№ 125
гр. Шумен , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500185 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх.№ 450/26.03.2021 г. /п.кл.24.03.2021 г./ от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД-гр.С., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.Б., против разпореждане № 24/05.03.2021
г. по ч.гр.д.№ 315/2021 г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника
М.И.Д., за сумата от 2010,06лв. договорна лихва за периода 20.11.2017 г. /падежа на първата
непогасена вноска/ – 21.08.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/; за сумата над 406,46лв. до 1885.29лв., обезщетение за забава и за периода от
21.11.2017 г. – 21.08.2020 г., както и в частта за разноските, за дължимата държавна такса
над 159,75 до 229,53лв.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че
съдът неправилно приел, че застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР,
което от своя страна ще повиши ГПР над законоустановения минимум, което е послужило
като основание за отхвърляне на претенцията за договорната лихва. Излага, че договора за
застраховка не бил задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит.
Претенцията се основавала не на настъпил застрахователен риск, а на липса на плащане на
застрахователната премия, която кредитора платил на застрахователя, а длъжникът се
задължил да върне на кредитодателя заедно с другите суми по погасителните вноски.
Позовава се на чл.10а от ЗПК, който позволява на кредитора да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В §1
от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на ГПР, който включва всички разходи по
кредита, вкл. разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в
случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита. Тъй като сключването на застрахователния договор не било предпоставка за
сключването на договора за кредит, размера на премията не следвало да се включи в ГПР.
1
Неправилно съдът приел за нищожни клаузите за застраховка и такса ангажимент за сумата
315лв. и приложил чл.23 ЗПК, като отхвърлил претенцията за договорна лихва. По
отношение на законната лихва счита, че същата следва да се дължи от дата на забавата –
21.11.2017г. до датата на подаване на заявлението /с изключение на периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. предвид чл.6 ЗМДВИППП/. Съдът не съобразил размера на лихвения процент,
ГПР и за какъв период задължението следва да бъде погасено. Счита още, че следва да се
съобрази и характера на заповедното производство, което има за цел да провери дали
вземането е спорно. Предвид изложените мотиви, моли съдът да отмени разпореждането с
което е отхвърлена претенцията му за сумата 2010,06лв. договорна лихва за периода
20.11.2017г. – 21.08.2021 г.; за сумата над 406,46 до 1885,29лв. законна лихва, и за периода
21.11.2017 г. -21.08.2021 г. и да уважи искането на заявителя в тази част.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна,
поради следното:
Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр. С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт Г.Г., против
М.И.Д., от с. М..., за парично вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит
PLUS-13760182, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Д.. В
заявлението се сочи, че вземането е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №
01/09.09.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г..
Претендира се главница по договора в размер на 7581,04лв. за периода 20.11.2017г.–
20.08.2021г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост; сумата от
2010,06лв. договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. /падежна на първа неплатена вноска/
до 21.08.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; сумата от
1885,29 лв. обезщетение за забава считано от 21.11.2017 г. до подаване на заявлението /с
изключение на периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., предвид чл.6 ЗМДВИППП/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и за разноски в размер на 229,53лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл.26 НЗЗПП.
С Разпореждане № 24/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 315/2021 г., НПРС е отхвърлил
частично заявлението срещу длъжника за сумите: 2010,06лв. договорна лихва за периода от
20.11.2017 г. /падежа на първа неплатена вноска/ до 21.08.2020 г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/; за разликата над 406,46лв. до 1885,29 лв.
законна лихва и за периода от 21.11.2017 г. до 21.08.2020 г., както и в частта за разноските за
дължимата държавна такса над 159,75 до 229,53лв. Заповедният съд е приел, че заявлението
2
се основава на договор с потребител, който съдържа неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП относно посочените в него суми за застрахователна премия от 3024 лв. и 315
лв. такса ангажимент. Клаузата има за цел заобикаляне на ЗПК и на основание чл.21, ал.1
ЗПК е нищожна. Освен това води до увеличаване размера на разходите по кредита което
заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК, касаещ размера на ГПР. Предвид това претендираното вземане,
включено в главницата е недействително. Относно таксата ангажимент – 315 лв. съдът е
намерил същата за неравноправна по чл.143 т.3 ЗПК, противоречаща на чл.10а, чл.10, ал.4 от
ЗПК и нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Според съда, посочената в погасителния план
месечна вноска от 278,45лв. /общо 60бр./ и оставащият размер на главница целят
подвеждане на длъжника, тъй като освен главницата по кредита, /9 000лв./ в размера на
вноската се включват и сумите от застрахователната премия от 3024 лв. и такса ангажимент
от 315лв.. Върху тях са начислени и посочените в договора лихви и ГПР. По делото не са
приложени доказателства за действително платеното от длъжника, в т.ч. главницата, поради
което не може да се определи колко действително е дължимата главница и колко е изплатил
длъжника, още повече, че с посочените ГПР и лихвен процент е олихвена цялата сума, вкл.
недължимите такси и застраховка.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е
налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл.143-чл.148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Вчл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени
20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от
2010,06лв. договорна лихва за периода 20.11.2017 г. /падежа на първата непогасена вноска/ –
21.08.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; за сумата над
406,46лв. до 1885.29лв., обезщетение за забава и за периода от 21.11.2017 г. – 21.08.2020 г..
С представения Договор за потребителски кредит на длъжника е предоставена сума в
размер на 9000лв. със срок за погасяване – 60 м., размерът на вноската по кредита е
278,45лв., при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 17,67% и ГПР 21,13 %,
застрахователна премия в размер на 3024лв. и такса ангажимент 315лв. Общата стойност на
плащанията е 16707лв.
3
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
нищожността/неравноправността на клаузите относно застрахователна премия в общ размер
на 3024лв. и такса ангажимент-315лв..
Очевидно е/и без да са необходими специални знания/, че представената полица и
общи условия за застраховката са с изключително ситен шрифт/под 12/, което налага извод
за недействителността му съгласно чл.22 от ЗПК. Това сочи, че длъжникът не се е запознал
надлежно със съдържанието на същите. Това, както и съотношението на дължимата
застрахователна премия и покрития застрахователен риск дават основание да се приеме, че
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. В конкретния случай застраховката е сключена и в полза на кредитора и като
представляващ застрахователя, което допълнително обосновава извод, че тя е условие
наложено от кредитора, а не избрано свободно от потребителя. Уговорката за заплащане на
такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги,
които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение и др.. Но в случая по отношение на таксата ангажимент не е се установява
наличието на тези характеристики.
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в случая е налице пълна неяснота относно вида и обема на
представената услуга и в този смисъл по какъв начин тя ще доведе до някаква икономическа
полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. Т.е. налице е обоснована
вероятност за неравноправие на клаузата, на която се основава искането, тъй като същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143, т. 20 от ЗЗП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая претенцията за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като при признатата
нищожност/неравноправност на клаузите относно застрахователна премия в общ размер на
4
3024лв. и сумата от 315лв. - такса ангажимент и липсата на приложено извлечение относно
изплатеното от длъжника по договора /доколкото се претендира непогасена част от
главница-предоставен кредит, застрахователна премия и такса, общо само 7581.04лв., то са
налице извършени частични плащания/, не би могло в настоящото производство да се
установи с точност какъв би бил размерът на остатъка от непогасената договорна лихва.
Изчисленията, при изключване на плащанията по нищожни/неравноправни клаузи на
договора са невъзможни в настоящото едностранно производство, поради което претенцията
в тази й част следва изцяло да се отхвърли. Заявителят има възможност да установи точният
размер на това вземане в исковото производство.
Поради същата причина следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
законна лихва върху главницата в обжалваната част, а именно за сумата над уважения
размер от 406,46лв. до претендирания от 1885,29лв. /или за сумата от 1478,83лв./ и за
периода 21.11.2017 г. - 21.08.2020 г.
В уважената част разпореждането е влязло в сила като необжалвано.
Ето защо разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК за договорна лихва и за законната лихва в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, по изложените по-горе съображения, а жалбата против същото, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.12, т.1 вр. с чл.18, ал.1 от ТТРКССГПК жалбоподателят дължи
държавна такса за настоящото производство в размер на 34,89лв., а по делото е заплатена
държавна такса в размер на 12.50 лв., поради което същият следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШОС допълнително държавна такса в
размер на 22,39лв.
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя за настоящото производство не
се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 24/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 315/2021 г. на НПРС,
в частта, с което е отхвърлено частично заявлението на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника М.И.Д., за
сумата от 2010,06лв. договорна лихва за периода 20.11.2017 г. /падежа на първата
непогасена вноска/ – 21.08.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/; за сумата над 406,46лв. до 1885.29лв., обезщетение за забава и за периода от
21.11.2017 г. – 21.08.2020 г., както и в частта за разноските, за дължимата държавна такса
5
над 159,75 до 229,53лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. С., ...., бул. ...., представлявано от изп. директор Д.Б.Б., действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт П.Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Шуменски окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 22,39 лв..
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6