Решение по дело №156/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 142
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова-Манолова
Дело: 20237200700156
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 142

 

гр. Русе, 10.07.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, III-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи  юни през две хиляди двадесет и трета година:

 

 

председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

членове

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

СПАС СПАСОВ

 

 

 

при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на прокурора  Диана Неева, като разгледа докладваното  от съдията Върбанова к.а.н.д. № 156 по описа на съда за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД против решение № 158/17.03.2023 г., постановено по а.н.д. 2073/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № Р – 000857 от 18.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, с което на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за нарушение на чл. 68в вр. с чл.68г, ал.1  от КЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.210в от ЗЗП.  Касаторът твърди, че решението на въззивния съд съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразнността на атакуваното НП. Счита, че съдебният състав не съобразил, че санкционният акт е издаден при съществени пороци, които го правят незаконосъобразен и е следвало да го отмени, а не да отхвърля жалбата срещу него. НП било издадено в нарушение на чл. 52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Сочат се подробни доводи в подкрепа на тези аргументи.

         Ответникът – Директор на РД – Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез ст. юрк. Д. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

         Представителят на ОП – Русе дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна е установено следното:

На 01.06.2022 г. в РД- Русе на КЗП  постъпва  жалба от потребител срещу действия на БТК ЕАД, извършени в офис на компанията в гр. Русе, изразяващи се в неправомерно начисляване на неустойка за върнато оборудване след прекратяване на договорни отношения с компанията. В жалбата потребителят изложил твърдения, че на 17.02.2022 г. е подал заявление в офис 4702, стопанисван от търговеца, за прекратяване на фиксирана телефонна услуга VIVACOM FIX, за което му е издаден приемо-предавателен протокол от дата 21.02.2022 г. за върнато VIVACOM FIX оборудване, подписан и от двете страни. Въпреки изпълнените си по надлежния ред и в срок задължения, посещавайки  каса на Easy Pay за заплащане на текущо потребление, потребителят заплатил фактура от № 13212551302/01.05.2022 г. на стойност 63,80 лв., в  която по-късно разбира, че му е таксувано върнатото оборудване VIVACOM FIX. Длъжностно лице от РД – КЗП Русе извършило проверка, подробно описана с КП № К-2725808/02.06.2022 г., в магазин за мобилни апарати и услуги „Виваком” находящ се гр. Русе, бул. “Липник”, № 121 стопанисван от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, по повод подадената жалба. Изискано е становище от търговеца и такова е депозирано на 10.06.2022 г., като в него търговецът не оспорва фактите и твърди, че поради технически несъответствия в сметката на потребителя е начислена неустойка за оборудването.

Същевременно спрямо дружеството била издадена Заповед № 577 08.08.2022 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68г, ал.1 от ЗЗП му било забранено да използва нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП – по същество да начислява на потребителите неустойка за невърнато устройство, при условие, че послените са изпълнили своето задължение да върнат предоставеното им за ползване оборудване в договорения между страните срок. В мотивите на заповедта се приема, че действията на търговеца в процесния случай попадат в хипотезата на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл. 68в от ЗЗП във вр. с пар.13, т.28 от ДР на ЗЗП. Заповедта е влязла в сила. Актосъставителят приел, че дружеството е приложило нелоялна търговска практика и съставил срещу "Българска телекомуникационна компания" ЕАД АУАН, който бил връчен на надлежно упълномощен представител на търговеца. Въз основа на съставения акт за нарушение АНО е издадено и обжалваното НП.

За да постанови обжалваното решение, РС Русе се е основал на събраните по делото доказателства – писмени доказателства, представени с наказателното постановление и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и свидетелските показания на актосъставителя Н.Д., служител в КЗП, РД Русе. Въз основа на тях е обосновал правния извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, а в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

 

         Решението на въззивния съд е правилно.

Оспореното НП е издадено за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика - чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Безспорно, в случая действията на търговеца не са добросъвестни и показващи необходимото ниво на професионална компетентност, поради което и със Заповед № 577/08.08.2022 г. на председателя на КЗП са обявени за нелоялна търговска практика, която е забранена. В този смисъл, налице са материалните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Поради това, обжалваното въззивно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременното направеното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, съдът приема, че в полза на ответника следва да се присъдят претендирани разноски на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, III-ти касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/13.03.2023 г., постановено по а.н.д. 2073/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 100 (сто) лева съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: