Р Е Ш
Е Н И Е
№ 189 /08.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2099/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален
представител на ТД – Бургас на НАП против решение № 260045/13.08.2020 година по
н.а.х.д. № 2002/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено
наказателно постановление № 472381 – F513863/21.10.2019 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, на „Йонас“ ООД с ЕИК *********, за нарушение на чл.
39 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите
(Наредбата) във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 изречение второ във връзка с чл.
185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно
установяване на фактическата обстановка от РС, довело до незаконосъобразни
изводи, обусловили отмяната на НП. Заявява, че в административнонаказателното
производство е установено продължително противоправно поведение на дружеството,
но съставеният АУАН е само за едно от нарушенията, съответно - санкцията с НП е
само за това нарушение. Сочи, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна
страна и в законоустановения срок.
С НП търговецът е санкциониран за това, че при
извършена проверка на 02.10.2019 година в стопанисван от него търговски
обект – ведомствена бензиностанция в село Черни връх, община Камено, е
установено, че за извършени зареждания с дизелово гориво на 05.09.2019 година
не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на
фискалното устройство в обекта на извършените продажби. Тази констатация е
установена по данните от КЛЕН за периода 15.07 – 01.10.2019 година на
монтираната и работеща в момента на проверката електронна система с фискална
памет (ЕСФП). Наказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл. 39 ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118
ал. 4 от ЗДДС.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че в
съставения единствен АУАН (имащ функцията на обвинителен акт) са посочени
осемнадесет отделни дати на извършване на едно и също нарушение, които
съставляват осемнадесет отделни нарушения, но за всички актосъставителят е дал
само една правна квалификация, като е невъзможно да се установи за кое от тях
(или за всичките едновременно) се отнася тя, а това засяга съществено правото
на защита на нарушителя и опорочава процедурата с резултат – отмяна на НП.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на РС.
За установените множество отделни нарушения при
извършената проверка е съставен само един АУАН – на 07.10.2019 година. В този акт,
обаче, 05.09.2019 година е посочен като дата на извършване на отделно
нарушение. Законосъобразно с обжалваното НП наказващият орган е наложил
имуществена санкция именно за това нарушение (лист 8 – 9 и 6 – 7 от н.а.х.д. №
2002/2020 година), в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.
В текста на АУАН не се съдържа изрично изявление, от
което може да бъде направен извод, че деянието – според актосъставителя - е
„продължено“. Действително, в описателната част на акта първоначално са
използвани изрази в трето лице и множествено число - „…за извършени
зареждания…“, „…регистрирани…“, „…на фискални бонове на дати:…“, а след
изброяването на съответните дати е преминато в трето лице единствено число –
„…не е отпечатан пълен дневен финансов отчет…“, оставяйки, на пръв поглед,
впечатление, че актосъставителят е имал предвид отпечатване на един – единствен
финансов отчет за всички дати. Въпреки тази неточност в изказа, обаче, и
предвид използвания израз „…дневен
финансов отчет…“, наред с правната квалификация на деянията, дадена в АУАН и в
НП – чл. 39 ал. 1 от Наредбата, настоящият състав приема, че правото на защита
на дружеството не е било засегнато съществено.
Отделно, от писменото обяснение на дружеството с дата
07.10.2019 година, приложено в преписката, се констатира, че управителят Т.е
разбрал по несъмнен начин, че в АУАН са описани именно отделни нарушения на
фискалната дисциплина – за всеки един от цитираните дни. Този извод се обуславя
от изложената от него теза, че нямало как да се пусне отчет „в неделя“ или след
„работно време през седмицата“, както и поетия ангажимент „… всеки ден след
приключване на работния ни ден да пускаме и дневен отчет“ (лист 24 от н.а.х.д.
№ 2002/2020 година).
По изложените съображения и при липсата на същественото
процесуално нарушение в административнонаказателното производство, установено
от РС, настоящият състав приема, че с тези мотиви решението на РС е
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 39 ал. 1 от Наредбата (в приложимата
редакция към датата на извършване на нарушението - ДВ, бр. 52/2019 година, в
сила от 02.07.2019 година), всяко фискално устройство, включително вградено в
автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да
отпечатват дневен финансов отчет. При продажби на течни горива във/от обекти,
които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира
автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа). Лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са
регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива.
Към момента в сила е и разпоредбата на чл. 39 ал. 1б
от Наредбата, според която лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на
течни горива, с изключение на продажби на течни горива във/от обекти, които са
изцяло на самообслужване. При продажби на течни горива във/от обекти, които са
изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира по реда на ал. 1.
В хода на производството пред РС не е установено дали
обектът за продажба на течни горива, в който е извършена проверката, е на
самообслужване, а това обстоятелство е от значение предвид сега установения в
Наредбата различен режим за генериране на дневния финансов отчет – автоматично
по реда на ал. 1 (ако обектът е изцяло на самообслужване) или чрез отпечатване
на отчета в края на всеки ден (във всички останали случаи), с оглед
евентуалното приложение на нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН при преценка налице
ли са всички елементи от фактическия състав на нарушението от обективна страна
- към момента на произнасяне на съда.
В обжалваното решение не е направена проверка на съответствието
на НП с приложимото материално право, а извършването на такава проверка за пръв
път в касационното производство е недопустимо, защото така неправомерно се
ограничават възможностите на страните да упражняват процесуалните си права на всички
нива в хода на оспорването, а и с оглед изискването първата инстанция да
контролира постановлението на всички основания, предвидени в закона.
Решението следва да се отмени, а делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на РС – за преценяване законосъобразността на
НП на всички основания, в това число и посредством нов разпит на
актосъставителя за изясняване достоверността на твърдението на управителя на
„Йонас“ ООД, че към момента на проверката бензиностанцията е работела „в
автономен режим на самообслужване с карти“ (лист 18 от н.а.х.д. № 2002/2020 година).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260045/13.08.2020 година по н.а.х.д.
№ 2002/2020 година на Районен съд – Бургас и вместо него
постановява
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Бургас, съобразно указанията, дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: