№ 77
гр. Шумен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ) в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630200777 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-
000868/02.04.2021г. от на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, с което
на М. СТ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява лично и не
изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на административно -наказващият орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2021г. около 17,45 часа в с. Илия Блъсково, на ул.
„Г.Димитров“, жалбоподателят управлявал т.а. влекач РЕНО МАГНУМ ДХИ
460, с рег. №Н 3413 ВР, с прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № Н 0264
ЕК и двете собственост на „Тритикум“ ЕООД, с Булстат *********. Водачът,
при избиране на скоростта си на движение, не се е съобразил със състоянието
на пътя така, че да е в състояние да спре пред видимо препятствие, а именно
1
клони на дърво, които са в обхвата на пътя. Вследствие на това се блъска в
клони на дърво и причинява щети по горната част на кабината на влекача, с
което става причина за ПТП с материални щети.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение №392674 от 14.03.2021г.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП- водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Актът е подписан от нарушителя, без възражения. Съставен е и
протокол за ПТП№ 1792236 от 14.03.2021г., рег. № 2021г. -1038-12, подписан
от водача.
Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които
посочва, че не е напускал пътното платно и се е движел в лентата по посока
на движението. За това, че клоните на дървото не са подкастрени и излизат на
пътното платно не носи отговорност. Успял да предотврати сблъсък с друго
МПС, движещо се насреща, който факт бил потвърден от органите на КАТ.
Приложена е Докладна записка от 26.03.2021г. по повод извършената
проверка по възражението, която е със становище за осъществено нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДВП и за издаване на НП.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 21-0869-000868/ 02.04.2021г. от на Началник група към
ОДМВР гр.Шумен, с което на М. СТ. Р., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДВП за това, че на 14.03.2021г в 17,45 в с. Илия Блъсково, като
водач на т.а. влекач РЕНО МАГНУМ ДХИ 460 с рег. №Н 3413 ВР, с
прикачено ремарке „ Шварцмюлер“ с рег. № Н 0264 ЕК и двете собственост
на „Тритикум“ ЕООД, с Булстат *********, при избиране скоростта си на
движение, не се е съобразил със състоянието на пътя, така, че да е в
състояние да спре пред видимо препятствие, а именно клони на дърво и
причинява щети по горната част на кабината на влекача, с тези си
действия причинява ПТП с материални щети.
В НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗАНН –
водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на
актосъставителя Н. и свидетелите П. и Ц., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно- наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. Актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. В
тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е
субект на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
2
безспорен начин, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно - наказателното преследване. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Когато са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП би било
законосъобразно издадено и тогава съдът ще следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има
извършено административно нарушение /каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител и ако това не бъде
доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно, доколкото не е
доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан
въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на
нарушението. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За
неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв,
до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение. Съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за
реализиране на административно-наказателната отговорност.
В конкретния казус обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
3
Съгласно параграф 6, т. 37 от ЗДВП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори
между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал в с.
Илия Блъсково, на ул. „Г.Димитров“ т.а. влекач РЕНО МАГНУМ ДХИ 460, с
рег. №Н 3413 ВР, с прикачено ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № Н 0264 ЕК и
двете собственост на „Тритикум“ ЕООД, с Булстат *********.
Не се спори също, че на пътя е имало надвесени клони. Това
обстоятелство е отразено в докладна записка от 26.03.2021г., с която е
изпратено уведомително писмо до кмет на Община Шумен за констатиран
проблем от служители на посетили ПТП на място с надвесени клони над
пътното платно на ул.“Г.Димитров“ в с. Илия Блъсково, община Шумен.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който, поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Съобразявайки показанията на разпитаните по делото свидетели и най-
вече показанията на св. П. дадени в с.з. проведено на 22.06.2021г. по
отношение на скоростта на движение на автомобила, съдът намира, че след
като жалбоподателят е допуснал причиняване на самостоятелно ПТП, то се е
движил с несъобразена скорост и не е успял да спре, при възникналата на
пътя опасност /клони на дърво, надвесени над пътя .
Св. П. заяви :“ ……. . Автомобилът имаше КАСКО. понякога искат от
нас протоколи, но ние, за да издадем протокол, трябва да съставим акт.
Водачът обясни, че в края на селото имали база. Всеки ден минават от там
и много добре знаят, че там има препятствие. Най - вероятно са принудени
да карат по средата на пътя, тъй като камионът е доста висок. Той се е
дръпнал надясно и се е ударил в клоните. Ако кара в неговото си платно, ще
опира каросерията в клоните. Целият път между двете села е в клони.
Никой не го поддържа. Там няма жици, не се кастрят. Камионите трябва
да карат бавно и да карат в лентата. Те карат по средата. Той каза, че
отсреща идвала кола. Би трябвало да се изнесе в неговата си лента. Той е
карал по средата. Влязъл в неговата си лента, клонът засяга ремаркето,
което е с каросерия и прикачено ремарке отзад, високо поне 4 метра. Той не
е спрял. Ако беше спрял, нямаше да събори клоните. Скоростта му не можем
да установим. Предполагам, че повече от 40 не се е движил. Пътят не е чак
толкова хубав, за да развие по - голяма скорост. Едва ли се е движил много
бързо. Но, ако се е движил бавно и види, че иде отсреща автомобил, дори и
да опре горе, нямаше да има щети - по каросерията и по кабината.Той, все
едно се е блъснал в друг автомобил. …….. „
Всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да
спре МПС и по този начин е станал причина за осъществяване на
пътнотранспортно произшествие с несъобразена скорост. ПТП по смисъла
4
на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Съдебната практика приема, че при възникнала на пътя опасност за
движението, водачът на МПС има единствено задължение да избира правилно
скоростта си, за да може при възникване на опасността да намали скоростта
или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед
избягване на аварийната ситуация. Изменение посоката на движение в
определен случай е допустимо при т.нар. „спасителна маневра“. Тя не е
правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко внезапно
отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде
рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в
движението. Водач на МПС може да извърши спасителна маневра, в
състояние на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата
опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2
от ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР №
106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче, не го задължава да направи това,
защото изрично е регламентирал в чл.20, ал.2 от ЗДвП дължимото поведение
при възникване на опасност - да намали скоростта или да спре. По делото
обаче не се установява, водачът да е действал в условията на крайна
необходимост, доколкото надвесените клони на пътя са видимо и
същевременно предвидимо препятствие, като жалбоподателят е следвало да
съобрази и габаритите и скоростта на управляваното от него МПС, поради
което съдът приема, че е осъществил състава на посоченото нарушение.
Съдът намира, че нормата на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
регламентираща, че който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление, т.е. правилно е приложена от страна на АНО в конкретната
ситуация. Изводът за това се налага от показанията на разпитаните свидетели
и от материалите , включително и снимкови, приложени по преписката. От
своя страна жалбоподателят не представи по делото доказателства, оборващи
горния извод, както и не бяха представени доказателства, обосноваващи
твърдяната от него теза.
Съдът не споделя становището относно наличие на маловажен случай в
конкретната хипотеза, доколкото намира, че деянието не се явява нито
малозначително по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.9, ал.2 от НК, нито
такова, представляващо маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
съобразявайки наличието на описани нарушения на жалбоподателя по ЗДвП,
отразени в справка за нарушител (стр. 5 от делото).
Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр.
№ 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е
изменен ЗАНН, като с § 9 ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В горния
смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане
5
на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ АНО -ОДМВР по делото, в размер на 80лв., която сума следва
да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР - Шумен. Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0869-
000868/02.04.2021г. от на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, с което, на
М. СТ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА М. СТ. Р., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Алдемировци“
№ 17, ап. 2, да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен сумата от 80,00лв.
(осемдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6