№ 34042
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. АТ. П.
като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело №
20211110156535 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б.“
ЕООД срещу В.Д. Д..
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „допълнителен пакет
услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на
услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво
възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и
управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и
комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по
същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на
възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната
нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесното
вземане (1080,48 лв.), който дори надхвърля размера на заетата главница (900,00 лв.).
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на
1
заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция по аналогични на настоящия казус
– Определение от 03.06.2020г. по ч.гр.д. № 4169/2020г., IV-A с-в, СГС, Определение от
24.01.2020 по ч.гр.д. № 16880/2019г., I с-в, СГС, Определение от 14.01.2020 по ч.гр.д. №
16399/2019г., I с-в, СГС, Определение от 23.04.2020 по ч.гр.д. № 15892/2019г. VI с-в, СГС,
Определение от 06.12.2019 по ч.гр.д. № 15891/2019г., I с-в, СГС, Определение от 04.12.2019
по ч.гр.д. № 12892/2019г., IV с-в, СГС, Определение от 13.05.2020 по ч.гр.д. № 2742/2020г., I
с-в, СГС, Определение от 27.04.2020 по ч.гр.д. № 2739/2020г., I с-в, СГС, Определение от
21.04.2020 по ч.гр.д. № 2738/2020г., VI с-в, СГС, Определение от 27.04.2020 по ч.гр.д. №
2447/2020г., I с-в, СГС, Определение от 05.03.2020 по ч.гр.д. № 1709/2020г., VI с-в, СГС и
мн. др.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Д. Д., с ЕГН ********** за сумата от 495,22 лв. -
възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2