ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625
гр. Хасково, 25.07.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
– ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 477 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.М.Г., представляван от адвокат Румен Исов, член на АК –
Пловдив, срещу протоколно определение от 17.04.2019 г., постановено по ч. гр.
д. № 32 по описа за 2019 г. на Районен съд – Харманли.
Частният
жалбоподател намира обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно
поради нарушение на процесуалния закон и необосновано, поради което моли
настоящият съд да го отмени, да върне делото на РС – Харманли за произнасяне по
същество по молба с правно основание чл. 524 вр. чл. 523, ал. 2 от ГПК. На
първо място посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
изложената в молба с вх. рег. № 327 от 14.01.2019 г. фактическа обстановка.
Твърди, че е подал молба за спиране на въвод по изпълнително дело № 392 по
описа за 2018 г. на ДСИ при РС – Харманли, тъй като тази правна възможност му
била указана от съдебния изпълнител с протокол за въвод във владение от
10.01.2019 г. Посочва, че за изпълнителното дело разбрал случайно и
непосредствено преди насрочения въвод във владение. Уточнява, че има правен
интерес от спиране на въвода във владение на процесните два имота (краварник с площ
от 618 кв. м., находящ се в УПИ III и обор-краварник с площ от 600 кв. м.,
находящ се в УПИ VI, и двата в квартал 55 по плана за
регулация на с. Р***, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и №
226/1994 г.), тъй като упражнявал фактическа власт върху тях от преди
образуването на гражданското дело, по което е издаден изпълнителен лист, а
именно от края на 2008 г. и е станал титуляр на правото на собственост върху
имотите на основание придобивна давност. Жалбоподателят оспорва процесното
определение и в частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е присъдил
такива в полза на взискателя М.В.Г., ответник по молбата по чл. 524 от ГПК, тъй
като нямало своевременно искане за тяхното присъждане, не бил представен списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства, че разноските са действително направени. Жалбоподателят
допълва, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимото
възнаграждение за адвокат като не се е съобразил с направеното възражение за
прекомерност и разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частна жалба от М.В.Г.,
чрез процесуалния й представител адвокат Димитър Аврамов, с който оспорва
подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение. Прави
искане за присъждане на разноски. Намира всички доводи на частния жалбоподател
за неоснователни, тъй като същият е наследник по закон на длъжника по
изпълнителното производство и като такъв спрямо него издадения в полза на М.Г.
изпълнителен лист има сила. Допълва, че от изложените от частния жалбоподател
фактически обстоятелства се прави извод за неприложимост на защита по чл. 523
от ГПК, доколкото претендира право на собственост възникнало преди завеждане на
делото, по което е издадено изпълняваното решение. Оспорва твърденията на
частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение в частта за разноските.
Представя писмени доказателства.
Снежа
В.Г. и К.М.Г. не изразяват становище по подадената частна жалба.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
решение № 470 от 29.11.2018г. по гражданско дело № 574 по описа за 2018г. на ОС
– Хасково, с което е потвърдено решение № 37 от
23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на РС –
Харманли, е издаден
изпълнителен лист в полза на М.В.Г.
срещу М* И** Г..
От приложеното
към първоинстанционното производство изпълнително дело № 292 по описа на ДСИ за
2018 г. се установява, че на 09.01.2019 г. е подадена молба до ДСИ при РС –
Харманли от М.М.Г., чрез адвокат Румен Исов, с твърдението, че същият се счита
за собственик на следните недвижими имоти: краварник с площ от 618 кв. м.,
находящ се в УПИ III и обор-краварник с площ от 600 кв. м., находящ се в УПИ
VI, и двата в квартал 55 по плана за регулация на с. Р***,
обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г. Правото на
собственост придобил чрез изтичане на придобивна давност в негова полза като
посочва, че от края на 2008г. владял и ползвал имотите като пред всички
демонстрирал своето право и намерението си за своене. С протокол за въвод във
владение на недвижим имот от 10.01.2019 г.
ДСИ е указал на М.Г., явяващ се трето лице, че има тридневен срок за
подаване на молба по чл. 523, ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран именно
с молба с правно основание чл. 524 вр. чл. 523, ал. 1 от ГПК, депозирана от М.М.Г., в
законоустановения тридневен срок, в която се излагат същите основания за
притежаване правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на
изпълнителните действия. В открито
съдебно заседание, провело се на 12.03.2019 г., съдът е спрял производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и е изискал препис от акт за смърт и
удостоверение за наследници на Маргарит Илиев Г., длъжник по изпълнителното
дело. С определение № 199 от 21.03.2019 г. първоинстанционният съд е възобновил
производството и е конституирал като страни в него Снежа В.Г. и К.М.Г.,
наследници на М* И* Г..
С
протоколно определение от 17.04.2019 г., постановено
по ч. гр. д. № 32 по описа за 2019 г. на Районен съд – Харманли е оставена без
разглеждане подадената молба с правно
основание чл. 524 вр. чл. 523, ал. 2 от ГПК и производството по делото е
прекратено. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че
производството е недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като молителят
нямал качеството трето лице по смисъла на чл. 523 от ГПК – владеел имота преди
завеждане на делото, решението, по което се изпълнява. Първоинстанционният съд
е указал, че защитата на трето лице, което е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението, по който се изпълнява чрез въвод във владение е
по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или чрез предявяване на владелчески иск. В
допълнение към мотивите за оставяне на молбата без разглеждане като недопустима
е посочено, че по направеното искане по чл. 51, ал. 1 от ЗН съдът ще се
произнесе в отделно производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Относно
основателността на жалбата:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното
определение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно мотивната част на т. 7 от
Тълкувателно решение от 14.03.2014г. по тълк. д. № 6 по описа за 2013 г. на
ВКС, ОСГТК производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за
обезпечаване на бъдещ иск. Привременна защита на правата на третото лице чрез
спиране на принудителното изпълнение се дава при кумулативното наличие на
следните условия: 1. Трябва да се касае за трето лице, което държи имота за
себе си; 2. Владението на третото лице да е започнало, след като е било
заведено делото, решението по което се изпълнява и 3. Третото лице да заявява
върху имота права, които изключват правото на взискателя да получи имота.
Посочените условия се явяват положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на молбата. При липса, на която и да е
от тях, молбата ще бъде недопустима и съдът следва да я остави без разглеждане.
Съгласно т. 1 от Тълувателно решение от
10.07.2017г. по тълк. д. № 3 по описа за 2015г. на ВКС, ОСГТК не може да се
извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху
имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение,
и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването
му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или в случай, че пропусне срока може да
предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Лицата, придобили владението върху имота
преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява, не могат да
се ползват от защитата предвидена в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК.
Исковата молба, по която е постановено
изпълняваното решение, е подадена през 2016г. Частният жалбоподател, М.Г.,
твърди, че упражнява фактическа власт върху двата недвижими имота от есента на
2008г., тоест владението му е започнало преди образуване на делото, поради
което не е обвързан от постановеното решение.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че частният жалбоподател няма
правен интерес да иска спиране на изпълнението на въвода във владение.
Отделно от изложеното е фактът, че М.Г.
е наследник по закон на длъжника М** Г.. Предвид разпоредбата на чл. 429 от ГПК, регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, следва да се
приеме, че изпълнителното производство може да бъде насочено и срещу
наследниците на длъжника по изпълнителния лист. В тези случаи възможните
хипотези са две, а именно: 1) изпълнителното производство да бъде насочено
пряко срещу имуществото на наследник или 2) изпълнителното производство да бъде
насочено върху имуществено право, включено в наследството. Наследниците могат
да приемат наследството и изпълнителното производство да продължи, да приемат
по опис и изпълнителното производство да бъде насочено само срещу наследено
имуществено право, а срещу лично имущество на наследника да се прекрати или да
се направи отказ от наследство и изпълнителното производство спрямо направилия
отказ наследник да се прекрати.
В хода на първоинстанционното
производство не са представени доказателства, от които да се направи извод за
отказ от наследство (чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН) или за приемане на
наследството по опис (чл. 61, ал. 1 от ЗН). Същевременно чл. 429, ал. 2, изр. 2
от ГПК предвижда, че ако изпълнителното производство бъде насочено върху
личното имущество на призованите да наследят, преди те да са взели решение дали
да приемат наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от ЗН.
Но в хипотезите, когато изпълнителното производство е насочено върху
наследственото имущество и наследството е още незаето, изпълнителното
производство не се спира, а евентуалните наследници се представляват в него от
назначения управител на наследството.
Същевременно от представените
писмени доказателства се установява, че М.Г. е приел наследството, тъй като е
извършено приемство в процеса, а именно с молба по в.гр.д. № 574 по описа на
Окръжен съд – Хасково изрично е заявил желание да бъде конституиран като
касационен жалбоподател в качеството му на наследник на М** Г.. Съгласно чл.
49, ал. 2 от ЗН, мълчаливо приемане на наследство има, когато наследникът
извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството и които не би имал право да извърши, освен в качеството си на
наследник. Страна, загубила процесуалната си правоспособност поради смърт, може
да бъде заместена в процеса само от своите наследници, независимо от това дали
са приели наследството по опис или направо. Поради което, съдът намира, че
молбата за конституиране на М.Г. като касационен жалбоподател е действие, което
предполага приемането на наследството.
От изложеното следва, че не са
налице предпоставките за реализиране на обезпечителната защита на чл. 524 от ГПК, тъй като молителят не притежава качеството трето лице по смисъла, който е
вложил законодателят. Частният жалбоподател сам твърди, че владението му е
започнало преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява.
Същевременно при приемане на наследството на длъжника по изпълнителния лист,
изпълнителното производство може да бъде насочено спрямо него, тъй като
субективните предели на изпълнителния лист обхващат универсалните
правоприемници. Следователно частният жалбоподател и на това основание не би
имал качеството трето лице, тъй като ще придобие право на собственост върху
процесните недвижими имоти за съответната на наследственото му право идеална
част.
В допълнение съдът следва да посочи, че
дори и молбата да беше допустима, същата е неоснователна. Предвид характера на
производството, а именно особено обезпечително производство, съдът не изследва
действителните права на собственост, а само проверява вероятната основателност
на бъдещия установителен иск. Вероятна основателност на бъдещ иск е налице при
две хипотези, когато той е подкрепен с писмени доказателства и когато е
представена гаранция (чл. 391 от ГПК). Но доколкото производството е
специфично, разпоредбата на чл. 524 от ГПК не предвижда възможност сериозността
на претенциите на трето лице да се удостоверява с предоставяне на гаранция в
определен от съда размер. Единственото средство е представяне на писмени
доказателства. Такива не са представени в делото, доколкото се твърди, че
правото на собственост върху недвижимите имоти е възникнало на основание
придобивна давност. Представените декларации от съседи на молителя, в които се
посочва, че същият е владял недвижимите имоти, представляват свидетелски
показания в писмен вид и са недопустими. Предпоставките за придобиване на право
на собственост на основание придобивна давност не могат да бъдат доказвани и
установявани в производство по чл. 524 от ГПК. Ето защо съдът намира, че не е
доказана вероятна основателност, следователно молбата е и неоснователна.
Относно възраженията за разноските в
първоинстанционното производство и претенциите за такива в настоящото:
Съдът намира обжалваното определение
правилно и в частта за разноските, направени в първоинстанционното
производство. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че
претенцията за разноски е направена след постановяване на крайния съдебен акт в
разрез с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК, не е представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства, удостоверяващи действителното им заплащане. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно
- с представеното становище (л. 21-22 от гр.д. 32/2019г. на РС-Харманли)
М.Г. е поискала от първоинстанционния
съд да осъди молителя по чл. 524 от ГПК да заплати направените разноски по
делото, като е представен договор за правна помощ (л. 23 от гр.д. 32/2019г. на
РС-Харманли). Представен е и списък с разноски (л. 24 от гр.д. 32/2019г. на
РС-Харманли), което би имало значение при молба за изменение на крайния акт в
частта разноските, но не засяга възможността съда да се произнесе по
претенцията за разноски. Съгласно мотивната част на т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК,
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, като същият има характера на разписка, с която се
удостоверява заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е уговорено заплащане на
адвокатското възнаграждение в брой като е отбелязано, че сумата е заплатена. Правилно
е определен и размера на дължимото адвокатско възнаграждение, предвид
направеното възражение за прекомерност и приложимите разпоредби от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
направените от страните искания за присъждане на направените разноски в
настоящото производство и мотивите за неоснователност на частната жалба, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на заинтересованата страна М.Г. за
осъждане на частния жалбоподател да заплати сума в размер на 300,00 (триста)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 17.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 32 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на М.В.Г., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 300,00 лева, представляващи направените в производството
разноски.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.