Р Е Ш Е Н И Е
№1317/19.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети юли през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря МИРОСЛАВА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1468
по описа на ВРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано по жалба ”К.Ъ.” ЕООД -Варна,
представлявано от А.С.Т., против НП № 317402-F368291/08.02.2018г.. на Директора на
ТД на НАП-Варна, с което на дружеството , за нарушение на чл.25 ал.1т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра
на финансите , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв/ хиляда /лева,
на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е депозирана от надлежна страна, в
срок, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената форма и в нарушение
на процесуалните и материалните правила.Сочи се, че не е спазен едномесечният
срок за издаване на НП, визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, приема се за съществено процесуално нарушение непосочването на ЕГН и
точен адрес на свидетелите по АУАН, като се твърди, че свидетелите по АУАН не
са и очевидци на приетото за установено нарушение, като освен горното се
приема, че след като АУАН е съставен в нарушение на изискванията на ЗАНН, той
няма нужната доказателствена сила. С жалбата се
изразява и становище, че нарушението не е описано в достатъчна степен, че не са
посочени доказателствата, които го потвърждават, като освен горното се излагат
и аргументи в подкрепа на становището, че нарушението не е било безспорно
установено.Оспорват се твърденията, че на процесната
дата е имало авансово плащане в размер на 1000лв., оспорва се извършването на процесното нарушение, твърди се, че АНО не е направил
нужната преценка преди да се произнесе по преписката и не е разследвал спорните
обстоятелства.Оспорва се наличието на продажба и в този смисъл се излагат
подробни аргументи относно липсата на необходимост да се издаде касов бон, сочи се, че в стоковата разписка, въз основа
на която се приема, че е осъществен състав на административно нарушение,
липсват основни реквизит, твърди се, че на процесната
дата единствено е била уговаряна поръчка, без да е била извършена продажба,
визира се липса на твърдяното плащане, приема се, че управителят, действащ като
такъв към момента на продажбата е приел, че предходният управител е вероятният
получател на сумата по стоковата разписка, оспорва се размерът на наложеното
административно наказание, като в условията на евентуалност се излагат
аргументи за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска
отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли за редуциране размера на
наложеното административно наказание.
В с.з.,
въз. дружество, се представлява от адв.П., надлежно
упълномощена и приета от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в
хода на делото по същество моли за отмяна на НП, поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон.Алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН или за редуциране размера на наложеното административно наказание, но
основно се излагат аргументи за недоказаност на твърдяното за извършено
нарушение.
Представителят на органа, издал НП,
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество
моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като излага
аргументи в подкрепа на становището си за доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
20.10.2017г., св.А.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна в присъствието на
свой колега-М.Т., извършил данъчна проверка в търговски обект –магазин за бои и
мазилки, находящ
се в гр.Варна, на ул.”Райко Блъсков” №13, стопанисван
от „К.Ъ.” ЕООД-Варна. По време на
проверката в обекта била установена стокова разписка №12 с посочена дата на
издаване 10.06.2016г. в която било отразено авансово плащане за поставяне на
мазилка, като плащането било на стойност 1000лв.Изискани били допълнително
документи, касаещи отчетността на фискалното устройство,представени на
03.01.2018г., след проверка на които било установено, че за горепосочената сума
от 1000лв. на процесната дата не е бил издаден касов
бон от фискалното устройство.Тогава било изготвено копие на стоковата разписка
от 10.06.2017г., върху която представляващият дружеството изписал
собственоръчно, че капарото е било прието от бившият съдружник Х.Д. и е било
върнато с отказан обект.
Съставен бил с Протокол , в който
били отразени констатациите на проверяващите.
Във
връзка с резултатите от извършената проверка на 03.01.2018г. св.А. съставил
АУАН, в който било описано нарушението, констатирано по време на проверката,
квалифицирано като такова по чл.25 ал.1т.1 от Наредба Н 18/2006г. на МФ. АУАН
бил надлежно връчен на въз.Терзиев, който го подписал и в съответната графа
вписал възражения, че няма неотчетени приходи и не работи със стокови разписки,
като официален документ.
В законоустановения срок
не били депозирани допълнителни
писмени възражения срещу съставения
АУАН, поради което, преценявайки вписаните в АУАН възражения като
неоснователни, въз основа на материалите по преписката, на 08.02.2018г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Със
същото е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на „ К.Ъ.” ЕООД-гр.Варна,
на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
В
съдебно заседание се установи, че на процесната дата-
10.06.2017г., за първи ден, във връзка с намерение да започне работа, в обекта
се е намирал св.Кроснаров, съгласно показанията на
който, в действителност е имало клиент, който е договарял с бившият управител
извършването на услуга- поставяне на мазилка и закупуването на същата от
проверения обект, , като е било договорено и „капаро” с цел гарантиране на
услугата, но след като е започнало оформянето на документите клиентът се е
разколебал, отказал е да плати капарото и е прибрал предложената сума от
1000лв.
Съдът
бе в невъзможност да разпита бившият управител на дружеството, предвид
обстоятелството, че към момента същият се намира извън пределите на РБългария.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, искрени, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът
не кредитира показанията на св.Кроснаров единствено в
частта, в която същият посочва сумата, която е следвало да се плати като
„капаро”, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с приложеното
по делото копие на стокова разписка.В останалата им част съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства и липсват
такива, които да ги оборват.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите А. и Кроснаров в кредитираните от съда части, дадени в с.з., от
приетия като доказателство по делото Протокол за извършена проверка, АУАН,
дневен финансов отчет, копие на стокова разписка и от останалите приетите
писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът
за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/
съгласно приложената в материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална
страна.Спазени са и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.Неоснователни
са възраженията, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като НП
не е издадено в едномесечен срок, тъй като този срок е указателен, а не преклузивен, какъвто е шестмесечният срок.Не основателни са
и възраженията, че в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на свидетелите, тъй като
изрично се сочи ,че адресът е служебен и той е този на ТД на НАП-Варна, поради
което не възниква никакво съмнение относно тяхната самоличност.Вярно е, че
свидетелите по АУАН не са очевидци, но нарушението е прието за установено въз
основа на документи, поради което и в тази насока не се констатира съществено
процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати процесуални
нарушения, които да налагат отмяната на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се
посочат и доказателствата, които го потвърждава..В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от
съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правният
извод на АНО, че на процесната дата е заплатена сума в размер на 1000лв. като авансово
плащане по стокова разписка и че сумата е получена от Х.Д..Факти, които да
сочат, че в действителност на 10.06.2017г., някой е получил сумата от 1000лв. и
то за конкретна продажба/ на стока или услуга/ в НП и АУАН липсват.Твърди се,
че сумата е получена по думите на новият представляващ дружеството, но факти и
доказателства в тази насока не са ангажирани.Дори не става ясно кой и за каква
продажба евентуално е платил процесната сума и касае
ли същата дейността на дружеството, санкционирано с НП.Съгласно разпоредбата на
чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите фискална
касова бележка се издава за всяка продажба на стока или услуга, но доколкото в
АУАН няма никакво описание на продажба, каквато и да било тя, няма как да се
приеме и да се прецени извършването на нарушение.Наличието на някаква стокова
разписка не компенсира фактите, касаещи наличието на продажба.
Липсата
на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността
на нарушението да се установяват едва в с.з., макар и такива да не са
установени дори и в с.з., където не се установи получена ли е някаква стока и
каква. .
Липсата
на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено
нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Освен
горното, от приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи
по безспорен начин на процесната дата да е била
извършена продажба и да е била получена авансово сума от 1000лв., за която да
не е бил издаден касов бон от фискалното устройство в обекта, въпреки това да е
било дължимо.По делото е приложена стокова разписка №12/10.06.2017г.- основният
документ, въз основа на който се гради обвинението, но е очевидно, че тази
стокова разписка не съдържа основни изискуеми реквизити, а именно данните за
получателя на стоката или услугата/ чрез разпит на който биха могли да се
установят определени факти/ и основно подпис на получателя на сумата, при
наличието на който би могло безспорно да се приеме за установено, че определена
сума е платена и респективно получена.В хода на АНП и в с.з. не се събраха
никакви категорични доказателства, че сума от 1000лв. е била платена авансово
на инкриминираната дата, за покупката на определена стока или услуга, напротив,
събраха се гласни доказателства, че е имало предварителна договореност за
заплащането на такава сума, че е започнало оформянето на документите, но до
плащане не се е достигнало, тъй като клиентът се е отказал за момента от
постигнатите договорки.Вярно е, че върху разписката новият представляващ дружеството
е изписал, че сумата е получена от бившият управител, но е била върната поради
отказ, но първо този нов представляващ безспорно не е присъствал на договорката
и второ този нов представляващ изобщо не е посочил кога е била върната сумата,
поради което по никакъв начин не са опровергани показанията на св.Кроснаров, че сумата, още на процесната
дата и преди да бъде получена от бившият представляващ дружеството е била прибрана от клиента.Няма логика, ако
сумата бе получена, да не е посочено лицето, платило сумата и да не е
положен подпис на този, който е получил
сумата, тъй като такъв документ по никакъв начин не би ползвал който и да било
клиент, платил 1000лв.- сума, която в никакъв случай не би могла да бъде приета
за незначителна.
Предвид
горното съдът намира, че неправилно е бил приложен и материалния закон, тъй
като е било наложено наказание за нарушение,
приложение на материалния закон, поради което и на основание което не е било безспорно
установено, че е извършено в хода на АНП.Такова не се установи по безспорен и
категоричен начин и в с.з.
Настоящата инстанция намира за неоснователна претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски. Чл. 84 от ЗАНН посочва
изчерпателно вида на разноските, които се присъждат в производството по
обжалване на наказателни постановления - такива за свидетели и вещи лица. Нито
в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК е предвидена разпоредба,
уреждаща възлагането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, направени от
страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по
н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за съдебната
власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт.
Съгласно цитираното решение, производството по обжалване на
административно-наказателни постановления е особен вид наказателно
производство, като за разноските по това производство важат правилата относно
делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с
административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични
отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при
административно-наказателните дела, преследването и доказването се осъществяват
от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване
на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата,
защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се
направят разноски. В този смисъл е и по
–новата задължителна съдебна практика –ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС.
Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни решения, разпоредбите
на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи
въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в
административно-наказателното производство. Действително, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по
наказателното производство, се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на
съответното учреждение, освен в посочените от закона
случаи. Съгласно чл. 190, ал.
1 от НПК обаче, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата. Следователно, в настоящото производство е недопустимо
присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от крайния изход
на последното. Редът за това е друг и той е уреден в ЗОДОВ, по който ред
лицето следва да реализира претенцията си при отмяна на акта, при наличие на
предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.
Водим
от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
317402-F368291/08.02.2018г.. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на ”К.Ъ.”
ЕООД -Варна, представлявано от А.С.Т. , за нарушение на чл.25 ал.1т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра
на финансите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв/ хиляда /лева,
на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След
влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ