Решение по дело №445/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260258
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 30 юни 2023 г.)
Съдия: Цветанка Тодорова Бенина
Дело: 20201100900445
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ................

гр. София, 15.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТАНКА БЕНИНА

 

при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 445/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от  ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ДЗЗД „Р.З.И.“ като изпълнител и ответника – М. на З., бил сключен Договор № РД-11-278/17.08.2016г. и  Допълнително споразумение № РД-338 въз основа на проведена обществена поръчка за „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020“ с предмет, съгласно чл. 1.1 от Договора: „Възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да изготви проектно предложение, както и да извърши всички други дейности, заложени в Техническата спецификация на обществената поръчка“. Изпълнителят по договора - ДЗЗД „Р.З.И.“ бил създаден с договор за създаване на обединение от 08.03.2016г., в който като съдружници членуват ищецът „И.П.– А.“ООД – с дялово участие от 77,9%; „Н.А.“АД с дялово участие от 17.5%; „ММВ-И.“ЕООД – с дялово участие от 4.19% и „И.“АД – с дялово участие от 0.41%. Въз основа на сключени договори за прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.02.2020г. между „И.П.– А.“ООД и останалите съдружници в ДЗЗД „Р.З.И.“, ищецът придобил вземанията на всеки от тях към М. на З. по процесния договор, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, при което същият е придобил качеството на титуляр на цялото вземане на ДЗЗД „Р.З.И.“ към Минстерството на З., което не  изпълнило задълженията си за плащане в качеството му на възложител. Плащането следвало да бъде извършено на три етапа съгласно чл. 3.4 от Договора, като  първото и второ междинни плащания в размер, съответно на 20% и на 60 % от цената на Договора са платими при достигане заложените параметри, а последното трето плащане в размер на 20% - платимо в 30 дневен срок от одобряването от МРРБ на представения и изготвен проект. Същевременно било необходимо съставянето на приемо-предавателен протокол подписан от страните по него и издадена фактура от изпълнителя. Първите две междинни плащания били извършени своевременно, като окончателното плащане в размер на 477 600 лв. било забавено, като срокът за това бил изтекъл на 18.03.2019г., а плащането било извършено на 02.08.2019г. Ищецът сочи, че с оглед забава в плащането, ответникът му дължи мораторна лихва върху главницата за периода 19.03.2019г. – 02.08.2019г. в размер на сумата от 18 175.33 лв. От посочения размер на сумата по последната вноска сочи ответникът неправомерно да е удържал такава в размер на 10% от дължимата цена по договора и възлизаща на 238 800 лв. В този смисъл ищецът твърди, че е изпълнил договора и съобразно установените в същия срокове и условия, като не дължи начислената неустойка. С оглед забава в плащането на цената по договора до размера на същата, дължи му се мораторна лихва от ответника за периода от изпадането в забава – 03.08.2019г. до 27.02.2020г. в размер на сумата от 13 863.67 лв. В подкрепа на това били и подписаните от възложителя приемо-предавателни протоколи, с което било заявено одобряване на възложената работа. Упражняването на авторски надзор по време на строителните и ремонтните работи сочи, че било договорено между страните да бъде предмет на друг договор между тях и за което били постигнали съгласие в разменена между ищеца и ответника кореспонденция. Неизпълненият авторски надзор счита, че не касае неизпълнение по процесния договор, поради което и неустойката за това била начислена неправомерно. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 238 800 лв. – неизплатена част от цената по процесния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 3 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 13 863.67 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 238 800 лв. за периода от 03.08.2019г. до 27.02.2020г.; 4 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 18 175.33 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 477 600 лв. за периода 19.03.2019г. – 02.08.2019г. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва допустимостта на предявените искове в частта относно вземанията на останалите кредитори, като оспорва факта на уведомяването му за настъпилата цесия, както и валидността на същата, доколкото се сочи предмет на прехвърлителния договор да са вземания, които не са изискуеми и ликвидни, като същите са предмет на изследване при произнасяне по исковете в настоящото производство. Ответникът оспорва предявените искове и по основание, като в тази връзка и изложените от ищеца фактически твърдения.  В тази връзка излага доводи, че процесният Договор № РД-11-278/17.08.2016г. бил изменен с подписаното между страните по него Споразумение № РД-11-338/22.11.2017г., което било надлежно одобрено от Агенцията по обществени поръчки в становище по него. В споразумението бил уговорен механизъм за приемане на изпълненото, като последното не отменя задължението на изпълнителя да извършва преработки, корекции и промени в предадените материали, когато това се налага по препоръка или по предписание на съответните институции, по дейност 2.А.2.5 и 2.А.2.6 от Техническата спецификация на възложителя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора, стартирането на дейността по представянето на всички документи в пълен обем започва след приключването на задача 3.А от Етап 3 на Техническата спецификация и след представяне от възложителя на всички документи за всички обекти. За дейността по чл. 11, ал. 1 от Договора между страните следва да бъде съставен приемо-предавателен протокол, след подписването на който за възложителя възниква задължението да извърши окончателното плащане по договора. Ответникът сочи, че ДЗЗД „Р.З.И.“ не е изпълнило задължението си да предостави на ответника актуализирани инвестиционни проекти след издаване на разрешенията за строеж за всеки от обектите в срок от 5 календарни дни от този момент, за което е поел задължение в подписана от него декларация, на което основание била начислена договорната неустойка, както и поради неизпълнение на задължението му за упражняване на авторски надзор на строежите. Оспорва доводите на ищеца задължението му за осъществяване на надзор да е възникнало само по силата на закона, а не въз основа на договора между тях. Счита, че преотстъпване на авторските права с подписаните от ищеца декларации представлява отказ от задължения и в този смисъл волеизявление за неизпълнение на договора. Сочи, че с подписването на приемо-предавателния протокол от 15.02.2019г. било прието изпълнението на дейност 3Б без забележки, без да са били изпълнени в цялост поетите задължения от възложителя, като били одобрени само извършените такива.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът излага доводи, че ответникът в качеството му на длъжник е бил уведомен надлежно за договора за цесия с връчването му на препис от исковата молба, в която се съдържат твърдения в този смисъл. Оспорва доводите на ответника за неликвидност на вземанията предмет на договорите за цесия, като същият същевременно твърди да е било извършено прихващане с тях. Оспорва твърденията на ответника за част от обектите, за които е било необходимо, да не са били издадени технически и работни проекти. Поддържа изложените доводи по основателността на исковете в исковата молба.

По делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът поддържа изложеното в първоначално депозирания от него отговор.

Предявени са от „И.П.– А.“ООД срещу М. на З. при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за услуга № РД-11-278/17.08.2016г., по силата на който М. на З. е възложило на Обединение „Р.З.И.“ да подготви проектно предложение, както и да извърши дейностите заложени в Техническата спецификация на обществената поръчка, необходими за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. с бенефициент М. на З..  В договора е вписано сключването му въз основа на влязло в сила Определение  № 9351 от 29.07.2016 г. по адм.д. № 8720/2016 г.  на ВАС, ІV-то отд-е, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № РД-11-156/26.04.2016 г. на М. на З.  за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка. Установеният срок на договора е 120 дни, като в Приложение № 3 към него е посочен размерът на дължимото насрещно възнаграждение в полза на изпълнителя. В глава ІІІ от договора е предвидено плащането да бъде извършено поетапно, като първото междинно плащане в размер на 20 % от стойността на договора се дължи в срок до 30 дни след представяне на анализите, приемо-предавателен протокол и оригинална фактура; второто междинно плащане в размер на 60 % от стойността на договора е платимо в срок до 30 дни след представяне на проектите, приемо-предавателен протокол и оригинална фактура; окончателно плащане в размер на 20 % от стойността на договора, платимо до 30 дни след одобряване на представените проекти пред МРРБ, приемо-предавателен протокол и оригинална фактура. В раздел VІІІ от договора са уредени неустоечни клаузи и съгласно които при забава в изпълнението на възложеното, изпълнителят дължи неустойка за всеки просрочен ден в размер на 0.05% от стойността на договора, но не повече от 10 %. Неустойка в размер на 10 % се дължи и при некачествено, непълно или изпълнение, което не отговаря на изискванията на Техническата спецификация.

Представено е Допълнително споразумение към договора с № РД-11-338/22.11.2017г.  и с подписването на което страните по него са постигнали съгласие, че след подписване на приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г., изготвен на основание т. 5.3 от договора, с който възложителят е приел „без забележки“ резултатите от извършените задачи и дейностите в рамките на Етап І, по независещи от тях причини се налага промяна в местонахождението на част от обектите по изпълнение на договора, като в приложение към споразумението е приложен списък на обектите. В чл. 2, ал. 2 от споразумението е предвидено документите от Етап І за обектите според актуалните данни да бъдат предадени в срок до 28 календарни дни от подписването на споразумението. В чл. 5, ал. 2 е предвидено задължението на възложителя в срок до 5 календарни данни от подписване на приемо-предавателния протокол за Етап І да предаде необходимите документи /посочени в Приложение 1/, както и тези обезпечаващи изпълнението на Етап ІІ – съответно в 10-дневен срок и за което се съставя приемо-предавателен протокол. След съставяне на двустранно подписаният протокол, стартират дейностите по Етап ІІ – чл. 7, ал. 1 от споразумението. В чл. 11, ал. 1 е предвидено, че след приемане на работата по Етап 3, изпълнителят се задължава да изработи технически и работни инвестиционни проекти за обектите в пълен обем, ведно с Доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите и другите необходими документи за одобряването на проектите от съответните институции, както и да окаже необходимото съдействие за снабдяването с разрешение за строеж за всеки от обектите.

Представена е Фактура от 15.02.2019г. за сумата от 573 120 лв., с вкл. ДДС, и основание – подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020 г., представляващо окончателно плащане в размер на 20 % съгласно т.3.4.1 от Договор № РД-11-278/17.08.2016 г. и Допълнително споразумение към него от 22.11.2017 г., с посочен получател на услугата – Министерство на З. и изпълнител – ДЗЗД „Р.З.И.“ – гр. София.

По делото е приложено писмо с рег.инд. № СМП-21/18.06.2018 г., адресирано от ДЗЗД „Р.З.И.“ до М. на З., в което е обективирано волеизявление за преотстъпване авторските права на всички проектанти на инвестиционни проекти по процесния проект и с цел ефективно осъществяване на авторски надзор по време на строително-ремонтните работи в изпълнение на инвестиционния проект. За удостоверяване на това са приложени и подписани от проектантите по съответните части от проекта декларации в този смисъл, в които е изразено съгласието им за преотстъпване безсрочно и безвъзмездно правото им да възложи на трети лица упражняването на авторски надзор по смисъла на чл. 162, ал. 2 ЗУТ, както и правото да възложи на трети лица изработването и заверяването на екзекутивна документация за строежите.

В отговор е било изпратено писмо с изх. № СМП-21/30.07.2019г. от М. на З., в което възразява срещу отправеното преотстъпване на права, включително и относно упражняване на авторски надзор, като в писмото изрично се подчертава, че задължението за това е в тежест на изпълнителя и произтича, както от договора между страните, така и от закона – чл. 162, ал. 2 ЗУТ. Отправено е предупреждение за начисляване на неустойка поради непълно изпълнение в размер на 10 % от стойността на договора.

За установяване правосубектността на ищеца по делото е представен Договор за създаване на Обединение „Р.З.И.“ от 08.03.2016 г., сключен между „И.П.– А.“ООД, „Н.А.“АД, ММВ – И.“ЕООД, „И.“АД  - членове, с предмет на договора – обединение на членовете за съвместното им участие в откритата процедура по реда на ЗОП за „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ от ОПРР 2014-2020 г.

По делото е представен Приемо-предавателен протокол от 16.02.2018г., двустранно подписан от М. на З. – в качеството му на възложител по процесния договор, и от ДЗЗД „Р.З.И.“ – изпълнител, и в който е удостоверено приемането „без забележки“ от страна на възложителя на резултатите от извършените задачи и дейности в рамките на Етап 1. За приемане на възложената работа в рамките на Етап 2 от договора, е представен също двустранно подписан от страните по него Приемо-предавателен протокол от 08.05.2018 г. Представен е и Приемо-предавателен протокол от 11.05.2018 г. за удостоверяване приемането „без забележки“ от възложителя на резултатите от извършената Задача 3.1  в рамките на Етап 3, и Приемо-предавателен протокол от 15.02.2019 г. за резултатите от извършеното в изпълнение на Задача 3.2 в рамките на Етап 3.

Представени са Приемо-предавателен протокол от 19.02.2018г., Приемо-предавателен протокол от 01.03.2018 г. и Приемо-предавателен протокол  за предаване на документите дължимо от възложителя в изпълнение чл. 5, ал. 4 от Допълнително споразумение от 22.11.2017г.

Видно от представените по делото Договори за прехвърляне на вземане с дата на сключване – 26.02.2020 г., в полза на посочения като цесионер – „И.П.– А.“ООД са били прехвърлени вземанията на останалите търговци – членове в ДЗЗД „Р.З.И.“, а именно – „Н.А.“АД, ММВ-И.“ЕООД, „И.“АД и съобразно притежаваното от всеки от тях дялово участие, дължими като неизплатено възнаграждение по процесния договор и споразумението към него в общ размер и лихви за забава, както следва:  възнаграждение в размер на 10 % от общата стойност; начисленото върху посочения размер на главницата обезщетение за забава за периода 03.08.2019 г. – 27.02.2020 г.; обезщетение за забава върху пълния размер на неплатената в срок цена по окончателното плащане и равняващо се на 20 % от стойността на договора и начислено за периода 19.03.2019г. – 02.08.2019 г. Договорената цена срещу придобитото вземане е установена в размер на припадащото се вземане на всеки от прехвърлителите съобразно дяловото му участие в сдружението. 

Представено е платежно нареждане за извършено плащане на 02.08.22019г. с наредител - М. на З. и получател – ДЗЗД „Р.З.И.“ в размер на сумата от 334 320 лв.

В писмо с рег. инд. № СМП-21/13.09.2019г. от ДЗЗД „Р.З.И.“ адресирано до М. на З., е изразена готовност за изготвяне на актуализирани инвестиционни проекти, с оглед снабдяване с разрешения за строеж относно обектите в проекта. Отправена е покана за извършване окончателното плащане по договора в размер на 10% от общата стойност.

Представен е окончателен доклад, в който се сочи за изготвена фактура за окончателно плащане от 15.02.2019 г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че Фактура № **********/15.02.2019 г. е отразена в счетоводството при ДЗЗД „Р.З.И.“, като е приспаднат данъчен кредит по нея. От извършеното осчетоводяване се установява, че в полза на ДЗЗД „Р.З.И.“ от общия дължим размер по фактурата от 573 120 лв. е преведена сумата от 334 320 лв. с платежно нареждане от 02.08.2019г., от която сума главница по договора от 238 800 лв. и начислен ДДС в размер на 95 520 лв. Според експертизата мораторната лихва върху неплатената част от фактурата в размер на 238 880 лв. за периода 02.08.2019г. – 27.02.2020 г. възлиза на 13 930 лв., а размерът на мораторната лихва върху паричната сума по фактурата от 477 600 лв. за периода на забава в плащането й от 19.03.2019г. до 02.08.2019 г. възлиза на 18 175.33 лв.

По делото са представени разрешения за строеж, които безспорно е между страните, че се отнасят за обектите по процесния инвестиционен договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност безспорно се установи възникнало между страните правоотношение по сключен между тях договор по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Публичен възложител по договора по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОП се явява М. на З., което по сключения Договор за услуга № РД-11-278/17.08.2016г. е възложило на Обединение „Р.З.И.“ да подготви проектно предложение, както и да извърши дейностите заложени в Техническата спецификация на обществената поръчка, необходими за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. с бенефициент М. на З.. В договора са уредени правата и задълженията на страните, както и размерът на дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение и начинът на изплащането му.

Активната легитимация на ищеца в производството - „И.П.– А.“ООД, се установява от представения по делото Договор за създаване на Обединение „Р.З.И.“ от 08.03.2016 г., сключен между „И.П.– А.“ООД, „Н.А.“АД, ММВ – И.“ЕООД, „И.“АД, с който страните по него са постигнали съгласие за формиране на обединение от търговци и съобразно предвидената възможност за това в нормата на чл. 275 ТЗ, като съгласно чл. 276 ТЗ за уреждане отношенията между тях приложими са нормите уреждащи института на гражданското сдружение в чл. 357-364 ЗЗД.  Общата цел на търговците, за постигането на която са формирали обединението, е именно участието им с общи усилия и средства в процедурата по обществената поръчка, в хода на която е бил сключен процесният договор за услуга от 17.08.2016 г.

Друга предпоставка за установяване активната легитимация на ищеца е и установяване придобитото от него материално право, съставляващо вземанията на останалите участници в сдружението с основание дължимото по договора за обществена поръчка възнаграждение и което е включено в предмета на  предявения главен иск в настоящото производство. По делото се установи сключен договор за цесия между ищеца в качеството му на цесионер и останалите участници в ДЗЗД „Р.З.И.“ – цеденти и по силата на който последните са прехвърлили притежаваните от тях вземания в размер на дължимия остатък неизплатено възнаграждение по процесния договор за услуга, както и вземанията за обезщетение за забава на плащането по главния дълг. Със сключването на договора за цесия, същият е обвързал с правните си последици при пораждане на правата и задълженията на страните по него, като в този смисъл цесионерът се е задължил да заплати на прехвърлителите определено възнаграждение, а последните да му прехвърлят индивидуализираните в договора вземания. При упражняване на този правен способ настъпва правна промяна в отношението, в което е възникнало вземането, като цесионерът придобива качеството на кредитор. За да породи правните си последици цесионният договор и в отношенията по договора послужил като основание за възникване на прехвърленото вземане, необходимо е длъжникът да е бил надлежно уведомен за сключването му, като с това се гарантира правото на последния да изпълни правилно и на надлежния кредитор. В този смисъл е предвидено задължението на цедента в чл. 99, ал. 3 ЗЗД да уведоми длъжника, като в чл. 99, ал. 4 ЗЗД изрично е предвидено, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му на последния от предишния кредитор. В случая, уведомяване по смисъла на материалния закон не се твърди, а и не се и установява да е било сторено по смисъла на материалноправната разпоредба, поради което съдът приема, че цедирането на вземанията по процесния договор за услуга в полза на ищцовото дружеството не се явява обвързващо с правните си последици спрямо ответника в производството. В този смисъл правото на ищеца да претендира вземането в размер на възнаграждението по договора и по предявените акцесорни искове е ограничено в рамките на притежаваното от него да ги получи в размер според дяловото му участие в ДЗЗД „Р.З.И.“, като от договора за образуването на същото и допълнителното споразумение се установява, че същото възлиза на 77.9%.

По делото е безспорно изпълнението по договора за услуга от страна на ДЗЗД „Р.З.И.“ и съобразно възложената му работа по Етап 1 и Етап 2, съгласно Техническата спецификация, която е неразделна част от договора  и представляваща Приложение № 1 към него.  Възложената работа в Етап 1 е посочена най-общо като „Прецизиране и потвърждаване на обхвата на обекта, а посочената такава като Етап 2 е „Подробно предпроектно проучване, екологична оценка и изготвяне на проект и техническа спецификация“. В раздел 3 от договора за услуги е предвидено и поетапно изплащане на дължимото възнаграждение по договора при завършване на всеки от трите етапа на възложената работа, като за Етап 1 е платимо 20 %, а за Етап 2 – съответно 60 % от общата стойност на определеното възнаграждение. По делото е безспорно, че плащане за свършената работа по първите етапа е било извършено в срока за това и за целия дължим размер, като извършената работа е била приета без забележки, който факт се установява от представените по делото приемо-предавателни протоколи.

Предмет на разглеждане по предявения главен осъдителен иск е дължимото възнаграждение за работата, индивидуализирана като възложена за извършване от изпълнителя по договора за услуги в Етап 3 : „Кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ“.

Съгласно чл.3.4.1 от договора за услуги, окончателното плащане в размер на 20% от стойността на договора се дължи в срок до 30 дни от датата подписване на приемо-предавателния протокол за извършената работа и изготвяне на оригинална фактура. От приобщените към доказателствата по делото приемо-предавателен протокол от 11.05.2018г. и Приемо-предавателен протокол от 15.02.2019г., двустранно подписани от страните по договора, се установява изразеното волеизявление от възложител за приемане „без забележки“  резултатите от извършеното в изпълнение на задача 3.1 и задача 3.2, съставляващи съгласно техническата спецификация Етап 3 от възложеното по договора.

Договорът за услуга № РД-11-278/17.08.2016г.  по своя правен характер представлява договор за изработка в частта по възлагане на работата разделена в три етапа на изпълнение и срещу което на изпълнителя се дължи определено възнаграждение. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД  поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая при подписване на протоколите от 11.05.2018г. и от 15.02.2019г. за приемане на работата,  за възложителя е възникнало задължението му да плати.

Приемането на работата от страна ответника съдът приема за установено и въз основа на извършените от същия конклудентни действия по изплащане на окончателното възнаграждение, като безспорно е, че частичното плащане е в резултат на извършено прихващане в размер на сумата дължима като договорна неустойка – от 10% от общата стойност по договора, поради непълното му изпълнение. Като частично неизпълнение се сочи неупражняването на авторски надзор от страна на изпълнителя и изготвянето на актуализирани инвестиционни проекти след снабдяването с разрешенията за строеж за обектите по проекта.

В подписаното между страните Допълнително споразумение към договора от 22.11.2017г. изпълнителят е поел задължение след приемане на работата по Етап 3 да изработи като част от възложената му работа технически и работни инвестиционни проекти за обектите в пълен обем, ведно с Доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите и другите необходими документи за одобряването на проектите от съответните институции, както и да окаже необходимото съдействие за снабдяването с разрешение за строеж за всеки от обектите. В този смисъл е изразеното му волеизявление като съгласие за изпълнение на възложеното  в писмо, входирано при ответника на 13.09.2019г. Изпълнението на това задължение безспорно се дължи поетапно след снабдяването н с разрешенията за строеж /приобщени към доказателствения материал по делото/, като същото не е обвързано със срока за плащане, установен в договора – 30-дневен след подписване на приемо-предавателния протокол за Етап 3 и което се установи да е било сторено на 15.02.2019г., с който момент се идентифицира приемането на работата по договора за изработка, срещу което се дължи плащане на възнаграждението от възложителя. От заключението по експертизата се установи осчетоводяването при изпълнителя по договора - ДЗЗД „Р.З.И.“,  на издадената от него фактура от 15.02.2019г. за окончателно плащане, с което съдът приема, че е бил завършен фактическият състав за възникване задължението на възложителя да плати.

Падежът на окончателното плащане е бил променен в подписаното между страните по договора допълнително споразумение от 22.11.2017г., като в чл. 11, ал. 1 от същото е предвидено задължението на изпълнителя да изработи технически и работни инвестиционни проекти за обектите в пълен обем, които да бъдат придружени с необходимите съпътстващи строителни книжа. В ал. 2 от същата клауза е предвидено стартиране изпълнението на задълженията по ал. 1 след приключване на Задача ЗА от Етап 3, съгласно Техническата спецификация и предоставяне на документите по чл. 5.1 от споразумението, за удостоверяването на които факти се съставят приемо-предавателни протоколи и които са надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – и съставени съответно на - 11.05.2018 г., 19.02.2018г. и 01.03.2018г. Предвидено е окончателното плащане да бъде извършено след изпълнение от страна на изпълнителя на предвидените в чл. 11.1 задължения, което да бъде удостоверено с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Изготвянето на работни и технически инвестиционни проекти е предвидено да бъде извършено в пълен обем, което съдът приема, че включва и актуализираните такива след снабдяването с разрешенията за строеж. В този смисъл е изразената от изпълнителя готовност да изпълни,            което е заявил в писмо от ответника, като е поставил като условие за това е поставил извършване на окончателното плащане от страна на възложителя. Настоящият съдебен състав, приема, че за последното плащане по договора не е бил настъпил падежът, доколкото изпълнението по него и приемането на работата е предпоставящо същия.  Безспорно е изпадането в забава на изпълнителя по договора, доколкото от съглашението по него е установен 5- дневен срок за това, считано от снабдяване с разрешенията за строеж за отделните обекти. Не се твърди, а и не се и установява към момента на извършване на плащането от възложителя /02.08.2019г./  изпълнителят да е предал работата, за извършването в пълен обем на която се дължи окончателното плащане в договорения между страните размер.

Неустойката, която ответникът твърди да е прихванал от дължимото на изпълнителя възнаграждение, съдът приема, че е било сторено при наличието на предпоставките за това. В чл. 8.1.2 е предвидена санкционната последица за изпълнителя да заплати неустойка при непълно изпълнение в размер на 10 % от общата стойност по договора. За извършване на насрещно прихващане на неустойката от дължимите плащания по договора страните са постигнали съгласие в чл. 9.4 от договора и в съответствие с нормата на чл. 104 ЗЗД. Към момента на извършването му и с оглед възприетите като установени насрещни изискуеми вземания по правоотношението между страните, налице са били предпоставките за упражняване на така установения способ на погасяване на задължението на възложителя.  Плащането на възнаграждението по договора представлява дължимо такова по смисъла на предвидената в него клауза по чл. 9.4 , като не е налице спор относно неговия размер, както и относно размера на установената договорна неустойка.

С оглед гореизложеното, и доколкото от възприетата фактическа обстановка и правни изводи въз основа на нея се установи, че плащане на възнаграждението за работата по Етап 3 се дължи, както и наличието на непълно изпълнение предпоставящо прилагане на сакциониращата клауза за неустойка, която цели да обезпечи изпълнението по договора и същевременно да обезщети вредите за възложителя в предварително предвиден размер, съдът намира предявеният иск за главницата за неоснователен в пълния му претендиран размер, каквито се явяват и акцесорните искове за мораторна лихва, поради което подлежат на отхвърляне.

 

Относно разноските: Въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ищеца не следва да бъдат възлагани разноските за производството сторени от ответника, доколкото последният не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.П.– А.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу М. на З., чрез М. на З. К.А., при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 238 800 лв. – неизплатена част от цената по Договор № РД-11-278/17.08.2016г. и  Допълнително споразумение № РД-338 въз основа на проведена обществена поръчка за „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020“, както и сумата от 3 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 13 863.67 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 238 800 лв. за периода от 03.08.2019г. до 27.02.2020г.; и сумата от 4 000 лв. – предявен частичен иск от пълния претендиран размер от 18 175.33 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 477 600 лв. за периода 19.03.2019г. – 02.08.2019г.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: