Решение по дело №65/2021 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл.405а, ал.7 от КТ, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от управителя Н.С.М., чрез адв. К.Г. ***, съдебен адрес:***1а, против протокол № ПР2101731/26.02.2021 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – Видин, потвърдени с решение изх.№ 21013215/16.03.2021 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в частта, с която са дадени предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6.

Твърди се, че предписанията са незаконосъобразни, като постановени в нарушение на приложимия материален закон. Според оспорващия неправилно са тълкувани и приложени от ответната страна разпоредбите на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (по т.1 и т.2), КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (по т.3, т.4 и т.5), КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (по т.6). Претендира се отмяна на оспорения акт в атакуваните му части. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира направените разноски в производството по делото.

Ответната страна: инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – Видин лично и чрез процесуален представител оспорват жалбата. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представят писмено становище.

След като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: през периода от 15.01.2021 г. до 09.02.2021 г. била извършена комплексна проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в дружество „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК *********, на място и по документи от ответниците А.Ш-Т и П.П., и двамата на длъжност „главен експерт” в Дирекция „Инспекция по труда” – Видин, при участието в документалната част от проверката и на д-р А.М., експерт по ЕВН в ТП на НОИ-Видин, по повод настъпила трудова злополука на 23.12.2020 г. около 19:30 ч. в Италия, на магистрала „Бренър” – настъпило ПТП, в което участвали 4 лица – И.А.К., А.Д.Й., Н.Т.Н.и К.М.Б., наети на длъжност „шофьор” в дружество „Мони Транс 2011” ЕООД.

При проверката било установено, че описаните лица били командировани със следните заповеди за командировка: № 5282/22.12.2020 г. (И.А.К.), № 5306/22.12.2020 г. (А.Д.Й.), № 5291/22.12.2020 г. (Н.Т.Н.) и № 5299/22.12.2020 г. (К.М.Б.).

Като цел на пътуването било посочено „пътуване по релация Карпи (Италия) до Видин (България) за периода 23.12.2020 г. до 24.12.2020 г. с лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ВН1834ВМ”. От данните по преписката се установява, че към момента на настъпване на ПТП посоченият автомобил бил управляван от И.А.К..

Резултатът от проверката е обективиран в протокол № ПР2101731/26.02.2021 г., който е подписан и от представителя на дружеството – жалбоподател.

По т.1 от цитирания протокол било дадено предписание на работодателя да отчете работното време за м. Декември 2020 г. на горепосочените транспортни работници в съответните индивидуални дневници по образец, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, със срок за изпълнение 30.03.2021 г.

По т.2 било дадено предписание работодателят да отчита работното време на транспортните работници в индивидуален дневник по образец за всяко лице съгласно „Приложение към чл.11, ал.1”, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, със срок за изпълнение 30.03.2021 г.

По т.3 било дадено предписание на работодателя при командироване на работниците на основание чл.121, ал.1 от КТ, да издава командировъчни заповеди съгласно разпоредбите на чл.5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, със същия срок за изпълнение.

По т.4 било дадено предписание на работодателя да определи на наетото лице И.А.К. командировъчни пари за следните дати: 06.12.2020 г.; 07.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 13.12.2020 г.; 14.12.2020 г.; 16.12.2020 г.; 20.12.2020 г., във връзка с командироването му на територията на Франция, Италия, Испания, съгласно разпоредбите на чл.215, ал.1 от КТ, във връзка с чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, със същия срок за изпълнение.

По т.5 било дадено предписание на работодателя да определи на наетото лице Н.Т.Н.командировъчни пари за следните дати: 06.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 11.12.2020 г.; 12.12.2020 г.; 20.12.2020 г., във връзка с командироването му на територията на Франция, Италия, Испания, съгласно разпоредбите на чл.215, ал.1 от КТ, във връзка с чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, със същия срок за изпълнение.

По т.6 било дадено предписание в случаите на каботаж работодателят да командирова работниците по реда на чл.121а от КТ, в това число да сключва допълнително споразумение по реда на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл.7 от същата наредба, със същия срок на изпълнение.

Били дадени и допълни предписания (по т.7 и т.8), които не се оспорват от жалбоподателя.

Предписанията по т.1-т.6 били оспорени от „Мони Транс 2011” ЕООД пред директора на ИА "Главна инспекция по труда", който със свое решение изх.№ 21013215/16.03.2021 г. отхвърлил жалбата в частта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2101731/26.02.2021 г., издаден от инспектори при ДИТ-Видин.

По делото са приети като доказателства документите по издаването на оспорените задължителни предписания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, приема следното от правна страна: оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложените принудителни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ, в законоустановения срок по чл.149, ал.3, във връзка с ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорените задължителни предписания по чл.404, ал.1 от КТ, дадени в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от протокол изх.№ ПР2101731/26.02.2021 г. на ДИТ-Видин са постановени от длъжностни лица в ДИТ-Видин и по своята правна същност представляват принудителни административни мерки. Същите са индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. В този смисъл прилагането на ПАМ и издаването на задължителни предписания по чл.404, ал.1 от КТ следва да е съобразено с изискванията на АПК.

Процесните задължителни предписания по чл.404, ал.1 от КТ са дадени от материално и териториално компетентни контролни органи на ДИТ-Видин в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, във връзка с чл.399 и чл.404, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

В този смисъл законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на констатирани нарушение на трудовото законодателство, представляващо основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.

Съдът намира, че атакуваните предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание, като оплакванията за незаконосъобразността им са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени. Следователно работодателят е бил длъжен да отчете работното време на описаните в процесния протокол четири лица, заемащи длъжността „шофьор товарен автомобил” в дружеството жалбоподател, по установения в цитираната наредба ред и образец. Неоснователни са твърденията за настъпила обективна невъзможност за работодателя да попълни индивидуалните дневници на тези лица поради настъпило ПТП и „пълното унищожаване” на дигиталните им карти, тъй като въпросните дигитални карти не са единствените доказателства за действителната продължителност на работното време на посочените лица. Такива данни могат да бъдат извлечени и от отчетните форми за явяване на работа, както и от пътните листове на всеки от шофьорите.

В този смисъл съдът приема за неоснователно оспорването на дадените предписания по т.1 от протокол изх.№ ПР2101731/26.02.2021 г.

Във връзка с предписанията по т.2 съдът намира, че безспорно за работодателя съществува задължение да отчита работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, по реда, установен в чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, в съответен индивидуален дневник по образец съгласно приложението към наредбата. Доколкото за работодателя съществува възможност да води електронна форма на индивидуалните дневници, това е само допълнителна опция, която не го освобождава от задължението да води отчет в писмена форма, поне при сегашната съществуваща правна уредба в българското законодателство. Поради изложеното неоснователно е оспорването и на предписанието по т.2 от горецитирания протокол.

Неоснователно е оспорването и на предписанието по т.3 от протокола, тъй като контролните органи от ДИТ-Видин са указали на работодателя за в бъдеще при командироване на работници на основание чл.121, ал.1 от КТ, да издава командировъчни заповеди съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Касае се за предписание да бъде спазвана определена правна норма при наличие на определени условия в бъдеще, което няма как да бъде незаконосъобразно. Направените твърдения в жалбата, че в случая посочените работници са командировани в чужбина по реда на чл.31, ал.1 от същата наредба са неотносими към предмета на оспорване.

По отношение предписанията по т.4 и т.5 от протокол изх.№ ПР2101731/26.02.2021 г. съдът приема, че правилно контролните органи при ДИТ-Видин са констатирали, че наетите лица И.А.К. и Н.Т.Н.са били командировани на територията на Италия, Франция и Испания през периода от 01.12.2020 г. до 24.12.2020 г., но през част от този период (06.12.2020 г.; 07.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 13.12.2020 г.; 14.12.2020 г.; 16.12.2020 г.; 20.12.2020 г. за първото лице и 06.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 11.12.2020 г.; 12.12.2020 г.; 20.12.2020 г. за второто) работодателят не им е определил командировъчни пари. От данните по административната преписка се установява, че работодателят дължи командировъчни пари за целия период на командироването, включително и за почивните и празничните дни. В този смисъл е разпоредбата на чл.215, ал.1 от КТ, според която при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС в цитираната наредба. Чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства следва да получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че командировъчни пари се дължат само при изпълнение на транспорт, а не и за престой, което се опровергава от цитираните текстове.

Във връзка с предписанието по т.6 съдът намира, че подобно на случая с предписанието по т.3, се касае за указание в бъдеще в случай на каботаж, работодателят да командирова работниците по реда на чл.121а от КТ, като сключва допълнително споразумение с работниците по реда на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл.7 от същата наредба, във връзка с чл.121а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.8 от КТ.

Касае се за предписание да бъде спазвана определена правна норма при наличие на определени условия в бъдеще, което не може да бъде незаконосъобразно.

Доколкото работодателят оспорва обстоятелството, че дружеството изобщо не извършва каботажни услуги, преценката на този факт следва да бъде извършвана едва при възникване на спор по този въпрос, тъй като предписанието по т.6 е дадено в условията на евентуалност, само при наличие на някоя от хипотезите, установени в цитираните от ответната страна разпоредби.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. При постановяване на атакуваните в настоящето производство предписания не са нарушени императивни разпоредби на КТ, както и на издадените подзаконови нормативни актове по приложението му. Ответникът е изпълнил задължението си да обоснове наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително невисоката му правна сложност на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от управителя Н.С.М., чрез адв. К.Г. ***, съдебен адрес:***1а, против протокол № ПР2101731/26.02.2021 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – Видин, потвърдени с решение изх.№ 21013215/16.03.2021 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в частта, с която са дадени предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6.

ОСЪЖДА „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от управителя Н.С.М., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда"–Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: