МОТИВИ
към Присъда
№147 от 11.06.2019г. по НОХД № 2282/2019г. по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 21.05.2019г. обвинителен акт от Районна
прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимия: Т.В.Д. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН:**********,
за престъпление по престъпление по чл. 346 ал.2 т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, за това, че:
На 22.12.2017 г. в с.Старо Оряхово, обл.Варна, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - товарен автомобил „Мерцедес Спринтер",
рег.№ В1400ВР, от владението на Т.Т.К., без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство в размер на 3 479,92 лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки/ .
В хода на разпоредителното заседание,
съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от
ощетеното юридическо лице „О.Т.“ ЕООД, представлявано от неговия управител и
собственик А.А.К., чрез адв.П.,
граждански иск в размер на 3 479.92 лева срещу подсъдимия Д., за
причинените от него имуществени вреди вследствие на деянието по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1, вр.
ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието-22.12.2017г.
до окончателното изплащане на дължимата сума. В тази връзка конституира
ощетеното юридическо лице „О.Т.“ ЕООД, представлявано от неговия управител и
собственик А.А.К. в качеството на граждански ищец в
процеса.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на обвиняемия , свидетелите и експертното заключение, дадени на досъдебното
производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение и моли същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Пледира индивидуализацията на
наказанието да бъде извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства-
чистото му съдебно минало, указаното
съдействие, изразено разкаяние , добри характеристични данни. Счита, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени с определяне на наказание
в минимален размер – за срок от 1г., редуцирано по реда на чл.58а от НК, с 1/3
, т.е. 8 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК с три
години изпитателен срок. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и
разноските по делото, като гр.иск бъде уважен изцяло .
Защитникът на подсъдимия - адв.П. моли на подзащитния му да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
определеното наказание бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на гр.иск
предоставя на съда.
Подсъдимият Т.Д. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за по-малко
наказание.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.В.Д. е роден на *** ***.
Той е с основно образование,
неженен, работи. Към момента на съдебното заседание по делото той не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Св. Т.Т.К.
извършвал разнос на хранителни продукти със служебно
поверения му товарен автомобил „Мерцедес Спринтер"
peг. №В1400ВР. Автомобилът бил собственост на „О.Т.“ ЕООД, като по силата на
договореност, същият бил във владение „ММ-Форс"ООД-Варна
с управител св.М.Г.П., за което дружество работел св. К..
На 22.12.2017 г. около 21,00
ч. св.К. спрял автомобила пред магазин за хранителни стоки в с.Старо Оряхово, обл.Варна, като го оставил с работещ двигател и ключове на
таблото, и влязъл в търговския обект, за
да остави дължима сума пари.
По същото време подс.Т.В.Д. се намирал наблизо и видял спрения до магазина
т.а. „Мерцедес Спринтер" peг.
№В1400ВР, с работещ двигател и без водач в кабината му. Тъй като било студено и
нямало с какво да се прибере в дома си в с.Любен Каравелово, обл.Варна, подсъдимият решил да ползва временно превозното
средство и с него да се придвижи до жилището си. Без св.К. да го види,
подсъдимият се качил в автомобила, привел го в движение и потеглил с него по
пътя към Аспарухов мост.
През това време св.К.
установил липсата на товарния автомобил и веднага подал сигнал на тел. 112. На
подадения сигнал се отзовали полицейските служители св.П.А.П. и св.Д.М.Д..
Те засекли движението на превозното
средство, управлявано от подс.Д. по Аспарухов мост в
посока центъра на гр.Варна. Подали му светлинен и звуков сигнал, за да спре, но
подс.Д. не се съобразил със същия и продължил
движението си с автомобила, следван от полицейския автомобил.
На ул."Девня" в
гр.Варна подс.Д. загубил контрол над управлявания от
него автомобил, последният поднесъл, блъснал се в тротоар, паднал на едната си
страна и се приплъзнал по настилката в разстояние
около 10 м.
Полицейските служители
установили, че водач на автомобила е подс. Т.В.Д.,
след което го отвели в Първо РУ-ОДМВР-Варна. При обръщането на превозното
средство едната обувка на подсъдимия паднала и останала в кабината.
На място бил извършен оглед
на местопроизшествие и били иззети т.а. „Мерцедес Спринтер"
peг. №В1400ВР, ведно с всички находящи
се в него вещи, вкл.обувката на подсъдимия. След допълнителен оглед на
последните, автомобилът и стоките в него били върнати на владелеца им /разписки
л. 110,112 от ДП/. Обувката на подс. Д. му била
върната с разписка в хода на
разследването/л.107 от ДП/.
При така описаните
вследствие загуба на управлението, блъскане, падане и плъзгане на товарния
автомобил, на същия били причинени повреди - счупени стъкла на задна лява
врата, на странична дясна врата, на ляв панел, на предна лява врата, счупено
ляво огледало, разкъсан заден ляв панел, деформирани предна лява врата, колонка
лява предна врата, преден ляв калник и таван.
От заключението на назначената и изготвена
в хода на ДП съдебно- автотехническа оценителна
експертиза /л.83-88 от ДП/ е видно, че общата стойност на повредата на
инкриминираната вещ възлиза на 3 479,92 лв.
От приобщената по делото справка от Сектор
ПП-ОД на МВР-Варна /л.33-34 от СД/ е видно, че както към момента на
инкриминираното деяние, така и към момента на съдебното заседание по делото
собственик на инкриминираната вещ - товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" peг. №В1400ВР е
юридическото лице „О.Т.“ ЕООД с управител и собственик А.А.К..
От приобщената по делото справка от Сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, ведно със справка за нарушител/водач /л.31-32 от СД/ е
видно, че подс.Д. никога не е притежавал СУМПС и
категории. Срещу същия има издадено едно единствено НП, което обаче не е влязло
в сила.
От приетите по делото справки
съдимост за подс.Д. е видно, че той не е осъждан.
От приобщената по делото
справка с характеристични данни/л.96 от ДП/ е видно, че подс.Д.
живее в с.Любен Каравелово , обл.Варна в имот под
наем, заедно с Д.А.. Двамата се грижат за малолетното дете на А.. В същото
населено място живеел бащата на Д., а майка му работела в Чехия. Подсъдимият
имал трима братя и една сестра, които не живеели в селото. Подсъдимият не бил познат на органите на
полицията, преди деянието предмет на производството. Той се ползвал с добро име
сред съселяните си. Бил тих, скромен и работлив. През пролетта и лятото на
2018г. работел в чужбина- в Чехия, в сферата на зеленчукопроизводството. След завръщането си в България, работел като товарач
на дървета за огрев. Не употребявал алкохол и не
проявявал агресия, не участвал в конфликтни ситуации.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия Д., който изцяло призна
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
от показанията на свидетелите Д.М.Д., П.А.П., М.Г.П. и Т.Т.К., дадени в хода
на досъдебното производство, съдебно- автотехническа
оценителна експертиза, протоколи за оглед на местопроизшенствие,
ведно с фотоалбум, протокол за вземане на образци за сравнително изследване,
ведно с фотоалбум, приемо-предавателен протокол, разписки,
справка за съдимост, справка с
характеристични данни, справки от сектор ПП-Варна, както и
от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Д., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.М.Д., П.А.П., М.Г.П. и
Т.Т.К., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
приобщената по делото съдебно-автотехническа
оценителна експертиза и с останалия доказателствен материал.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-автотехническа оценителна експертиза, като
компетентна и безпристрастна, като освен това кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното
следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият Д. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал,
съдът прави извод за подкрепеност на направените
признания от валидно събрани доказателства в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи, че поради характера на проведената
диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглежданеше по общите правила, а само
положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо НО и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите по делото Д.М.Д., П.А.П., М.Г.П. и Т.Т.К.
и от заключението на съдебно-автотехническа
оценителна експертиза относно стойността на повреденото имущество. Всички
факти, съдържащи се в гласните доказателствени
източници са преки доказателства, според отношението им към главния факт на
процеса и първични, според източника им. Оценени по действителното им
съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Т.В.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 346 ал.2 т.1,
пр.1, вр. ал.1 от НК, тъй като на 22.12.2017 г. в с.Старо Оряхово, обл.Варна, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - товарен автомобил „Мерцедес Спринтер",
рег.№ В1400ВР, от владението на Т.Т.К., без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство в размер на 3 479,92 лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки/.
От обективна страна състава на
престъплението противозаконно отнемане на МПС /ПЗО/ изисква отнемането на МПС от владението на друг. Както при
кражбата, така и при ПЗО, изпълнителното деяние "отнемане" има
два задължителни елемента - първо -прекъсване на фактическата власт на
владелеца/държателя и второ - установяване на трайно владение от страна на
дееца. Изцяло в този мисъл е ТР №42/20.06.84 г. по н.д.№ 34/84 г. на
ОСНК:" Изпълнителното деяние по чл.346 ал.1 от НК завършва с
отнемането на МПС - с прекъсване владението на досегашния владелец и
установяване на свое владение." Освен това, прекъсването на фактическата
власт на владелеца/държателя, следва да е противозаконно. Разликата между
престъплението кражба и престъплението противозаконно отнемане на автомобил е
в намерението на дееца. При кражбата е намерение за своене,
а при ПЗО - намерение за ползване. От субективна страна деянието може да
бъде извършено само с пряк умисъл.
В настоящия случай, по делото бе безспорно
установено, че именно подс.Д. на датата посочена в
обвинителния акт-22.12.2017г. и на мястото конкретизирано в него , а именно
с.Старо Оряхово е отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер", рег.№ В1400ВР, от
владението на Т.Т.К.. Безспорно бе установено, че
именно той се е качил в работещия и оставен без надзор товарен автомобил и е
поел управлението на същия в посока гр.Варна, и то без съгласието на владелеца
на автомобила- св.Колев, като в последствие е причинил и повреда на превозното
средство. Автомобилът е чужд за подсъдимия, тъй като към инкриминираната дата е
бил собственост на юридическото лице „О.Т.“ ЕООД и е бил във владението на
св.Колев.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Д. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази
връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетеля М.Г.П., която сочи,
че процесния товарен автомобил е собственост на„О.Т.“
ЕООД с управител А.А.К., като на инкриминираната дата
е бил поверен за управление на св.Т.К.. Безспорно обвинението се подкрепя и от
показанията на св. Т.Т.К., който е категоричен, че на
инкриминираната дата -22.12.2017г. , около 21.00ч. е
спрял автомобила в с.Старо Оряхово, пред търговски обект, както и че
оставил автомобила с работещ двигател и ключове на таблото, след което е влязъл
в търговския обект. Същият сочи и че от собственика на търговски обект е узнал,
че автомобилът потегля, след което е излязъл, но него вече го нямало. Поради
това и подал сигнал на тел.112. Обвинението се подкрепя и от показанията на
полицейските служители Д.М.Д. и П.А.П.,
които по подадения от св.К. сигнал са преследвали подсъдимия, който е
управлявал инкриминирания автомобил по Аспарухов мост в посока центъра на
гр.Варна. Същите са възприели непосредствено както водача, така и действията му
по загубата на контрол над превозното средство, в резултат на което същото се е
повредило. Именно полицейските служители са установили подсъдимия в кабината на
товарния автомобил, след неговото преобръщане. Техните показания са в унисон с
приобщените по делото протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него. Безспорно обвинението е подкрепено и от заключението на съдебно-автотехническата и оценителната експертиза, която е
категорична, че повреди по превозното средства са настъпили -счупени стъкла на
задна лява врата, на странична дясна врата, на ляв панел, на предна лява врата,
счупено ляво огледало, разкъсан заден ляв панел, деформирани предна лява врата,
колонка лява предна врата, преден ляв калник и таван, като тяхната стойност е в
размер на 3 479, 92 лв.
Възприетата от съда фактическа обстановка не
се оспорва от подс. Д., който в с.з заявява съжаление
за стореното. Нещо повече, същият още в хода на ДП е признал за стореното. Налице
е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята съвкупност
установяват безпротиворечиво, както предмета на
престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия
автор. Всички доказателства водят до единствения възможен извод, че има
престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира,
че обвинението спрямо подсъдимия Д. е доказано по несъмнен начин.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 ал.2 т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК е осъществено и се изразява
в противозаконно отнемане на МПС - товарен автомобил „Мерцедес Спринтер", рег.№ В1400ВР, от владението на Т.Т.К. т.е без съгласието на неговия владелец и без това да е
позволено от закона. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е
установил фактическа власт над автомобила, отдалечавайки се с него, като дори е
достигнал до гр.Варна. Той е
прекъснал фактическата власт на св.Т.К. върху владяното от него моторно
превозно средство, без да има за това съгласие от негова страна. Товарният
автомобил представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11
и т. 12, . “а” от ДР на ЗДвП. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт
на досегашния владелец –върху владения от него товарен автомобил и е установил
своя фактическа власт върху същия. Доколкото по делото не се установи
валидно правно основание, въз основа на което Д. да има право да упражнява
фактическа власт върху инкриминираното МПС, то същото е било „чуждо“ по
отношение на него и държането на това МПС не му се е следвало. Обективно,
владелецът на отнетото МПС не е дал съгласие за упражняване на фактическа власт
върху автомобила, от страна на подсъдимия. Следователно, прекъсването на
досегашната фактическа власт върху инкриминираната вещ е извършено не на
законно основание и поради това е противозаконно.
Квалификацията по т.1, пр.1 на чл. 346, ал.2 от НК се обуславя от това, че е
последвала повреда на превозното средство. Съгласно ТР №42/20.06.84 г. по
н.д.№ 34/84 г. на ОСНК "Последвала" е всяка настъпила повреда по
време на отнемането, при ползването или изоставянето на превозното средство. В
случая от доказателствата по делото е установено с категоричност, че докато е
ползвал МПС подсъдимият е изгубил контрол над него, автомобилът се е поднесъл, блъснал се в тротоар, паднал на
едната си страна и се приплъзнал по настилката в
разстояние около 10 м. В резултат на което са настъпили повреди по автомобила- счупени
стъкла на задна лява врата, на странична дясна врата, на ляв панел, на предна
лява врата, счупено ляво огледало, разкъсан заден ляв панел, деформирани предна
лява врата, колонка лява предна врата, преден ляв калник и таван. Повреждането
представлява въздействие върху субстанцията на вещта, което я прави изцяло или
отчасти временно негодна за ползване, съобразно нейното предназначение. В настоящия
случай, след отнемане на МПС – лек автомобил, и по време на неговото ползване
от подсъдимия, по МПС са причинени повреди – описани по-горе, стойността на
които не е малозначителна, а напротив
значителна, в размер на 3 479.92 лв. С оглед на горното и съдът прие, че този
квалифициращ признак на обвинението спрямо подс.Д. е
доказан по безспорен и категоричен начин.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл. Д. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици
и пряко ги е целял. В съзнанието му е имало оформени представи, че товарният
автомобил представлява чужда вещ, върху които той не може да упражнява никакви
права, както и че по начина, по който въздейства върху този автомобил –
влизайки в него и привеждайки го в движение, се прекъсва фактическата власт на
лицето, което го владее, без да има за това получено съгласие от това лице.
Въпреки наличните в съзнанието си представи, подсъдимият пряко е целял да
установи своя фактическа власт върху чуждото МПС. Съдът намира за безспорно
установено и типичното, за този вид престъпление, намерение - да бъде ползвано
отнетото МПС, като намерението се доказва от последващите действия
на подсъдимия – привеждането на МПС в движение, неговото управление на
значително разстояние и опита за бягство от полицейските органи. По отношение
на квалифициращото обстоятелство – “последвала повреда на превозното
средство”, съдът намира, че законът не изисква задължително форма на вината
“умисъл” по отношение на това квалифициращо обстоятелство, а е достатъчно и
когато деецът е действал с форма на вината „непредпазливост“ по отношение
повредата на МПС, като опора за този си извод настоящата инстанция черпи от
разпоредбата на чл. 11, ал. 5 НК, намираща се в Общата част на НК и валидна за
всички престъпления, отразени в особените наказателноправни норми.
Затова настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се
установява умишлено поведение, насочено към повреждане на отнетия товарен автомобил. Разпоредбата на чл.11, ал.5
от НК е категорична, че когато законът квалифицира деянието като по-тежко
престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни
последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за
по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал
непредпазливо. Именно такъв е и настоящия случай. Затова настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
не се установява умишлено поведение, насочено към повреждане на отнетия
автомобил, поради което приема, че подсъдимият се е отнасял към това
квалифициращо обстоятелство с форма на вината „непредпазливост“.
По изложените съображения
настоящата инстанция прие, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.1, вр, ал. 1 НК и го призна за виновен в извършването на това
престъпление.
Като подбуди за извършване на
престъплението, съдът установи формиран у подсъдимия стремеж за ползване на
чуждо МПС по неправомерен начин, предизвикан от ниското му правно съзнание.
Тези фактор, в е мотивирал извършване на деянието, явяващо се в разрез с
установения в страната правов ред по отношение транспортната сигурност .
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. Д. за
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.1, вр,
ал. 1 НК, съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимия е неправоспособен –
той не притежава СУМПС и категории. Настоящата
инстанция счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат
отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст към
момента на деянието, наличието на добри характеристични данни за същия, както и
на изградени трудови навици, съдействието, оказано в хода на ДП. Самопризнанието
в съдебното производство, предвид процедурата, по която протече съдебното
производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната
точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко и да е налице необходимост от определяне на наказание
под установения законов минимум. От доказателствата по делото се установява, че
е налице завишаване на обществената опасност на деянието в настоящият случай, тъй
като подсъдимият не само, че е причинил повреди на значителна стойност на МПС,
но е бил и неправоспособен т.е. поел е управление на МПС и то товарен
автомобил, без да притежава СУМПС и категории. Горното завишава обществената
опасност на деянието и дееца, тъй като застрашава в значителна степен транспортната
сигурност. Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе обуславящи
отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите такива, настоящата
инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание за престъплението по чл. 346, ал.
2, т. 1, пр.1, вр, ал. 1 НК при условията на
чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат
ако на подсъдимия Т.Д. за това престъпление бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради
което съдът намира, че наказание именно в този размер / в законовия минимум/
би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция и би
било съответно на извършеното, и на личността на извършителя. Това наказание
според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната
превенция на наказателната отговорност. Наложеното наказание лишаване от
свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността
и последиците на санкцията, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок
би имало по-скоро негативно въздействие спрямо Д. .Не на последно място,
наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху останалите членове
на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно
поведение. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия Д.-
„Лишаване от свобода” за срок от една година, на основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Предвид факта, че
както до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото производство,
така и до датата на съдебното заседание по делото подсъдимият Д. не е осъждан,
както и предвид младата му възраст и семейното му положение, съдът намери, че
подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото, като наложеното наказание
следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, който е минимално предвидения от закона. Като намира, че този
изпитателен срок би имал нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие спрямо подсъдимия Д..
Липсата
на правоспособност да управлява МПС, препятства съда да приложи разпоредбата
на чл. 346, ал. 4 НК и да лиши подсъдимия от право да управлява МПС,
тъй като никой не може да бъде лишен от право, което не притежава.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на
ощетеното юридическо лице сумата от 3 479, 92 /три хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки / лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие на
извършеното деяние по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.1, вр,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 22.12.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на
чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на
сума представляваща причинени имуществени вреди. Съдът намира за доказан по
основание предявения граждански иск от юридическото лице „О.Т.“ ЕООД,
представлявано от неговия управител и собственик А.А.К.
срещу подс.Т.В.Д., за причинените с деянието по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.1, вр, ал. 1 от
НК имуществени вреди, тъй
като се установи по безспорен начин, че Д. е извършител на престъплението, за
което му е било предявено обвинение от ВРП, а собственик на противозаконно
отнетото и повредено МПС, както към момента на деянието /деликта/
така и към момента на заседанието по делото е именно юридическото лице
конституирано като граждански ищец по делото.
Съдът
намира предявения граждански иск за доказан и по размер, тъй като на ощетеното
юридическо лице са причинени реални имуществени вреди в размер на 3 479, 92 лв., които са пряка и непосредствена
последица от престъплението и не са възстановени. Мотивиран от гореизложеното,
съдът уважи предявеният граждански иск в
пълен размер, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 297.49 лв. в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна и сумата от 139, 20 лева, явяваща се 4% държавна
такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :