РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330110809 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя
О. Ц. К., чрез пълномощник юрисконсулт Г. Н., е предявил против Х. Г. С., ЕГН: **********, от
град П., ул. „********” № ***, ап. *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № ********** г. на *****, *******. с-в, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г., суми, както следва: главница в размер
на 976, 42 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода ******** г.- ********* г., обезщетение за забава в размер на 129, 84 лева
за периода ********* г.- ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
********* г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство в общ размер на 75 лева.
В исковата молба се твърди, че за периода ******** г.- ********* г. ответникът имал
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за
ползван от него обект, негова собственост, находящ се в град П., ул. „********” № ***, ап. ****,
като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която
връзка също били издадени фактури. Клиентът бил с потребителски номер **********, като
1
измерването на изразходената вода от него следвало да се извършва с монтиран водомер по
индивидуална партида, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия. Доколкото ответникът не изпълнил задължението си да монтира
годно измервателно устройство, то се начислявало съответното количество вода по 5 куб. м. за
нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. на един обитател за топлофицирано такова. На ответника
било начислявано количество за двама обитатели за нетоплофицирано жилище или по 10 куб. м.
месечно. В карнета били поставяни подписи от името на потребителя, удостоверяващи
извършените отчети, както и че абонатът не е изпълнил задължението си да монтира годно
измервателно устройство.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по
случая частно гр. дело № ********* г. на ***** се издала заповед по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК
ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в
настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в
зависимост от позицията на ответника в процеса.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника лично на адреса, посочен в
исковата молба, съвпадащ с постоянния му адрес и с адреса на потребление, отговор в срок не е
постъпил, не е посочен и адрес за призоваване, различен от посочения във връченото съобщение.
Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени. В
изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са
му редовно връчени лично, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и
сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото,
препис от което е редовно връчен на ответника.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на ******** г., на което е даден ход
на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, отново лично, същият не се е явил, не е
изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че
ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства, допълнително представената преписка от Община П. и от
документите по приложеното ч. гр. дело № ********* г. по описа на **** може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
2
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за заплащане на които е издадена заповедта.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били
присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна
такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва
да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75
лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) -
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. Ц. К., чрез пълномощника си
юрисконсулт Х. Х.в и Х. Г. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „******” № ***, ап. ***, че Х. Г.
С., ЕГН: ********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: ********* следните
суми: сумата от 976, 42 лева (деветстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода ********* г.- ******** г., за обект, собственост на длъжника, находящ се в гр. П., ул.
„*******” № ****, ап. ****, с абонатен номер **********, ведно с обезщетение за забава в размер
на 129, 84 лева (сто двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) за периода ********* г.-
******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* г.- датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, които суми е разпоредено Х. Г. С., ЕГН:
********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: ********* със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************** г., постановена по ч.
гр. дело № ********** г. на ***********. с-в.
ОСЪЖДА Х. Г. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „********” № ****, ап. **** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. Ц. К.,
чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х.в следните суми: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева)
- държавна такса в заповедното производство, 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена
държавна такса в исковото производство и 100 лева ( сто лева) - юрисконсултско възнаграждение
3
в исковото производство.
Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********** г. на *******. с-в
да се изпрати на ***********. състав.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4