№ 6006
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110216612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление в ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от
П.В.С. – управител, чрез адв. Р., срещу Наказателно постановление № 581697
– F583805/09.06.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, вр. ал. 118, ал. 4 от ЗДДС. За същото на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че са налице допуснати
съществените процесуални нарушения при изготвянето на АУАН, изразяващи
се в обстоятелството, че липсва надлежна индивидуализация на свидетелите –
не са посочени техни ЕГН и лични адреси, както и че не е посочен видът на
1
свидетелите – дали те са очевидци на извършването или на установяването на
твърдяното административно нарушение. Твърди се, че е налице и
нарушение на чл. 52 от ЗАНН, според който наказващият орган е длъжен да
се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от
получаването й, доколкото в случая АУАН е съставен на 21.12.2020 г., а
наказателното постановление - на 09.06.2021 г. Отделно от това се излага, че
в обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното
постановление, липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата,
при които е извършено твърдяното нарушение, както и е налице грешна
правна квалификация на същото. На следващо място се поддържа, че
твърдяното за извършено нарушение не е достатъчно индивидуализирано,
което препятства установяването на обективната истина, както и не са
изследвани причините за разликата, която органите са констатирали, нито е
описан методът на установяването й. Навеждат се аргументи за
необоснованост на размера на наложената санкция и доводи за приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. З., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител отправя молба за постановяване на съдебен акт, с който
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение, за което се представя списък.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Й., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена от служители на НАП проверка на 01.12.2020 г. в
търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – сергия, находяща
се в ХХХХХ, стопанисван от „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ,
обективирана в протокол № 0453914 от 01.12.2020 г. било установено, че
съгласно дневен финансов „Х“ отчет от монтираното и функциониращо към
момента на проверката фискално устройство, разчетната касова наличност е в
размер на 2,40 лева. Фактическата наличност в касата на обекта, след опис,
възлизала на 52,88 лева. Установената положителна промяна в касовата
наличност възлизала на 50,48 лева, представляваща въвеждане на пари касата,
която не е била отразена чрез функцията "служебно въведени" суми в
монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално
устройство, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, респективно и разчетената във ФУ сума била по - малка от
наличната в касата.
При проверката било установено, че фискалното устройство притежава
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност
от фискалното устройство в размер на 50,48 лева, представляваща въвеждане
на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването му.
На 21.12.2020 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На същата дата
АУАН е връчен на представител на дружеството, който го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.06.2021 г. Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП,
издал обжалваното наказателно постановление № 581697 –
F583805/09.06.2021 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
3
18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. В. Я. и свидетелят М. Я. В..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. А. В. Я. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
А. Я. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля М. Я. В., тъй като същите са
логични и последователни. От показанията й и от протокола за извършената
проверка се установяват обстоятелствата по осъществената спрямо
дружеството-жалбоподател проверка и направените при нея констатации.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
4
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект
са изцяло неоснователни.
АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени
лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед №
11/06.01.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, Заповед №
3766/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Предвид възраженията на въззивника е необходимо да бъде посочено,
че визираният в чл. 52, ал. 1 ЗАНН срок е единствено инструктивен такъв,
респективно и неспазването му не влече като своя последица
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
По повод доводите на възивника следва да бъде отбелязано на следващо
място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в
5
присъствието на свидетел-очевидец и е подписан от него. Това е свидетелят
М. Я. В., както и актосъставителят А. В. Я.. Изискването на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН е актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Според ал. 3 на чл. 40, ако липсват свидетели-очевидци или при
невъзможност да се състави актът в тяхно присъствие, е допустимо актът да
се състави в присъствието на двама други свидетели. Процесният акт е
съставен в присъствие на един свидетел-очевидец (видно от протокол за
извършена проверка сер.AA № 0453914/01.12.2020 г., свидетелят е участвал в
екипа, извършил визираната проверка, респективно е очевидец при
установяване на нарушението), съответно и разпоредбата на чл. 40, ал. 1
ЗАНН се явява спазена. Настоящият съдебен състав не споделя становището
на въззивника, че визираното в акта следва да бъде удостоверено от двама
свидетели. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са достатъчно ясни и
не дават възможност да се правят разнопосочни тълкувания. Чл. 40, ал. 3
ЗАНН е приложим в случаите, когато липсват свидетели - очевидци или е
невъзможно да се състави актът в тяхно присъствие. Тогава е допустимо да се
състави акт в присъствието на двама други свидетели и това изрично да се
отбележи в него. В конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, свидетелят М. Я. В. е свидетел-очевидец, присъствала е при
установяване на нарушението и съставяне на акта и е подписала последния.
Чл. 43 от ЗАНН изрично посочва, че актът се подписва от актосъставителя
или поне от един от свидетелите, посочени в него. Актът е подписан от
актосъставителя и от един свидетел-очевидец, поради което съдът приема, че
не е допуснато съществено процесуално нарушение, каквото е твърдението на
въззивника.
Отделно от това, неоснователно се явява и оплакването за нарушение на
чл. 42, т. 7 ЗАНН. Като такова се сочи липсата на адрес и единен граждански
номер на свидетеля. В тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН са
въведени както пълните три имена, така и служебният адрес на свидетеля,
което е достатъчно за идентификация на последния. Относно липсата на ЕГН,
действително в АУАН не е отразен единният граждански номер на свидетеля
В., както и на актосъставителя Я., но следва да бъде отбелязано, че не всяко
нарушение обуславя отмяната на индивидуалния административен акт, а само
съществените такива, които се отразяват върху правото на защита. В
6
настоящия случай, след като са налице данни за пълна идентификация на
свидетеля, невписването на ЕГН не съставлява съществено процесуално
нарушение и не накърнява правото на защита на нарушителя.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като
доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни
и не могат да бъдат споделени. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т.
е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този
смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с
оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно обвинение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът „М.Д.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
съдържа правило, съгласно което, извън случаите на продажби/сторно
операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и
7
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. В процесния случай безспорно се установява, че
юридическото лице – жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на
въпросната наредба и всяка промяна на касовата наличност да бъде
отразявана, съобразно посочените законови изисквания, като липсата на
такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в касовите
наличности (регистрирана в паметта на ФУ и фактическата в брой), с което
правилата за отчитане на ФУ са били нарушени. В този смисъл „М.Д.“ ЕООД,
ЕИК ХХХХХХХХХХХХ е следвало чрез операция "служебно въведени"
суми да регистрира сумата от 50,48 лева, която е била въведена в касата на
фискалното устройство на процесния обект. Следва да се отбележи, че видно
от отразяването в протокола за извършената проверка, процесното фискално
устройство е поддържало извършването на такива операции, поради което
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Във връзка с релевираните възражения в жалбата е необходимо да бъде
посочено, че нарушенията се извършват от физическите лица, които
извършват дейност от името и за сметка на юридическото лице – неговите
работници и служители. Няма как да се приеме, че трябва да се наказва
физическото лице, неизпълнило нормативно определеното задължение,
респективно да се изследва субективна страна на нарушението (вина), тъй
като това би означавало никога да не може да бъде санкционирано
юридическото лице. В случая нарушението е извършено от служител на
юридическото лице, което следва да понесе административнонаказателна
отговорност за бездействието на този свой служител. Отново следва да бъде
отбелязано, че нямат никакво значение причините, довели до нарушаване
правилата за отчитане на ФУ, тъй като отговорността е обективна, а
юридическото лице така е следвало да организира работата на своите
служители, че да не допуска извършването на такива нарушения.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена във фискалното
устройство сумата от 50,48 лева чрез операция "служебно въведени" суми,
дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
8
г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1
ЗДДС, на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер
от 500 до 2000 лева в случаите, в които нарушението на разпоредби от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е довело до неотразяване на приходи.
Доколкото в настоящия случай извършеното административно нарушение не
е довело до неотразяване на приходи, то правилно е била приложена
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС. В
допълнение следва да бъде посочено, че действително в АУАН е отразено, че
неизпълнението на задължението от страна на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна
на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебни изведени“ суми, е довело до неотразяване на приходи, но
посочената нередовност в акта е била отстранена по реда на чл. 53, ал. 2
ЗАНН със съставяне на наказателното постановление, именно поради което
обстоятелство е приложена и санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. ал. 1 ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал. 2 ЗДДС (когато вследствие на
нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи – квалифициращ
елемент, обуславящ по - високата санкция).
В случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в минимално предвидения размер от 500,00 лева. Предвид принципа
"reformatio in pejus" положението на жалбоподателя не може да се влоши
само по подадена от него жалба, поради което е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Доколкото съдът не може да наложи административно
наказание под предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален
размер, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
в тази му част.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
9
нарушение не представлява "маловажен случай", обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на
НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на
вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно, нарушаване на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. С оглед на това, с неизпълнение на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане
на сумата от 50,48 лева чрез функция "служебно въведени суми" във
функциониращото в търговския обект фискално устройство, са засегнати в
съответна степен обществените отношения, обект на защита от нарушената
разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
10
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 581697 –
F583805/09.06.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ е наложена "имуществена
санкция" в размер на 500,00 лева за извършено административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление в ХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от П.В.С. –
управител, да заплати на Централно управление на НАП, Отдел „Оперативни
дейности“ - София, сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11