№ 95
гр. Ловеч, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20254300600192 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 5/17.02.2025 г., постановена по НЧХД № 643/2024 г.
Ловешкият районен съд е признал подсъдимия И. С. Ц., ЕГН **********, от
гр. П за невиновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, и т.4 , във
връзка с чл. 146 ал.1 от НК, като го е оправдал по цитираното обвинение.
Отхвърлил е предявеният от частния тъжител и гр. ищец Я. Й. П. против
подсъдимия И. С. Ц. граждански иск за заплащане на сумата от 5 000 (пет
хиляди) лева претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г., до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и гр. ищец
Я. Й. П. ЕГН ********** да заплати на подсъдимия И. С. Ц. сумата от 1 100
(хиляда и сто) лева разноски по делото, съобразно чл.13, ал.1 т.1 и чл.14, ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Оставил е без уважение искането на подсъдимия И Ц. да бъде осъден
частния тъжител Я. Й. П., да му заплати разноски за адвокатска защита пред
1
РС - Ловеч в пълния претендиран по делото размер от 2250 лева.
Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от адв. Ц. Ц. от АК - П, в качеството си на повереник
на Я. Й. П., в която твърди, че горецитираната присъда е неправилна,
незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в
мотивната си част, сочи подробни аргументи в тази връзка.
Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт,
като вместо това признае подсъдимия И. С. Ц. за виновен по така
повдигнатото му обвинение, претендира да им бъдат признати направените
съдебно-деловодни разноски пред първа и втора инстанция и да бъде уважен
изцяло предявеният граждански иск. Депозирано е и подробно допълнение
към въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът Я. Й. П., редовно призован, се явява
лично, и с повереника си адв. Ц.. Моли настоящата инстанция да отмени
обжалваната присъдата като неправилна и незаконосъобразна, да признае
подсъдимия за виновен, и да го осъди. Претендира да му бъдат признати
направените съдебно-деловодни разноски пред първата и настоящата
инстанция, както и предявения граждански иск, ведно със законната лихва
към него. Категорично твърди, че изречените обидни думи са с цел да му се
накърни достойнството счита, че те са още по-обидни, защото са абсолютна
лъжа, излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.
Повереникът адв. Ц. моли настоящият състав да уважи подадената
въззивна жалба и допълнението към нея. Счита, че са налице основания съдът
да измени обжалваната присъда. С оглед така постановените и приети мотиви
към нея, счита, че подробно са изложили във въззивната жалба и
допълнителната въззивна жалба и съображенията си.
В заключение моли да бъде отменена присъдата изцяло, ведно с всички
последствия от това и им бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият И. С. Ц., редовно призован, се явява
лично и със защитника си – адв. Н. Я. от АК – П. Заявява, че се смята за
невинен и желае настоящата инстанция да потвърди присъдата на Районен
съд – Ловеч, като смята, че същата е правилна.
Защитникът адв. Я. застъпва становището, че обжалваната присъдата е
правилна, законосъобразна и обоснована, и моли същата да се потвърди в
цялост. Претендира да им бъдат присъдени направените разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и
допълнението към нея, становищата на страните заявени пред нас и събраните
2
по делото доказателства от Ловешкия РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното :
Подсъдимият И. С. Ц. е роден на 29.08.1965 г. в с. Г.Д., обл.П, с
постоянен адрес : гр. П, ж.к. „*****“, *****, български гражданин, с висше
образование, разведен, работи в ТП ДГС П, неосъждан, ЕГН **********.
От 22.02.2022 г. подсъдимият Ц. започнал да изпълнява длъжността
директор на ТП на ДГС П, която длъжност е изпълнявал и към
инкриминираната дата - 11.07.2024 година.
Въз основа на тъжба подадена от частния тъжител Я. П. в РС - Ловеч
било образувано НЧХД № 336/2024 г., срещу подсъдимата Ц.П.Т. от гр. П по
обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 и чл.147, ал.1 от
НК. В едно от проведените по горецитираното дело съдебни заседания, от
страна на частния тъжител Я. П. чрез неговия повереник - адв. Ц. Ц. било
направено искане подсъдимият И. Ц. да бъде допуснат в качеството на
свидетел. С протоколно определение от 23.05.2024 г. по НЧХД № 336/2024 г.
по описа на РС - Ловеч, съдът допуснал подсъдимият Ц. в качеството на
свидетел. Разпита на последния в това му процесуално качество по НЧХД №
336/2024 г. по описа на РС Ловеч бил проведен в открито съдебно заседание
на 11.07.2024 г., в което видно от протокола, подсъдимият Ц., в качеството му
на свидетел отговорил подробно на поставените му от страните в процеса и от
съда въпроси.
Няма спор между страните, че в присъствието на съдията докладчик
по НЧХД № 336/2024 г. по описа на РС Ловеч - съдия Г.М., секретар
протоколиста - св. П.Д., повереника на тъжителя - адв. Ц. Ц. и други
присъстващи в съдебната зала лица, подсъдимият Ц., в качеството си на
свидетел изрекъл и посочените в тъжбата изрази: „..защото част от
документите той ги е укривал ... щом е написано и съм се подписал, значи е
така ..“ - (отразено на стр.10 от протокол № 602 от съдебното заседание по
НЧХД № 336/24 г. по описа на РС-Ловеч), „..с тъжителя П. съм имал две
срещи, които са с брутално нахлуване от негова страна, без предварително
уточняване..“ - (записано на стр.10 от протокол № 602 на съдебното заседание
по НЧХД № 336/24 г. по описа на РС -Ловеч) и „.. и в двата случая са с
нахълтване и брутално отношение от негова страна и обиди..“ - (записано на
стр.11 от протокол № 602 от проведеното на 11.07.2024 г. съдебното заседание
по НЧХД № 336/24 г. по описа на РС-Ловеч). Така изреченото от страна на Ц.
3
е отразено в протокола от проведеното съдебно заседание на 11.07.2024 г. по
НЧХД № 336/24 г. по описа на ЛРС.
От показанията на св. П.Д., секретар – протоколиста, изготвил
процесния протокол, се установява, че изявленията на подсъдимия Ц., в
качеството му на свидетел по горецитираното дело са били дадени от него и
същите са били обективирани в изготвения протокол.
При така описаната фактическа обстановка въззивният съд прави
категоричния и безспорен извод, че въззиваемият И. С. Ц. не е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.148 ал.1 т.1, и т.4 , във връзка с чл. 146 ал.1 от НК, за което е бил предаден
на съд.
Настоящият състав приема, че Ловешкият РС обективно е събрал,
проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани
с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и
от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Лишени от основание се явяват възраженията на въззивника, че
контролираният съд неправилно е приел, че по делото не се доказва по
безспорен начин престъпната деятелност на подсъдимия Ц.. В тази връзка се
твърди, че ЛРС с произнесената присъда, не се е съобразил, че по същество
подсъдимият е изразил отрицателна оценка и отрицателно мнение за личното
достойнство на обидения, които изразни средства са документирани в
цитираният протокол, който не е оспорван и е основно доказателствено
средство.
От приетия и вложен като доказателство по делото протокол от
проведеното на 11.07.2024 г. съдебно заседание по НЧХД № 336/2024 г. по
описа на РС-Ловеч, безспорно се установява, че дадените от подсъдимия Ц.
показания са обективирани в този протокол от проведеното съдебно заседание
по делото, както и че последният е бил разпитан в качеството му на свидетел -
длъжност лице - директор на Директор на ТП - ДГС П. Видно от показанията
на въззиваемия дадени в процесуалното му качество на свидетел по
горецитираното дело, същият е започнал да изпълнява длъжността директор
на ДГС - П от 22.02.2022 г., като преди това не бил служител на това
предприятие. В началото на месец март 2022 г., била назначена проверка на
ДГС - П със заповед на директора на АДФИ, в хода която му били изискани
документи, които той не успял да открие своевременно, предвид което същите
не били представени на длъжностните лица от АДФИ. При предявяването му
4
от страна на съда на Приложение № 43 и Приложение № 68 от доклада на
АДФИ, подсъдимият потвърдил, че положените в двете приложения подписи
са негови, както и, че след като е положил подписите си в тях част от
документите към този момент не са били налични, а в последствие са излезли
като налични, пояснявайки, че проверката е започнала почти веднага след като
постъпил на работа, и че тези документи ги е нямало и за това не са могли да
ги представят. Изложил е пред решаващия съд, че за това той се е подписал, че
ги няма тези документи, но в последствие същите са се появили.
Настоящият състав изцяло споделя становището на контролирания
съд, че анализът на показанията на подсъдимия Ц., в качеството му на
свидетел по НЧХД № 336/24 г. по описа на РС-Ловеч навежда на извод, че
въззиваемият депозирайки показанията си е представил своите наблюдения,
отразяващи поведението на частния тъжител в описаните от него случаи, като
използваните от него изрази могат да се тълкуват като оценка на ситуацията, а
не като целенасочена атака към частния тъжител, т.е. отсъства субективния
елемент на деЯ.ето за което Ц. е бил предаден на съд.
От друга страна изказванията на въззиваемия не съдържат директни и
изрични лични нападки към частния тъжител, а по-скоро описват поведение,
което е било интерпретирано като негативно в конкретния контекст. Правилен
и обоснован се явява извода на първостепенния съд, че изречените
инкриминирани изрази от страна на подсъдимия Ц. са дадени в рамките на
проведено съдебно заседание при разпита му като свидетел, при което се
допуска известна степен на субективно становище, особено когато то се
свързва с представянето на фактологична информация по делото. Следва да се
има предвид, че изказването на подсъдимия е било направено в хода на
открито съдебно заседание, докато е давал показания в качеството си на
свидетел и като такова то попада в контекста на публичния контрол и
свободата на мнение. Даването на показания в съдебно заседание
представлява изпълнение на законово задължение - съгласно чл. 120 и сл.
НПК, свидетелят е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде
призован, да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря вярно на
поставените му въпроси, включително и за обстоятелства, които могат да
бъдат неприятни за едната страна.
На следващо място, според настоящата инстанция процесните изрази,
макар и нелицеприятни за въззивника П., не представляват обективно обидни
5
квалификации, а лични оценки на свидетеля, изказани в контекста на даване
на показания, тъй като подсъдимият Ц. не е действал с умисъл да засегне
честта и личното чувство за достойнство на тъжителя, а е описал конкретни
служебни ситуации.
С оглед събраните и проверени по делото доказателства не може да бъде
споделено становището на въззивника, че обвинението срещу подсъдимия Ц.
досежно субективната страна на деЯ.ето е доказано по един несъмнен и
категоричен начин, каквото е изискването на закона за постановяване на
осъдителна присъда. Напротив, в конкретния случай е налице очевиден
доказателствен дефицит в подкрепа на обвинителната теза и свързаните с нея
факти и обстоятелства обективирани в подадената тъжба.
Този състав на ЛОС приема, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на страните в процеса.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 5/17.02.2025 г.,
постановена по НЧХД № 643/2024 г. от Ловешкия районен съд.
При този изход на процеса, разноските за настоящата инстанция сторени
от въззиваемия И. С. Ц. в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева –
възнаграждение за повереник, следва да бъдат възложени върху въззивника Я.
Й. П..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/17.02.2025 г., постановена по НЧХД №
643/2024 г. от Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Я. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. П, ж.к.
„*****“, *****, да заплати на И. С. Ц. разноските сторени за настоящата
инстанция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7