Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 31.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 859/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „И.-52“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 112, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя К.А.И., против Наказателно постановление №
33-0000014 от 05.03.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на
чл.33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС на основание чл.178б
ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до това, издаденото НП е материално и процесуално
незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател редовно призовано чрез законовия представител, не се
явява последният, не изпраща и процесуален представител. По делото е депозирано
писмено становище от управителя на санкционираното дружество, с което се
поддържа жалбата и се излагат доводи за основателност на жалбата и
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна иска.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. От същата няма депозирано становище.
Единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП е депозирано
искане за потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за
това, че на 07.02.2019 г., около 09,50 часа, в сградата на ОО „АА”- Пазарджик,
на ул. „Христо Смирненски” № 26, след приключване на комплексна проверка с
Констативен протокол от 30.11.2018 г. за извършване на комплексна проверка
съвместно със служители на НАП, ОИП-ГДНП и СДВР по писмо с Вх. №
16-00-20-6379/26.11.2018 г., на УЦ „И.-52“ ЕООД, притежаващ разрешение
3846/12.08.2015 г. за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС. В хода на проверката било прието, че лицето по чл.2 ал.1 от
Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТ след получена покана-известие с изх. №
16-00-20-6379#5/03.12.2018
г. не е представило за извършване на проверка цялата документация свързана с
обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, а именно 10 броя картони, описани в КП за комплексна проверка от
30.11.2018 г., стр.3, т.4.
Това съставлявало нарушение на чл.33 ал.2 предл.2 от
Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на МТС. Същото
било констатирано от актосъставителя св. Т.Г., която съставила срещу
дружеството АУАН № 244177/07.02.2019 г в присъствието на неговия управител,
който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта управителят вписал
собственоръчни обяснения и възражения, а именно че картоните били в офиса, на
хладилника и ги представил на следващия ден след акта.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на управителя
на санкционираното дружество К.И. на 09.04.2019 г., а жалбата против него била
подадена лично от последния на 15.04.2019 г. директно пред РС- Пазарджик, т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. Т.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност по образуване и провеждане на АНП, съдът констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
Съдът обаче счита, че в хода на АНП е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност юридическо
лице, тъй като вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да
организира защитата си.
В НП така, както е
записано, става ясно, че АНО приема, че нарушението е извършено на 07.02.2019
г., около 09,50 ч. в гр. Пазарджик, на ул. „Христо Смирненски“ № 26. Видно от
АУАН обаче, че това е времето и мястото на съставяне на акта. От описанието на
нарушението обаче става ясно, че това не е датата на извършване на нарушението,
нито датата на констатирането му дори, т.к. от същото се установява, че на
дружеството е извършена комплексна проверка, която е приключила на 30.11.2018
г. със съставянето КП. Освен това с оглед на вменените обстоятелства, че не е
била представена за извършване на проверка цялата документация, а именно 10
броя картони, които са били описани в т.4 на стр.3 на посочения КП, е
несъмнено, че датата на извършване на нарушението е тази, на която е следвало
да се представят посочените документи. В описанието на нарушението обаче не е
посочена коя е тази дата, нито пък същата би могла да бъде установена от така
описаните обстоятелства. Пак от описанието на нарушението се установява, че
процесните учебни картони са били изискани с известие-покана с изх. №
16-00-20-6379#5/ 03.12.2018 г.
Тоест да са изискани след приключване на комплексната проверка и съставянето на
КП за констатациите направени от контролните органи при извършването й. Тъй
като АНО не е ангажирал доказателства на коя дата е следвало да бъдат
представени от съответното лице документи, нито дали посочената известие-покана
е била надлежно връчена на това лице, то й съдът е лишен от възможността да
прецени както датата на нарушението, така и дали процедурата по известяване на
лицето е спазена.
В случая няма никакво съмнение, че по
този начин, не конкретизирайки датата на извършване на административното
нарушение, както актосъставителят, така и наказващият орган са поставили
дружеството в невъзможност да научи коя е точната дата, на която се твърди, че
е извършило вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си.
Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, което е съществено, и всякога е основание за отмяна на акта, защото от
една страна води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а
от друга прави невъзможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред съда. Датата
на извършване на административното нарушение има съществено значение с оглед
правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване
на АНП и при липса на точно и правилно посочена дата на извършване на
нарушението не е възможно да се извърши и преценка с оглед спазване на тези
срокове.
На следващо място в акта и НП не е посочено мястото
на извършване на нарушението. Не може да се приеме за безспорно, че това е
административния адрес на наказващия орган, тъй като в описанието на
нарушението не е посочено контролните органи, които са изискали представянето
на информацията посочили ли са място на представянето им и кое е то- дали в
сградата на ОО „АА“ или са били поискани при проверка на място в офиса на
проверяваното дружество.
По-нататък съдът констатира и друго
нарушение допуснато от контролните органи, а именно извършено дописване на КП
за проверка от 30.11.2018 г. Видно от приложение 15 към същия (л.8 от делото) е
че проверката е приключила и протоколът е изготвен и подписан от проверяващите
и присъствалия управител на проверяваното дружество на 30.11.2018 г.
Впоследствие е дописано, че на 05.02.2019 г. е започнала проверка приключила в
10,30 ч. на 07.02.2019 г. Т.е. става ясно , че е извършена друга проверка на
дружеството през друг период от време, която обаче не е описана в
обстоятелствената част на НП и АУАН. Прави впечатление също, че на стр.1 от КП
е посочено, че контролните органи, които са извършили проверката са
инспекторите Н.Р.и И.П.. При приключването му обаче, на стр.4 е видно, че
протоколът е подписан от инсп. Т.Г.. Всичко това опорочава съставения КП за
извършената проверка и прави невъзможно използването му като годен писмен
документ, на който може да се позовава при констатациите си както
актосъставителя при съставянето на АУАН, така и наказващия орган при издаването
на НП. Посоченото допуснато нарушение отново ограничава правото на защита на
санкционираното дружество, поради което е съществено и съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
На следващо място съдът намира, че НП е
и необосновано, като предявеното срещу въззивника обвинение не е доказано по
безспорен и категоричен начин. За е осъществено вмененото нарушение на чл.33
ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от 2 август 2002 г. за условията и реда за обучение
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното
обучение, е необходимо лицата, получили разрешение за обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства
при поискване от контролните органи на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация да не им предоставят цялата документация, свързана с обучението
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства. Безспорно в случая е, че контролен орган по чл.166 от ЗДвП е
ОО „АА“- Пазарджик, който в рамките на своята компетентност е предприел
проверка на въззивника. С известието-покана е поискано предоставяне на цялата
документация. Спорен в случая е въпросът дали е предоставена от въззивника
цялата изискана документация. В КП за приключилата на 30.11.2018 г. проверка на
стр.3 т.4 е посочено че не са били представени 10 учебни картона на курсисти.
След това е опследвала известие-покана от 03.12.2018 г., с която се изисква
отново документация, не става ясно обаче дали само тези 10 УК или и друга.
Отделно от това въззивникът в АУАН е посочил, че при проверката въпросните 10
УК са били в офиса на дружеството и са представени на контролните органи след
съставяне на акта. От това възражение може да се направи извода, че при
пристъпване на съставяне на АУАН управителят на дружеството е представил
въпросните 10 картона. Това се установява и от приетия по делото
Приемно-предавателен протокол от 07.02.2019 г. (л.22 от делото). В тежест на
АНО е да представи доказателства, които да доказват отразените в АУАН и в НП
обстоятелства. Такива обаче не бяха ангажирани в производството пред въззивната
инстанция. По този начин съдът не може да направи извод дали към момента на
съставяне на АУАН и констатиране на нарушението изисканата документация е била
представена от лицето или не, нито какъв е бил обемът на тази документация. В
случая съдът намира, че не е безспорно установено нарушение на чл.33 ал.2 пр.2
от Наредба № 37 от 02.08.2002 г.
Освен това от писмените доказателства по
делото и от показанията на св. Г. става ясно, че основната част от поисканите
документи са били предадени, като само тези 10 УК не са, но пък са предоставени
при съставянето на АУАН. От една страна непредадените документи са в минимален
брой на фона на представената документация, а от друга страна те са
предоставени при съставянето и предявяването на АУАН. Тези констатации дават
основание на съда да направи следващия извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Съдът счита, че в случая са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Макар и формално да е било осъществено
нарушение от въззивника с непредставянето навреме (което е спорно обстоятелство
предвид направения по-горе анализ) на 10 десет УК, неговата обществена опасност
е явно незначителна с оглед на факта, че основната част от документацията е
предадена и е осъществена планираната комплексна проверка и че от извършеното
нарушение не са настъпили вредоносни последици. Освен това АНО не е ангажирал
доказателства дали в предходни периоди на дружеството са извършвани аналогични
проверки за същите обстоятелства и какви са били резултатите от същите, поради
което и съдът приема, че случаят е инцидентен и извършеното от въззивника
нарушение е за първи път. Преценката
за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от
страна на наказващия орган. При това положение когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, то това е основание за отмяна на НП. С оглед на изложеното, като не е
съобразил малозначителността на деянието АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя със санкция, която не
е съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и по този начин НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящи си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 33-0000014 от 05.03.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- Пазарджик, с което на „И.-52“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 112, ет.1, ап.1, представлявано
от управителя К.А.И., за нарушение на чл.33 ал.2 пр.2 от Наредба № 37 от
02.08.2002 г. на МТС на основание чл.178б ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: