РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. ХАСКОВО, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500190 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ - Г. М. Г. И Д. А. Г. АГЕНЦИЯ са
останали недоволни от решение № 260001 от 03.02.2022 год., постановено по
гр.д. № 106 / 2021 год. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта, с
която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 0.45 лева до
предявения размер от 235.45 лева, претендирана от тях като обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване на собствения им недвижим
имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.***,
Община ***, местността ***, с обща площ от 4 709 кв.м., поради което го
обжалват с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска до предявен
размер.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” – гр.София – оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Г. М. Г. и Д. А. Г. против Агенция „Пътна
1
Инфраструктура” – гр.София с искане за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на 1 000 лева, претендирано като пазарна
наемна цена по отношение на площ от 460 кв.м., представляваща част от ПИ с
идентификатор № *** по КККР на с.***, Община ***, местността ***,
засегната при изграждането на Автомагистрала „Марица“, претендирано за
периода от 28.03.2019 год. до 10.02.2021 год.
С протоколно определение от 19.01.2022 год. е
допуснато изменение на иска чрез намаляване на цената от 1 000 лева на
235.45 лева, като за разликата до предявения размер от 1 000 лева,
производството по делото е прекратено, поради заявено оттегляне на иска.
Безспорно по делото е установено, че ищците с
процесуалното качество на въззивници в настоящото производство са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху нива от 10.000 д-ка в м-та ***, парцел ***, масив ***, имот
№ *** по плана за земеразделяне землището на с.***, на основание договор за
покупко – продажба от 29.07.2008 год., оформен с нотариален акт /НА/ № **,
том **, рег. № ***, дело № *** от 2008 год. по описа на нотариус № 354 по
регистъра на Нотариалната камара, приет като писмено доказателство по
делото.
С решение № 536 от 15.07.2011 год. на МС за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект „АМ „Марица“ е отчуждена част от имота на
ищците – с площ от 5 291 кв.м., като незасегнатата от отчуждаването част – с
площ от 4 709 кв.м. е нанесена по КККР с идентификатор ***.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд е назначена техническа експертиза от представеното по която
заключение се установява, че неотчуждената част от имота на ищците с
площ от 4 709 кв.м. не е засегната от строителството на АМ „Тракия“ и не
попада в сервитута й, с изключение на площ от 1.7 кв.м., върху които
попадала предпазна мрежа. От заключението се установява още, че пътен
възел *** на АМ „Марица“ е бил въведен в експлоатация на 01.12.2017 год. В
устния си доклад вещото лице К. обяснява, че в неотчуждената част от имота
на ищците има два полски пътя, по които минавали селскостопански
машини, както и това, че двата пътя не обслужвали автомагистралата, а
собствениците на съседни имоти. В допълнителното заключение на вещото
лице е определена площта на двата пътя от общо 835 кв.м., като
местоположението им е показано на приложена към заключението скица.
В заключението, представено по допуснатата съдебно
оценителна експертиза, размерът на обезщетението, изчислено на база наемна
цена за процесния период от време по отношение на засегнатата част от имота
на ищците – 1.7 кв.м. е определен на 0.10 лева, и съответно – на 80.16 лева –
по отношение на площта на двата пътя - от 835 кв.м.
Поради оспорване на заключението на вещото лице
В., е назначена тройна съдебно – оценителна експертиза, в представеното по
която заключение средната наемна цена на площта от 1.7 кв.м. за процесния
2
период е определена на 0.45 лева, и съответно – 235 лева – по отношение на
площта от 835 кв.м.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на посочените от ищците свидетели. От показанията на свидетеля Т.
се установява, че преди около две години видял хора, с жълти жилетки, които
работили по оградата. От показанията на свидетеля Г. се установява, че преди
строежа на автомагистралата, ищците обработвали цялата си нива, която била
с площ от 10 д-ка. След отчуждаването на половината от имота, останалата –
неотчуждена част не можело да се обработва, тъй като направили път покрай
мрежата и замърсили района.
При така установената фактическа обстановка, като
безспорно съдът приема, че с договор за покупко – продажба от 2008 год.
ищците са придобили правото на собственост върху поземлен имот,
представляващ нива от 10.000 д-ка в м-та ***, парцел ***, масив ***, имот №
*** по плана за земеразделяне землището на с.***, от която през 2011 год., на
основание чл.34 а, ал.1, вр. чл.34 б и § 1 от ДР на Закона за държавната
собственост е отчуждена част от 5 291 кв.м., върху която е реализирано
мероприятието, за което е отчужден имота, а именно изграждане на
автомагистрала „Марица” и реконструкция на ел. кабел. Като безспорно
съдът приема и това, че при строителството на автомагистралата и
електропровода е завзета допълнително площ от 1.7 кв.м., върху която попада
предпазна мрежа, по отношение на която не е проведена отчуждителна
процедура.
Изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът
приема като такива обуславящи основателността на предявения на основание
чл.59 от ЗЗД иск, предвид наличието на елементите от фактическия му
състав, а именно - установено право на собственост по отношение на имот,
чийто собственик е лишен от възможността да получава доходи, в резултат на
извършени от друго лице действия, създаващи пречка за упражняване
правото на собственост в пълния му обем, включително и неговото ползване.
При определяне размера на иска съдът цени заключението, представено по
допуснатата тройна съдебно – оценителна експертиза, в което размерът на
обезщетението за периода от 28.03.2019 год. до 10.02.2021 год., е определено
на 0.45 лева, на база средна пазарна наемна цена по отношение на
неотчуждената част от имота на ищците с площ 1.7 кв.м., ползвана от
ответника без правно основание, чрез поставянето и ползването на предпазна
мрежа.
Оплакването в жалбата за това, че площта на двата
полски пътя – от 835 кв.м. неправилно е изключена от площта, по отношение
на която следва да бъде определено обезщетение за неоснователно
обогатяване, се явява необосновано предвид събраните по делото
доказателства, от които се установява, че след изграждане на
автомагистралата – месец декември 2017 год., двата пътя не се ползват от
страна на ответника по иска. В тази насока са и заключенията на вещото
лице Колев - първоначално и допълнително, неоспорени от ищците, от което
се установява, че двата пътя, преминаващи върху неотчуждената част от
3
имота на ищците не обслужват автомагистралата. Събраните по делото гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите Т. и Г. не опровергават
констатациите на експерта. От показанията на свидетеля Г. се установява, че в
неотчуждената част от имота на ищците има прокаран само един път.
Обстоятелства за това, че през исковия период от време пътят е бил използват
от ответника, не се установяват от показанията и на двамата свидители.
Като неоснователно съдът намира и направеното с
въззивната жалба оплакване за необективност и заинтересованост на вещите
лица от състава на тройната съдебно – оценителна експертиза, назначена след
оспорване на заключението, представено по допуснатата еднолична
оценителна експертиза. От една страна обосновано първоинстанционният съд
е оставил без уважение искането за отвод на вещите лица, поради липса на
изложени от страна на ищците конкретни обстоятелства, поставящи под
съмнение обективността им. Представените при разглеждане на делото пред
въззивния съд писмени доказателства, от които се установява, че през 2018
год. на едно от вещите лица, включено в състава на тройната оценителна
експертиза е било възложено от Областно пътно управление – ***,
изработване на оценка не обосновава извод в противна насока. Оплакването
за заинтересованост на вещите лица, съдът преценя и като необосновано,
доколкото именно въз основа на заключението, представено по допуснатата
тройна оценителна експертиза, ищците са поискали изменение на иска, чрез
намаляване размера до определения от вещите лица такъв.
От друга страна, за изясняване на въпроса доколко в
размера на претендираното обезщетение следва да бъде включено и това,
определено по отношение на площ от 835 кв.м., върху която са разположени
двата пътя, преминаващи върху неотчуждената част от имота на ищците, не
са необходими специални знания, които да налагат назначаването на повторна
съдебно – оценителна експертиза.
При определяне размера на заявената претенция,
обосновано първоинстанционният съд е приел, че строителството на
автомагистрала „Марица“ е приключило през месец декември 2017 год.,
видно от представеното по делото разрешение за ползване № СТ – 05 – 1320
от 01.12.2017 год., до който момент вземането на ищците за обезщетение за
неоснователно обогатяване се явява частично основателно – по отношение на
част от имота им с площ от 1.7 кв.м. За исковия период от време, за който се
претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД, а имено – от 28.03.2019 год. до
10.02.2021 год., предявеният иск се явява неоснователен по отношение на
835 кв.м., определена като сбор от площта на двата пътя, преминаващи през
имота на ищците, поради това, че за посочения период, следващ изграждането
на магистралата, не се представят доказателства за извършване на действия
от страна на ответника, които да са пречили на ищците да упражняват
правото си на собственост върху засегнатата /извън отчуждената/ при
строителството площ от имота им в посочения по-горе размер. В подкрепа на
извода за частичната неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД за посочения
период от време и за посочената площ, съдът изхожда и от неговия
субсидиарен характер, предвид наличието на друг иск, а именно такъв за
4
присъждане на имуществени вреди, определени като стойност на
необходимите дейности по отстраняване на нанесените повреди в имота, за да
бъде възстановен във вида в който е бил преди започване на строителните
работи по магистралата, с който обеднелия може да се защити съгласно ал.3
от цитирания законов текст.
Достигайки до същите фактически и правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към
мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от 03.02.2022
год., постановено по гр.д. № 106 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Свиленград.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН ********** и Д. А. Г., ЕГН
**********, двамата от село ***, Община ***, *** област, ул.***, с адрес за
призоваване – гр.Свиленград, бул.“България“ № 55 – адвокат М.К. да
заплатят на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3,
сумата в размер общо на 100 /сто/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5