително, нито отрицателно,
не посочва как се чувства с нея, какво правят заедно, как се забавляват и др.
под. Единственото посочено, че прави с майка си при нарочен въпрос на съда, е
излизането на разходки по улиците и магазините, което обаче противоречи на
заявеното от него пред социалния работник К., непосредствено преди изслушването
– че не никъде не излизат с майка си. Това, според съдебния състав, потвърждава
заявеното от вещите лица психолози и психиатър относно патологичността на
връзката на детето с майката и нейното неблагоприятно на този етап въздействие
върху съзряването и емоционалното и психическо състояние на Г..
Следва
да се посочи, че настоящият състав няма да зачете изразеното от детето при
изслушването нежелание да отиде при баща си /заявява отрицателното, негативното
– нежелание да е при баща си, а не положителния факт – че иска да е при майка
си?!/, тъй като се установява една заученост на изразеното пред съда
/становището на социалния работник психолог К./, използваните фрази навеждат на
извод, че са преповторени от чуто от друг човек и то възрастен. Поведението на
детето и изразеното пред съда не отговарят на поведение и изрази на дете. Освен
това съдът не почувства емоция и в най-емоционално звучащите изрази на детето.
То заяви, че го е страх от баща му, но не обясни защо го е страх и такъв при
изслушването му не бе почувстван от състава. Репликите звучаха заучено,
предварително подготвени, без в тях да е вложена каквато и да е емоция.
Във
връзка с основните възражения на майката, залегнали и като основен мотив на
първоинстанционния съд в обжалваното решение относно извършени в началото на
м.ноември 2015г. по време на осъществяване на режима на лични контакти на
детето с бащата блудствени действия, следва да се отбележи, че настоящият
състав ги намира за неоснователни и недоказани. Безспорно, досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител и към момента няма
повдигнати обвинения и привлечен обвиняем. Не е налице постановен по него акт
/единствено и само присъда/, който да е задължителен за настоящия граждански
съд при решаване на въпроса за упражняване на родителските права над детето Г..
Напротив, видно от събраните от настоящата инстанция доказателства, към
настоящия момент с Постановление от 24.01.2018г. на прокурор при РП – Елхово,
досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител по чл.149, ал.1 от НК е прекратено. Същото е потвърдено с Определение от 11.04.2018г. на РС –
Елхово, невлязло в сила към момента. Във всеки случай обаче не е налице акт,
задължителен за гражданския съд, който да установява, че бащата е извършил
твърдените от майката блудствени действия спрямо детето.
Освен това, видно от заключението на
съдебно-психологичната експертиза на детето, показанията на вещите лица Р.П., Р.М.и
д-р Р. П., както и училищния психолог свид. М., имаща наблюдения върху Г., с
оглед работата си с него, тези, описани в жалбата на майката до органите на
полицията и прокуратурата по образуваното досъдебно производство и многократно
пресъздавани от детето, без нито една изразена емоция, без опит за прикриване и
увъртане /израз на изпитван страх и негативни емоции/, не могат да се приемат
за безспорно, действително извършени действия от страна на бащата спрямо
детето. Вещите лица и специалистите са категорични, че се касае до манипулирани
/от майката/ спомени, които не са адекватни. Детето е внушаемо, системно
обработвано от майката и не си дава сметка, че нещата които повтаря,
злепоставят другия родител и че водят до законови последици. Това му състояние
е функция на средата. Детето няма база за сравнение, то приема за вярно това,
което му казва авторитета – майката, при която живее.
Поради
това, настоящата инстанция намира, че неправилно районният съд е извел като
основен мотив за отхвърляне на предявените искове тези действия на бащата,
останали недоказани и подробно и ясно обсъдени и оценени от вещите лица,
изслушани в съдебно заседание. Освен това, вещото лице Попова изрично е
посочила, че е провела среща и с бащата, направила е изследване и на двамата
родители, като е задавала едни и същи въпроси. Изрично посочва, че не е открила
родителски дефицит у бащата.
По
отношение на жилищно-битовите условия, следва само да се отбележи, че са добри
и при двамата родители, като не е налице нито влошаване тези при майката, нито
съществено подобряване тези при бащата. В случая, тъй като тези и при двамата
родители, са адекватни за задоволяване потребностите на детето при неговото
отглеждане, съдът намира, че не следва да ги цени като фактор, обуславящ
решението му по спора относно изменение на мерките относно упражняване на
родителските права. Следва да се посочи обаче, че тези условия при бащата са
добри, подходящи за детето и няма да се влоши положението му в тази насока при
промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Интересите на
детето относно жилищно-битовите условия са безспорно задоволени.
По
отношение на подкрепата от други лица в грижите за детето, следва да се
отбележи, че бащата може да разчита на подкрепата на своите родители и най-вече
на майка си, която има възможност да му помага пълноценно в грижите по
отглеждането на детето. Бащата може да разчита и на помощта на своя брат и
неговото семейство в грижите за детето.
От
своя страна, майката И.И. живее със своите, съответно майка и много възрастна
баба, която е инвалид с чужда помощ и на която е личен асистент. Самата тя се
грижи за болните си родственици, с които живее и по делото не се установи те да
полагат грижи за детето, извън майката И., която, както би посочено по-горе,
буквално го е обсебила и поставила в пълна зависимост от себе си.
Основните
съображения, въз основа на които настоящата инстанция намира, че е налице
изменение на обстоятелствата, водещи и безспорно налагащи промяна на родителските
права спрямо детето Г., са подробно посочените по-горе, преценени единствено и
само с оглед защитата на изключителния интерес на детето, съобразявайки
безспорно и възрастта /14 годишна възраст/ и пола на детето, етапа на
пубертетното развитие и безспорната необходимост от мъжкия модел на поведение,
който при досегащния режим на упражняване на родителските права и при
запазването му за в бъдеще липсва напълно и се отразява изключително негативно
на развитието на детето, в т.ч. емоционално, психически и дори физическо. Съдът
намира, че на този етап от развитието му, детето Г. има засилена нужда от
присъствието и общуването с баща си, засилена е нуждата от непосредствения
надзор от страна на бащата. Върху развитието на момчетата в тази възраст силно
влияние оказва фигурата на бащата и непосредственото общуване с него. В случая
с Г. промяна на обстоятелствата, именно в тази насока, безспорно е налице. Именно
с оглед възрастта и пубертетното развитие съдът намира, че по-ползотворно
влияние спрямо детето ще има бащата.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице условията на
закона, обуславящи изменение на мерките относно упражняването на родителските
права спрямо детето Г., като е налице безспорно промяна в обстоятелствата, свързани
с неговото психическо, емоционално и социално развитие и съзряване в тази възраст /14год./,
засилената необходимост от присъствието на бащата, неговия надзор и пример,
спокойната обстановка в новата семейна среда. Съдът приема, че новото положение,
свързано с упражняването на родителските права, би се отразило на този етап от
развитието му много по-положително и ползотворно на детето, което обуславя и
необходимостта от постановяване на исканата от ищеца промяна, изцяло с оглед
интереса на детето Г., като е безспорно наложително извеждането му от
досегашния начин на отглеждане, възпитание, социална изолация и капсулация.
С
оглед всичко изложено, съдът намира, че следва да се постанови исканата промяна
в мерките относно упражняването на родителските права, като същите се
предоставят за упражняване на бащата, при когото се определи и местоживеенето
на детето.
С
оглед особеното състояние на патологична зависимост на детето от майката,
пълната зависимост, в която то се намира към този момент, безспорно налага продължаване на работата с детето и родителите на
социалните работници и най-вече психолози по предоставените социални услуги на
подкрепа и съдействие, с цел преодоляване на неименуемия стрес у детето и
първоначална задръжка и отрицание. Родителите и най-вече бащата, следва да
съдействат и да търсят подкрепата на психолозите по въпросните социални
програми, което е от изключително значение за детето. Съдът се надява майката
също да положи необходимите усилия да разбере и приеме необходимостта от новоустановените
мерки по отношение на детето, както и да съдейства на социалните работници при
работата по предоставените социални услуги.
Съдът
следва да определи на майката подходящ режим
на лични отношения с детето. Личните отношения между дете и родител са в
интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти
на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските
права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да
определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална
обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки
да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният
кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това
отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства,
разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични
отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители.
Имайки предвид всички
обстоятелства по делото, местоживеенето на страните, местоработата им и
характера й, и най-вече, ръководен от изключителния интерес на детето,
настоящия състав намира за подходящ следния режим на лични контакти на майката с детето: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00 часа на съботния ден до
17,00 часа на неделния ден; по коледните
празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден
до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01
януари/ през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на
последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика
събота/ всяка година 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото,
несъвпадащ с отпуска на бащата.
Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от СК
следва да бъде определена месечна издръжка за непълнолетното дете Г., която майката
следва да заплаща, считано от влизане в сила на решението за родителските права.
При определяне на размера на издръжката, съдът взе
предвид възрастта на детето /навършена 14-годишна възраст/, съобрази нуждите му
с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и
облекло, учебници, пособия, нуждите му с оглед здравословното състояние и
прецени, че са нужни около 250лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели
между двамата родители, като майката поеме сумата от 150лв. Съдът взе предвид
доходите на двамата родители и липсата на задължения да издържат други
ненавършили пълнолетие деца.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да
се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Като е достигнал до други
правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново,
с което се изменят постановените с Решение №116 от 17.05.2008г. по
гр.д.№615/2007г. по описа на НЗРС мерки относно
родителските права спрямо детето Г., като се предоставят същите за
упражняване на бащата, при когото се определи местоживеенето на детето, а на
майката се определи съответен режим на лични контакти с детето и се присъди издръжка
за детето в посочения по-горе размер от 150лв.
Следва
да се отбележи, че с оглед основателността и уважаването на главния иск, то
съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявения в условията на
евентуалност /неправилно посочено в исковата молба алтернативност/ иск за
изменение само на режима на лични отношения на бащата с детето чрез
разширяването му. Решението на районният съд в частта, с която този иск е
отхвърлен, също следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
По
отношение на частта от съдебното първоинстанционно решение, с което ищецът е
осъден да заплати лично на вещото лице д-р Г.В.възнаграждение за изготвеното
заключение, следва да се отбележи, че е неправилно и като такова също следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца в първоинстанционното производство следва
да се присъдят направените разноски в размера от 1567лв. по представения от
него списък пред НЗРС.
На ответницата в
първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което решението
на районния съд, в частта, с която такива са й присъдени в размер на 700лв.
/друг е въпросът, че неправилно са присъдени възнагражденията за двама
адвокати, при изричната разпоредба на чл.78, ал.1 от ГПК, визираща
възнаграждение само за един адвокат, приложим и при хипотезата на ал.3/, следва
да се отмени като неправилно.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на
въззиваемата страна И.И., като тя следва да понесе своите така, както са
направени и да заплати на въззивника Д.Г. направените от него разноски пред
настоящата инстанция в доказания размер от 515лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло първоинстанционно Решение №14/30.01.2018г.,
постановено по гр.д.№356/2016г. на Новозагорски районен
съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 от СК, определените с Решение №116/17.05.2008г. по гр.д.№615/2007г. по
описа на Новозагорски районен съд мерки относно упражняването на родителските
права спрямо детето Г.Д.Г., роден на ***г.,
с ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето Г.Д.Г., роден на ***г. с ЕГН ********** на бащата Д.Г.Г. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Г.Д.Г.,
роден на ***г. с ЕГН **********, при бащата Д.Г.Г. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката И.И.И. с ЕГН ********** с детето Г.Д.Г.,
родено на ***г.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от
09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден; по коледните празници /24-26 декември/ на
всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния
ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година
от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от
великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година 09,00 часа
на първия ден до 18,00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с
отпуска на бащата.
ОСЪЖДА
И.И.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете Г.Д.Г.,
роден на ***г. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен
представител Д.Г.Г. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., считано от влизане в сила на решението относно
упражняване на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
И.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 1567лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски, както и сумата от 515лв., представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.