НОХД № 259/2011г.
по описа на РС-гр. Монтана
МОТИВИ:
Подсъдимия М.В.М., живущ xxx е обвинен в това,
че за периода от м. декември 2009г. до 7.03.2010г. в с. Габровница, обл. Монтана,
при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и след
предварителен сговор с Б.С.А. и непълнолетните, но могли да разбират свойството
и значението на извършеното и да ръководят постъпките си Л. С.А. и М. А. xxx, отнел
от владението на Д.Ц.Д. xxx следните движими вещи –два куб. м. дърва за огрев, нарязани
и нацепени, 80 кг. арматурно желязо фи 8 мм., 400 бр. арматурни пръчки, отоплителна
печка, тип “Пернишка” и готварска печка на твърдо гориво, на обща стойност 1 159.60
лв. , без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен -престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. А” и “Б” от НК.
Подсъдимият Б.С.А.,
живущ xxx е обвинен в това, че за периода от м. декември 2009г. до 7.03.2010г. в
с. Габровница, обл. Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и предварителен
сговор с М.В.М. и непълнолетните, но могли да разбират свойството и значението
на извършеното и да ръководят постъпките си Л. С.А. и М. А. xxx отнел от
владението на Д.Ц.Д. xxx чужди движими меви-два куб. м. дърва за огрев, нарязани
и нацепени, 80 кг. арматурно желязо фи 8мм., 400 бр. арматурни пръчки, отоплителна
печка тип “Пернишка” и готварска печка на твърдо гориво, на обща стойност
1 159.60 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят не е маловажен-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа изцяло
повдигнатото обвинението и правната квалификация на престъплението. Счита, че същото
е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, като не прави подробен анализ на фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като подсъдимите признават
изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед
характера на процедурата и самопризнанието на подсъдимите, прокурорът предлага
на съда да признае подсъдимите за виновни, като по отношение на подсъдимия М. съдът
да определи наказание от пет години лишаване от свобода, което при условията на
чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 или същият реално да изтърпи три години и
четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален
“строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По отношение
на този подсъдим били налице и предпоставките за групиране на наказанието по
настоящата присъда и по присъди, влезли в сила, тъй като деянията по тях са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, подробно
изброени. По отношение на подсъдимия А. предлага, да се определи наказание от
две години лишаване от свобода, което наказание при условията на чл. 58а от НК
бъде намалено с една трета, като подсъдимият реално да изтърпи една година и
четири месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият не е осъжда, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК така определеното по вид и размер наказание бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че с предложените наказания по
отношение на двамата подсъдими, ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК. по отношение на предявения граждански иск, счита, че същият е
основателен и доказан както по основание, така и по размер.
Подсъдимия М.В.М. разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се
разкайва.
Подсъдимият Б.С.А.
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Признава фактите, отразени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се разкайва.
Служебният защитник на подсъдимите -адвокат М.
Каменова от АК-гр. Монтана поддържа, че щом като подсъдимите признават всички
факти и обстоятелства, които са предмет на обвинителния акт и не оспорват
вината си, същественият въпрос на който би следвало да отговори съда, е доколко
и как следва да бъдат преценени фактите и обстоятелствата, с оглед прилагането
на максимално справедливо наказание по отношение на тях. Изтъква смегчаващи
вината обстоятелства, а именно-чисто съдебно минало по отношение на подсъдимия А.,
младата му възраст, съдействие при разкриване на обективната истина на
досъдебното производство, признаването на вината и искреното разкаяние, нямат
постоянни доходи. В настоящия случай счита, че наказанието по отношение на
подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК, с оглед момента на извършване на деянието, т. е. преди влизане в
сила на изменението на чл. 58а от НК, публикувано в ДВ бр. 26/10.04.2010г. По
отношение на двамата подсъдими предлата на съда да им наложи наказание под
определения в закона минимум, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. А по
отношение на подсъдимия А. така определеното наказание да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК По отношение
на гражданската претенция счита, че са налице предпоставки за уважението й във
вида в който е предложена.
За съвместно
разглеждане с наказателната отговорност е предявен граждански иск, заявен
надлежно и своевременно от пострадалото лице Д.Ц.Д. срещу двамата подсъдими, за
сумата от 1 159.60 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди от деянието. Конституиран като граждански ищец в процеса, същият моли
съдът да уважи предявения граждански иск със законните последици.
Производството се развива при условията и по
реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото
лице. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното
производство, както и заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за
установено следното:
Свидетелят Д.Ц.Д.
xxx, но притежава наследствен недвижим имот в с. Габровница, обл. Монтана. Същият
представлява дворно място с построени в него едноетажна къща и дървена барака. В
бараката свидетелят Д. съхранявал селскостопански инвентар, дърва за огрев, дървени
колове за домати, инструменти, готварска печка на дърва и печка, тип “Пернишка”,
арматурно желязо. В двора, под едно дърво “дюля”, свидетелят Д. съхранявал
около 400 железни пръчки с дължина по 2м., като ги бил завил с изсъхнали стъбла
от домати, за да не се виждат. В къщата си съхранявал ябълки, чипровски килими
и др. вещи. Поради това, че имота бил необитаем, свидетеля Д. пътувал
периодично от гр. Монтана за с. Габровница, за да проверява състоянието на
имота.
При едно от
посещенията си през м. декември 2009г. Д. забелязъл, че в южната част на
бараката са счупени дъските и е направена дупка около половин метър. След като
отключил и влязъл в бараката, той установил, че част от дървата му за огрев и
част от коловете за домати липсват. Свидетелят сменил дъските на бараката, след
което си тръгнал. След около седмица, когато отново посетил имота си установил,
че дъските на бараката, които бил оправил са счупени и вътре от нея липсвали
останалата част от коловете за домати и дървата за огрев, както и всички
инструменти-гаечни ключове, отверки, клещи. Д. отново поправил бараката и си
тръгнал.
След
три-четири дни, Д. за пореден път посетил имота си в с. Габровница и установил,
че бараката отново е разбита и от нея липсват готварска печка, отоплителна
печка, тип “Пернишка”, около 80 кг. навито на руло арматурно желязо фи 8мм. При
огледа установил, че му липсват и пръчките от желязо. Свидетелят за сетен път
оправил бараката и си тръгнал.
На 28.02.2010г.
когато пристигнал в с. Габровница свидетелят Д. установил, че този път е
влизано и в къщата му през прозорче, намиращо се срещу входната врата. Когато
влязъл в дома си той установил, че оттам липсват малък ъглошлайф, два бр. чипровски
килими с размери 3х2м., два готварски ножа с дървена дръжка, една ватенка и
сиво шушлеково яке. Д. заковал прозорчето и поставил метална решетка.
При последващо
посечение на 2.03.2010г. свидетелят Д. установил, че металната решетка, която
поставил на прозорчето на входната врата била свалена, а закования
прозорец-отворен. Когато влязъл в дома си установил, че му лпсват около 50 кг. ябълки.
Д. извикал свой роднина и заедно с него поставили масивна метална решетка. На 7.03.2010г.
когато отново пристигнал в с. Габровница той установил, че металната решетка е
махната и отново е влизано в дома му, като липсвали и останалите ябълки, които
били около 100 кг. След този случай свидетелят Д. сигнализирал в РУ”Полиция”-гр.
Монтана за извършените му кражби, като били предприети оперативно-издирвателни
мероприятия по установяване извършителя.
През м. декември
2009г. свидетеля Л. С.А. и подсъдимия Б.С.А. се връщали от училище. По пътя те
срещнали подсъдимия М.В.М. и свидетеля М. А. Б.. Заговорили се и подсъдимия М.
споделил пред тях, че е ходил да яде ябълки в една къща намираща се накрая на
селото в посока с. Мърчево, както и, че в двора на тази къща има много желязо и
ако искат да отидат да го вземат. Свидетелят Л. А., подсъдимият Б.А. и
свидетеля М. Б. се съгласили и заедно с подсъдимия М. отишли до въпросната къща,
собственост на свидетеля Д.. Прескочили мрежата и се отправили към намиращата
се в двора барака. Подсъдимият М. разбил една от гредите и влязъл в бараката, като
започнал да подава на останалите разни железа, арматурно желязо, колове за
домати и печка на дърва. След като изнесли въпросните вещи, те ги складирали в
двора и огледали наоколо, като намерили още една печка на дърва. Подсъдимият М.
оставил придружаващите го лица в двора на свидетеля Д. и отишъл до дома си, за
да докара коня с каруцата си. Когато се върнал натоварили вещите и си тръгнали.
На другия ден подсъдимите М. и А. отишли до дома на свидетелката Христина
Христова и предложили да закупи от тях готварска печка на дърва и отпадъчно
желязо. Като се поинтересувала откъде са тези вещи, подсъдимия А. й обяснил, че
това е от тяхната стара къща, за която свидетелката Христова знаела, че е
развалена и всички годни строителни материали били продадени, поради което тя
не се усъмнила в думите му и се съгласила да изкупи предлаганото й отпадъчно
желязо и готварската печка. За желязото тя им заплатила 22 лв., след което те
си тръгнали.
След няколко
дни четиримата отново се събрали в дома на свидетеля Л. А. е решили отново да
отидат до дома на свидетеля Д.. Когато отишли на мястото видели, че в двора
имало пръчки от арматурно желязо и решили да ги вземат. Подсъдимият М. отново
отишъл до дома си, взел коня с каруцата и се върнал при останалите. Натоварили
арматурното желязо и си тръгнали. На следващия ден-26.02.2010г. подсъдимият М.
и свидетеля Л. А. отишли до пункт за изкупуване на цветни метали в с. Мърчево и
предали на свидетеля Г. В. П.собственик на пункта-арматурно желязо, което било
около 180 кг. Поради това, че подсъдимият М. и свидетеля Л. А. нямали в себе си
лични карти, свидетелят П. им заплатил само 80 кг. отпадъчно желязо, общо за 21
лв., а за остатъка се разбрал с тях, да му донесат личните си карти и като ги
донесат ще им издаде документ и ще им плати още 25 лв. Двамата се съгласили и
си тръгнали, но след това не се върнали с личните си карти, поради което П. не
им заплатит стойността на около 100 кг. желязо, но ги записал в тетрадката, в
която си водел записки, кой какво му е предал и кой какво дължи.
Видно от приложената на досъдебното производство
съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Михаил Василев, стойността
на отнетите вещи, собственост на Д.Ц.Д., възлиза общо на 1 159.60 лв. Минималната
работна заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е 240 лв. и
се нанася 6.9 пъти в стойността на отнетите вещи.
Съдът намира, че
с действията си, подсъдимите са осъществили състава на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК-извършили са повече от две
деяния, които осъществяват признаците на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира, че с деянието си подсъдимият М.В.М.
е осъществил състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият Б.С.А.
е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от м. декември 2009г. до 7.03.2010г.
в с. Габровница, обл. Монтана, при условията на опасен рецидив за подсъдимия М.
и при условията на продължавано престъпление за двамата подсъдими, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и предварителен
сговор, с участие на непълнолбетните, но могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си Л. С.А. и М. А. xxx, отнели
чужди движими вещи-два куб. м. дърва за огрев, нарязани и нацепени, 80 кг. арматурно
желязо фи 8мм., 400 бр. арматурни пръчки, отоплителна печка, тип “Пернишка”, готварска
печка на твърдо гориво, всички вещи на обща стойност 1 159.60 лв. от
владението на Д.Ц.Д. xxx, без негово съгрласие и с намерение противозаконно да
ги присвоят, като случаят не е маловажен.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимите е с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасния му характер, предвиждали са
конкретните общественоопасни последици и са искали настъпването на тези
последици.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното
производство писмени доказателства, както и приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетелите, проведен на досъдебното производство. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Подсъдимите са имали представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36-относно
целите на наказанието и на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата
индивидуализация.
При
индивидуализирането на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие и с оглед чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК, в редакция й, преди влизане в сила
на изменението на чл. 58а от НК, публ. в ДВ бр. 26/2010г., в сила от 10.04.2010г.,
като съобрази датата на извършване на деянието-м. декември 2009г. до 7.03.2010г.
и с оглед чл. 2, ал. 2 от НК, като определянето на наказанието по реда на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК е по-благоприятно за подсъдимите.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха безукорно процесуално поведение на
подсъдимите и на досъдебното производство, и в съдебно заседание, съдействие
при разкриване на обективната истина, тежко социално положение-безработни, липса
на средства и доходи, с които да се препитават, липса на предходна съдимост за
подсъдимия А., младата му възраст, а като отегчаващи-касае се за тежко умишлено
престъпление и незавидно съдебно минало на подсъдимия М. и лоши характеристични
данни за същия.
При тези данни,
като отчете наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът с
оглед характера на процедурата, като призна подсъдимия М. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК го осъди на две години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.
Тъй като са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът
групира наказанието по настоящата присъда с наказанията по НОХД № 30072/2010г.,
по НОХД № 30275/2010г., по НОХД № 30273/2010г., по НОХД № 30315/2010г., по НОХД
№ 30339/2010г., по НОХД № 30075/2011г., по НОХД № 30095/11г., всичките по описа
на РС-гр. Монтана, като определи едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК приспадна изтърпяната част от наказанията лишаване от
свобода по включените в групирането присъди.
По отношение
на подсъдимият Б.С.А. съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение, като
при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК го осъди на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК-наказанието е до три години
лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а и във връзка с целите на наказанието, не е
наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като постанови
изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок
от три години..
Съдът счита, че
така определените наказания съответстват на тежестта на деянието и степента на
обществената опасност на дейците и е справедлив отговор за извършеното от тях
престъпление.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимите, като ги мотивират занапред да
спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за
съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск предявен от
пострадалото лице Д.Ц.Д. xxx срещу двамата подсъдими, за сумата от 1 159.60
лв. представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди от деянието, заедно
със законната лихва, считана от деня на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
За да е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В настоящия случай по един категоричен
начин се доказа, че настъпилата вреда за пострадалия Д., конституиран в
качеството си на граждански ищец, е причинена от противоправното поведение на
подсъдимите М. и А. и последните следва да репарират вредите, които виновно са
причинили другиму.
С оглед на
събраните по делото доказателства на досъдебното производство, съдът намери за
основателен предявения граждански иск от пострадалото лице за причинените му
имуществени вреди от деянието, като ги уважи изцяло за сумата от 1 159.60
лв., ведно със законната лихва, считано от 7.03.2011г. до окончателното й
изплащане.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите М. и А. беше присъдена и същите се
осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 55 лв., държавна
такса от 50 лв. върху уважената част на гражданският иск и 5 лв. държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: