Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151
гр. Габрово, 22.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският окръжен съд в открито
заседание на двадесет и пети септември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Ваня Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Миланези в. гр. д. № 173 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение № 140/ 21.05.2018 г.,
постановено по гр. д. 514/2015 г. от Габровския районен съд, е оставен без
уважение предявеният иск И.Й.Г. срещу Д.И.М., за заплащане на сумата от 25 000
лв. за неимуществени вреди - страдания в резултат от заболяването му от захарен
диабет, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011 г. до датата на
окончателното съдебно решение, като неоснователен и недоказан на осн. чл. 51 от
ЗА.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от И.Й.Г., в която излага, че по делото се извършени
редица нарушения на материалния закон, а нарушените му права по българските
закони и Е.К.З.П.Ч., не са защитени. Невярно било твърдението, че няма
нарушение на чл. 51 от ЗА от страна на ответника. От справката по делото било
видно, че адв. М. е посещавал други лица в З.О. "Атлант" - Троян, без
да проведе с него адвокатско свиждане, въпреки, че бил платен адвокат.
Неправилно е възприета и СМЕ от ендокринолога, тъй като съдържала догадки. За
доказване на неимуществените му вреди, не били призовани посочените от него
свидетели, както и съдът не си направил отвод. Видно било от справката, няколко
месеца след като не получил адвокатска защита, се разболял от диабет. Моли да
се отмени обжалваното решение.
Не е постъпил писмен отговор от
ответника по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Габровския
районен съд е образувано по искова молба (уточнена в проведеното първо
заседание по делото на 10.11.2016 г.) на И.Й.Г. срещу Д.И.М., в качеството му
на адвокат, с която е поискано да се осъди ответникът да му заплати сумата от
25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди - разболял се от диабет през
2013 г., вследствие на бездействието на адвоката по в. гр. д. № 365/2011 г. на
ВТАС.
В срок е постъпил отговор от
ответника по иска, който го оспорва като неоснователен и недоказан, по подробно
изложени мотиви.
Пред настоящата инстанция
въззивникът поддържа жалбата си. Ответникът Д. М. не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в определения от
съда срок, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е и правилно, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Правилно е установено от
първоинстанционния съд, че между страните действал договор за правна защита и
съдействие № 175512 от 27.10.2011 г. по в. гр. д. № 365/2011 г. по описа на
ВТАС, с който ответникът е поел
задължение да представлява ищеца по делото до приключване на същото във всички инстанция.
Видно от приложеното като доказателство в. гр. д. № 365/2011 г. по описа на ВТАС,
на основание горепосочения договор, ответникът е осъществил процесуално
представителство във въззивното гражданско производство на страната на И. Й. Г.,
като се е явил на проведеното съдебно заседание на 06.12.2011 г. по същото. Безспорно
срещу постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от въззивника
по в. гр. д. № 365/2011 г. по описа на ВТАС, И. Й. Г.. На жалбоподателя Г. е
връчено съобщение за отстраняване на нередовности на подадената жалба.
Съобщение е връчено и на адв. М. на 29.02.2012 г., с което му се указва от ВТАС
да се отстранят нередовности на подадената по делото касационна жалба, като се представи
изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, и жалбата с основанията
да се приподпишат от упълномощен адвокат. Поради неизпълнение на указаното,
ВТАС е дал повторно на 13.03.2012 г. разпореждане на жалбоподателя И.Й.Г. да
отстрани констатираните нередовности на касационната жалба. И. Г. е представил
пояснение, но не е изпълнил указанието в останалата му част, а именно жалбата и
поясненията не са приподписани от адвокат. С разпореждане от 04.04.2012 г.,
касационната жалба е била върната, като с определение № 345/17.05.2012 г.
постановено по гр. д. № 286/2012 г. на ВКС е оставена без уважение жалбата на
И. Г. срещу горепосоченото разпореждане на ВТАС.
Правилен е в този смисъл изводът на
първоинстанционния съд, че страните по настоящото производство са били в
договорни отношение, на основание сключения между тях договор за правна защита
и съдействие, като неизпълнението на същия от страна на процесуалния
представител, а именно бездействието му по в. гр. д. № 365/2011 г. по описа на
ВТАС, е довело до връщането на подадената от доверителя му ищецът И. Г. касационната
жалба по делото. Ответникът виновно не е изпълнил адвокатските си задължения по
сключения договор, което е станало причина за връщане на касационната
жалба.
За да се ангажира специалната
отговорност на адвоката на осн. чл. 51 от ЗА, която е деликтна по своя
характер, следва да се установи вреда, неправомерно поведение от страна на
адвоката и причинна връзка между това неправомерно поведение и нанесената вреда
на ищеца.
Правилно първоинстанционния съд е
приел, че макар да е установено виновно неизпълнение на поетите, с договора за
правна защита и съдействие, задължения от страна на адв. М., да осъществи
процесуално представителство на страната до приключване на процесното
гражданско дело, то не е налице причина връзка, която трябва да е пряка, между
установеното бездействие и настъпилата вреда на ищеца, изразяваща се в
заболяване от диабет през 2013 г. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата и приета съдебно -медицинска експертиза изпълнена от специалист
ендокринолог, както и обясненията на същото в съдебно заседание 19.04.2018 г.
проведено в първоинстанционното производство, твърдяното заболяване от ищеца
захарен диабет е отключено някъде в края на месец юли - август 2013 г. или
около 90 - 120 дни преди диагностицирането му. Т. е. заболяването се е появило
година по - късно от констатираното бездействие на адв. М. по гражданското дело
пред ВТАС. Не се установява пряка причинно - следствена връзка между
бездействието на ответника по договора за правна защита и съдействие и твърдяната
от жалбоподателя неимуществена вреда.
По отношение на възражението на
жалбоподателя, за нарушаване на процесуалните му права от първоинстанционния
съд, поради неприемане на поискания от него отвод на първоинстанционния съд на
осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, настоящият състав на съда намира, че такова не
е налице. Съдът се е произнасял по исканите отводи в хода на съдебното дирене,
като прекратяването на настоящото делото, както и разглеждане на други дела
между същите страни с предмет различен правен спор, не е сред основанията
посочени в процесуалния закон, които да обосноват приемането му. Останалите
наведени възражения от страна на въззивника в жалбата, са неотносими към
правния спор и постановеното съдебно решение.
Първоинстанционния съд не е допуснал
твърдените от жалбоподателя нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, като е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.
На основание гореизложеното,
Габровският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/ 21.05.2018 г. постановено от
Габровския районен съд по гр. д. 514/2015 г., като правилно и законосъобразно
Решението
подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: