Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 497 по описа на
Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2014 г.
Обвинението
е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Б.В.Г. – В. за това,
че на 25.04.2013 г., около 09,10 ч., в гр. *****, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ********
по бул. „П.в.“, с посока на движение от бул. „Ц.й.“ към ул. „Търново“, в района
на около 200 м след кръстовище с бул. „Ц.й.“, в района на бензиностанция
„Лукойл“, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
-
чл. 21, ал. 1 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение в населено място на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните скорости в
км/ч: категория „В“ – 50 км/ч“;
-
чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците…“,
и по непредпазливост
причинила на пешеходката Ц.Д.Н. съчетана травма на главата, гръдния кош и
крайниците – закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизлив по твърдата и меката
мозъчна обвивка, контузия на мозъка, оток на мозъка, разкъсно-контузна рана по
главата, закрита гръдна травма – счупване на девет ребра отдясно, контузия на
белия дроб, десностранна плевропневмония, оток и емфизем на белите дробове,
счупване на дясната бедрена кост, довели в съвкупност до смъртта на Ц.Н., като
смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с травмата – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес, съдът прие предявения от И.Н.Н. –
син и законен наследник на починалата, граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г. –
В., за обезщетение на причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2013 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира И.Н.Н. в
процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
За съвместно разглеждане
с наказателния процес, съдът прие предявения от П.Н.Н. – син и законен
наследник на починалата, граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г. – В., за
обезщетение на причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2013 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира П.Н.Н. в
процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимата Г. – В. обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като
пледира, че от събраните по делото доказателствени средства, същото е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Посочва, че от изслушаните в хода на съдебното
производство експертизи, безспорно се установяват механизмът на произшествието
и причините за смъртта на пешеходката Н..
Пледира подсъдимата да бъде призната
за виновна в извършването на престъпление с горепосочената правна квалификация,
като предвид добрите й характеристични данни, чистото й съдебно минало и
непредпазливата форма на вина, с която е извършено деянието, да й бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок близък до минимума, предвиден в закона,
изтърпяването на което да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Предлага
на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок, равен по продължителност на срока на лишаването й от свобода.
Предлага приетите за съвместно
разглеждане с настоящото наказателно производство граждански искове от
наследниците на пострадалата, да бъдат уважени в пълния им предявен размер,
като безспорно доказани по основание и размер.
Частният
обвинител и граждански ищец
И.Н.Н. не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по делото, по обвинението, повдигнато срещу подс. Г. – В. и по
основателността на гражданския иск.
Частният
обвинител и граждански ищец П.Н.Н. не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, по обвинението,
повдигнато срещу подс. Г. – В. и по основателността на гражданския иск.
Повереникът на частните обвинители и граждански
ищци И.Н.Н.и П.Н.Н. – адв. К.П. от САК, пледира, че от събраната в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност, фактическата обстановка,
възприета в обвинителния акт, е доказана по нужния несъмнен и категоричен
начин.
Поддържа, че по делото е безспорно
установено, че на 25.04.2013 г., при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
изразяващо се в движение с несъобразена с пътната обстановка скорост,
подсъдимата Г. – В. е причинила ПТП, в резултат на което на възрастната
пешеходка Н. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до
настъпване на смъртта й близо един месец по-късно.
Поддържа, че водачът на МПС се е
движел със скорост, надвишаваща максимално допустимата за движение в населено
място и несъобразена с пътната обстановка, в резултат на което е настъпил удар
между предната дясна част на управлявания от подсъдимата лек автомобил и
пресичащата на неразрешено за целта място пешеходка.
Навежда аргументи в подкрепа на
тезата, че съставеният на мястото на произшествието протокол за оглед на
местопроизшествие, следва да се кредитира от съдебната инстанция като годно
писмено доказателствено средство относно извършеното действие по разследването
и резултатите от него, доколкото същият е подписан без възражения от лицата,
посочени като присъствали при огледа.
В подкрепа на тезата си за пълна
доказаност на обвинението, коментира показанията на свидетеля очевидец И., като
посочва, че от същите се установява безспорно, че в района на настъпване на
произшествието не е имало друг автомобил, който да е пречел или да е
ограничавал възможността на подсъдимата да възприеме пострадалата на пътното
платно. Акцентира на това, че в случай, че дясностранично на автомобила,
управляван от подсъдимата, се е движел лек автомобил, то би настъпил удар
именно между него и пешеходката Н.. Посочва, че при положение, че водачът на
лекия автомобил е имал възможност от достатъчно разстояние да възприеме
пострадалата и да предотврати удара чрез аварийно спиране, в какъвто смисъл е
заключението на АТЕ, то именно закъснялата реакция на подсъдимата и движението
й с несъобразена скорост, се явяват причина за настъпване на ПТП.
Посочва, че е житейски правдоподобно
свидетелката И. да не е възприела приближаването на МПС, управлявано от
подсъдимата от по-голямо разстояние преди удара, предвид това, че подсъдимата
се е движела със скорост, при която е изминала около 30 м за една секунда.
Обяснява като правдоподобно твърдението на свидетелката, че не е възприела
аварийното спиране на автомобила, управляван от подсъдимата, с това, че
автомобилът е бил оборудван с ABS-система
и с това, че гумите не са блокирали при спирането. Мотивира подробно тезата, че
намерената на местопроизшествието спирачна следа е оставена именно от
автомобила, управляван от подсъдимата.
Пледира предявените и
приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от
наследниците на починалата да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като
доказани по основание и размер.
Подсъдимата Б.В.Г. – В. дава обяснения по
повдигнато й обвинение. Сочи, че на
инкриминираната от обвинението дата – 25.04.2013 г., около 09,00 часа, е управлявала
лек автомобил по бул. „П.в.“ в посока към кръстовището с бул. „Ц.й.“, на път за
работното й място. Посочва, че преминава по този маршрут ежедневно, тъй като
това е пътят за работното й място.
Твърди, че преминала през кръстовището
на бул. „П.в.“ и *** на зелен, разрешителен сигнал за движение за автомобилите
в нейната посока за движение, заедно с други автомобили, като преди
кръстовището осъществявала движение в дясната лента за движение в посока
направо по четирилентов път, а след кръстовището продължила да се движи в
средната лента в трилентовия път по посока кръстовището с бул. „Сливница“.
Сочи, че при преминаването си през кръстовището, намалила до минимум скоростта
си на движение, тъй като пред автомобила й се движели други превозни средства,
които потегляли на светофара. Поддържа, че в попътната й лента за движение
имало и други автомобили, поради което и управлявала автомобила със скорост на
движение около 40 – 45 км/ч. Не бързала, тъй като била излязла от дома си
навреме за работа.
Посочва, че пътното платно в района на
инцидента е с три ленти за движение в посоката й на движение, отделени от
трилентовото платно за движение в обратна посока с разделителен остров с висок
около 20 см бордюр и висока около 1,0 – 1,5 м висока еластична ограда. Посочва,
че на мястото на произшествието било забранено пресичането на пешеходци. Отрича
по време на всекидневното си преминаване през района да е възприела пресичащи
платното пешеходци, но посочва, че докато била на местопроизшествието възприела
няколко лица, които прекосили пътното платно на място, където имало тясна
пролука в еластичната ограда.
Твърди, че след като преминала през
кръстовището, продължила движението си зад бус, бял на цвят, без задни прозорци.
След като го застигнала – на около 100–150 м след кръстовището, подсъдимата
предприела изпреварването му, като се престроила в лявата лента за движение по
трилентовия път в посоката на движението й, като ускорила до около 45 км/ч. В
този момент с периферното си зрение забелязала от дясната страна към автомобила
изключително бързо да се приближава човек, който се блъснал в дясната странична
част на управлявания от нея автомобил – в десния калник и в дясното огледало.
Подсъдимата веднага задействала спирачния механизъм на управлявания от нея
автомобил и преустановила движението му в лявата лента на пътното платно.
Посочва, че автомобилът спрял плавно, без да усети задействане на ABS-системата или да чуе изсвирване на
гуми от рязко спиране. Според подсъдимата, ударът с пешеходката настъпил преди
подсъдимата да предприеме аварийно спиране.
Подсъдимата посочва, че след като
излязла от автомобила и видяла паднала на пътя жена, която видимо давала
признаци на живот, позвънила трикратно на Бърза помощ. Твърди, че до идването
на автомобил на спешна медицинска помощ – около 25–30 минути след инцидента,
опитвала да спре някой от преминаващите автомобили, но безуспешно.
Посочва, че след пристигане на
дежурните полицаи им предоставила пълна информация за себе си, за да може да
бъде потърсена от роднините на пострадалата и да получи информация за
състоянието й. Многократно посещавала пострадалата, докато последната се
намирала на лечение в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като помагала на близките й с
консумативи, храна и лекарства за пострадалата. След като научила, че
пострадалата предстои да бъде изписана от лечебното заведение, се погрижила да
бъде настанена в хоспис в болница „Токуда“, като поела разноските по престоя й
там и продължила да я посещава, и да осигурява лекарства за лечението й, тъй
като знаела, че близките й са финансово затруднени.
Подсъдимата сочи, че е
присъствала по време на огледа на местопроизшествие, но не е възприела
извършващите се действия от дежурната оперативна група, тъй като била силно
притеснена от случилото се.
В последната си дума
изразява съжаление за случилото се и извинение към роднините на починалата.
Сочи, че всеки ден преживява отново случилото се, което променило изцяло живота
й както в личен план, така и в професионален. Моли да бъде оправдана.
Защитата на подс. Г. – В. – адв. Н.Д. от САК,
пледира подзащитната му да бъде призната за невиновна в това да е осъществила
състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
и на основание чл. 304 НПК да бъде изцяло оправдана по така повдигнатото й
обвинение.
Защитата анализира подробно събраната
по делото доказателствена съвкупност. Посочва, че фактическата обстановка по
делото не може да се установи в нейната цялост и взаимовръзка единствено въз
основа на показанията на свидетеля – очевидец И., тъй като от показанията й се
установява, че същата не е била концентрирана да следи пътната обстановка, била
е полуобърната с гръб спрямо мястото на удара в очакване на автобуса, вглъбена
в мислите си, поради което е имало момент, в който е загубила от поглед
пострадалата и не е проследила придвижването й при прекосяване на пътното
платно, а ударът е възприела с периферното си зрение, без да е проследила
движението на участниците в ПТП преди настъпване на произшествието. Посочва, че
видяното от свидетелката е било изключителен шок за нея, който тя се опитва да
забрави. Поради това намира, че показанията на тази свидетелка не могат да
бъдат надежден източник на доказателства по отношение на скоростта на движение
на подсъдимата преди произшествието и това дали същата е предприела аварийно
спиране, относно наличието на други автомобили и относно поведението на
пострадалата непосредствено преди произшествието.
Пледира от доказателствената
съвкупност да бъде изключен приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.04.2013 г., по съображения, че действието по
разследването, което същият обективира, е извършено без да е осигурено
присъствие на поемни лица от началото до
края на огледа (в подкрепа на което излага подробни съображения), както и че е
налице вътрешно противоречие между описанието на местопроизшествието и
отразеното в скицата на местопроизшествието, и в снимковия материал по
отношение установената на местопроизшествието следа, посочена като спирачна.
Излага подробни съображения за това, че установената следа не е възможно да е
спирачна, нито да е оставена от автомобила, управляван от подзащитната му, тъй
като автомобилът е намерен спрян след края на следата и липсва втора следа, каквато
би останала при аварийно спиране на автомобила.
Посочва, че вещите лица, изготвили
назначените и приети като доказателства по делото основна и допълнителна АТЕ,
са изчислили скоростта на движение на автомобила, управляван от подзащитната
му, респ. – дистанцията от мястото на произшествието, от което е могла да
възприеме пешеходката и опасната й зона за спиране, въз основа на изходни
данни, които не са установени по установения в НПК ред – отразените в огледния
протокол, поради което и заключенията им не могат да служат на съда при
изграждане на свободното му вътрешносъдийско убеждение по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Акцентира върху твърденията
на вещите лица, че ако не ползват данните от огледния протокол, заключението им
би било само хипотетично.
Посочва, че е житейски неубедително да
се приеме, че в района на местопроизшествието подсъдимата е била ускорила
скоростта си на движение до над 50 км/час, при положение, че е била почти
спряла на кръстовището на около 30 м преди зоната на удара. Алтернативно сочи,
че дори да се приеме за достоверна изчислената от вещите лица скорост на
движение, то с оглед нормалното отклонение в изчисленията от 5 %, скоростта на
движение на подзащитната му не се доказва да е била над 50 км/час.
Посочва, че по отношение на механизма
на произшествието следва да бъдат кредитирани обясненията на подзащитната му,
според които същата е предприела изпреварване на движещия се пред нея
лекотоварен автомобил, като се е преустроила в крайна лява лента на трилентовия
път за движение и по този начин видимостта й към пешеходката, която в този
момент е навлязла на пътното платно, е била ограничена. Според защитата,
пострадалата, която е била жизнена и здрава жена, е пресякла пътното платно
пред автомобила, изпреварван от подзащитната му и се е насочила с много бърз
ход да прекоси най-лявата лента на пътното платно, по която е осъществявала
движение подзащитната му; в този момент пострадалата се е блъснала странично, с
висока скорост, в областта на десния калник на управлявания от подзащитната му
автомобил. Посочва, че в случай, че в средната лента за движение не се е движел
лек автомобил, пострадалата е щяла да възприеме от достатъчно голямо разстояние
приближаването на автомобила, управляван от подсъдимата и да съобрази
движението си с него.
Ангажира становище, че
пътно-транспортното произшествие е изцяло по вина на пострадалата, която е
прекосявала пътното платно на неразрешено за целта място, а по отношение на
подзащитната му е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК.
Изтъква съображения, че по делото не е
доказано подзащитната му да е допуснала нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а
именно – да е управлявала автомобила в нарушение на режима за скоростта.
Посочва, че вмененото на подзащитната му нарушение по чл. 116 ЗДвП няма
самостоятелен характер, освен в контекста на друго нарушение, каквото твърди,
че в конкретния случай не е допуснато.
На това основание пледира подзащитната
му да бъде призната за невиновна и изцяло оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Алтернативно на гореизложеното, моли
да бъде взето предвид обстоятелството, че подсъдимата веднага е отишла при
пострадалата, помогнала й е, позвънила е на телефон 112, и с цялото си
поведение е демонстрирала изключителна отговорност към настъпилите общественоопасни
последици. На това основание пледира деянието й да бъде преквалифицирано по чл.
343а НК, като с оглед грижите, положени за пострадалата и личността на
подсъдимата, да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, при приложение на института на условното осъждане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Б.В.Г. – В.
е родена на *** ***, с ЕГН-**********, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, с висше юридическо образование, работи като директор „Човешки
ресурси“ в „Н.б.“, жител и живуща ***.
Подсъдимата е
правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС №
*********, кат. “В” и ***, валидно до 03.04.2022 г.
На 25.04.2013 г., около
09,05 часа подсъдимата управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ********, собственост на „А.“ ООД, в град *****, по бул. „П.в.“
в посока от кръстовището с бул. „Ц.й.“ към кръстовището с ул. „Търново“.
Подсъдимата добре познавала района, тъй като ежедневно преминавала с автомобил
по този маршрут в посока към работното й място.
Пътното платно на бул. „П.в.“
в посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, преди
кръстовището с бул. „Ц.й.“ било с асфалтово покритие, четирилентово, като
съответно най-дясната лента била за завиване надясно, най-лявата лента била за
завиващите наляво, а двете средни ленти били за движение направо. Подсъдимата
осъществявала движение в дясната лента за движение направо.
Кръстовището на бул. „П.в.“
и *** било регулирано със светофарна уредба. Подсъдимата преминала през
кръстовището на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба, подаван за
автомобилите в нейната посока за движение, като непосредствено преди
кръстовището намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил,
тъй като преди нея през кръстовището предстояло да преминат други леки
автомобили, които потегляли при подадения зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба с ниска скорост.
След като преминала през
кръстовището, подсъдимата продължила движението си с управлявания от нея
автомобил по бул. „П.в.“ в посока кръстовището с ул. „Търново“ със скорост на
движение от около 40 км/час, тъй като пред нея по пътното платно се движели и
други автомобили.
В този участък пътят бил
двупосочен, като движението във всяка посока се осъществявало в три ленти.
Пътят бил асфалтов. Платната за движение в двете посоки били разделени от
разделителен остров с бордюр, висок около 20 см, на който била поставена
еластична ограда за ограничаване пресичането на пешеходци през пътното платно.
По делото не се установява наличието на вертикална или хоризонтална маркировка
на пътното платно в този участък от пътя.
Пътното платно в посока
на движение на подсъдимата било трилентово. Подсъдимата осъществявала движение
в средната лента за движение в посока кръстовището с ул. „Търново“, като пред
автомобила, управляван от нея, осъществявал движение лекотоварен автомобил
(бус) с неустановени по делото марка, модел и регистрационен номер, бял на
цвят, без задни прозорци, управляван от неустановено по делото лице.
На около 100 м след
кръстовището на бул. „П.в.“ и ***, подсъдимата застигнала движещото се пред нея
в средната лента за движение превозно средство – лекотоварен автомобил, и
предприела изпреварването му, като за целта се преустроила в лявата лента за
движение и ускорила до около 45 км/ч.
По същото време, по
левия тротоар на бул. „П.в.“ с посока на движение от кръстовището с бул. „Ц.й.“
към кръстовището с ул. „Търново“, на около 200 м след кръстовището с бул. „Ц.й.“,
в близост до бензиностанция „Лукойл“ се намирала пострадалата Ц.Д.Н., ЕГН-**********,
която се насочвала да пресече перпендикулярно пътното платно за движение,
отдясно наляво спрямо посоката за движение на подсъдимата, за да отиде на
спирката на масовия градски транспорт, осъществяващ превоз на пътници по линия
111 в посока обратна на движението на подсъдимата. Зад пострадалата по тротоара
се придвижвала свидетелката Е.И..
На около 200 м след кръстовището
с бул. „Ц.й.“, в района на бензиностанция „Лукойл“, пострадалата предприела
прекосяване на пътното платно на бул. „П.в.“, перпендикулярно на пътното
платно, с бърз ход, като се насочила да прекоси пътното платно на място, на
което еластичната ограда, монтирана на разделителния остров, била прекъсната.
Прекъсването на оградата се използвало от пешеходците за прекосяване на пътното
платно, за да се съкрати пътят им към спирката на масовия градски транспорт по
линия № 111 в посока на движение към кръстовището с бул. „Ц.й.“, тъй като
най-близката пешеходна пътека, по която можели да преминат, отстояла на около
30 – 40 метра по посока на движение на пешеходката.
Свидетелката И.
застанала на спирката на масовия градски транспорт, осъществяващ превоз на
пътници по линия 111 в посока кръстовището с ул. „Търново“ и зачакала идването
на автобуса. Наблюдавала несъсредоточено пътната обстановка по пътното платно.
При движението на
пострадалата пешеходка перпендикулярно на пътното платно, спрямо движението на
автомобила, управляван от подсъдимата и при движението на подсъдимата в лявата
пътна лента на пътното платно по бул. „П.в.“, на разстояние от около 200 м след
кръстовището с бул. „Ц.й.“ по посока кръстовището с ул. „Търново“, около 09,09
часа на горепосочената дата, настъпил удар между предната дясна част на
автомобила, управляван от подсъдимата – преден калник, предно стъкло, дясно
странично огледало, и тялото на пешеходката, в резултат на което пешеходката
била отхвърлена пред автомобила, управляван от подсъдимата и паднала на асфалта
между втората и третата лента за движение. В резултат на удара, на лекия
автомобил, управляван от подсъдимата, бил деформиран преден десен калник, било
счупено челното стъкло и дясното огледало.
Ударът между автомобила,
управляван от подсъдимата и пешеходката Н. бил възприет от свид. И., която
осъществила повикване към единния национален номер за спешни повиквания 112 – в
09,09 часа, за да съобщи за случилото се.
Веднага след удара
подсъдимата предприела аварийно спиране и преустановила движението на
управлявания от нея лек автомобил.След като управлявания от нея автомобил
преустановил движението си, подсъдимата излязла от автомобила и отишла до
пострадалата, която лежала на пътното платно. Уверила се, че пострадалата има
дишане и позвънила на телефон 112 – също в 09,09 часа. Повторни повиквания към
телефон 112 подсъдимата осъществила и в 09,21 часа и в 09,27 часа. Направила
опит да спре преминаващи автомобили, но без успех.
На място пристигнал
дежурен АП – 195 към 09 РУП – СДВР, който запазил местопроизшествието.
Пристигнали и дежурни ПТП при ОПП – СДВР, сред които бил и полицейският орган А.А.,
който съставил констативен протокол № К-399/25.04.2013 г. и се заел да извърши
оглед на местопроизшествие. За поемно лице на извършващия се оглед бил поканен
свидетелят С.Ч., който останал на местопроизшествието около 20 минути.
Полицейски служител, намиращ се на местопроизшествието – неустановено лице,
спрял преминаващия през района на местопроизшествието свидетел И.И., снел
самоличността му и го поканил да подпише протокола за оглед на
местопроизшествие. Свидетелят И. подписал протокола без възражение и напуснал
местопроизшествието, без да възприеме извършващите се действия по
разследването. Свидетелят Ч. също подписал протокола за оглед на
местопроизшествие.
Подсъдимата била
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510
№ 0136, проба 01639, като пробата дала отрицателен резултат за употреба на
алкохол.
След пристигане на екип на Центъра за спешна
медицинска помощ, пострадалата Н. била откарана по спешност в МБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където постъпила на 25.04.2013 г. в 10,30 часа.
Към 25.04.2013 г.
пострадалата Н. живеела в дома на сина си – частния обвинител и граждански ищец
И.Н.Н.и съпругата му, находящ се в гр. *****, ж.к. „***********. В същата
жилищна кооперация, но на ет. 4, в ап. 12, живеел и частния обвинител и
граждански ищец П.Н.Н..
На 25.04.2013 г.
привечер св. П.Н. посетил дома на брат си, тъй като искал да разговаря с майка
си – пострадалата Н.. След като не я заварил в дома му, св. П.Н. попитал св. И.Н.
къде е майка им, при което последният изказал предположение, че е на вилата им,
находяща се в кв. „Суходол“, тъй като знаел, че майка им почти ежедневно ходи
там. Двамата зачакали завръщането й.
След като пострадалата
не се прибрала до вечерта, свидетелите Н. силно се притеснили. Посетили вилата
им в кв. „Суходол“, но не намерили майка си там. Разпитали съседите, живущи в
близост до вилата им и от тях разбрали, че майка им не е посещавала вилата този
ден. След това посетили 09 РУП – СДВР, но там не получили информация за
местонахождението на майка им. На следващия ден съпругата на св. И.Н. позвънила
в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и получила информация, че пострадалата е приета в
болничното заведение предния ден в тежко състояние. Свидетелите посетили
веднага майка си, но я намерили в много тежко състояние, неконтактна.
Пострадалата престояла в
МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до 20.05.2013 г. – първоначално в Централна реанимация,
а по-късно в Клиниката по неврохирургия. Там пострадалата била посещавана
ежедневно от синовете си, както и от подсъдимата, която носела консумативи,
лекарства и храна за пострадалата. При нея идвала и свидетелката П.Г. – съседка
на пострадалата в кв. „Суходол“.
Поради изчерпване на
възможността за продължаващ престой на пострадалата Н. в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
по съответната клинична пътека, по инициатива на подсъдимата Г. – В., тя била
настанена в „Т.Х.“ ЕООД, където продължила да е под медицинско наблюдение.
Подсъдимата поела изцяло разноските по престоя на пострадалата в хосписа, като
продължила да я посещава и там. Ежедневно пострадалата била посещавана и от
синовете й.
По време на престоя на
пострадалата в „Т.Х.“ ООД, същата била освидетелствана от вещото лице Н. – на
11.06.2013 г., която, след като се запознала с медицинската документация и
извършила личен преглед на пострадалата, установила, че в резултат на произшествието
пострадалата е получила контузия на мозъка; остър субдурален хематом в лявата
хемисфера; травматичен субарахноидален кръвоизлив; контузия и разкъсно-контузна
рана в дясната теменна област на главата; контузия на гръдния кош и корема;
фрактура на ребра от ІІІ-то до VІІ-мо вдясно; минимален хемопневмоторакс
вдясно; фрактура на шийката на дясната бедрена кост.
При прегледа на
пострадалата в.л. Н., С.и К. установили десностранна хемиплегия и средно тежка
сензомоторна афазия с клинични изяви от пълна неподвижност на десни крайници,
тежки речево-говорни нарушения, засягащи спонтанната и повторната реч,
назоваване, неразбиране на устна и писмена реч; невъзможност на пострадалата да
разбира и изпълнява елементарни инструкции; дезориентация за време и място;
отговаряне с кратки изречения с ограничен речник, понякога със словестни
замени. Вещите лица установили, че пострадалата Н. е в увредено общо състояние
с флуктуация в количествените промени на съзнанието и с тежко ограничена
комуникация; състоянието й не е било стабилизирано и с оглед продължителното й
залежаване.
Въпреки провежданото
лечение, здравословното състояние на пострадалата се влошило и на 29.06.2013 г.
настъпила смъртта й, за което бил съставен акт за смърт № 0631/01.07.2013 г. от
Столична община – район „Люлин“, препис – извлечение от който е приобщен към
доказателствената съвкупност (л. 24 от досъд. п-во).
Видно от изисканото и
приобщено към доказателствата по делото удостоверение за наследници №
ГР-14-2343/17.07.2013 г., починалата Н. оставила като свои законни наследници И.Н.Н.
– син, и П.Н.Н. – син.
При огледа и аутопсията
на трупа на Н. били установени: а) съчетана травма на главата, гръдния кош и
крайниците: - закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизлив по твърдата и меката
мозъчна обвивка (субдурален и субарахноидален мозъчен кръвоизлив); контузия на
мозъка; оток на мозъка; разкъсно-контузна рана по главата; - закрита гръдна травма – счупване на девет ребра
отдясно; контузия на белия дроб; десностранна плевропневмония (с изливане на
150 мл възпалителна течност); оток и емфизем на белите дробове; - счупване на
дясната бедрена кост; кръвонасядания по горните и долните крайници отдясно; б)
атеросклероза; хронична миокардиосклероза – хронична сърдечна недостатъчност
(застоен черен дроб; застойни подбедрици); бъбречни кисти – пиелонефритна
невросклероза.
Вещите лица, изготвили
назначената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза
на труп № 497/2013 г. (л. 26 – 28 от досъд. п-во) дават заключение, че
причинените травматични увреждания (с давност) се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и по време и начин могат да се получат при станалото ПТП.
Вещите лица дават
заключение, че смъртта на Н. се дължи на съчетаната черепно-мозъчна и гръдна
травма, усложнена с плевропневмония (травматична; хипостатична). Между
причинените травматични увреждания при станалото ПТП и причината за смъртта на Н.
е налице причинно-следствена връзка.
Приживе, пострадалата Н.
била много жизнена и енергична; не се нуждаела от чужда помощ за придвижването
си и в ежедневните си нужди; редовно (през топлите месеци от годината –
ежедневно) посещавала къщата и дворното място, които семейството притежавало, в
кв. „Суходол“, където се грижела за градината. Редовно общувала и със свид. П.Г.,
която обитавала съседна къща в кв. „Суходол“.
Взаимоотношенията между
пострадалата и синовете й били много добри; гражданските ищци преживели много
тежко смъртта на своята майка, с която общували интензивно и всекидневно.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: обясненията на подсъдимата Б.В.Г. – В., депозирани в о.с.з
на 16.07.2015 г.; показанията на свидетелите И.Н.Н., П.Н.Н., П.Й.Г., снети в
о.с.з. на 09.04.2014 г.; показанията на свидетелката Е.В.И., депозирани в
о.с.з. на 09.04.2014 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 81 – 82 от досъд. п-во) и по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т.2, пр. 2 НК (л. 16 от досъд. п-во); показанията на св. С.Г.Ч., снети
пред настоящата съдебна инстанция на 19.06.2014 г.; показанията на св. И.Г.И.,
снети в о.с.з. на 01.10.2014 г.; показанията на св. И.Г.И., депозирани пред СГС
в о.с.з. на 10.03.2015 г.; показанията на св. И.Г.Х., снети в о.с.з. на
30.10.2015 г.; констативен протокол № К-399/25.04.2013 г. (л. 3 от досъд. п-во);
писмо от Столична община до СГС, вх. № 46396/09.04.2015 г. по описа на СГС (л.
102 от съд. п-во); справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР (л. 52 от
досъд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимата (л. 16 от съд. п-во);
препис извлечение от акт за смърт № 0631/01.07.2013 г. (л. 24 от досъд. п-во);
удостоверение за наследници № ГР-14-2343/17.07.2013 г., издадено от СО, район
„Люлин“ (л. 25 от сл.д.); съобщение за смърт от 29.06.2013 г. (л. 54 от досъд.
п-во); както и като съобрази заключенията на назначените и изготвени по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 497/2013 г. (л. 26 – 28 от досъд.
п-во), съдебно-медицинска експертиза (л. 32 – 33 от досъд. п-во), тройна
съдебно-медицинска експертиза (л. 35 – 39 от досъд. п-во), допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (л. 46 – 47 от досъд. п-во), комплексна
медикоавтотехническа експертиза (л. 84 – 90 от досъд. п-во) и допълнителна
комплексна медикоавтотехническа експертиза (л. 94 – 97 от досъд. п-во), и
разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание.
Обясненията
на подсъдимата Г. – В., депозирани в хода на съдебното
следствие, в о.с.з. на 16.07.2015 г., настоящият съдебен състав в
основни линии кредитира, като прецени, че същите са единни, логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства,
поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно от подсъдимата, а не са предназначени да изградят защитната й
версия по повдигнатото й обвинение, и са относими към предмета на доказване в
производството.
Така, досежно
местонахождението й на инкриминираните по делото дата и място, управлявания от
нея лек автомобил и насочеността й на движение, обясненията й кореспондират по
несъмнен и категоричен начин с отразеното в съставения констативен
протокол № К-399/25.04.2013 г., а и доколкото в тази им част подсъдимата изнася
неизгодни за нея факти и обстоятелства, за съда не
възникна съмнение в достоверността на обясненията й. Настоящата инстанция не
намира основания да не кредитира обясненията й и в частта им относно крайната
цел на пътуването на подсъдимата.
Досежно пътната
обстановка, натовареността на движението и особеностите на пътното платно в
посоката на движението й непосредствено преди и след преминаване на
кръстовището на бул. „П.в.“ и ***, обясненията й кореспондират с показанията на
свидетелите И.И.и И.Х. – младши автоконтрольори, запазили местопроизшествието
непосредствено след получаване на сигнала за инцидента.
Настоящата инстанция не
намира основание да не кредитира обясненията на подсъдимата по отношение на
подавания зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба за автомобилите,
осъществяващи движение в посока кръстовището с ул. „Търново“ към момента на
наближаването на подсъдимата към кръстовището на бул. „П.в.“ и ***, както и
досежно обстоятелството, че същата е намалила до минимум скоростта си на
движение, като прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по
делото доказателства, а в частта относно скоростта й на движение са и житейски
убедителни.
Съдът даде вяра на
обясненията на подсъдимата досежно разположението на управляваното от нея пътно
превозно средство на пътното платно към момента на настъпване на инцидента – в
лявата лента на платното за движение, като съобрази, че обясненията й
кореспондират добре с установеното място на удара между управлявания от нея
автомобил и пешеходката Н., и с мястото на падане на последната,
както и с показанията на св. И. в същия смисъл.
Съдебният състав подложи
на особено внимателна преценка обясненията на подсъдимата досежно наличието на
друго превозно средство в средната лента за движение – лекотоварен автомобил
(бус), и досежно предприетото от подсъдимата изпреварване на това превозно
средство, като прецени, че няма пречка да кредитира същите, като депозирани
обективно и безпристрастно от подсъдимата. В тази насока СГС съобрази, че
наличието на друго превозно средство в средната лента за движение, изпреварвано
от подсъдимата, добре обяснява местонахождението на управлявания автомобил към
момента на удара – в лявата лента за движение. Отделно от това, обясненията на
подсъдимата в този смисъл кореспондират и с показанията на св. И.Х., който дава
показания в смисъл, че на мястото на произшествието подсъдимата споделила, че
вдясно от нея се е движел друг автомобил, ограничаващ видимостта й вдясно, към
посоката, от която е идвала пострадалата Н..
Действително,
обясненията на подсъдимата за наличие на друго превозно средство в средната
лента за движение, не се подкрепят от показанията на свидетелката – очевидец И.,
но това не разколебава извода на съда досежно достоверността на обясненията на
подс. Г. – В., тъй като св. И. ясно заявява, че не е била концентрирана да
следи пътната обстановка и поради това е напълно възможно да не е възприела
преминаващите по платното автомобили.
Същевременно, настоящата
съдебна инстанция намира, че обясненията на подсъдимата в този смисъл не
позволяват на съда да възприеме като механизъм за настъпване на произшествието
прекосяването на пешеходката пред движещия се в средната лента за движение
лекотоварен автомобил, в каквато насока са твърденията на защитата.
Действително, лансираната от защитата версия е логична и житейски убедителна,
но доколкото досежно механизма за настъпване на произшествието не са събрани
каквито и да било преки доказателства, а косвените такива не позволяват
категоричен извод от фактическа страна, съдът намери тези факти и обстоятелства
за недоказани.
СГС, в този си състав
кредитира обясненията на подсъдимата и в частта им относно посоката на
приближаване на пешеходката Н., като съобрази, че същите кореспондират с
показанията на свидетелката И., а косвено – и с показанията на гражданските
ищци Н. досежно маршрута на придвижване на пострадалата, както и относно начина
на придвижване на пешеходката (с бърз ход, перпендикулярно на посоката на
движение на подсъдимата, отдясно наляво по посоката й за движение), като
прецени, че обясненията на подсъдимата в тази им част са житейски убедителни,
предвид това, че пострадалата явно е имала съзнание за неправомерния характер
на поведението си и е бързала да прекоси пътното платно измежду движещите се по
него автомобили. Отделно от това, като съобрази показанията на свидетелите Н.
относно здравословното състояние и битовите навици на починалата, за съда не
възникна съмнение, че пострадалата е могла да прекоси със сравнително бърз ход
пътното платно.
Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимата по отношение на мястото на инициалния удар между
управлявания от нея автомобил и тялото на пешеходката – в предната дясна част
на автомобила, в областта на десния калник и дясното странично огледало, като
съобрази, че същите не се оборват от събраните по делото доказателства и
кореспондират с насочеността на движение на пешеходката, установено и от св. И.,
и с отразеното в констативния протокол досежно констатираните повреди по
автомобила.
Обясненията на подс. Г.
– В. в частта им относно предприетите от нея действия непосредствено след
спиране на управлявания от нея автомобил по оказване на помощ на пострадалата и
по сигнализиране на единния телефонен номер 112, кореспондират по несъмнен и
категоричен начин с показанията на св. И.и с отразеното в справката от Дирекция
„Национална система 112“ – МВР до водещия разследването, поради което и за съда
не възникна съмнение в достоверността им.
По отношение на
полаганите грижи за пострадалата по време на престоя й в болничното заведение и
в „Т.Х.“ ООД, обясненията на подсъдимата кореспондират по несъмнен и
категоричен начин с показанията на гражданските ищци Н., поради което и следва
безусловно да се кредитират.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обясненията на подс. Г. – В. досежно
посочените факти и обстоятелства, отразяват обективно фактическата обстановка
по делото и не са предназначени за изграждане на нейна защитна версия за
случилото се, поради което и същите следва да бъдат изцяло кредитирани при постановяване
на присъдата.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът кредитира в основни линии и
показанията на гражданските ищци И.Н.и П.Н., като прецени, че същите са единни,
логични, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, и в
частност – с показанията на свид. Груева, обясненията на подсъдимата относно
местонахождението на пострадалата към инкриминираните дата и час,
и със заключенията на СМЕ, относими са към предмета на доказване в настоящото
производство и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Въз основа на
показанията на св. И.Н.и П.Н. настоящият съдебен състав възприе здравословното
състояние и динамичния стереотип на починалата преди настъпване на ПТП.
Показанията на тези свидетели послужиха и за формиране на изводите на съда
досежно причината за местонахождението на пострадалата към инкриминираните дата
и час, посоката на придвижването й и крайната цел на движението й. Въз основа
на така събраните доказателствени източници съдебният състав възприе
поведението на свидетелите след като установили, че пострадалата не се е
прибрала в жилището си вечерта на 25.04.2013 г., състоянието й и приложеното й
лечение, както и приносът на подсъдимата за настаняване на пострадалата в
хоспис. Съдът не намери основание да не кредитира показанията им и в частта им
относно психическото им състояние вследствие на влошеното здравословно
състояние на тяхната майка и смъртта й.
Измежду така събраните
гласни доказателствени средства съдът не констатира каквото и да било
несъответствие, което да налага подробното им и задълбочено обсъждане, по
смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК. Свидетелите са депозирали
показанията си вярно, точно, обективно, добросъвестно и в съответствие с
възможностите си да възприемат и възпроизвеждат след сравнително продължителен
период от време факти и обстоятелства от обективната действителност.
Съдебният състав обсъди
и даде вяра на показанията на св. П.Г.,
депозирани в о.с.з. на 09.04.2014 г., като прецени, че в частта им относно
динамичния стереотип на пострадалата преди ПТП и взаимоотношенията й с нейните
близки – гражданските ищци Н., показанията й кореспондират по несъмнен и
категоричен начин с показанията на св. Н..
Съдът подложи на особено
внимателна преценка и анализ показанията
на свидетеля – очевидец И., депозирани както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, и прецени, че няма пречка
да кредитира същите като депозирани обективно, добросъвестно и безпристрастно
от тази свидетелка.
В тази насока съдебният състав
констатира, че досежно местонахождението, насочеността на движение, начинът на
придвижване на пешеходката и механизма на настъпване на удара, показанията й
кореспондират с обясненията на подсъдимата, констатираните повреди по
управляваното от последната превозно средство и мястото на удара на пътното
платно; показанията на свидетелката в горния смисъл намират косвена
доказателствена опора и в показанията на св. Н. за начина на придвижване на
пострадалата от дома й до кв. „Суходол“; досежно пътната обстановка в района на
местопроизшествието, показанията й намират опора в обясненията на подсъдимата и
в показанията на полицейските служители И.и Х.; досежно самоличността на водача
на МПС – участник в злополуката, показанията й се подкрепят от обясненията на
подсъдимата и от показанията на св. Х.и И. Н.; досежно мястото на удара на
пътното платно, показанията й намират опора в обясненията на подс. Г. – В.;
досежно обстоятелството, че в района е било практика пешеходци да прекосяват
пътното платно, показанията й намират категорична доказателствена опора в
обясненията на подсъдимата и в показанията на полицейския служител св. И.;
досежно обаждането й на единен телефонен номер 112, показанията й кореспондират
с отразеното в справката за приети повиквания от Национална система 112 - МВР.
Настоящата инстанция кредитира и
показанията на тази свидетелка в частта им, в която същата твърди, че не е
възприела пътната обстановка в нейната цялост и динамика преди настъпване на
произшествието и в частност – че не е способна да възпроизведе факти и
обстоятелства, свързани със скоростта на движение на подсъдимата и с наличието
на други превозни средства на пътното платно, като съобрази, че към момента на
настъпване на ПТП свидетелката е очаквала пристигането на автобус, осъществяващ
редовен превоз на пътници и е било съвсем естествено да е насочила вниманието
си към посоката, откъдето е предстояло да пристигне автобуса, а не към пътното
платно, при положение, че не е била участник в движението.
Изводите на СГС по отношение на
обективността и безпристрастността на свидетелката при депозиране на показанията
й, не се разколебава от незначителните несъответствие между показанията й,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, и тези, снети пред настоящата съдебна
инстанция, тъй като е съвсем естествено и житейско логично с изминаване на
сравнително продължителен период от време свидетелката да изпитва затруднения
да възпроизведе в пълнота възприятията си към инкриминираната дата, още повече
такива, които са предизвикали у нея силен шок и които, както заявява самата тя,
са мъчителни за нея и полага усилия да ги забрави.
Настоящата съдебна инстанция не намери
основания да не кредитира показанията на
свидетелите И.И.и И.Х. – служители на 09 РУП – СДВР, пристигнали на местопроизшествието
във връзка с подадения сигнал за ПТП и запазили местопроизшествието до идването
на ДОГ, като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото.
Въз основа на показанията на тези лица
съдът по същество формира изводи досежно пътната обстановка в района на
местопроизшествието, насочеността на движение на подсъдимата и пострадалата,
поредността на пристигането им спрямо това на екипите на ОПП – СДВР и на спешната
медицинска помощ. Показанията на св. Х. послужиха на съда и за проверка на
обясненията на подсъдимата в частта им, в която същата твърди, че вдясно от нея
се е движел друг лек автомобил, който ограничавал видимостта й в тази посока.
Действително, при анализа
на показанията на тези свидетели съдът констатира, че И.и Х. не са в състояние
да пресъздадат съвсем пълно, ясно и точно фактите и обстоятелствата относно
пътната обстановка, особеностите на пътното платно и обстоятелствата, при които
е настъпило произшествието. Това, обаче, не разколебава изводите на съда
досежно обективността на показанията им. В тази насока съдебният състав
съобрази, че свидетелите ежедневно присъстват на пътно-транспортни произшествия
и е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат точно възприетите
от тях факти и обстоятелства. Отделно от това, между датата на произшествието –
25.04.2013 г. и датата на разпита на тези свидетели пред съда – 10.13.2015 г.
за св. И.и 30.10.2015 г. за св. Х., е изминал сравнително продължителен период
от време, след който е естествено свидетелите да не са в състояние да
възпроизведат определени факти и обстоятелства, още повече свързани с рутинната
им дейност. Тези свидетели са имали задължение единствено да запазят местопроизшествието
и да регулират движението през определен период от време, поради което и е
напълно естествено да не са били концентрирани да възприемат детайли относно
участниците в произшествието.
При изграждане на свободното си
вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване по делото, съдът кредитира в основни линии и показанията на св. И.И.и С.Ч., посочени
като поемни лица в протокола за оглед на местопроизшествие от 25.04.2013 г.,
като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно
от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото.
Показанията на тези свидетели не
послужиха на съда за формиране на изводи относно пътната обстановка в района на
местопроизшествието и механизма на същото, но се явиха източник на информация
относно продължителността на присъствието им на местопроизшествието във връзка
с извършвания оглед и във връзка с авторството им под съставения на мястото на
произшествието протокол за оглед на местопроизшествие.
При формиране на свободното си
вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, съдът не кредитира приложения в кориците на делото протокол за оглед на местопроизшествие от
25.04.2013 г. и приложените към него скица на местопроизшествие и фотоалбум
(л. 4 – 10 от досъд. п-во), като прецени, че при изготвянето му е допуснато
нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 156, ал. 1 НПК, която
предвижда задължително участие на най-малко две поемни лица при извършването
му.
Видно от отразеното в огледния
протокол, огледът е започнал в 10,05 часа и е приключил в 11,10 часа, т.е. е
бил с продължителност повече от час. Същевременно, в разпита си пред настоящия
съдебен състав, св. Ч. – посочен като поемно лице под № 1, е категоричен, че е
присъствал по време на извършващите се действия на местопроизшествието не
повече от 20 минути, т.е. през по-голямата част от времето, през което са били
извършвани действията, отразени в огледния протокол, този свидетел не е
присъствал на местопроизшествието. Свидетелят И. – посочен като поемно лице №
2, пък въобще не е присъствал на огледа на местопроизшествие, като само е дал
данните си на полицейския орган и е подписал протокола без възражения. При това
следва да се приеме, че действието по разследването е извършено без реално
участие на поемни лица и поради това в нарушение на установения за извършването
му ред – този по чл. 156, ал. 1 и сл. НПК. На практика не са били създадени
каквито и да било гаранции за законосъобразното извършване на действието по
разследването. Обстоятелството, че лицата, посочени като поемни, са подписали
протокола за оглед и не са направили възражения по реда на извършването му, не
санира допуснатите нарушения на императивната законова разпоредба на чл. 156,
ал.1 НПК.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че съставеният в резултат на порочно извършеното действие по
разследването протокол, не представлява годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 131 НПК, за извършване на съответното действие, за реда, по
който е извършено и за събраните доказателства, и е недопустимо да бъде
ползвано при формиране на изводите на съда по фактите (арг. от чл. 105, ал. 2 НПК). Изложеното е относимо и към приложените към протокола за оглед на
местопроизшествие скица и фотоалбум, предвид това, че същите се явяват
неразделна част от него и са изготвени в хода на порочно извършено действие по
разследването.
Пред настоящата
инстанция защитата на подсъдимата релевира съображения досежно вътрешното
противоречие между отразеното в огледния протокол и скицата към него. По тези
съображения, СГС в този си състав намира, че не държи произнасяне, доколкото
протоколът за оглед на местопроизшествие е негодно писмено доказателствено
средство и отразените в него факти и обстоятелства не следва да бъдат
съобразявани при формиране на изводите по фактите на инстанцията по същество.
Останалите писмени доказателствени средства,
събрани по досъдебно производство № 11217/2013 г. по описа на СДВР – ОДП – РТП,
пр. пр. № 8492/2013 г. по описа на СГП, съдът кредитира изцяло като прецени, че
същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите доказателства
по делото.
Заключенията на назначените и изготвени по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 497/2013 г. (л. 26 – 28 от досъд.
п-во), съдебно-медицинска експертиза (л. 32 – 33 от досъд. п-во), тройна
съдебно-медицинска експертиза (л. 35 – 39 от досъд. п-во) и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (л. 46 – 47 от досъд. п-во), съдът възприе изцяло,
като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни, и
относими към предмета на доказване в настоящото производство.
Следва да се отбележи,
че изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ на живо лице отразяват
здравословното състояние на пострадалата в различни етапи от лечението й, но
кореспондират недвусмислено помежду си и със заключението на СМЕ на труп
относно установените телесни увреждания на пострадалата, както и с показанията
на свидетелите Н. досежно здравословното състояние на пострадалата, поради
което и за съда не възникна съмнение в достоверността им.
Причините за смъртта на Н.
и наличието на причинна връзка между получените при ПТП телесни увреждания и
смъртта на пострадалата, съдебният състав установи въз основа на заключението
на назначената и приета като доказателство по делото СМЕ на труп и разясненията
на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание.
Заключението на
назначената и изготвена КМАТЕ (л. 84 – 90 от досъд. п-во) съдът кредитира в
частта относно установената причина за смъртта на пешеходката Н., като
съобрази, че същото кореспондира изцяло със заключението на назначената и
приета като доказателство по делото СМЕ на труп.
Съдът не ползва
заключението на КМАТЕ в останалата му част и това на ДКМАТЕ въпреки, че
прецени, че експертните заключения са изготвени компетентно, обективно и
добросъвестно, тъй като съобрази, че отговорите на вещите лица на поставените
им въпроси относно мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно,
скоростта на движение на управлявания от подсъдимата лек автомобил и на
пешеходката, опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимата лек
автомобил, отстоянието на автомобила от мястото на удара от момента, в който
водачът му е имал възможност да възприеме пешеходката, механизма на настъпване
на ПТП и предотвратимостта на удара, почиват изцяло на анализа на фактите и
обстоятелствата, отразени в огледния протокол (поради липса на категорични
гласни доказателствени средства към момента на изготвяне на заключенията), а
последният по съображения, които бяха изложени по-горе, не може да се ползва
като годно писмено доказателствено средство относно извършеното действие по
разследването и резултатите от него. Отделно от това, заключението на ДКМАТЕ
ползва като изходни данни липсата на друго превозно средство в средната лента
за движение, вдясно от автомобила, управляван от подсъдимата, ограничаващо
видимостта й към мястото, откъдето пешеходката е предприела прекосяване на
пътното платно, а видно от обясненията й, които съдът кредитира по
съображенията, посочени по-горе, такъв автомобил е имало и той се е движел
вдясно спрямо управлявания от подсъдимата.
В тази насока съдебният
състав съобрази и разясненията на вещите лица, изготвили КМАТЕ и ДКМАТЕ, в
смисъл, че без да се позовават на огледния протокол и приложенията към него,
вещите лица не са в състояние да дадат категорични заключения по поставените им
въпроси.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен
състав прецени, че по делото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен
начин с деянието си подс. Б.В.Г. –
В. да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
“в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за
което е ангажирана наказателната й отговорност в производството.
За обективната и
субективна съставомерност на деянието по посочения законов текст е необходимо
да се установи, че подсъдимата е управлявала моторно превозно средство в
нарушение на правилата за движение по пътищата и в резултат на това е причинила
по непредпазливост смъртта на пострадалата.
Конкретно вменените във
вина нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимата са тези по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните скорости в км/ч: категория „В“ – 50 км/ч“ и
по чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“.
В конкретния по делото
случай безспорно се установява, че на 25.04.2013 г., около 09,09 ч.,
подсъдимата Г. – В. управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ******** в гр. *****, по бул. „П.в.“, с
посока на движение от бул. „Ц.й.“ към ул. „Търново“.
Установява се, че на
около 200 м след кръстовище с бул. „Ц.й.“, в района на бензиностанция „Лукойл“,
е настъпило пътно-транспортно произшествие между дясната предна част на
автомобила, управляван от подсъдимата (десен калник, предно стъкло, дясно
огледало) и тялото на пострадалата Н., при което
последната била отхвърлена напред и паднала на пътното платно.
В резултат на
пътно-транспортното произшествие на пострадалата била причинена съчетана травма
на главата, гръдния кош и крайниците: - закрита черепно-мозъчна травма –
кръвоизлив по твърдата и меката мозъчна обвивка (субдурален и субарахноидален
мозъчен кръвоизлив); контузия на мозъка; оток на мозъка; разкъсно-контузна рана
по главата; - закрита гръдна травма –
счупване на девет ребра
отдясно; контузия на
белия дроб, десностранна плевропневмония (с изливане на 150 мл възпалителна
течност); оток и емфизем на белите дробове; - счупване на дясната бедрена кост;
кръвонасядания по горните и долните крайници отдясно.
В следствие на така
получената съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, усложнена с
плевропневмония (травматична; хипостатична), на 29.06.2013 г. настъпила смъртта
на пострадалата Ц.Н..
Между
пътно-транспортното произшествие и смъртта на пострадалата била налице пряка и
непрекъсната причинна връзка.
Не се доказва, обаче,
подс. Г. – В. да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност –
вменените й нарушения на чл. 21, ал. 1 и по чл. 116 ЗДвП. В тази насока
съдебният състав съобрази следното:
На първо място, от така
събраните по делото годни доказателствени източници, не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин механизма на настъпване на произшествие.
Предположения в тази насока се излагат от защитата на подсъдимата, но същите не
намират сигурна опора в доказателствената съвкупност. Информация относно
механизма на произшествието се съдържа в заключението на назначената и
изготвена КМАТЕ, но доколкото същото почива на непроверими и неустановени
изходни данни, и на неправилна интерпретация на
установените такива (по отношение на движещия се вдясно спрямо автомобила,
управляван от подсъдимата, лекотоварен автомобил), същото не може да бъде
ползвано от съда при формиране на изводите му по фактите, респ. – при изграждане
на изводите по правото.
На второ място, по
отношение на скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимата, по делото са събрани единствено нейните обяснения, в които Г. – В.
сочи, че се е движела със скорост около 40 – 45 км/ч., т.е. в рамките на
разрешената. Тези твърдения настоящият състав не намира основания да не
кредитира, като отчита, че около 200 м преди произшествието подсъдимата е
намалила до минимум скоростта си на движение при преминаването й през
кръстовище.
Обясненията на
подсъдимата в горния смисъл не се разколебават от останалите, събрани по делото
годни доказателства. Заключението на назначената и изготвена КМАТЕ не може да
се ползва в тази насока, предвид обстоятелството, че същото почива на изходни
данни, които не са събрани по надлежния процесуален ред (предвид негодността на
протокола за оглед на местопроизшествие).
С оглед на това липсват
сигурни данни досежно разстоянието, от което подсъдимата е могла да възприеме
движението на пострадалата по пътното платно (скоростта на движение на която
също не е установена по безспорен начин), опасната й зона за спиране и
предотвратимостта на удара от техническа гледна точка.
Предвид изложеното
следва да се направи извода, че не се установява подсъдимата да се е движела с
превишена скорост, по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не се установява същата да
е възприела от достатъчно разстояние движението на пешеходката Н. по пътното
платно, за да разполага с обективната възможност да избегне настъпването на
произшествие, по някой от предвидените в ЗДвП начини – като намали скоростта на
движение или спре, и по този начин да се отнесе с внимание към пешеходката. Не
се установява подсъдимата да е допуснала предшестващо произшествието нарушение
на правилата за движение, което да я е поставило в обективна невъзможност да
предотврати удара с пешеходката.
С оглед на горното
следва да се приеме, че по делото не е доказана, по нужния несъмнен и
категоричен начин, обективната съставомерност на деянието, осъществено от подс.
Г. – В. по чл. 343, ал. 1, б. “в”,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и в частност – допуснато нарушение на правилата
за движение по пътищата, което да запълни бланкетния състав на диспозицията на
правната норма и което да се яви в причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат.
Доколкото за
съставомерността на деянието се изисква пълно съответствие
между установената фактическа обстановка при извършване на деянието и
обективните и субективни признаци на престъпление сред уредените в Особената
част на НК, то недоказаността на обективната съставомерност на деянието прави
безпредметно изследването на субективната такава.
Доколкото не се
установява по нужния несъмнен и категоричен начин с деянието си, осъществено на
инкриминираните дата и място, подс. Г. – В. да е
осъществила от обективна и от субективна страна престъплението с горепосочената
правна квалификация, то следва да се приеме, че не са налице предпоставките за
ангажиране на наказателна й отговорност.
Предвид изложеното и на
основание чл. 304 НПК, настоящият съдебен състав призна подс. Б.В.Г. – В.
за невиновна в това,
на 25.04.2013 г., около 09,10 ч., в гр. *****, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ********
по бул. „П.в.“, с посока на движение от бул. „Ц.й.“ към ул. „Търново“, в района
на около 200 м след кръстовище с бул. „Ц.й.“, в района на бензиностанция
„Лукойл“, да е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 21, ал. 1 ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните скорости в км/ч: категория „В“ – 50 км/ч“;
- чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“
и по непредпазливост да е причинила на
пешеходката Ц.Д.Н. съчетана травма на главата, гръдния кош и крайниците –
закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизлив по твърдата и меката мозъчна
обвивка, контузия на мозъка, оток на мозъка, разкъсно-контузна рана по главата,
закрита гръдна травма – счупване на девет ребра отдясно, контузия на белия
дроб, десностранна плевропневмония, оток и емфизем на белите дробове, счупване
на дясната бедрена кост, довели в съвкупност до смъртта на Ц.Н., като смъртта е
в пряка и непрекъсната причинна връзка с травмата, поради което и изцяло я оправда
по повдигнатото й обвинение да е осъществила състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За
съвместно разглеждане с наказателния процес, съдът прие предявения от И.Н.Н. –
син и законен наследник на починалата, граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г.
– В. за обезщетение на причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2013 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира И.Н.Н. в
процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
За съвместно разглеждане
с наказателния процес, съдът прие предявения от П.Н.Н. – син и законен
наследник на починалата, граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г. – В. за
обезщетение на причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2013 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Съдът конституира П.Н.Н. в
процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.
Така
предявените граждански искове имат своето правно основание в разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на
всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и
материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на
страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет,
на основните права и свободи, както и обществения ред като среда за развитие на
индивида.
Несъобразяването
с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране
на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената
вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството
на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. Г.
– В., ангажирана в настоящото производство.
Задължението
за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има
обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно
предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не
накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от
неспазване на това задължение.
В
синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
В
конкретния случай безспорно се установи, че смъртта на пострадалата Н. е в
пряка причинно – следствена връзка с пътно-транспортното произшествие,
настъпило на инкриминираните дата и място между пострадалата и лекия автомобил,
управляван от подсъдимата.
Установи се, че в
резултат на смъртта на пострадалата Н., гражданските ищци И.Н.и П.Н. – синове
на починалата, са претърпели значителни неимуществени вреди, поради близките си
отношения и привързаността им към тяхната майка до смъртта й.
Не се установи, обаче,
пътно-транспотното произшествие да е в резултат на противоправното и виновно
поведение на подсъдимата Г. – В. (по съображения, подробно изложени по-горе).
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не са налице всички от така посочените по-горе елементи
на гражданския деликт. Не е налице противоправно и виновно извършено деяние от
страна на подсъдимата, което да е основание за реализация на гражданската й
отговорност.
С оглед гореизложеното,
съдът прецени, че приетите за съвместно разглеждане в рамките на наказателното
производство граждански искове, се явяват неоснователни.
По изложените
съображения, съдът, в този си състав, отхвърли
изцяло предявения от И.Н.Н. – син и законен наследник на починалата Ц.Д.Н.,
граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г. – В., за обезщетение на причинените му
в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждането – 25.04.2013 г., до окончателното изпълнение на задължението, като неоснователен.
Съдът отхвърли изцяло предявения от П.Н.Н. –
син и законен наследник на починалата Ц.Д.Н., граждански иск срещу подсъдимата Б.В.Г.
– В., за обезщетение на причинените му в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2013 г., до
окончателното изпълнение на задължението, като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото
разноски в размер на 2895,00 (две хиляди осемстотин деветдесет и пет) лева
следва да останат за сметка на Държавата.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: