Решение по дело №456/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20222330100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗАД „АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул. „С. Караджа” № 2, представлявано от изп.
директори К. В. и М. И., чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Р., срещу С.
Б. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ул. „*** осъдителен иск, с правна
квалификация чл.274, ал.1, т.1 КЗ ( отм.) за сумата 10 000,00 лева, частичен иск от
сумата 48 900, 00 лв. представляваща престирано на увредените лица обезщетение за
неимуществени и имуществените вреди от настъпило на *** г. ПТП, виновно
причинени от застраховано при ищеца лице, употребило алкохол над допустимото,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното й погасяване.
В исковата си молба ЗАД „АРМЕЕЦ” АД твърди, че на *** г., на път III ***, км.
8, на изхода на с.В., общ. Т., в посока гр. Я., след преминаване на десен завой
настъпило ПТП, от застраховано в дружеството по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” лице – ответника Б. виновно е предизвикал ПТП, като
управлявания от последния автомобил „***”, с рег. номер *** се движило със скорост
несъобразена с релефа на местността и мократа пътна настилка, в резултат на което
изгубил контрол на управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно
движещите се превозни средства и се ударил челно в л.а. марка „***“ с рег. номер ***.
Вследствие на удара последния бил изтласкан от пътя в наводнените крайпътни площи,
където преустановил движението си в покой по таван. В резултат на настъпилото ПТП
били причинени неимуществени вреди за шофьора управлявал л.а. марка „***“ с рег.
номер *** и пътниците в него. Също така собственика на посочения автомобил
претърпял имуществени вреди. Твърди се, че ответника управлявал посочения по-горе
автомобил, след употреба на алкохол над 1,2 промила на хиляда. По случая било
образувано досъдебно производство, като за извършено престъпление от общ характер
ответника бил осъден по НХОД по описа на ЯРС. Ищцовото дружество осигурявало
застрахователното покритие на ответника, съгласно сключена задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите за лекия автомобил управляван от него, с период
1
на действие от 15.12.2014 г. до 04.12.2015 г. От пострадалите лица до застрахователя
били предявени претенции на основание чл.226 КЗ ( отм.) за заплащане на
застрахователно обезщетение за получените от тях неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП и имуществени за собственика на пострадалия автомобил, по вина на
ответника, като обезщетенията на пострадалите лица били определени и платени,
съгласно подписана спогодба по т.дело № *** г. по описа на ЯОС, като същите били в
общ размер на 48 900, 00 лв. и били платени от застрахователя на С. В. М. по банков
път на 14.03.2017 г.
С оглед обстоятелството, че ответникът управлявал автомобила след употребен
алкохол, за застрахователя се пораждало правото да получи по пътя на регреса
платената сума, която се предявява частично за сумата от 10 000, 00 лв. от общо
изплатените 48 900,00 лв., заедно със законната лихва от предявяването на исковата
молба.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
Ответникът, С. Б. Б. от гр. Я., в срока на чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Предявения иск се счита за допустим, но прави възражение, че същия
е погасен по давност съгласно разпоредбата на чл.378, ал.6 КЗ, като се твърди, че
спогодбата между страните била постигната на 15.02.2017 г., а исковата молба била
предявена на 16.02.2022 г., като бил изтекъл пет годишния давностен срок. Отделно от
това се твърди, че собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил марка „***“
с рег. номер *** бил се конституирал като пострадало лице по гр. дело № *** г. по
описа на ЯОС, като бил участвал като страна при договарянето на обезщетението в
размер на 48 900, 00 лв., като подписал споразумението. По същото време същия
работил в застрахователното дружество, като ответникът не е имал възможност да
вземе участие, и се изразява съмнение, че размерът на обезщетението, договорен
между страните в споразумението по делото на ЯОС бил значително завишен. Също
така се твърди, че пострадалите и пътували в посочения по горе автомобил малолетни
деца, са пътували без да бъдат обезопасени, както изисква закона.Иска се отхвърляне
на иска.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска чрез назначения си особен представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено копие от комбинирана застрахователна полица за
застраховки „ГО“ на автомобилистите и злополука , със застраховател ищеца , по
отношение на МПС – „***“ с ДКН *** със собственик С. Б. Б. за периода 05.12.2014-
04.12.2015 год. и проверка за сключена застраховка „ГО“ на МПС с ДКН ***, от която
се установява, че към дата *** г. посоченото по-горе МПС има активна застраховка
„ГО“ при застраховател ЗАД“Армеец“ АД, с начална дата на покритие 05.12.2014 г. и с
крайна дата на покритие 04.12.2015 г. Представено е от страна на ищцовото дружество
платежно нареждане от 14.03.2017 г. с което на С. В. М. е изплатена сумата от 5000
лв., като основание за превода е посочено търговско дело № *** г. по описа на ЯОС.
Също така е представен протокол за ПТП от *** г. изготвен от полицай, мл.
автоконтрольор при РУП“Т.“ при ОДМВР- Я. с участници в ПТП настъпило на *** г.
на път III ***, общ. Т., участник № 1 л.а. марка „***“ с рег. номер *** собственост и
управлявано от С. Б. Б. и участник № 2 л.а. марка „***“ с рег. номер ***, собственост
на П. Д. И. от гр. С. и управлявано от С. В. М. от гр. Я.. Като причини, обстоятелства,
нарушения и условията за ПТП са посочени, че участник № 1 се движи със скорост
2
несъобразена с релефа на местността и мокра пътна настилка, в резултат на което след
преминаване през десен завой губи контрол над МПС и се удря челно, като навлиза в
лентата на насрещно движение на уч. № 2. По двете МПС-та са настъпили
деформации, като е изготвена схема на ПТП и било образувано дознание № ***/*** г.
За участник № 1 е установено наличие на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда промила,
като бил издаден талон за кръвна проба. За участник № 2 не се установило наличие на
алкохол в кръвта и съответно не бил издаден талон за кръвна проба. Представен е и
доклад по 5 бр. щети от И.П.С. по търг. Дело № *** г. по описа на ЯОС за уредените
лица Й. И. И., С.С.М., Б.С.М., С. В. М., В. М. В. и П. Д. И. с което на основание клауза
на Р.Б., посоченото търговско дело, както и приетото и подписано съдебно
споразумение, се предлага да се изплати на Й. И. И. сумата от 1873, 62 лв.
представляваща сбора на сумата от 1500 лв.- присъдено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и сумата от 373,62 лв.-законна лихва; на С.С.М. сумата от
26 512, 16 лв., представляваща сбора на сумата от 22 000 лв.-присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4 512, 16 лв.
законна лихва ; на Б.С.М. сумата от 14 491, 98 лв., представляваща сбора на сумата от
12 000 лв.-присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 2 491, 98 лв. законна лихва; на С. В. М. сумата от 1873, 62 лв., представляваща
сбора на сумата от 1500 лв.-присъдено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 373, 62 лв. законна лихва; на В. М. В. сумата от
1873, 62 лв., представляваща сбора на сумата от 1500 лв.-присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 373, 62 лв. законна лихва; на П. Д.
И. сумата от 2 275, 00 лв., представляваща сбора на сумата от 1864 лв.-присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 411, 00 лв. законна
лихва; адвокатски хонорар за сумата от 1100 лв. В доклада е посочено, че сбора от
горепосочените суми в размер на 50 000 лв. следвало да се преведе по банкова сметка с
титуляр С. В. М., като и държавна такса пред ОС- Я. в размер на 1785,50 лв.
представляваща ½ от внесената от пострадалите държавна такса, по сметка на
горепосоченото лице С. В. М.. Посочено е също, че сумите са изплатени на 14.03.2017
г. Приложен е протокол от проведено о.с.з. на 15.02.2017 г. по търг. Дело № *** г. по
описа на ЯОС, с което е отменено протоколно определение от 05.10.2016 г., с което в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран С. Б. Б.,
като между страните ЗАД“ Армеец“ АД, в качеството им на ответник и Й. И. И.,
С.С.М., чрез законния си представител Й. И. И., Б.С.М., чрез законния си представител
Й. И. И., С. В. М., В. М. В. и П. Д. И., всичките в качеството им на ищци е постигнато
спогодба, която е одобрена от съда на основание чл.234 ГПК. Представени са ЗЕК- ***
г., писма до ЯРП от 29.04.2015 г.и 03.04.2015 г. относно щета на ЗАД“ Армеец“ АД,
писмо от ОДМВР-Я., РУ-Т. от 25.03.2015 г. до ищцовото застрахователно дружество,
относно хода на ДП № ***/2014 г., запитване от ищеца до ОД- Полиция гр. Я., с което
се иска информация какъв е резултата от пробата на ответника, експертиза за
претенция от 23.01.2015 г., подробно описание на разходите по претенцията за
подмяна на детайли възлизащи на сумата общо от 2188,36 лв., труд за демонтаж и
монтаж на детайли възлизащи на общо сумата от 150,90 лв. и труд за ремонт на
детайли възлизащи на общо сумата от 73, 20 лв., труд и материали за боядисване на
подменени и ремонтирани детайли възлизащи на общо сумата от 172, 08 лв., опис на
претенция от 23.01.2015 г., свидетелство за регистрация част I за лек автомобил марка
„***“ с рег. номер ***, молба до ищцовото дружество от С. В. М. за извоършване на
оглед и оценка на увреденото имущество за посочения по-горе автомобил, доклад на
щета, опис заключение по щета, писма от ОДМВР- Я. и ЯРП, писмо от ОДМВР- Я. до
3
ищцовото дружество, във връзка с тяхно запитване по заведена щета „ГО“ за ПТП
настъпило на *** г. с което ги уведомяват, че наличието на алкохол в кръвната проба
на С. Б. Б. била 1, 57 промила, видно от протокол № *** г. на ТНЛ при ОДМВР- Я.,
протокол № *** от 01.10.2015 г. за извършена химическа експертиза в сектор НТЛ при
ОДМВР- Я. с който се установява, че според резултата от химическото изследване в
протокол за извършена физикохимическа експертиза- протокол *** г. на НТЛ, в
кръвната проба на лицето С. Б. Б. било доказано наличие на етилов алкохол с
концентрация 1, 54 %, като кръвната проба на лицето била иззета на *** г. в 20.05 ч.
Концентрацията на етилов алкохол в кръвта на лицето С. Б. към 17.00 ч. на *** г. била
2.00 %, съдебно медицинска експертиза № 103/2015 г. за телесните увреждания на
пострадалото лице С. В. М. при ПТП-то, епикриза на С.С.М., комплексна съдебно-
медицинска експертиза № *** г. за телесните увреждания получени от С.С.М.,
епикриза на В. М. В., съдебно медицинска експертиза № 104/ 2015 г. за получените от
него телесни увреждания, епикриза на Й. И. И. и съдебно-медицинска експертиза №
*** г. за получените от нея телесни увреждания, епикриза на Б.С.М. и комплексна
съдебно- медицинска експертиза № *** г. за получените от него телесни увреждания,
епикриза от МКДБ на С.С.М., епикриза за същото лице от университетска болница
МБАЛ „***“ ЕАД- В..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Свидетеля Й. И. И., без дела и родство със страните, посочва, че си спомня, че
участвала в ПТП на 06 или *** г. по пътя В.- Я.. Движели се с автомобил „***“, който
се управлявал от С. В. М. с който живеела на семейни начала, като в автомобила били
още двете им деца С. и Й. М.и и В. В.. Стояла отзад в автомобила, където били и двете
им деца, като В. М. бил отпред до шофьора. Не може да си спомни какви са били
атмосферните условия, но било още светло, не можела да посочи с каква скорост се
движели, но била нормална. След това видели автомобила който се движел доста
силно и криволичел по пътя и идвал срещу тях. Когато видели автомобила който идвал
срещу тях, шофьора на техния автомобил отбил страни от пътя, намалил доста
скоростта за да избегне удара, като от там нищо не си спомняла, дори и самия удар
между автомобилите. Първият и спомен бил в линейката, не си спомня как била
транспортирана до болницата и там вече имала спомен. Останала в болницата 3-4 дни,
като децата също били в болницата и другите лица които били в техния автомобил и те
били в болницата. В болницата разбрала, че била ударена в десния крак и по лицето,
като възстановяването и продължило 4-5 дни. След това преместили децата в
инфекциозното със съмнения, че децата при повръщане, са с някаква вирусна
инфекция. Кракът й не бил счупен, имала наранявания в долната му част и по лицето
имала синина в областта на окото. Децата имали само повърхностни наранявания и
ротавирусна инфекция на едното, а на другото дете се установила друга болест, която
била бактериална- *** в белодробно форма. Чисто психически не била преодоляла
катастрофата, като на едното дете преди две години му правили изследвания и имало
част от бактерията. Същото било на две години и половина когато настъпило ПТП,
като на втория месец от същото му открили какво му е. През това време било с
температура, били поС.но по болници, като доста време се връщали към ПТП-то около
4-5 години. Миналата година окончателно приключили делата за наказанието, като
имуществените вреди били по автомобила и кошчетата на децата. Автомобила не
ставал за нищо, като мисли, че го бракували. Лекарите казали, че не се знае дали
детето ще живее с тази бактерия, имало вероятност да се излекува и да изчезне, като
имало вероятност и да живее с нея. Детето доста често се разболявало, но не може да
4
каже дали има връзка и дали е на тази основа, като другото дете било добре. Получили
обезщетението си от „Армеец“ във връзка със случая.
Свидетеля С. М. В., без дела и родство със страните посочва, че ПТП- то станало
на *** г. Същия управлявал посочения по-горе лек автомобил, като в същия били още
двете му децата, приятелката му и баща му, като последния стоял на предната дясна
седалка, като отзад били приятелката и децата им. Произшествието станало около
16.20 и 16.30 ч., като времето било влажно като валял дъжд преди това и асфалтовата
настилка била мокра. Движели се на дневна светлина, като те се движели в посока от
с.В. към гр. Я., със скорост около 50 км. в час. Срещу тях се задал автомобил, който
видимо бил извън контрол на водача, движел се неправолинейно, поднасяйки, т.нар.
дрифт. Движел се бързо, като той натиснал спирачки и завил на дясно, като с двете
десни гуми на автомобила бил извън асфалта в момента на удара. Другия автомобил ги
ударил в предната лява част, с неговата предна дясна част, като автомобила който
управлявал паднал в канавката, същата била пълна с вода с гумите нагоре и по таван.
По късно видял, че автомобила който ги ударил останал на пътното платно и доста по-
назад от мястото на удара. Успял да излезе от автомобила сам, като имал наранявания
по лицето и комоцио. На място имало хора, които спрели случайно, попитали го дали в
автомобила има други хора, като им казал че има и извикал за помощ. След това влязол
в автомобила и ги извадил един по един, като първо извадил децата, след това баща си
и накрая приятелката си. Първо дошла полиция и след това линейки. Първата взела
приятелката му и децата им, а другата него и баща му. Когато ги вадил само баща му
бил в безсъзнание и не знаел дали е жив. Него го тествали за алкохол в болницата, като
другия водач го тествали за алкохол по същото време. Тогава го видял за първи път,
когато полицаите го довели в болницата, като ги тествали за алкохол много по-късно
от инцидента. На място не разбрал, но по-късно разбрал, че пробата за алкохол на
другия водач била положителна. Той и баща му били около седмица в болницата, като
неговите наранявания били порезни рани по лицето и няколко шева, комоцио, а баща
му имал натъртвания по гърдите от колана и комоцио, като за някой неща не се сещал.
Психически имали болки и страдания, като едното от децата от инцидента останало с
трайни увреждания и лекарите не давали гаранция, дали нямало да се влоши всеки
един момент, като ставало на въпрос за детето С.. Получил застрахователното
обезщетение от „Армеец“.
Свидетеля В. М. В., без дела и родство със страните, посочва, че ТПТ-то било на
*** г., като те се движели с л.а. марка „*** 4“, като си идвали от гр. Б., като същото се
случило след с. В., в района на „***“. Не било валяло, като се здрачавало, като
насрещната срещу тях кола започнала да ходи от единият до другият край на асфалта.
Отбили колкото се можело в дясно, но р. „Т.“ била разлята и имало вода около 1, 20 м.
Другата кола била марка *** и била по тежка от тяхната и от удара тяхната кола се
повдигнала и се обърнала във водата. В един момент само гумите се виждали, като
синът му управлявал техния автомобил, той стоял на предната дясна седалка, а отзад
снаха му и двете им деца. Колата имала въздушни възглавници които го ударили в
гъдите, като след удара не си спомнял нищо и бил изпаднал в безсъзнание. Имал
спомен когато са го извадили, не може да каже кой го е извадил, предполага, че е сина
му, като полицая викал не го пипай. Били целите мокри и времето било студено. Имал
спомен вече и в линейката която ги закарала в болницата, където престоял 4-5 дни. По
принцип нямал наранявания, но от удара на въздушната възглавница го болели
гърдите, около месец след това. Всички ги закарали в болницата, като след това едното
дете се разболяло и почнало да вдига температура, в гр. Я. лекарите не можели да
5
открият какво му е, като не било открито и в болницата в гр. С.. В болницата в гр. В.
открили ***, нагълтало се с бактерия от мишки, гризачи, някаква зараза. Останало два
месеца в болницата и било страшно, като се нагълтало с вода, която била в канавката.
К. да бил карал най много с 80 км. в час, но като видял, че оня криволичил, рязко
набил спирачки. От колата взели двигателя и скоростната кутия и я изхвърлили, като
всичко било пълно с вода, включително и двигателя. Застрахователите им заплатили
обезщетението.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ. В заключението, а и
при изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че експертизата е направена след
запознаване с материалите по делото, като средната пазарна щета на л.а. „***“ с рег.
номер ***, последица от настъпилото ПТП ( според опис заключението на ЗАД
Армеец) при вариант на сервизно отремонтиране възлизала на 5 078, 80 лв., като при
тотална щета на лекия автомобил, остатъчната му стойност, при продажба на пункт за
вторични суровини възлизала на 3350 лв.
По делото е назначена и изслушено заключението на СМЕ. В заключението и
при изслушването в.лице след като се запознало с материалите по делото,
свидетелските показания и данните от медицинските документи, историята на
заболяванията, дало заключение, че в резултат на настъпило ПТП на *** г., около
17.00 ч. на път III-***, *** между гр. Я. и с.В., С. В. М. получил автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания : контузия на главата с данни от
медицинските документи за сътресение на мозъка; контузия в областта на лицето с
наличие на множество одрасквания от автомобилното стъкло; В. М. В. получил
автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания : контузия в
областта на главата с клинични и анамнестични данни от медицинските документи за
сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош, по неговата предна повърхност и
гръдната кост, изразяваща се в спонтанна и при движение болезненост; контузия на
лявата половина на корема с данни от образните изследвания за кръвоизлив в
ретроперитонеалното ( зад коремницата) пространство; и Й. И. И. получила
автомобилна травма, изразяваща се в следните увреждания : контузия на главата с
данни за лекостепенно сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на едното
око и разкъсно-контузна рана на лицето; контузия в областта на гръдния кош, по
неговата предна повърхност с наличие на палпаторна ( при опипване и натиск с ръка)
болка в областта на гръдната кост, контузия на коремната област с палпаторна ( при
натиск с пръстите на ръката ) болезненост около пъпа и лявата горна половина на
коремната стена. В. лице е посочило, че анализирайки данните от материалите по
делото и съпоставяйки ги с характеристиката на описаните в медицински документи
телесни увреждания, както и механизма на възникване на произшествието, същото е
направило заключение, че телесните увреждания на пострадалите се намирали в пряка
и непосредствена причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, като за С. В. М. му
било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота (
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като такива
увреждания били свързани с търпене на болка в главата и наранената кожа за срок от
около 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване
на предписаният хигиенно-диетичен режим; на В. М. В. му било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота ( разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК),като такъв тип сътресение на мозъка, често водило до
непоС.но главоболие, замаяност, възможно световъртеж, отпадналост и други
вегетативни симптоми, които отзвучавали в рамките на 2-3 до 4 седмици при нормален
6
под на оздравителните процеси и стриктно спазване на хигиенно-диетичния режим и
на Й. И. И. й било му било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота ( разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като
лекостепенното сътресение на мозъка често се последвало от главоболие, отпадналост,
замаяност и др. вегетативни сиптоми, които отзвучавали в рамките на 1-2 седмици при
нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на хигиенно-диетичния
режим. Разкъсно-контузната рана на лицето по своите характеристики представлявала
нарушаване на анатомичното цялост на меките тъкани в засегната област и било
причинила на пострадалата И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота
( разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Такъв тип
увреждания били свързани с търпене на болки, чиято интензивност била най-голяма
веднага след нараняването и с времето постепенно, в рамките на 10-15 дни отзвучавали
при нормален ход на оздравителните процеси. Контузията в областта на гръдния кош,
коремната стена и периорбиталния хематом били свързани с умерено изразена
болезненост, постепенно отзвучаваща до пълното и изчезване в рамките на 7-10-15 дни
при нормален ход на оздравителните процеси.
Съдът счита, че експертизите следва да бъде кредитирани като компетентно
изготвени от лица разполагащи със съответните специални знания и неоспорени от
страните.
В настоящото производство са приложени гр. дело № *** г. по описа на ЯОС и
НОХД № *** г. на ЯРС, като с Присъда № *** г. подсъдимият С. Б. Б. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, вр.чл.343, ал.1,б.“Б“,
вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр.чл.2, ал.2 НК му е наложено наказание ЛОС за скрок от 3
години, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години,
като на основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 НК е лишен от право да управлява МПС
за срок от три години, за причиняване на посоченото ПТП в пияно съС.ие и
нарушаване на правилата на ЗДвП; като с решение по ВНДОХ № *** г. по описа на
ЯОС е изменена и отменена посочената присъда, като е отменено приложението на
чл.66, ал.1 НК и на основание чл.304 НПК го признава за невиновен за извършеното
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, като му е определено изтъпрпяване на наказанието
3 год. ЛОС при първоначален общ режим, като в останалата част присъдата и
потвърдена, като с решение № *** г. по НВОХ № *** г. на АС- Б. е възобновено
производството по ВНОХД № *** г. по описа на ЯОС, като е изменено решение № ***
г. по същото дело, като е намалено наказанието на осъдения С. Б. Б. от три на две
години, като в останалата му част решението на ЯОС е потвърдено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 274,ал.1 от КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274
ал.1 т.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
КЗ.Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира
доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че
споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди
01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.
7
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.227,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. По смисъла на
цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т.е.
това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е
имал в момента, когато е бил удовлетворен от застрахователя за вреди и загуби,
причинени от тези трети лица.Плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, обаче не е чуждо задължение, а е задължение на застрахователя,
почиващо на договора и закона.
При регресното право по чл.274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на
застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия
деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи
обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило
вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.
Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна
връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира
израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е
резултат от виновно противоправно поведение на ответника, следва да е налице и
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Първият елемент от посочения сложен фактически състав е установен с оглед
разпоредбата на чл.300 ГПК. Задължителната сила на присъда № *** г. по н.о.х.д. №
*** г. на ЯРС, се разпростира по отношение на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Фактическият състав на престъплението, за което ответникът С. Б. Б. е признат за
виновен е противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за
движение, като е управлявал собствения се лек автомобил марка „***“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,а именно 2.00 промила установено
по надлежния ред, при преодоляване на попътен десен завой със скорост от 67.68 км.в
час по навлажнена асфалтова настилка нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 5, ал.3, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и причинил на П. Д. И. значителни
материални щети в размер на 3100 лв. и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лица,а именно на малолетния Б.С.М.- „***“, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и на малолетната С.С.М.-
белодробна форма на *** с оформяне на белодробен абсцес, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота
По делото е установено, че причинителят на ПТП е ответникът С. Б. Б. признат за
виновен съгласно влязлата в сила присъда. До тук.
Ответникът по иска с отговора на исковата молба не оспорва настъпването на
конкретните увреждания на здравето, във връзка с които застрахователят е заплатил
обезщетение на пострадалите лица, нито причинната връзка между неговото виновно
поведение и тези вреди, причинени на пострадалите.
По отношение размера на вредите се установява,че ищецът и пострадалите от
8
ПТП- то лица са сключил спогодба по т. дело № *** г. по описа на ЯОС, която на
основание чл.234, ал.1 ГПК е одобрена от съда и е влязла в сила. За пострадалата Й. И.
И. е определена сумата от 1500 лв. главница и 376, 62 лихва; за С.С.М. е определена
сумата от 22 500 лв. главница и 4512,16 лв. лихва, за Б.С.М. е определена сумата от
12 000 лв. главница и 2491,98 лв. лихва, за С. В. М. е определена сумата от 1500 лв.
главница и 373,62 лв. лихва, за В. М. В. сумата от 1500 лв. главница и 373,62 лв. лихва
е за П. Д. И. сумата от 1864 лв. главница и 411,00 лв. лихва, които обезщетения са
изплатени видно от събраните писмени доказателства и гласни такива на 15.03. 2017
г.
В случая съдът следва да прецени характера и вида на уврежданията, болките и
страданията и всички останали неудобства и ограничения, които са търпели
пострадалите, като последица от получените при ПТП наранявания, за да се отговори
на въпроса дали заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на тях,респ.
дали ищеца има право да получи възстановяване на пълния му размер от прекия
причинител на вредите, който е и ответник по регресния иск.
От приетата по настоящото производство СМЕ на д-р Й. С. и представените с
исковата молба заключения по съдебни-медицински експертизи от досъдебното
производство,се установява,че на пострадалите деца са причинени леки и средни
телесни повреди, а на С. В. М., В. М. В. и Й. И. И. са причинени леки телесни повреди
в резултат на ПТП-то, като същите са търпели неимуществени вреди.
Необходимо да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от посочените травматични увреждания. Основният принцип
при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52
от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл
Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли
се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие – в
този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че пострадалите са преживели болки и
страдания с особен интензитет в първите часове, дни и месеци след инцидента,
продължили и след това по време на възстановителния период, като малолетното дете
С. М.а още не е възстановено от полученото заболяване.
В конкретния случай са налице няколко травматични увреждания, със
сравнително продължителен период на възстановяване, като се установява
интензитета на болките и страданията да е бил над нормалния за подобен род
увреждания.
С оглед на всички тези обективни факти, разкриващи степента на причинения
дискомфорт, на търпените страдания, болки и неразположение, съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от 50 000
лева.Същото се явява справедливо и съответстващо на обичайните необходими суми
за репариране на вреди от подобен род.
Както е прието в редица решения на ВКС и решение по т.д. № 768/2010 г. на
ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените
9
му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са
в корелативна връзка.
По възраженията на ответника с отговора на исковата молба, че едно от
постадалите лица П. Д. И., към момента на постигането на спогодбата е работил в
застрахователното дружество в тази насока, не бяха представени никакви
доказателства, с оглед на което съдът приема, че същите са неоснователни.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя
съществува трайна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. №
624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др.,
в които е прието, че регресните искове на застрахователя по чл. 274 КЗ /отм./ се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече
от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице.
Регресното право на застрахователя срещу деликвента възниква по силата на закона, а
не по силата на застрахователния договор, обвързващ застраховащ и застрахован,
поради което не възниква от датата на застрахователното събитие (увреждането), а от
момента на плащане на обезщетението на увреденото лице. Предвид това, искът на
застрахователя, насочен към виновния водач за плащане на изплатеното
застрахователно обезщетение, се погасява с общата давност по чл. 110 ЗЗД, която
започва да тече от момента плащането, с което възниква и самото регресно право, а не
от датата на деликта. Ищецът е извършил плащането на 15.03.2017 г., като исковата
молба е предявена на 17.02. 2022 г. , поради което не е погасен по давност.
Ответника е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като малолетните деца С. и Б., които са се намирали в лекия автомобил са пътували
като не са били обезопасени, както изисквал закона. Възражението е неоснователно и
следва да се остави без уважение от настоящия съд.
Съпричиняването, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е
настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото
лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото
поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитане на
съпричиняването се цели да се определи действителния обем на отговорността на
виновния причинител на вредите. В ППВС № 17/ 1963 г., т.7 е указано, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самия пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вина. В решение на ВКС по т.д. № 490/2012 г., на II т.о. и по т.д. № 2998/2013 г. на I
т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено според
указаното в ППВС № 4/ 68 г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай,
се намалява съответно от приноса на пострадалия, с отчитане на размера на
съпричиняването. Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тя
цели намаляване отговорността си към увреденото лице. В конкретиката на процесния
10
случай, следва да се отбележи, че телесните им увреждания са получени, след като
автомобила се е обърнал и попаднал в канавката и намиращата се вода в нея, а не са
резултат на получени наранявания при възникналото ПТП, поради което не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на управлявания от него
автомобил в който са се возили децата на задната седалка, съответно предпоставки за
намаляване на определеното обезщетение.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав на ЯРС, намира че искът
следва да бъде уважен в пълния си предявен размер за сумата от 10 000 лв., частичен
иск от 48 900 лв.
На основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените в настоящото
производство разноски в размер на 2020, 00 лв. – заплатена държавна такса,
юрисконсулско възнаграждение, депозит за свидетели и вещи лица.
Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 274,ал.1, от КЗ /отм./ С. Б. Б., ЕГН ********** да заплати
на ЗАД „ Армеец“ АД – гр. София, ЕИК *** сумата от 10 000 лв., частичен иск от
сумата 48 900 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 17.02.2022 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ Армеец“ АД – гр.
София, ЕИК *** сумата от 2020,00лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11