Р Е Ш Е Н И Е
17/9.1.2020г.
№................... 09.01.2020 г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2593 по описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № И-4829/18.11.2019 г. на
Кмета на Община Шумен, с което на Г.Г.Р.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 /сто/ лева на основание чл. 426 от Закон за ветеринаромедицинската
дейност /ЗВМД/ за нарушение по чл. 172,
т. 2 от ЗВМД. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призовано, не се явява лично и не изпраща упълномощен
процесуален представител. Депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Община –
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.Г.Р. притежавал куче с неустановена порода, бяло на цвят с черни петна, което отглежда в двора на имота си.
На 24.07.2019
г. свидетелите Г.Д.Н., М.С.К. и С.Ж.С. - служители от Дирекция
„Устройство на територията“ при Община
Шумен извършили проверка по спазване на Закон за
ветеринаромедицинската дейност. При проверката, било установено,
че на посочената дата около 14.20 часа жалбоподателят Г.Г.Р. като собственик
на домашен любимец - куче с неустановена
/неясна/ порода, бяло на цвят с черни петна, не изпълнил задължението си да
вземе мерки същото да не създава опасност за хората и за другите животни. Било
установено също, че по време на проверката жалбоподателят Р. допуснал кучето му
да напусне имота, находящ се на ******, с което създал опасност, изразяваща се
в уплаха на граждани, тъй като в района на посоченото населено място имало и
други граждани.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен
протокол за извършена проверка № 9743 от 24.07.2019 г. Проверяващите направили
и фотоснимки.
С цитирания констативен протокол било дадено указание за явяване на
нарушителя на 25.07.2019 г. в 9.00 часа, с
оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение, същият обаче не бил връчен по надлежния ред на нарушителя. Въз основа на установените факти,
на 25.07.2019 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 11310, като актосъставителят е описал
тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 172, т. 2 от Закон за ветеринаромедицинската
дейност /ЗВМД/. Актът
бил съставен в отсъствието
на нарушителя, като впоследствие е бил предявен на нарушителя и подписан от него без
да изложи възражения. Впоследствие
жалбоподателя се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № И-4829/18.11.2019 г. на
Кмета на Община Шумен, с което на Г.Г.Р.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 /сто/ лева на основание чл. 426 от Закон за ветеринаромедицинската
дейност /ЗВМД/ за нарушение по чл. 172,
т. 2 от ЗВМД.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Г.Д.Н. и на свидетелите М.С.К. и С.Ж.С., както и от
присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Г.Н., М.К. и С.С., съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществени доказателства е
приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е
изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство
по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Действително съдебната практика приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.
102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009
г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № И-4829/18.11.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Кмета на
Община Шумен, съгласно разпоредбата на чл. 472, ал. 4 и ал. 5 от Закон за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/, във вр. чл.
178 от ЗВМД, който
въздига в задължение на кметовете на общини да организират контрола по спазване
изискванията на чл. 172, т. 1
и т.
2, чл. 173, т. 1
и чл. 177, ал. 1,
т. 3
и т. 4
от същия закон.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следва да се отбележи, че обществените отношения,
свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската
дейност, както и обществените отношения, свързани с отглеждането на домашни
любимци кучета и контрола по спазване изискванията към тези дейности, са
регламентирани от Закона
за ветеринарномедицинската дейност.
Разпоредбата на чл. 172, т. 2 от Закон за ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/ задължава собствениците на домашни любимци да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. Според нормата на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните собственикът на животно - компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, а според ал. 2 на цитираната правна норма собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Безспорно е установено по делото /основно от показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани/, че последният като собственик на куче с неустановена /неясна/ порода, бяло на цвят с черни петна, не изпълнил задължението си да вземе мерки същото да не създава опасност за хората и за другите животни, тъй като посоченото куче се разхождало свободно в района пред дома му, находящ се на ****** Също така от разпита на посочените свидетели се установява по безспорен начин, че в момента на проверката кучето е било без повод и ветеринарномедицински паспорт, както и че на улицата е имало граждани, така и че имало подадени множество сигнали до кмета на населеното място. В тази насока е и приложеното по делото ксерокопие на сведение от М.К.Д.- Кмет на с. Радко Димитриево от което е видно, че последният многократно е получавал сигнали от жители на посоченото населено място за свободно движещо се куче по ул. Ш. което се спуска към тях създавайки опасност, както и че кучето е собственост на жалбоподателя Р.. Също така става ясно, че Р. като собственик на животното бил предупреден от Кмета Д.да държи прибрано кучето в собствения му имот, без възможност за досег на хора и животни с него.
Ето защо, съдът
приема, че санкционираният нарушител действително е осъществил състава на
нарушение по чл. 172, т. 2 от Закон за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/ и
следва да носи административно-наказателна отговорност за него, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Правилно е издирена и санкционната
разпоредба, а именно нормата на чл. 426 от Закон за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/. Същата предвижда за констатирани
нарушения чл. 172, т. 2 от Закон за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/, наказание „глоба” за виновните лица, които не изпълнят задължение по чл. 172, т. 1 или т. 2 от ЗВМД в размер на 100 лева. В
този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно
е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
по-нататъшна индивидуализация.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, касае
се за собственик на куче, който не е осигурил поведение на кучето,
безопасно за живота, здравето и спокойствието на гражданите, тъй като в
момента на проверката кучето е било свободно, а не на повод, създавайки опасност за хората, както и
без
наличие на
ветеринарномедицински паспорт. Процесната деятелност
категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно
нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид.
Същевременно
обаче, съдът намира, че при провеждането на административно-наказателното
производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът
за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя. Изключение се допуска само в случаите, когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е налице съществено
процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За това
обстоятелство са разпитани актосъставителят Г.Н. и свидетелите М.К. и С.С., но от техните показания се установява по
безспорен начин, че лицето не е било поканено по надлежния ред да се яви за
съставянето на акта. Това е така, защото с
Констативен протокол за извършена проверка № 9743 от 24.07.2019 г. е било дадено
указание на нарушителя за явяване на 25.07.2019 г. в
9.00 часа, с оглед съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за процесното административно нарушение. Посоченият констативен
протокол обаче не бил връчен по надлежния ред на нарушителя, както и последният
не е бил запознат със съдържанието му. Следователно липсват данни
жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на акта и да не се е явил,
въпреки, че същият очевидно е бил известен и не е имало затруднения за неговото
намиране. Т. е. не са били налице основанията на посочената разпоредба за
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя. Според настоящия съдебен състав
е недопустимо акта за установяване на административно нарушение да се съставя в
отсъствието на нарушителя, без същият да бъде поканен и известен за датата на
съставянето му. Последващото връчване на вече съставения акт за установяване на
административно нарушение не санира допуснатото нарушение на разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Допуснатото от административно-наказващия орган нарушение на
процесуалните правила е съществено, тъй като накърнява правото на защита на
нарушителя. Независимо че санкционираното лице е успяло да организира съответно
защитата си, допуснатото процесуално нарушение е накърнило неговите права и е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В
този смисъл е и практиката на административните съдилища в страната,
включително и практиката на ШАС, който трайно приема, че съставянето на акта в
отсъствието на нарушителя, без наличието на предпоставките за това, е
процесуално нарушение от категорията на съществените и води до отмяна на
съответното наказателно постановление, по-конкретно Решение № 130/27.05.2011 г.
по к.н.а.д. № 118/2011 г. на Административен съд – Шумен; Решение №
81/21.03.2011 г. по к.н.а.д. № 70/2011 г. на Административен съд – Шумен;
Решение № 65/14.04.2010 г. по к.н.а.д. № 62/2010 г. на Административен съд –
Шумен; Решение № 64/14.04.2010 г. по к.н.а.д. № 40/2010 г. на Административен
съд – Шумен и др./.
Поради
изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на изложените основания
без да се обсъжда останалите доводи, наведени от жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № И-4829/18.11.2019 г. на
Кмета на Община Шумен, с което на Г.Г.Р.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 /сто/ лева на основание чл. 426 от Закон за ветеринаромедицинската
дейност /ЗВМД/ за нарушение по чл. 172,
т. 2, предл. 2 от ЗВМД, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: