Р Е
Ш Е Н
И Е
№
246
Гр. Русе, 1
ноември 2019 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 3 октомври 2019 г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Ъшъл Ириева
при
участието на секретар Димана С., като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 286
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Профи Кредит България“ ООД ЕИК ********* гр.
София чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И.против
решение № 692/24.04.2019 г. по гр. д. № 7466/2018г. на Русенски районен съд в
частта, в която частично са отхвърлени исковете
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е.Т.Ш. –
длъжник по договор за потребителски кредит № **********. Жалбоподателят счита
за неправилно решението в обжалваната част. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо нея да постанови друго решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е.Т.Ш. в размер на
2040,72 лв., представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Ответникът по жалбата Е.Т.Ш. чрез
адвокат М.М.С. подава писмен отговор, с която оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните и доказателствата по делото както и правилността на
решението на районния съд в обжалваната част и прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
На 27.11.2017 г. бил сключен договор
за потребителски кредит № ********** между „Профи
Кредит България“ ЕООД и Е.Т.Ш.. Кредитната сума 1700 лв. била преведена в полза
на кредитополучателя. Основните уговорки в договора били кредитът да се върне в
срок 24 месеца при месечни вноски 105,10 лв. на всяко 9-то число на месеца. Годишният
лихвен процент бил 41,17%, а общо дължимата сума по кредита била 2522,40 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги кредитополучателят се задължил да
заплати възнаграждение 2040,72 лв. на равни месечни вноски от 85,03 лв. Така
общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги нараснало на 4563,12
лв., а размерът на месечната вноска – на 190,13 лв. Условията по пакета
допълнителни услуги били уговорени в допълнително споразумение към договора. Кредитополучателят
не направил нито една погасителна вноска и съгласно т. 12.3. от Общите условия
към договора за потребителски кредит на 13.03.2018 г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на кредитодателя и била обявена неговата предсрочна
изискуемост. На 30.03.2018 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
„Профи
Кредит България“ ЕООД се снабдил със Заповед № 3299/3.09.2018г. по ч. гр. д. №
6007/2018г. РРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , която разпорежда
длъжникът Е.Т.Ш., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сумите:
1.
4563,12 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането;
2. 30,00 лева — такси за извънсъдебно събиране
на вземането за периода от 10.01.2018 г. до 13.03.2018;
3.
10,48 лева — законова лихва за забава за периода от 10.01.2018 г. до 13.03.2018
г.;
92,07
лева — държавна такса и 100,00 лева — юрисконсултско възнаграждение.
След подадено възражение Профи Кредит България“ ЕООД предявява установителен по чл. 422 от ГПК в общ размер 4563.12 лева, който включва
отделни неизплатени задължения, както следва:
1.
Неизплатена главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на
1700.00 лева;
2.
Неизплатено договорно възнаграждение в размер на 822.40 лева;
3.
Неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2040.72 лева;
Последните два иска са предявени
като евентуални осъдителни, ако съдът приеме, че не са предмет на заповедта за
изпълнение, а те наистина не са.
Русенският районен съд е признал
за установено по отношение на Е.Т.Ш., ЕГН ********** в качеството й на длъжник
по Договор за потребителски кредит № **********/27.11.2017 год., че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК ********* сумата 1700.00
лева- неплатена главница по договора, ведно със законната лихва от 29.08.2018
год. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 6007 по описа
за 2018 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 3299/03.09.2018 год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същото решение
Русенският районен съд е осъдил Е.Т.Ш. да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата 170.10 лева- възнаградителна лихва, като отхвърлил
иска над този размер до предявения 822.40 лева.
Предмет на въззивната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД е частта от решението, с която
се отхвърля предявения от Профи Кредит България ЕООД
иск да бъде осъдена Е.Т.Ш. да заплати сумата 2040.72 лева – възнаграждение по
споразумение от 27.11.2017 към Договор за потребителски кредит №
**********/27.11.2017 год. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Едновременно
с процесния договор за потребителски кредит страните са сключили и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителен услуги, свързани с усвояването и управлението
на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу допълнително възнаграждение за пакета в
размер на 2040,72 лв. Настоящият съдебен състав намира това споразумение за
нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както е прието и от районния съд,
тъй като същото е договорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Освен това
с уговарянето на допълнително възнаграждение настоящият състав счита, че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на императивното правило
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане. С процесното споразумение е
договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,
тоест то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените услуги, както е
посочено и в самото споразумение, и без значение е дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва
да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от изброените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на
страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане
на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна-
потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна- кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна –
кредитора.
Русенският районен съд е
достигнал до сходни изводи, че споразумението за предоставяне пакет
допълнителни услуги е съставено с цел
заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК и е нищожно. Плащане на
основание нищожно споразумение не се дължи.
Мотивиран така и на основание чл.
272 ГПК Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
692/24.04.2019г. на Русенски районен съд по гр. д. № 7466/2018г. в ЧАСТТА, с
която се отхвърля предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД ЕИК ********* гр.София, район Средец, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р. И. И., иск да
бъде осъдена Е.Т.Ш. ЕГН ********** ***, да заплати сумата 2040.72 лева –
възнаграждение по споразумение от 27.11.2017 към Договор за потребителски
кредит № **********/27.11.2017 год. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Решението на Русенски окръжен съд
е окончателно.
Решението на Русенски районен съд
в останалите части не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател:
Членове: