МОТИВИ към НОХД №984/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.П.Б. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че в периода от 30.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез техническо средство е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Моторола V 220” на стойност 40.00 лв., собственост на В.С.Г. *** и от владението на Банка”ОББ”АД-гр.София, клон Пазарджик с управител Ю.Н. - пари на стойност 800 лв., собственост на В.С.Г. ***, всичко е на обща стойност 840 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Против подсъдимия И.П.Б. от В.С.Г. са предявени два граждански иска за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер съответно на 40 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 30.07.2008 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 800 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 31.07.2008 г. до окончателното й изплащане. приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Претендират се направените по делото разноски.

Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане и пострадалият В.С.Г. е конституиран в качеството на граждански ищец.

На основание чл.76 от НПК В.С.Г. е конституиран в качеството на частен обвинител.  

Подсъдимият И.Б.  не се явява. Служебният защитник поддържа становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 30.07.2008 г. вечерта около 23.30 часа свидетелят В.Г. паркирал личния си автомобил „Ф. Г.” с … на ул.”Г.” в гр.Пазарджик и отишъл с приятели на кафе. В кафе ”С.” останал до около 01.00 часа, след което се върнал до мястото, където бил оставил  автомобила си. Тъй като не забелязал нищо нередно и вратата на колата била заключена, свидетелят Г. ***.

Същата вечер- на 30.07.2008 г. подсъдимият И.Б. се срещнал с приятеля си – свидетелят И.С. ***. Двамата тръгнали към Автогарата и минали през ул.”Г.”. Подсъдимият Б. забелязал паркирания от свидетеля Г. лек автомобил, чието предното дясно стъкло било полуотворено. Той казал на свидетеля С. да наблюдава някой да не дойде и се приближил до колата. Успял да отвори жабката и през прозореца извадил мобилен телефон „Моторола V220” и документи. Подсъдимият Б. разгледал документите – освен лични документи на свидетеля Г. имало документи на фирма, както и две дебитни карти, на една от които имало и цифрите на ПИН-кода. След това подсъдимият Б. и свидетелят С. се разделили и си тръгнали.

Рано сутринта на следващия ден – 31.07.2008 г. около 06.00 часа, двамата отново се срещнали. Подсъдимият Б. казал на свидетеля С., че трябва да изтегли от АТМ-устройство от картата с ПИН-кода пари, като за това щял да му даде 100 лв., в противен случай нищо нямал да получи. Свидетелят С. се съгласил и отишли до банкомата, намиращ се на Банка ”Райфайзенбанк” на ул.”К.В.” в гр.Пазарджик. От там в 06.03 часа свидетелят С. чрез ПИН-кода изтеглил сумата от 400 лв. Това била първата транзакция от дебитната карта на свидетеля Г.. Тъй като от това устройство не можело да се изтегли по-голяма сума, подсъдимият Б. предложил да отидат и да пробват от друг банкомат. В 06.09 часа свидетелят С. успял да изтегли отново 400 лв. от АТМ-устройство, намиращо се на ул.”Г.. Г.” при „Прокредитбанк”. През цялото време, докато свидетеля С. теглил парите, подсъдимият И.Б. стоял близо да него. След като изтеглил парите, свидетелят С. дал цялата сума на подсъдимия Б., който я прибрал. След това двамата отишли в гр.Пловдив, където в ромската махала подсъдимият Б. продал мобилния телефон „Моторола” V220” на неизвестно лице. 

На 31.07.2008 г. свидетелят Г. получил на личния си мобилен телефон две съобщения, че от дебитната му карта са изтеглени две последователни суми от по  400 лв. от различни АТМ-устройства. Отишъл до гаража, където установил, че от автомобила му липсват мобилен телефон със СИМ-карта и документи. Веднага подал жалба в РУ на МВР гр.Пазарджик за извършената му кражба.

С Протокол за доброволно предаване Управителя на „Прокредитбанк” клон Пазарджик – В. Г. И., предала за нуждите на разследването на служител при РУ на МВР гр.Пазарджик 1 бр. компактдиск с видеозапис от 31.07.2008 г. от камера, намираща се над АТМ-устройство, на ул.”Ген.Гурко”№1 в гр.Пазарджик.

С Протокол за доброволно предаване Управителя на „Райфайзенбанк” клон Пазарджик – Р…А. В., предал за нуждите на разследването на служител при РУ на МВР гр.Пазарджик 1 бр. компактдиск с видеозапис от 31.07.2008 г. от камера, намираща се над АТМ-устройство, на ул.”К.В.”№12 в гр.Пазарджик.

По делото е назначена видео-техническа експертиза, като от заключението на Протокол №09/ДОК-011 е видно, че диск №1-обект на експертизата съдържа 2762 снимкови файла и диск №2 съдържа 5 видео файла, като записите върху дисковете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху компютъра на видео-охранителни системи. Не са установени манипулации в записаните изображения. Извлечени са снимкови кадри на действията на лица, заснети да оперират или пребивават в близост до банкоматни устройства.

Снимковите кадри от двете приложения са предоставени за портретно идентификационни изследвания.

От заключението на Протокол №09/БТМ-163 на изготвената лицево-идентификационна експертиза е видно, че на ф.к.1.1 и 1.2 (извлечени от диска, описан под №1 и поместени в Приложение 1 към Протокол за видео техническа експертиза №09/ДОК-011) и ф.к.3.6 (снимка-сравнителен материал) не се изключва възможността да е заснето едно и също лице, посочено като И.П.Б..

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на движимата вещ, обект на извършеното престъпление на 30./31.07.2008 г. възлиза на 40 лв. по пазарни цени към датата на извършване на деянието, като е приспаднато съответното овехтяване.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите В.Г., Д.К., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля И.С., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, заключенията техническите и оценъчна експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Авторството на подсъдимия за престъплението, за което му повдигнато обвинение се установи от показанията на свидетеля И.С., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Същият в качеството на свидетел и под страх от наказателна отговорност дава показания за мястото, времето и начина на отнемане на вещите предмет на престъплението, както мобилния телефон, така и в последствие за паричните суми изтеглени от различни банкомати, собственост на свидетеля Г.. Дава подробни показания за начина на извършване на деянията чрез действията на подсъдимия Б. и своето участие в тях.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй като същите макар и в разрез с неговия интерес са последователни, подробни, точни, ясни и се потвърждават от показанията на свидетелите Г., К., заключението на видеотехническата експертиза и другите писмени доказателства събрани по делото.

Неговите показания за мястото, където бил паркиран автомобила на свидетеля Г., неговата марка и цвят, както и мястото и вида на отнетите вещи /дебитна карта и мобилен телефон „Моторола”, намиращи се в жабката на автомобила/ напълно и точно съвпадат с показанията на собственика на вещите – свидетеля Г.. Освен това начина на отнемане на вещите предмет на първото деяние на 30.07.2008 г. от страна подсъдимия Б., през отворен прозорец на автомобила логично следват показаният на свидетеля Г. за липсата на повреди по вратите или прозорците на автомобила и незадействането на алармената инсталация на същия.

За другите две деяния осъществени на 31.07.2008 г. показанията на свидетеля С. се подкрепят от представената от ТБ „ОББ” АД справка, от която е видно, че от дебитната карта на свидетеля Г. ***.07.2008 г. са направени две транзакции в 06:09 часа и 06:03 часа от банкомати, съвпадащи като местоположение с местата на изтегляне на сумите посочени от С.. Времето и местата на изтегляне на сумите се потвърждават, както от показанията на свидетеля Г., който получил електронно съобщение на мобилния си телефон за извършени тегления на суми от дебитната му карта, така и от протокола на техническата експертиза изследвала видеофайлове от въпросните банкомати.

От показанията на свидетеля К. се установи, че при пригледа на видеофайловете заснети от камери на банкоматите от които свидетелят С. е изтеглил инкриминираните парични суми са разпознали именно подсъдимия И.Б..

Тези негови показания се подкрепят от заключението на лицево - идентификационната експертиза. При предварителния преглед на между годните кадри от двата компактдиска от камерите на банкоматите и 7 бр. чернобели копия на снимки на различни лица е установено, че върху фотокопията на от диск №1 е заснето лице от мъжки пол, което показва известно сходство в някой общи признаци на главата и лицето единствено с тези на подсъдимия И.Б.. В последствие въпросните фотокопия са приведени в приблизително един и същ мащаб с фотокопието на снимката на подсъдимия Б.. При проведеното лицево-идентификационно изследване вещото лице е стигнало до извод, че не е изключена възможността да е заснето едно и също лице, посочено като И.Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.П.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като че в периода от 30.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез техническо средство е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Моторола V 220” на стойност 40.00 лв., собственост на В.С.Г. *** и от владението на Банка”ОББ”АД-гр.София, клон Пазарджик с управител Ю.Николова - пари на стойност 800 лв., собственост на В.С.Г. ***, всичко е на обща стойност 840 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Възражението на защитата на подсъдимия, че свидетелят С. е действал като съизвършител с подсъдимия при осъществяване на отделните деяния е резонно.

Както при първото, така пи при вторите две деяния между подсъдимия Б. и свидетеля С. е имало разпределение на ролите при съвместното им участие в деянията. При първото деяние осъществено на 30.07.2008 г. докато подсъдимият Б. е прониквал в автомобила на свидетеля Г., за да отнеме мобилния телефон, свидетелят С. е стоял настрани, за да пази и предупреждава за опасност от присъствие на други лица, като както се установи свидетелят е бил наясно с намеренията и действията на Б.. При другите две деяния именно свидетелят С. е осъществил тегленето на инкриминираните суми, този път под психологическото мотивационно въздействие на подсъдимия Б., който е довършил деянията с установяване на трайна фактическа власт върху паричните средства. Основното в случая е, че и при трите деяния е налице е общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.

Но по отношение на свидетеля С. съдът не може да упражни наказателна репресия, доколкото срещу него не е повдигнато обвинение за извършено престъпление, което е  конституционно право на прокурора да прецени срещу кого и за какво да бъде повдигнато обвинение.

Установи се от събраните устни и писмени доказателства, че при извършването кражбата деецът е използвал дебитна карта и банкомат. Въпросните устройства, макар и банкомата да не е включен в обвинението, с които подсъдимият си е послужил представляват техническо средство по смисъл на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК. Същите са произведения на техниката създадени от човека, без чието използване престъплението не би могло да бъде извършено. Единствено посредством тях подсъдимият е успял да достигне до откраднатите вещи.

С оглед на това съдът прие, че се касае за квалифицирана кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК, като за осъществяване на владение върху откраднатите вещи подсъдимият Б. е използвал техническо средство – дебитна банкова карта.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите, и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл.

Деяния, извършени от подсъдимия Б. осъществяват поотделно различни състави на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Отнетата от подсъдимия паричната сума безспорно е била собственост на свидетеля В.Г.. Същата обаче не се намирала в негово владение, а по сметка открита към момента на деянието в „ОББ” АД клон Пазарджик, в чието владение е била. Умисълът за противозаконно присвояване е налице, защото е породено от желание за неправомерно облагодетелствуване от чуждата вещ. Подсъдимият е бил наясно, от коя банка е издадена картата и че парите са чужда собственост.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършването и стойността на предмета на деянието.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени младата възраст на подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина  невисоката стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи вината – отрицателните характеристични данни и предишните осъждания.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.П.Б. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия И.Б., съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието му е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи при „СТРОГ” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Предявените граждански искове против подсъдимия, съдът счете за доказани по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. В този смисъл вредите представляват парично солидарно задължение на подсъдимия към него.

При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД съдът прие, че следва исковете да бъдат уважени в пълен размер, съответно 40 лева и 800 лева.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима покана за плащането. В този смисъл следва подсъдимият да заплати законна лихва върху сумите, считано от деня на увреждането, съответно от 30.07.2008 г. и от 31.07.2008 г. до окончателното им изплащане. 

Съдът прие, че сумата от 40 и 800 лева, ведно със законната лихви върху тях, считано от деня на увреждането – 30.07.2008 г. и 31.07.2008 г.. до окончателното им изплащане, ще възмездят пострадалия за нанесените му имуществени вреди в резултат на престъпното деяние на подсъдимия.

Затова съдът осъди подсъдимия  И.П.Б. да заплати на В.С.Г. сумата в размер на 40 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди И.П.Б. да заплати на В.С.Г. сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените поделото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия И.Б. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 209,32 лева, както и ДТ върху уважените граждански искове в платими в размер на 100 лева, полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: