Р Е Ш Е Н И Е № 117
гр. Поморие,17.06.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Нася Япаджиева
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N686 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против В.Г.В. ***. Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против В.Г.В. ***. В исковата молба ищецът твърди, че на 09.02.2018г. между ищеца „Микро Кредит“ АД и ответницата е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Микро Кредит“ АД от В.Г.В. е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и след издаването на Заповед за изпълнение длъжника е подал възражение. В указания от съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК, с който моли съда да приеме за установено, че В.Г.В. дължи на Агенция за събиране на вземания” АД сумата от 1078.70лв. включваща сумата 538.06 лв. главница по договор за кредит от 06.03.2017 г.; 42.27лв. договорна лихва за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г.; 52.80лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г.; 396лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.10.2017 г. до 16.03.2018 г.; 27.95лв. - обезщетение за забава в размер за периода от 17.10.2017 г. до 02.09.2018 г. ; 21.62лв. - обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги –за периода от 17.10.2017г. до 03.09.2018 г. Претендира разноските в заповедното производство и в исковото. Твърди в исковата молба, че 06.03.2017г. между „Микро Кредит“ АД и В.Г.В. е сключен договора за заем Credi Home + № 1182-00017727 за сумата от 1000лв. с уговорена лихва, като ответницата се задължила да върне сумата от 1175.16лв. представляваща заема и договорената лихва на 12 равни месечни вноски от по 97.93лв. На 04.03.2017г. страните са сключили и договор за допълнителни услуги в размер на 792,00лв. платими на 12бр. равни седмични вноски всяка в размер на 66.00лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя застраховка „Защита“ към ЗК „Уника живот“ АД като заемателят се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 12 месеца на равни погасителни вноски от по 66.00лв. или обща сума за застрахователна премия в размер на 792.00лв. Сочи, че падежа е настъпил и договора не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответника платил сумата 1043лв., с която са погасени 461.00лв. – главница и 132.89лв. – договорна лихва, 52.80лв. доп.услуги и 396.00лв. – застрахователна премия. Претендира разноските.
В законоустановения срок е постъпила жалба от ответника, която съдът е възприел като отговор с приложени доказателства. Ответницата оспорва иска, като твърди, че е изплатила задължението си.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 303/11.10.2018г. по ч.гр.дело №626/2018г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от ч.гр.дело №626/2018г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС,
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника В.Г.В. за сумите: 538,06лв. (петстотин тридесет и осем
лева и шест ст.), представляваща задължение, произтичащо от договор за кредит от 06.03.2017
г., договорна лихва – 42,80 лв., лихва за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г.;
52.80лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода от 16.10.2017г. до
16.03.2018г.; 396лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.10.2017 г. до
16.03.2018 г.; 27.95лв. - обезщетение за забава в размер за периода от
17.10.2017 г. до 02.09.2018 г. ; 21.62лв. - обезщетение за забава по договор за
допълнителни услуги –за периода от 17.10.2017 г до 02.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 75 лв. разноски по заповедното производство.
ПРС е издал Заповед № 303/11.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за сумите така както са претендирани и след връчването й на длъжника,
същата е подала възражение.
Установява се
от представения Договор за заем Credi Home № 1182-00017727 за сумата от 1000лв. с уговорена лихва, като
ответницата се задължила да върне сумата от 1175.16лв. представляваща заема и
договорената лихва на 12 равни месечни вноски от по 97.93лв., като първата
погасителна вноска е платима на 16.04.2017г. В договора е посочено, че предоставената
сума за получаване е 950.00лв., сумата за погасяване не е 1175,16лева. Към
договора е налице погасителен план подписан от страните, от който е видно, че
падежа на последната вноска е на 16.03.2018г., т.е. договорът не е обявен за
предсрочно изискуем. Сключването на договора е
предшествано от Искане за заем подадено от ответника на 04.03.2017г. за сумата от 1000лв.
На основание попълнен
и подписан от заемателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на 04.03.2017 г. между
"Микро Кредит" АД и ответницата е бил
сключен договор за допълнителни услуги
към заем Credi Home № 1182-00017727, съгласно който Микро
Кредит“ АД предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги и /или
финансиране и разсрочване на дължима застрахователна премия по сключен договор
за застраховка на 12 месечни вноски по 66.00лв. Пакет „Комфорт“ съгласно който
ответницата дава съгласието си да бъде сключена застраховка пакет „Премиум
Живот“ към ЗК „Уника Живот“ АД с дължима
застрахователна премия по сключен договор за застраховка на 12 месечни вноски
по 66.00 лв. сключен на 04.03.2017г.
Между "Агенция за събиране на вземанията" ООД /понастоящем "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД/, в качеството на цесионер, и "Микро кредит" АД, в качестото на цедент е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който страните се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти. Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от цедента опис- Приложение № 1 към този договор. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 – опис за прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г. вземания от "Микро кредит" АД на ищеца /л.21/, като под №11 е отразено прехвърлено вземане по договор № 1182-00017727 от 06.03.2017 г., с отпусната главница в размер на 1000 лева, договорна лихва 151.28лв., общо задължение по кредита- 2072,76лв.,остатък от главница – 538.06лв., остатък от лихва – 42.27 лв. и общо дължима сума към продажбата – 1029.13лв./л.27/.
От представеното пълномощно /л. 29/ се установява, че цедентът "Микро кредит" АД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да изпраща съобщения до длъжниците, чийто вземания са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията.Такова уведомително писмо е било изпратено на ответницата, но видно от представеното по делото - известие за доставяне /обратна разписка/, същото не е надлежно връчено на ответницата, върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя т.е ответницата не е надлежно уведомена. Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем, ответницата е изплатила сумата общо в размер на 1043.00 / хиляда четиридесет и три /лева, като не представя платежните документи за извършените плащания.
Ответницата е представила разписки за извършени плащания, като само разписката за сумата от 350.00лв. от 10.10.2017г. е за плащане по Договор за заем Credi Home, а от останалите разписки, не може да се направи извод, че са по договора предмет на настоящия спор. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, също се установява, че ответницата е платила общо сумата от 1043.63 / хиляда четиридесет и три и 63ст. /лева, от които главница – 461,94лв., лихва 132,89 лв., застраховки – 396.00 лв. и Пакет „Комфорт“ сумата от 52,80 лв. След приспадане на заплатената от ответницата сума от 1043.63 лева по начина, по който е била приспадната от ищеца, задълженията й към ищеца за главница по договора за заем и за възнаграждения по договор за допълнителни услуги и за застраховки съвпадат по размер с исковите претенции. Дължимите лихви за забава са изчислени от вещото лице, както следва: върху неизплатената главница по договор заем в размер на 538.06лева за периода от 16.10.2017 г. до 16.03.2018г. и върху непогасената сума по договор за допълнителни услуги в размер на 396.00 лева за периода от 16.10.2017 г. до 16.03.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Не се спори между
страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че със Заповед №
303/11.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.626/2018г. по описа на ПРС
е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството – ищец сумата от 538,06лв.
(петстотин тридесет и осем лева и шест ст.), представляваща задължение,
произтичащо от Договор за заем Credi Home № 1182-00017727 и договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1182-00017727, сключен с "Микро
кредит" АД, вземанията по който са прехвърлени на 09.02.2018г. с
Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015г. на „Агенция за събиране на вземания“ООД, чийто правоприемник е
Кредиторът, по силата на който вземанията на "Микро
кредит" АД са прехвърлени на /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940.
Както се установява
от събраните по делото доказателства включително и тези съдържащи се в
приложението на ч.гр.д.№626/18г. на ПРС действително между „Микро
кредит“АД и ответницата е бил сключен договор за паричен заем Credi Home № 1182-00017727 за сумата от 1000лв. с уговорена лихва, като
ответницата се задължила да върне сумата от 1175.16лв. представляваща заема и договорената лихва на 12 равни месечни
вноски от по 97.93лв., като първата погасителна вноска е платима на
16.04.2017г. По договор за допълнителни
услуги и /или финансиране и разсрочване на дължима застрахователна премия по
сключен договор за застраховка ответницата се задължила да плати 12 месечни вноски по 66.00лв.
Установи се, че ответницата е платила
сумата от 1043.63лв. и доколкото е видно от Приложение 1 – Описание на допълнителни услуги, че страните са се
уговорили, че направените от клиента плащания ще погасяват първо дължимите суми
по договора за заем и след това дължимите суми по договора за допълнителните услуги, не може да се възприеме
направеното от ищеца и вещото лице разпределение на платената сума, а
именно, че с нея са платени 396.00 лв. по договора за застраховка и 52.80лв. по
договора за допълнителната услуга пакет
„Комфорт.“ Според съда и сумата от 448.80лв. / 396лв.+52.80лв./ е отишла за погасяване главницата по договора
за кредит и така останалата неплатена
главница е в размер на 89.26 лв. и
за тази сума, иска следва да бъде уважен, а за сумата над 89.26лв. до
претендирания от 538.06лв. следва да бъде отхвърлен. Ответницата дължи и останалата неплатена договорна лихва върху
главницата която е в размер на 42.27 / четиридесет и два лева и 27ст./. Основателен
е според настоящия състав иска за обезщетение за забава. На основание чл. 19 от
Общите условия към договора ответницата
дължи и обезщетение за забава. Обезщетението е в размер на 27.95лв. за периода
от 16.10.2017 г. до 16.03.2018г.
Искът за установяване, че ответницата дължи сумата 792.00лв. представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 105,60 лв. съдът намира, за неоснователен.
Видно от представения договор за застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“", същият е сключен между застрахователя "Уника живот" АД и застрахованото лице – В.Г.В., а "Микро Кредит" АД е застрахователен посредник и това е видно от застрахователната полица, т.е той не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя възникват направо в патримониума на ЗК "Уника Живот"АД, а "Микро Кредит" АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка има право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя.
По отношение допълнителния пакет „Комфорт“ с цена 105.60лв., съдът счита, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са уточнени, няма достатъчна конкретизация са уговорени възможности бъдещи и несигурни като напр. „безплатно предоговаряне и разсрочване“, за които дори не е посочена точната цена, а същата се установява от предвиденото плащане на вноски по 8.80 лв. за 12 месеца. Така уговорените допълнителни услуги включени в пакет „Комфорт“ са уговорени при неспазване разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК и противоречат на чл. 10а ал. 4 от ЗПК и целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. В тази връзка съдът счита, че допълнителният пакет от услуги съдържа нищожни клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следователно, претенцията за възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е неоснователна и следва да се отхвърли.
Според съда е налице още едно основание за отхвърляне претенцията за сумите по предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето на вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на вземания от "Микро кредит" АД на ищеца липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа "отпусната главница" е посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 1000 лева, като други задължения по договор за допълнителни услуги /застраховки и услуги/ и съответно остатък от това задължение не са посочени. Вземанията в това число и тези от допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение № 1 към този договор и това е предвидено в чл. 1. 2 от Рамковия договор. Това е допълнително основание за неоснователност на предявения иск за установяване на дължимост на застрахователна премия 792,00 лв. и сумата по договора за допълнителна услуга Пакет „Комфорт“ в размер на 105.60лв., както и е основание за неоснователност на исковете за установяване на дължимата лихва за забава 21,62лв. върху сумите по този договор. Право да търси тези вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно прехвърлени и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това изискване не е изпълнено.
По отношение на извършената цесия на останалите установени по размер вземания, произтичащи от договора за заем, съдът намира, че договорът за цесия е породил своето действие. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД. кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение 156 от 30.11.2015 г. по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. е и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
Във връзка с изложеното ответницата дължи на ищеца сумата от 89.26лв. представляваща неизплатена главница по договор за заем CrediHome №1182-00017727 /06.03.2017г. и сумата от 27,95лв. представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.09.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за главница над размера от 89.26лв. до претендираната сума от 538,06лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите претенции за установяване на вземането на ищеца за сумите: 792,00 / седемстотин и деветдесет и два / лева - застрахователна премия; 105.60 /сто и пет лева и 60ст./ – представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем от 04.03.2017г.; с 21,62 лв., представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 16.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът с оглед практическата и правна сложност за защитата от юрисконсулт определя възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева и така направените разноски са в размер на 575лв., от които / 350лв. депозит за вещо лице, 200 лв. юриск. възнаграждение и 25.00 лв. д.т./ като ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 78.28 / седемдесет и осем лева и 28ст./. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство в размер на 75/ седемдесет и пет/ лева. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. . . офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от М. Д.Д., чрез пълномощник юр.Р.Д.Р. в размер на 89,26лв./осемдесет и девет лева и 26ст. / - представляваща неизплатена главница по договор за заем CrediHome №1182-00017727/06.03.2017г., 42.27 / четиридесет и два лева и 27ст./ - договорна лихва, сумата от 27.95лв. представляваща законната лихва за забава по договора за заем за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.09.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за главница над размера от 89,26лв./осемдесет и девет лева и 26ст. /до претендираната сума от 538.06 лв. отхвърля като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за установяване на
вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по отношение
на В.Г.В., ЕГН **********, за сумите
както следва: 396.00лв. – представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода от 16.10.2017г.
до 16.03.2018г.; 52,80лв. – представляваща задължение по договор за допълнителни
услуги за периода от 16.10.2017г. до 16.03.2018г. и 21,62лв., представляваща лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 17.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 78.28 / седемдесет и осем лева и 28ст./ – разноски по настоящото дело съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева - разноски по ч. гр. д. №626/2018г. по описа на PC – Поморие.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: