Р Е Ш Е Н И Е №
08.03.2018г. Гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІХ ГРАЖДАНСКИ състав на 21 февруари 2018 г. в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
Секретар:
Иванка Панчева
Като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр. дело № 4191 по описа за 2017 година
и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация
на пострадали от престъпление и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Министерство на правосъдието на Република България, представлявано от министъра
на правосъдието, твърди в исковата
молба, че с присъда от 10.06.2011г., постановена по НОХД № 11/2011 г., по описа на
Окръжен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на 21.05.2014г., ответникът Л.П.К.
е признат за виновен в това, че на 28.01.2006г. умишлено е умъртвили Радостина
и Христина Белнейски - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4, т. 8,
пр. 2 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 от Наказателния Кодекс НК).
Според ищеца, с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) е регламентирана
възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали
от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП, при условията и по реда на
този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация -
пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия текст е посочено, че
когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на
подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници или
върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3,
ал. 3 от ЗПФКПП) могат да получат пострадали, претърпели вреди само от
престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка
телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени
по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както
и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са
настъпили смърт или тежка телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към министъра на правосъдието е създаден Национален съвет
за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП).
На 14.12.2016г. в НСПКПП била
постъпила молба с рег. № 98-00-61/14.12.2016г. от Ф.Б.- майка на починалите с
искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С Решение № 17 от 2017 година,
изменено с Решение № 31 от 2017 година НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 3 и т. 5 от ЗПФКПП,
разрешава предоставянето на финансова компенсация общо в размер на 2 960 (две
хиляди дветстотин и шестдесет) лева на молителката.
На 19.05.2017 г. и 14.08.2017 г.
от страна на Министерство на правосъдието на молителката е изплатена сума в общ
размер на 2 960 (две хиляди дветстотин и шестдесет) лева, предоставена и като
финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от Бюджетно платежно нареждане № Е00439
от 19.05.2017 година и Бюджетно платежно нареждане № Е00228 от 14.08.2017
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 16
от ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата
компенсация следвало да предяви регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената
парична сума. В процесната хипотеза бил изпълнен горепосочения фактическия
състав, предвид което ищецът бил активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Ищецът моли, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника Л.П.К., да заплати на Министерство на
правосъдието сумата от общо 2 960 (две хиляди дветстотин и шестдесет) лева,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на Фани Георгиева
Белнейска - като пострадала от престъпление, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за направените разноски по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът Л.П.К., се представлява от надлежно
упълномощеният адв. Д.М. от САК, който в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва основателността на предявения иск. Счита, че така заведената
искова молба е неоснователна и поради тази причина следва да бъде изцяло
отхвърлена от страна на съда, като излага следните съображения:
Описаната фактическа обстановка
на стр. 1 от молбата отговаря на действителното фактическо положение.
Действително ответника К. е осъден за
подробно описаното престъпление, присъдата е влязла в сила и той понася към
настоящия момент наказанието си съобразно със законоустановените правила.
Твърди, че целта на Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпление (ЗПФКПП),
която е посочена в чл. 2 на същия закон е да бъде гарантирана защитата на
правата и законните интереси на пострадалите от престъпление. Действително
лицата, които са пострадали от престъпление заслужават претърпените от тяхна
страна имуществени и неимуществени вреди да бъдат компенсирани. Именно като
проявление на това право и хуманността на държавата е приет посочения закон. В
конкретната ситуация пострадали от престъплението са именно наследниците на
починалите лица –тяхната майка, като именно майката на жертвите е подала молба
за компенсация и поради тази причина е взето решение да й се изплати финансова
компенсация в размер на 2 960 лева. Решението, че следва да се заплати
посочената сума пари като финансова компенсация било взето през 2017 г. от
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления.
Това решение било взето 6 години след като е постановена присъда от
10.06.2011г., постановена по НОХД № 11 от 2011 г. по описа на Окръжен съд град
Пазарджик. С посочената присъда освен наложеното наказание, подсъдимият К. е
осъден да заплати сума в общ размер на 200 000 лева, представляващи
обезщетение, дължимо именно на майката на пострадалите лица.
Твърди се,че от диспозитива на
посочената Присъда, приета като писмено доказателство по делото К. вече веднъж бил
осъден от страна на съда да заплати обезщетение за деянието си. С оглед на
обстоятелството, че К. бил осъден да заплати посоченото обезщетение, то така
заведения иск следва да бъде отхвърлен. Навеждаст се доводи, че в случай на
осъждане на ответника да заплати и посочената в исковата молба от страна на
министерството на правосъдието сума то същият щял да носи отговорност за едно и
също нещо два пъти, нещо което било изцяло недопустимо в правото и било
принципно забранено като несправедливо. Основанието на двете обезщетения-
заплатеното от Министерството на правосъдието и присъденото от съда било едно и
също- компенсация на претърпените в следствие на престъплението вреди. Поради
тази причина се излага становище, че исковата молба следва да бъде отхвърлена,
защото е недопустимо ответникът да носи отговорност за едно и също деяние по
два различни начина и по две алтернативни, законоустановени процедури.
В ситуацията се претендирало от ответника
да заплати обезщетение за едно и също деяние два пъти- веднъж е осъден от съда
от страна на самите потърпевши и сега се претендира в ситуацията на регресност
и обезщетение от страна на министерството. Чл. 16 е уредил суброгацията на
държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. В случая за
подобна суброгация не можело да се говори, защото получилото от страна на
министерството обезщетение лице имат вземане от ответника, било в изключително
големи размери.
Твърди се, че че Министерството на
правосъдието е следвало да откаже заплащането на посочените компенсации на
основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от специалния закон защото искащата обезщетение била
претендирала и получила такова в рамките на наказателното производство. С
поведението си пострадалата от престъплението била действала недобросъвестно,
като е претендирала обезщетение на едни и същи вреди по два начина, който са
предоставени от законодателя алтернативно, а не при възможност на кумулативно
упражняване. Поради тази причина, на основание чл. 219 ГПК е отправена молба съдът да привлече като трето лица в процеса
лицето, подало заявлението за подпомагане, защото неговото участие в процеса било
от изключително значение да се установи защо е претендирано обезщетение по два
алтернативни начина и какво е накарало същото да постъпи по този
недобросъвестен и неправилен начин.
Оформен е петитум, съдът да
постанови решение, с което така заведения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски за
процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт Р.-А., която поддържа исковата молба. Претендира за
направените по делото разноски. Ответникът не се явява – редовно уведомен. Не се
явява процесуален представител, който да го представлява. Депозирана е молба от
адв. М. М., с която моли да бъде даден ход на делото по същество. Заявява, че
няма да сочи нови доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С
присъда от 10.06.2011 г., постановена по НОХД № 11/20011 г., по описа на
Пазарджишкия Окръжен съд, влязла в законна сила на 21.05.2014 г., ответникът Л.П.К.,
ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 28.01.2006г. в района на гр.
Пазарджик, при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил Р.С.Б.–
престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ от Наказателния
кодекс (НК).. Признат е за виновен в това, че на 28.01.2006г. в местността
„Грамадите“, намираща се в близост до асфалтов път, свързващ гр. Пещера с гр.
Брацигово, при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил Х.С.Б.- чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4, т. 8, пр. 2
и т. 12, пр. 1 и 2ро. вр. чл. 115 във
вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ от Наказателния кодекс НК).
Видно от Решение № 17/2017г.,
изменено с решение №31/017г. на Национален съвет за подпомагане и компенсация
на пострадали от престъпления, по молба на пострадалата Ф.Б.е предоставена финансова компенсация общо в
размер на 2 960.00лв. за понесени разходи по съдебни и деловодни разноски
и и погребение на пострадалите. Същата сума е изплатена от Министерство на
правосъдието на пострадалото лице на – 19.05.2017г. за сумата от 2000лв. и на 14.08.2017г. за сумата от
960.00лв., видно от представените по делото бюджетни платежни нареждания №
Е00439 от 19.05.2017 година и № Е00228 от 14.08.2017 година.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка съдът стига до следните правни
изводи:
В правната норма на чл. 16 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление /ЗПФКПП/ е уредена суброгацията на държавата
в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази
разпоредба, Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата
компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите
наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи
правото на Министерството на този
регресен иск следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен
или прокурорски акт с последици, идентични на последиците на влязла в сила
присъда, с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление
/хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението
за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления
/чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена
съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП,
което не подлежи на съдебен контрол /чл. 24, ал. 5/. Компетентността относно
правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления
е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и
който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да
предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби
затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени
от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата
им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази
проверка не подлежи на съдебен контрол. На още по-малко основание такъв контрол
би следвало да бъде упражнен спрямо иска на държавата по чл. 16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в
правата на удовлетворения пострадал от престъпление.
С оглед на това наведените
възражения в депозираният по делото отговор по реда на чл. 131 от ГПК за неоснователност и недопустимост на иска,
съдът намира за неоснователни.
От събраните по делото
доказателства се установява наличността на всички изискуеми от закона
предпоставки , обуславящи основателността предявения иск по чл. 16 от ЗПФКПП –
налице е влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление, молба от пострадалия от престъплението за
финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление.
Предвид така обсъдените доказателства, съдът
намира, че така предявения иск против Л.П.К., ЕГН: ********** се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от Министерство
на правосъдието финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на
пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84 ал.3 от ЗЗД/.
В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на
правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, в това
число и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с
обезщетението, изплатено от Министерство на правосъдието, на последния се дължи
и обезщетение за забава върху главницата на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
периода от изплащането на компенсацията считано от 19.05.2017 година за сумата от 2000.00лв и от
14.08.2017 за сумата от 960.00лв до окончателното им изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 300.00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт дължимата по делото държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от Министъра на
правосъдието, гр. София, ул. Славянска №
1, сумата от 2 960.00лв., от които
2000.00лв. за направени разходи по съдебни и деловодни разноски и 960.00лв. за погребение на пострадалите, представляващи
заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на лицето Фани Георгиева Белнейска,
като пострадал от престъпление, за което е постановена присъда от 10.06.2011 г.
по НОХД № 11/20011г., по описа на Пазарджишки районен съд, влязла в законна
сила на 21.05.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000.00лв.,
считано от деня на изплащане на обезщетението -19.05.2017г. и законната лихва
върху сумата от 960.00лв., считано от деня на изплащане на обезщетението -
14.08.2017г. до окончателното изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00лв.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 50 лв./петдесет лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: