№ /07.10.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17036 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г. фонд, със седалище и адрес на управление:*** против Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***. ****, бл. 208, вх. 3, ет. 7, ап. 85, искове с правно основание чл.288, ал.12, вр.с. ал.1 ,т.2, б.“а“ КЗ /отм./, сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 16 100.00 лева. (шестнадесет хиляди и сто лева), представляваща изплатеното от Г. фонд обезщетение по щета № 210022/29.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, Гаранционния фонд е изплатил по щета №210022/29.01.2014г., обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на 16 100.00 лева на Ивалин Тодоров Николов, пострадал като водач при ПТП, настъпило на 19.09.2010г. в гр. ****. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответника Н.С.А., съгласно Решение по НАХД №1968/12г. по описа на PC ****, който управлявал л.а „****" с ДКН: Н **** АН, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди се, че ПТП е настъпило при следния механизъм: Л.а „****" с ДКН: Н **** АН се движела през светлата част от денонощието в гр. **** по ул. „Съединение" по посока кръстовището с ул. „Ришки проход" (изток) при ясно време и добра видимост. На кръстовището при зелен сигнал на светофара водачът на автомобила Н.А. предприел завой на ляво за включване по ул. „Ришки проход". В същия момент срещуположно в права посока от изток от ул. „Съединение" навлизал мотопед „Симеон" с ДК N Н 0196 Р с водач Ивалин Николов. Водачът на автомобила късно възприел мотопеда и употребил спирачки, но в края на спирачния път автомобилът ударил с предния си ляв калник мотопеда в лявата му странична част, вследствие на което водачът на мотопеда паднал на платното и получил травматични увреждания.
Твърди се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Твърди се, че пострадалото лице Ивалин Тодоров Николов се обърнал към Г. фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а „****" с ДКН: Н **** АН и по образувана щета № 210022/29.01.2014г., УС на ГФ му определил обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 16 100.00 лева. Твърди се, че така определеното обезщетение било изплатено на молителя с платежно нареждане от 27.05.2014г. Твърди се, че ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Г. фонд, но и до днес ответника не е погасил задълженията си.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се счита искът за допустим, но неоснователен. Оспорва се изплащането на твърдяното обезщетение на пострадалото лице, като се изтъква, че представеното доказателство не удостоверява категорично подобно плащане. Оспорва се автентичността на представеното писмено доказателство. Оспорва се ищецът да е отправял покана до ответника за изплащане на претендираното обезщетение. Оспорва размера на претендираното обезщетение и несъотносимостта му с установените увреждания.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
В хода на съдебното производство бяха приобщени следните писмени доказателства: решение по НАХД № 1968/2012 г., справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд от 29.01.2014 г., искане до г. фонд вх.№ 24-01-46 от 29.01.2014 г., епикриза от „МБАЛ – ****“ АД от 27.09.2010 г., 8 броя болнични листи, протокол № 8/09.04.2014 г., медицинска експертиза по щета № 21 00 22/29.01.2014 г., протокол на Г. фонд № 11/10.04.2014 г., преводно нареждане от 27.05.2014 г., регресна покана изх.№ ГФ – РП 46/12.01.2015 г., пълномощно изх.№ ПМ-12 от 13.08.2018 г.
С влязло в
законна сила Решение по НАХД № 1968/2012 г. по описа на PC **** отв. Н.С.А.
с ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 19.09.2010г. в гр. ****, около 19,30 часа по
ул."Съединение" на кръстовището с бул. "Ришки
проход" при управление на МПС -л.а. "****" с ДК № Н **** АН
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37 ал.1 от ЗДвП :"При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото не релсово ППС е
длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС " и по непредпазливост
причинил на Ивалин Тодоров Николов, средна телесна повреда, изразяваща се в
голяма разкъсно контузна
рана в областта на лявата колянна става, с разкъсване
на външната глава на четириглавия бедрен мускул /пълно прекъсване/, изкълчване
на капачката на лявото коляно, закрито счупване на горния край на големия пищял
на лява подбедрица, довело до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок от 4 до 6 месеца. Съдът е приел, че
ответникът е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б."б", предл. второ, във вр. с чл.342
ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК го
освобождава от наказателна отговорност като му налага административно наказание
глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл.78 А ал.4 от НК му налага
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 1 /една/ година.
Установява се, че
пострадалото лице Ивалин Тодоров Николов с ЕГН ********** е подал до Г. фонд
уведомление за имуществени вреди, получено при ищеца на 29.01.2014г. Изготвен е
протокол от Застрахователно-медицинска комисия по щета № 210022/29.01.2014г. в Г. фонд, с който е определена за изплащане
сумата от 16 100.00 лева след изготвена медицинска експертиза. С Решение на
Управителния съвет на Г. фонд по протокол №11/10.04.2014г. е взето решение за
изплащане на пострадалото лице на сумата от 16100лв. С преводно нареждане от
27.05.2014г. е изплатено на пострадалия Ивалин Тодоров Николов сумата от
16100лв.
Г. фонд е отправил писмена
покана до ответника за претенцията си, изпратена с обратна разписка, която се е
върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Съобразно заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, на 19.09.2010год. в резултат на ПТП като водач на мотоциклет св. Ивалин
Тодоров Николов е получил комбинирана травма в областта на левия долен крайник
с разкъсно-контузна рана в областта на лявото бедро,
разкъсване на външната странична глава на четириглавия
бедрен мускул, травматично изкълчване на лявото колянно
капаче, счупване на левия голям пищял в горна трета. Вещото лице приема, че
описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет реализиран със значителна сила в областта на левия долен крайник. Сама
по себе си описаната разкъсно-контузна рана е
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Всяко едно от
останалите травматични увреждания, само по себе си, обуславя трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник за период значително надхвърлящ 1 месец.
Вещото лице приема, че към настоящия момент няма данни за възникнали усложнения
в оздравителния процес на гореописаните травматични увреждания.
От заключението по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява безспорно, че
са налице доказателства за извършено от ищеца плащане на сума от 16 100.00 лв. на
увреденото лице- Ивалин Тодоров Николов, извършено на дата 27.05.2014 г. по
IBAN ***к клон ****.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд (ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на ПТП, МПС, причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ отм. /чл. 519, т.1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.
След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи настъпването на застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдяния размер, плащане от Г. фонд на обезщетение към увредените. Ищецът следва да установи и претенцията си по размер.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По делото от ангажираните и неопровергани писмени доказателства /материалите съдържащи се в НАХД № 1968/2012 г. по описа на PC ****/, кореспондиращи на експертните заключения, се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 19.09.2010г. по вина на ответника, като ползвател (водач) на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, както и плащане на обезщетения за причинените на увредените лица имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
От заключението по допуснатата СМЕ се установи, че телесните увреждания на пострадалото лице е възможно да настъпят по степен и вид при описания механизъм на ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Съдът прецени,
че пострадалото лице Ивалин Тодоров Николов е получило комбинирана
травма в областта на левия долен крайник с разкъсно-контузна
рана в областта на лявото бедро, разкъсване на външната странична глава на четириглавия бедрен мускул, травматично изкълчване на
лявото колянно капаче, счупване на левия голям пищял
в горна трета.
Тези увреждания са му причинили разстройство на здравето, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 4 до 6 месеца.
Предвид горните обстоятелства, както и с оглед възрастта на ищцата, а също и изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване на вредите, респ. моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със социално-икономическите условия в страната ни, съдът приема, че сума в размер на общо 16100 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за репариране на неимуществените вреди претърпени от ищцеца. Деликтната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана съобразно критериите посочени по-горе.
С така определения размер съдът счита, че напълно адекватно се възмездяват всички претърпени от ищцата неимуществени вреди, като отчита обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяние.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде, както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат. В процесния случай не са налице доказателства за съпричиняване от страна на пострадалото лице на настъпилите увреждания, а и подобни твърдения не бяха отправени.
Съдът приема, че стойността на обезщетението изплатено от ищеца за причинените на подстрадалото лице увреждания е именно в дължимия и справедлив размер.
Неоснователно е направеното възражение за липса на уведомяване на ответника доколкото вземането на Г. фонд възниква с изплащане на обезщетението, като уведомяването не е елемент от фактическия състав на регресното вземане.
С оглед изложените съображения предявения иск се явява основателен и доказан по размер.
Така мотивира, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер от 2357лв., от които 644лв. заплатена държавна такса, 1013лв. депозит за
възнаграждение на назначения особен представител и 550лв. депозит за проведени
експертизи и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***. ****, бл. 208, вх. 3, ет. 7, ап. 85, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 16100лв. /шестнадесет хиляди и сто лева/, представляваща изплатеното от Г. фонд обезщетение по щета № 210022/29.01.2014г. на Ивалин Тодоров Николов с ЕГН ********** за настъпило застрахователно събитие на 19.09.2010г. в гр.****, в резултат на което са нанесени телесни увреждания на Ивалин Николов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.288, ал.12, вр.с. ал.1 ,т.2, б.“а“ КЗ /отм./.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***. ****, бл. 208, вх. 3, ет. 7, ап. 85, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:***, сумата от в общ размер от 2357лв., от които 644лв. заплатена държавна такса, 1013лв. депозит за възнаграждение на назначения особен представител и 550лв. депозит за проведени експертизи и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.З.-Амуждиева
възнаграждение в размер от 1013лв. от внесения депозит за осъществено
процесуално представителство като особен представител на ответника Ангел
Тодоров в първата инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: