Р Е Ш Е Н И Е
№ 260552
гр. Пловдив, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5255 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от И.П.А. (починал в хода
на процеса на *****г. и оставил за свои законни наследници М.П.А., П.И.В. и Н.И.
М.), А.П.Б., Е.И.А., Н.П.Ч. и А.П.А. против Ф.В.Б., М.К.Б., В.П.Б. и М.Н.Б..
Ищците твърдят, че са наследници по
закон на Т. М. Б., починал на *****г., бивш жител ***. Сочат, че с две решение
на ПК – село ***** №***** г. на наследниците на Т. Б. е възстановено правото на
собственост върху 12 броя земеделски земи. След възстановяването на
собствеността по време на коледно-новогодишните празници на 1995 г. срещу 1996
г. наследниците на Т. Б., от всяко едно коляно извършили неформална делба
помежду си. Договорили се, че за *****му Н. Т. А. било отредено и същата се
съгласила да получи в реален дял 5 декара от нива с площ 23,696 дка, находяща
се в местността „***“, представляваща имот № ***. От тогава до момента на
подаване на исковата молба, Н. А., а след смъртта и нейните наследници
(настоящи ищци) владели и ползвали получените в дял 5000/23696 идеални части от
имота. Ищците твърдят, че на 11.10.2010 г. бил издаден констативен нотариален
акт, с който ответниците Ф.Б. и В.Б. били признати за собственици при равни
права на процесния недвижим имот. Оспорват ответниците да са упражнявали
давностно владение по отношение на претендираната идеална част от земята.
Твърдят, че считано от 2001 г. наследодателят на ищците предоставил частта от
имота под аренда на ЗК „****“, като договорът бил безсрочен, а арендното
плащане било получавано от един от *****на Н. А.. След смъртта на
наследодателката на ищците през 2003 г., нейните наследници обявили на другите
наследници, в това число и на ответниците, че искат да извършат делба на
останалите наследствени имоти. Сочат, че ответниците не упражнявали фактическа
власт по отношение на частта от имота на ищците. Предвид изложените твърдения
молят да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на 5000/23696 идеални части от процесния имот, от които 4739,20/ 23696 идеални
части (или 1/5 идеална част) – на основание земеделска реституция и
наследствено правоприемство от наследодателя Т. М. Б., и 260,80/ 23696 идеални
части – на основание давностно владение, при квоти: за И.П.А. – 1/3 идеална
част, за А.П.Б. – 1/3 идеална част, за Е.И.А. – 1/9 идеална част, за Н.П.Ч. –
1/9 идеална част и за А.П.А. – 1/9 идеална част. Молят да се отмени на
основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № *****, в частта му по
отношение на 5000/ 23696 ид.части от процесния имот. Молят за уважаване на иска
и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците, чрез адв. В.В., със становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорват изложените от ищците фактически
твърдения, че през 1995 г. – 1996 г. наследниците са се събрали и са извършили
неформална делба на наследствените имоти. Сочат, че на посоченото събиране на
роднините не присъствали всички наследници, поради което делбата била нищожна.
Отделно от това, поддържат, че липсвало предмет, тъй като общият наследодател Т.
М. Б. извършил приживе делба на притежаваните от него земеделски земи, като
по-голямата част от земята дал на двамата си **** – наследодатели на
ответниците. Със заявления от 1956 г. именно двамата му **** внесли в ТКЗС по
42 дка земя, поради което намира, че неправилно имотите били възстановени на Т.
Б., а не на двамата му ****. Оспорват наведеното от ищците оригинерно
придобивно основание, както и твърдението, че имотът бил отдаван под аренда от
наследодателя на ищците. Намират за невярно твърдението, че през 2003 г.
наследниците са искали да уредят отношенията си във връзка със съсобствеността.
Поддържат, че са собственици на основание решение за възстановяване на
собствеността и констативен нотариален акт от 2010 г., който имал легитимиращо
действие. Предвид изложените твърдения молят за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на сторените разноски в производството.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение и наследство № ****, вписан в СВ Пловдив под
акт № **** Ф.В.Б. и В.П.Б. са признати за собственици при равни квоти – по
½ идеална част, на основание давностно владение и наследство по
отношение на процесния недвижим имот №*** в землището на село ****, местността ***,
с площ от 23,696 дка.
Видно от удостоверение за наследници № **** Т. М. Б.,
роден на *** ***, починал на *****г. е оставил за свои законни наследници **** К.
Й. Б., починала на ****г., както и пет ****, както следва: *****А. Т. Т.,
починала на *****г., М. Т. С., починала на *****г., В. Т. Б., починал на *****г.,
Н. Т. А., починала на *****г. и П. Т. Б., починал на *****г. След смъртта си
всяко от ****та на общия наследодател Т. Б. е оставил наследници, като ищците
се явяват наследници на Н. Т. А., а ответниците – на В. Т. Б. и П. Т. Б..
Видно от решение № ***** г. за възстановяване на
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село ****, е възстановено правото на собственост на
наследниците на Т. М. Б. по отношение на следните недвижими имоти, а именно: нива
с площ от 0,349 дка, местността *****, представляваща имот № *****; нива с площ
от 0,804 дка, местността *****, представляваща имот № *****; нива с площ от
2,427 дка, местността *****, представляваща имот № *****; нива с площ от 0,507
дка, местността *****, представляваща имот № *****; нива с площ от 2,270 дка,
местността *****, представляваща имот № *****. Решението за възстановяване е
издадено въз основа на преписка по заявление вх. № *****г. и представени
писмени доказателства от В. Т. Б..
Видно от служебна бележка, издадена от ЗК „****“ село ****,
Е.И.А. за периода от 2001 г. до 2019 г. е получавала рента за имот № *** с площ
от 5 дка в местността *****.
От скица на поземлен имот № *****г. се установява, че
процесния недвижим имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри като поземлен имот с идентификатор № *****и е с площ от 23693 кв.м.
Видно от договор за наем на земеделска земя от
26.03.2015 г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****г. ответниците Ф.В.Б. и В.П.Б.
са отдали под наем /аренда/ на ЗК „****“ – село **** за срок от 5 години –
стопанските години 2014 г. – 2019 г., процесната нива № *** с площ от 23,696
дка в местността „***“.
От удостоверение за наследници изх. № *****г.,
издадено от кметството на село ****, се установява, че И.П.А. е починал на *****г.
и е оставил за свои законни наследници М.П.А. – *****, П.И.В. – *****и Н.И. М.
– *****.
Видно от заявление-декларация от 17.03.1956 г. (л.88
от делото), препис от регистър на Трудово-земеделско стопанство ТКЗС „****“,
село ****, 14.02.1951 г. – 31.12.1957 г., В. Т. Б.,***, при влизането си в
стопанството е внесъл обработваема земя – 41 дка, както и 1 бр. работен
добитък.
Видно от заявление-декларация от 17.03.1956 г. (л.90
от делото), препис от регистър на Трудово-земеделско стопанство ТКЗС „****“,
село ****, 14.02.1951 г. – 31.12.1957 г., П. Т. Б.,***, при влизането си в
стопанството е внесъл обработваема земя – 42 дка.
По делото е представен и препис от емлячен регистър за
собствеността 14.02.1951 г. – 31.12.1957 г. по партидата на В. Т. Б. – л.92 от
делото, в който са описани нивите и площите.
От удостоверение изх. № ****г., издадено от **** на
село ****, се установява, че в кметството на село **** се съхранява емлячен
регистър за собствеността от 14.02.1951 г. до 31.12.1957 г., който е последен
до влизането в ТКЗС. В същия регистър няма открита партида на името на Т. М. Б.,
починал на *****г. В регистъра има открити описи декларации на полските имоти
на членовете на стопанството, подлежащи на групиране в кооперативните блокове с
партидни номера № 119, 120, 121, 122, 123, 124 на името на В. Т. Б., който е
декларирал 82,6 дка.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели. От показанията
на свидетеля А. П. Д. се установява, че знае, че ищците имали 5 дка земеделска
земя в село ****, по наследство от ****им Н. А., но не знае къде точно се
намирали. Знае, че ищците получавали рента от земеделската кооперация в селото
за имота, откакто възстановили нивите.
От показанията на свидетеля И.П. Т. се установява, че след
възстановяване на земеделските земи на **** Т., ****Н. – негова *****и
наследодател на ищците, е получила 5 дка земеделска земя в местността ***. Тази
земя била отдадена под аренда и ищците получавали ежегодно рента за нея.
От показанията на разпитаната на ответниците
свидетелка К.П.А. се установява, че **** Т., общият наследодател на страните, е
имал около 100 дка ниви, като още приживе оставил на двамата си **** В. и П. по
около 80 дка земеделска земя, а на **** си оставил по една или две ниви. Земите
били внесени в ТКЗС от *****на Т. – В. и П., като след възстановяването на
земите собственици станали Ф. и В., които владеели имотите. Свидетелката не
знае наследниците на **** Т. да са се събирали по Коледните празници на 1995
г., но знае за семейна сбирка през 1991-1992 г., когато се разбрало, че ще се
възстановяват земите от Поземлената комисия. Тогава всички наследници били
съгласни с извършената от **** Т. делба приживе, само Н. не била съгласна, като
поискала още 5 дка, но ответниците Ф. и В. заявили, че техните бащи са внесли в
ТКЗС земите и не били съгласни с нейното искане. Свидетелката изяснява, че на
това събиране не била извършвана делба на имотите. Пояснява, че ответниците
отдавали наследствените имоти под аренда в земеделската кооперация в селото.
От показанията на свидетелката К.В. К. се установява,
че Т. Б. е имал 90-100 дка земеделска земя, която още докато бил жив,
разпределил на ****та си, като на *****си (наследодатели на ответниците) дал 80
дка, а на **** си – по 1 или 2 ниви. Разпределението на земите станало преди да
бъдат внесени в ТКЗС, като *****му В. и П. внесли техните земи в стопанството,
а за земите на **** не знае кой ги е внесъл.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск
за собственост, с който ищците претендират да се признае за установено в
отношенията между страните, че са собственици на общо 5000/ 23696 идеални части
от процесния поземлен имот, представляващ нива № *** в местността *** в
землището на село **** с площ от 23,696 дка. Наведените от страните придобивни
основания са две – по отношение на 1/5 идеална част (или 4739,20/23696 идеални
части) - земеделска реституция и наследствено правоприемство от общия
наследодател Т. М. Б., починал на *****г., а по отношение на 260,80/ 23696
идеални части – придобивна давност въз основа на упражнявано давностно владение
в продължение на повече от 10 години, считано от 1996 г. За уважаване на иска ищците
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154,
ал.1 ГПК реализирането на фактическите състави на двете наведени придобивни
основания.
Реституцията по ЗСПЗЗ е придобивен
способ, който не настъпва ex lege, а изисква активност на бившия собственик на
земеделската земя, респективно негов наследник по провеждането на
административно производство, което приключва с административен акт – решение
на поземлена комисия. Решението на поземлената комисия има силата на
констативен нотариален акт за собственост и в случай, че са спазени всички
изисквания по издаването му, легитимира като собственици лицата, в чиято полза
е издадено. Фактическият състав на наведеното придобивно основание включва
следните материално правни предпоставки (юридически факти), а именно: право на
собственост на лицето или на неговия наследодател към момента на
обобществяването на земята, отнемането й по някоя от хипотезите, посочени в
чл.10 ЗСПЗЗ и терена да притежава земеделски характер, който се определя от
предназначението му за земеделско производство. В този смисъл – решение № 309/
19.09.2012 г., постановено по гр.д. № 780 по описа за 2010 г. на ВКС.
Ищците следва също така да докажат,
че в полза на наследниците на Т. М. Б. е възстановен именно процесният недвижим
имот, като за целта е издадено решение за възстановяване на земеделски земи от
Поземлена комисия (сега – Общинска служба „Земеделие“).
От ангажираните по делото писмени
доказателства не се установи наведеното от ищците придобивно основание. По
делото е представено решение № ***** г. на лист 15, както и идентично копие на
лист 16 от делото, видно от което в полза на наследниците на Т. М. Б. са
възстановени земеделски земи, общо 5 броя ниви, но сред тях не фигурира
процесният поземлен имот № *** в местността ***. Не се ангажираха други
доказателства, които да установяват, че към момента на обобществяването Т. Б. е
бил собственик на процесния имот и го е внесъл в ТКЗС. От друга страна,
проведеното от ответниците насрещно доказване, което в никой случай не следва
да е пълно, опроверга тезата на ищците. От представените от ответниците два
броя заявления-декларации от В. Т. Б. и П. Т. Б. (**** на Т. М. Б.), се
установява, че те самите са внесли 41 дка и съответно 42 дка в стопанството.
При направена справка в Емлячния регистър на село ****, не е установено да има
партида на името на общия наследодател Т. М. Б. и той лично да е внасял земи в ТКЗС.
Съдебната практика еднопосочно приема, че извлеченията от емлячните регистри са
годни доказателства за установяване на правото на собственост върху земеделски
земи съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба предвижда собствеността
на подлежащите на възстановяване имоти да се доказва, както с документи, които
имат пряко доказателствено значение (нотариален акт или крепостен акт), така и
с такива с косвен характер, но на които по съображения на законодателя също е
придадена доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при
възстановяване на имотите. Извлеченията от емлячните регистри принадлежат към
категорията на несамостоятелни (косвени) доказателствени средства. В случай, че
страната представи такъв документ и ако липсват други доказателства, които да
опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост,
следва да се приеме, че страната или нейният наследодател са били собственици
на имота и имат право да им бъде възстановен. В този изричен смисъл – Решение №
661 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 840/2009 г., I г. о., ГК, решение № 43
от 02.02.2011 г. по гр. д. № 505/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС, решение № 164
от 03.06.2011 г. по гр. д. № 131/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, решение № 67
от 05.07.2010 г. по гр. д. № 330/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 68
от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2009 г., I г. о., ГК и др.
Ищците не доказаха общият с
ответниците наследодател да е собственик на процесния имот към момента на
обобществяването, както и в негова полза да е издадено решение за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Поради това искът, основан на
наследствено правоприемство и земеделска реституция подлежи на отхвърляне. Несъстоятелни
са и доводите на ищците са постигане на съгласие за неформа делба на
наследствени земи. На първо място, за да произведе вещно-транслативно действие,
делбата следва да е сключена в предвидената в закона форма за действителност, а
не да е устна договорка между наследниците. Също така, не се установи да е
постигнато съгласие между страните, доколкото, ответниците са възразили срещу претенциите
на наследодателката на ищците да получи още 5 дка от наследствените имоти,
доколкото тези земи вече били придобити от техните преки наследодатели (*****на
Т. Б.) още преди обобществяването. В този смисъл са събраните гласни
доказателства, които се подкрепят от писмените данни.
Не се доказа да е реализиран и
фактическият състав на второто наведено от ищците основание. Придобивната
давност е оригинерно придобивно основание и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната
практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват
логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
Твърденията, че имотът е бил отдаван
под аренда, от една страна останаха недоказани, а от друга – не обосновават
извода, че ищците са именно собственици на земеделската земя. Безспорно се
приема в теорията и практиката, че наемодателят, респективно арендодателят, не
е необходимо да са собственици на отдавания под наем имот. Поради това, дори
едно лице да е наемодател, то това не означава, че то непременно е и собственик.
Практиката също така приема, че отдаването на имот под наем е действие на
обикновено управление и по никакъв начин не може да обоснове извод за явно и
несъмнено владение. Така – решение № 158/ 02.01.2019 г., постановено по гр.д. №
4221 по описа за 2017 г. на ВКС, II г.о. Ангажираните
от ищците свидетели не доказаха категорично те да са упражнявали фактическа власт
по отношение на имота. Свидетелят Д. не успя да уточни кой точно имот
притежават ищците, дали това е именно процесната нива. Свидетелят Т. поясни, че
ищците са получавали аренда за процесния имот, но както се посочи по-горе това
обстоятелство не води до извода, че те са негови собственици.
Не без правно значение е и издаденият
в полза на ответниците констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Относно
легитимиращото му действие разяснения са дадени в ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на
ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите
към тълкувателно решение се дава разяснение за същността на легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на
собственост е необходимо пълно обратно
доказване, проведено от оспорващата констатациите на нотариуса страна. Във
връзка с разпределението на доказателствената тежест, се разграничават две
хипотези: Първата е, когато оспорващият не разполага с документ за собственост,
какъвто е и настоящият случай, предвид липсата на решение за възстановяване на
земеделските земи, което да е титул за собственост на ищците. Тогава, той
следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Втората
хипотеза касае случаите, при които всяка от страните по спора разполага,
легитимира се с титул за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението
на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
Ответниците се легитимират като
собственици на целия процесен имот въз основа на констативния нотариален акт от
11.10.2010 г., чието легитимиращо действие не беше оборено от ищцовата страна.
Предвид така изложените съображения,
съдът намира, че предявените субективни съединени искове следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски имат ответниците в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК – л.111 от
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.П.А., ЕГН: **********, починал на *****г. в хода на
процеса и заместен на основание чл.227 ГПК от своите наследници М.П.А., ЕГН: **********,
П.И.В., ЕГН: ********** и Н.И. М., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, А.П.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Е.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.П.Ч., ЕГН: **********,
адрес: *** и А.П.А., ЕГН: **********, адрес: ***, против Ф.В.Б., ЕГН: **********, М.К.Б., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, В.П.Б., ЕГН: ********** и М.Н.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес:
***, субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при квоти за И.П.А.,
починал на *****г. в хода на процеса и заместен на основание чл.227 ГПК от
своите наследници М.П.А., П.И.В. и Н.И. М. – 1/3 идеална част, за А.П.Б. – 1/3
идеална част, за Е.И.А. – 1/9 идеална част, за Н.П.Ч. – 1/9 идеална част и за А.П.А.
– 1/9 идеална част, по отношение на
4739,20/ 23696 идеални части (или 1/5 идеална част) на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство от Т.
М. Б., роден на *** г. и починал на *****г., както и по отношение на 260,80/ 23696 идеални части на основание придобивна давност,
въз основа на упражнявано давностно владение, считано от 1996 г. до 2006 г., от
Поземлен имот с идентификатор № *****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****г. на
ИД на АГКК, находящ се в землището на село ****, общ. ****, обл. *****,
местността ***, с площ от 23693 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, номер от предходен план: ***,
при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М.П.А.,
ЕГН: **********, П.И.В., ЕГН: **********, Н.И. М., ЕГН: **********, А.П.Б.,
ЕГН: **********, Е.И.А., ЕГН: **********, Н.П.Ч., ЕГН: ********** и А.П.А.,
ЕГН: ********** да заплатят на Ф.В.Б.,
ЕГН: **********, М.К.Б., ЕГН: **********, В.П.Б., ЕГН: ********** и М.Н.Б.,
ЕГН: ********** сумата от 600 лв. (шестстотин
лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.