Решение по дело №2288/2011 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              гр. Пазарджик, 19.12.2012 г.                          

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  дванадесети декември , през две хиляди и дванадесета    година  в състав:            

                             Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА          

При секретаря П. К. и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 2288  по описа за  2011  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

            Предявен е иск за делба на недвижим имот. Правното основание на иска  е чл.34 ал.1 Закона за собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата .

            В исковата  си молба против Е. Х** Б.  ЕГН ********** и А.Х.Б. ЕГН ********** – двамата с адрес : гр. София, ж.к. Илинден „ **** ап.23  и Е.Х.П. ЕГН ********** *** , ищецът Х.А.Б. ЕГН ********** ***, представляван от адв. Ц. , от ПАК , със съдебен адрес ***  твърди, че всички са наследници на А.Х.Б. , починал на 12.04.1983 г. , като ищецът е пряк негов наследник  в качеството му на низходящ, а ответниците са наследници на негов починал брат  – Х.  А.Б. , починал на 09.10.1989 г. Твърди се , че в наследство от общия наследодател са останали няколко недвижими имоти  в регулацията на с. Черногорово, както следва : УПИ І-761 в кв. 82 с площ от 663 кв.м. незастроен , УПИ -761 в кв. 82 с площ 1030 кв.м. незастроен и УПИ –ХХІХ-761 в кв. 82 с площ от 955 кв.м. , ведно с построените в него палумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от  70,00 кв. м., паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 90,00 кв.м.  и паянтова стопанска постройка с площ от 20,00 кв.м. Твърди се освен това, че  в наследство от общия наследодател са останали още шест земеделски имота в землището на с. Черногорово. Твърди , че до момента  възникналата съсобственост по силата на наследяване не е била прекратена между тях, поради което се моли съда да постанови решение, с което да допусне процесния имот до делба  при квоти от по 1/ 2 за ищцата и за тримата  ответници/ или по 1/ 6 ид.ч. за всеки един от тях /. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

             В съдебно заседание – ищецът   чрез пълномощника си поддържа предявения иск.В хода на производството същият е починал , както впоследствие и един от наследниците му по закон, които са заличени и участието си в процеса са продължили наследниците му по закон – Е.Х.Б. ЕГН ********** *** и Д.Х.П. ЕГН ********** ***.

В срока по чл. 131 ГПК е  постъпил писмен отговор от ответниците , които оспорват иска за делба на застроения УПИ , като поддържат, че същият е тяхна собственост , тъй като са го владели още преди смъртта на общия наследодател  и това владение е продължило и след това в продължение на повече от 20 години.Не се оспорва иска за делба на част от земеделските имоти.

В производството по настоящото дело е постигната съдебна спогодба по отношение на част от предмета на настоящия правен спор , а именно досежно описаните в исковата молба шест земеделски имота , поради което  и в тази част производството по делото е било прекратено на основание чл. 234 ал.1 ГПК.

Въпреки изрично дадената от съда възможност до постановяването на настоящото решение не са представени писмени бележки от пълномощника на ответниците.    

Съдът  като съобрази доводите на страните  и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК прие за установено следното :

Не се оспорва по делото, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че ищците   и ответниците са наследници на А.Х.Б.  б.ж. на гр. Пазарджик, починал на 12.04.1983 г. , като ищците са наследници от починалия му син Х.А.Б., починал на 30.07.2012 г, а ответниците са наследници на другия низходящ на общия наследодател – неговия  син Х. А.Б. , починал на 09.10.1989 г.

По делото като доказателство е представен нотариален акт № 152 , том І , н.д. № 355/ 1959 г.  , видно от който наследодателят на страните А.Х.Б.  е закупил и е станал собственик на дворно място от 4 дка и построени в него къща и сайвант. Съгласно скица и удостоверение издадено от техническа служба на Кметство с. Черногорово на името на наследниците на А.Х.Б.  се водят и трите процесни имота , а на името на наследници на Х. А.Б. и на Х* А.Б. се водят други два съседни УПИ – различни от процесните – съгласно нот. акт № 107 / 1975 г. / непредставен по делото / .

От представения по делото заверен препис от присъда по НОХД № 1630 / 2007 г. по описа на ПРС , както и от показанията на свидетелите А. А* и Х.П.  Б. и Г.Т.С.   се установява , че през по-голямата част от годината за двора и  къщата грижи полагал Х. Б.  , а ответниците идвали обикновено пролет и есен. Къщата била „ слепена „   - имало  стара къща обитавана от Х** Б. , а до нея била достроена по-нова – тази която се ползвала от ответниците. Установява се , че всеки полагал грижи за двора , като  и ищецът Б. и ответниците си садили плодни дръвчета. Установява се , че при извършена кражба от тази къща съдебните дела били водени от Х* Б. , който полагал грижи и за опазването  на имота. Свидетелите  БИП  и ИБП  установяват , че всеки от наследниците на двамата братя Б** знаел своята част от къщата  и всеки си ползвал своята част. Разпределено било и ползването на стопанските постройките. До преди няколко години  в двора се влизал от един вход , но тъй като дворното място било с лице на две улици , за удобство наследниците на Х. Б. си направили самостоятелен вход.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема  предявеният иск за делба на процесните  недвижими имоти  за допустим,  тъй като съгласно чл. 34 ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност , а разгледан по същество – за  основателен по следните съображения.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява , че процесните урегурлирани имоти – два незастроени и един застроен  - са част от закупеното  през 1959 г.  дворно място от общия на страните наследодател А.Х.Б. – съгласно нотариален акт № 152 / 1959 г. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през 1983 г. А.Б. е починал  и е оставил страните по делото като свои законни наследници.Ответниците оспорват съсобствения с ищците характер на застроения урегулиран поземлен имот, като се позовават на изтекла в тяхна полза полезна придобивна давност – както по отношение на парцела, така и по отношение на построените в него сгради. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като не се установява, както  наследодателят на ответниците Х. А.Б.   към момента на своята смърт  през 1989 г.  , така и неговите наследници  да са упражнявали фактическата власт лично за себе си върху   целия процесен имот  до изтичането на предвидения  в закона  10 -годишен  срок за упражняването на това владение като придобивно основание. Съдът  намира , че както прекият наследодател на ответниците , така и самите ответници не са станали собственици  на процесния имот   по силата на  изтекла в тяхна полза  полезна придобивна давност, тъй като не са налице всички елементи на този институт по отношение на конкретния  казус. Сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот , ако го  е владял само за себе си , отблъсквайки владението на своите сънаследници. По настоящото дело от една страна безспорно се установява, че до смъртта си през 2012 г. наследодателят на ищците Х.Б.  е ползвал както дворното място , така и старата жилищна сграда построена в него. Същият е полагал грижи за опазването на имота , полагал е грижи  и за защитата му -  като за свой собствен   и в този смисъл  не е бил лишен от фактическата власт върху имота. Установените по делото факти , че ответниците също са ползвали според правата си застроеното дворно място  и слепената до „ старата къща „ полумасивна жилищна сграда -  сами по себе си  не доказват непременно  намерението им да своят целия имот  и не доказват по никакъв начин, че те са демонстрирали намерение да  владеят имота само за себе си / а не като владелци  на своята част и държатели  по отношение на частта на другия сънаследник /. Още повече , че по делото не се твърди и не се установява ищецът преди неговата смърт / или наследниците му след нея /  да е били възпрепятствани по някакъв начин да живеят в старата къща  и да ползва имота според своите права. Установява се , че ответниците са правили през годините разноски за ремонт и поддръжка на жилищната сграда , която са обитавали , но тези фактически действия  не биха могли да породят вещни права , а само и единствено евентуално облигационни претенции между страните. Освен това  следва да се има предвид , че за да  са превърнали   владението си в самостоятелно, освен , че  ответниците следва да  са предприели действия , които да отричат правото на другия наследник върху неговата част/ за което по делото липсват доказателства /, но и да са отблъснали  владението на другия сънаследник / както върху дворното място , така и върху построените в него сгради /   в продължение на десет години  при условие,  че този друг сънаследник трябва  и да  е знаел за промяната в техните  намерения  и за самостоятелността на тяхното владение през този същия период.

В настоящия случай  съдът счита , че след като не са се осъществили всички елементи на фактическия състав  на твърдяното придобивно основание , то и направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на  ответниците е неоснователно . При това положение съдът приема , че  процесният имот – застроен урегулиран поземлен имот, както и двата незастроени такива – са запазили и към настоящия момент продължават да  имат характер на наследствени имоти,   по отношение на които след смъртта на общия наследодател е възникнала съсобственост между неговите наследници.

Досежно правата на съделителите съдът приема следното. Предвид характера на делбения имот, съдът счита , че  към момента на извършването на съдебната делба  дяловете на двете ищци и на тримата ответници са  равни – т.е дела на ищците Е.Х.Б.  и Д.Х.П. е общо  1/ 2 ид.ч./ или по 1/ 4 за всяка една от тях /   и за тримата ответници – Е.Х.Б. , Е.Х.П. и А.Х.Б.   общо  1/ 2 идеална част или по 1/ 6 ид.ч. за всеки един от тях. Приравнени към общ знаменател : по 3/ 12 ид.ч. за всяка една от ищците  и по 2/ 12 ид.ч. за всеки един от ответниците.

 При тези дялове и между тези съделители  следва да бъде допусната делбата на недвижимия имот описан  подробно  в исковата молба.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между  Е.Х.Б. ЕГН ********** ***,Д.Х.П. ЕГН ********** ***, Е. Х*** Б.  ЕГН ********** и А.Х.Б. ЕГН ********** – двамата с адрес : гр. София, ж.к. Илинден „ бл.*** ***  и Е.Х.П. ЕГН ********** *** ,на следните недвижими имоти, находящи се в с. Черногорово, общ. Пазарджик   : УПИ І-761 в кв. 82 с площ от 663 кв.м. незастроен , УПИ ІІ-761 в кв. 82 с площ 1030 кв.м. незастроен и УПИ –ХХІХ-761 в кв. 82 с площ от 955 кв.м. , ведно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70,00 кв.м., паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 90,00 кв.м.  и паянтова стопанска постройка с площ от 20,00 кв.м., като ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ  СА : за Е.Х.Б. - 3/ 12 ид.ч.,  за  Д.Х.П.  3/ 12 ид.ч. , за  Е.Х.Б. – 2/ 12 ид.ч. , за  Е.Х.П. – 2/ 12 ид.ч.  и за А.Х.Б. – 2/ 12 ид.ч.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :