Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д. №7498/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника В.Л.П. по изпълнително дело №20138380406677 на ЧСИ М.Б., рег. №838
на РКЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо
жалбоподателя, инкорпориран в съобщение, изх. №27446/21.05.2020 г. Излагат се
твърдения, че за периода 14.06.2017 г. - 20.05.2020 г. по делото не са
извършвани изпълнителни действия, поради което е изтекла двегодишната
погасителна давност и делото подлежи на прекратяване. Поради изложеното, моли
съдът да отмени обжалвания отказ и да прекрати посоченото изп.
дело.
Взискателят по изпълнителното дело „А.ЗА
С.НА В.“ ЕАД е подал възражение срещу жалбата, в което излага, че на ЧСИ М.Б.
още с образуване на изп. дело са му възложени правата
по чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че с молби от 19.06.2018 г. и 28.05.2019 г. взискателят е
поискал продължаване на изпълнението чрез посочване на конкретни изпълнителни
способи.
Частен съдебен изпълнител М.Б. е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че е
упълномощен по чл.18 ЗЧСИ, като не са настъпили визираните в закона факти и
обстоятелства, обуславящи прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното:
Жалбата е подадена в срок от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК
акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство,
поради което жалбата е процесуално допустима.
В конкретния случай
изпълнителното производство е образувано на 30.09.2019 г. по писмена молба с
вх.№47917/30.09.2019 г. на взискателя „А.ЗА С.НА В.“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.09.2013 г. по гр.д.
№38674/2013 г. по описа на СРС, 68 състав, по силата на който длъжникът В.Л.П.
е осъден да заплати на взискателя парично задължение. С депозираната молба за
образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил съдебният
изпълнител с правата на чл.18 ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното дело са
правени справки и са налагани следните обезпечителни мерки: изпратени са
съобщения за налагане на запори на вземанията на длъжника до търговските банки
на територията на Република България от дата 02.10.2013 г., както и запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, изпратено до работодателя „СОТ – Сигнално
охранителна техника“ ЕООД на 02.10.2013 г.
По делото е постъпило
уведомително писмо от „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД, изх.
№Т6577/05.11.2013 г., в което е посочено, че длъжника В.Л.П. има наложени
запори върху трудовото възнаграждение по други три изп.
дела.
С молба от 08.01.2014 г.
взискателят е поискал от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за удовлетворяване
на вземането му и изпращане на напомнително писмо до
работодателя „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД.
На 10.08.2015 г. ЧСИ М.Б. е
изпратил до „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД уведомление, изх.
№57388/10.08.2015 г., за превод на всички дължими суми, съгласно чл.446 ГПК.
С молба от 03.08.2016 г.
взискателят е поискал от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за
удовлетворяване на вземането им и изпращане на призовка за опис на движимо
имущество.
На 08.08.2016
г. ЧСИ М.Б. е изпратил до длъжника съобщение, изх. №104178/08.08.2016 г., с което длъжникът е уведомен, че ЧСИ пристъпва
към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи.
С молба от 25.05.2017 г. взискателят
е поискал от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за удовлетворяване на
вземането им и извършване на справка от БНБ за притежаваните от длъжника
банкови сметки и налагане на запори върху тях.
Със запорни
съобщения от 31.05.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника, открити в търговски банки на територията на Република България.
С молба от 09.03.2018 г. взискателят е поискал
от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за удовлетворяване на вземането
им и извършване на справка от БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки.
На 14.03.2018 г. ЧСИ М.Б. е
изпратил искане на СО, район „Младост“, отдел „МДТ“, за информация за
имуществото, декларирано на името на длъжника В.Л.П..
С молба от 19.06.2018 г.
взискателят е поискал от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за
удовлетворяване на вземането им и извършване на опис на движимо имущество.
С молба от 28.05.2019 г.
взискателят е поискал от ЧСИ М.Б. извършване на по-нататъшни действие за
удовлетворяване на вземането им и извършване на опис на движимо имущество,
справка за новооткрити от длъжника банкови сметки, и налагане на запор.
Изпълнителното производство,
съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Според приетото в т.10 ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването
на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия
след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГП,К е свързана с това, че правният интерес за
събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има
задължението със своите действия да поддържа висящността
на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде
събрано вземането му, като тази висящност не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да
повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това
и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното
производство по право.
В настоящия
случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Т.нар.
перемпция е налице, когато взискателят въобще не е
поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани,
но не са приложени поради някаква причина, вкл. поради липсата на притежавано
от длъжника имущество. За да настъпи перемпцията е
необходимо бездействие на взискателя в продължение на две години, каквото не е
налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с
посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, но ако е
приложен или се прилага, бездействие също не е налице в периода на прилагането.
В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно мотивите към т.10 ТР №2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, реалното извършване на изпълнителни действия /а не само
поискването им/ е от значение за прекъсването на давността по чл.116 б. „в“ ЗЗД, а не за наличието на прекратителното
основание по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
В настоящия
случай с описаните по-горе молби от 09.03.2018 г., 19.06.2018 г. и 28.05.2019
г., т.е. преди изтичане на двугодишния срок от извършване на предходното
изпълнително действие с дата 31.05.2017 г., взискателят е поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия. Ето защо, правилен и законосъобразен се
явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното постановление от
21.05.2020 г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №31631/09.06.2020
г., подадена от В.Л.П., ЕГН **********,
адрес: ***, длъжник по изпълнително дело №20138380406677
по описа на ЧСИ М.Б. срещу отказ на съдебния изпълнител,
постановен на 21.05.2020 г., за прекратяване на производството по изпълнителното
дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.