Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №485 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527, ул.”Панайот
Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д.А. срещу Ф.А.И. ***, в която изтъква, че ищцовото дружество е
подало Заявление по чл.410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата е връчена на Ф.А.И. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на
което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея.
Обстоятелството,
въз основа, на което е издадена заповедта
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №3009581 от 04
август
Пояснява, че основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., на
основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01 август
Ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 03 юни
Въз основа на гореизложеното,
моли съда да бъдат призовани с ответника в
съдебно заседание и след като се увери в основателността на предявения иск, да
постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД има
следните вземания срещу Ф.А.И. по Договор за паричен заем №3009581 от 04 август
Моли съда да осъди Ф.А.И. да
заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които -
50,00 лв. по чл.13,
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
В законният едномесечен
срок е представен отговор от адв.Ц. - назначен от съда за особен представител на ответницата с разпореждане
№2044/04.06.2019 год., в който счита исковата претенция за недопустима, тъй като исковата молба
е подадена до съда от ненадлежна страна, респективно същата не е активно
процесуално легитимирана да я предяви. Според него ищец в настоящото исково
производство би следвало да е „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,
ЕИК : *********, тъй като видно от представения с исковата молба Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК : *********. Твърди, че
по делото липсват представени доказателства за преобразуване на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК : ********* в „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********. Нещо повече, позовава се на
пълномощно от 14.02.2017 год., в което като лице, упълномощено да извърши
уведомяване на длъжници за извършеното цедиране на вземанията на упълномощителя
„Изи Асет Мениджмънт”АД е посочена „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК : *********, а не „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********.
Освен това счита, че не е изпълнена
процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД, като на ответника по делото не е съобщено
за станалата цесия, в който смисъл по отношение на Ф.И. тя не поражда действие. С оглед на така
изложените съображения моли съда да прекрати производството по делото или ако не
приеме доводите му, то да отхвърли предявения срещу ответника иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответницата,
призована при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, се представлява от особения й
представител адв.Ц., който поддържа отговора, представен в срока по чл.131 от ГПК и отново моли съда да не уважава иска, с който е сезиран.
Съдът като е
съобразил молба вх.№3594/26.03.2019 год. на ищеца, чрез пълномощника му юрисконсулт
А., е приел оттегляне на исковата претенция, на основание чл.232 от ГПК, по
отношение на следните акцесорни вземания : за мораторна лихва в размер на
сумата 37,80 лева за периода от 04.06.2018 год. до 14.11.2018 год., както и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
сумата 36 лева, като е прекратил производството по гр.дело №485/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч в тази му част.
Като прецени събраните по делото писмени
доказателства, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, съгласно
чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установени следните факти :
Безпорно по делото е, че е
сключен
Договор за паричен заем №3009581/04.08.2017 год., в гр.Ловеч, между „Изи Асет
Мениджмънт”АД, като заемодател и Ф.А.И., като заемател, който договор е сключен
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. По силата
на този договор и на основание чл.2 заемодателят е предал в собственост на
заемателя сумата от 800 лева, наричана в договора заемна сума, а заемателят се
е задължил да я върне на заемодателя при следните условия : вид на ползвания паричен
заем - потребителски заем по продукт ЕаsyMonth; размер на
месечната погасителна вноска 95,39 лева; срок на заема 10 месеца; брой вноски
10, като датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са
фиксирани в чл.2, т.5 - 06.09.2017 год., 06.10.2017 год., 05.11.2017 год.,
05.12.2017 год., 04.01.2018 год., 03.02.2018 год., 05.03.2018 год., 04.04.2018
год., 04.05.2018 год., 03.06.2018 год. От чл.2, т.6 се установява, че
фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00%, а лихвеният процент на
ден, приложим при отказ на договора е 0.11% /чл.2, т.6.1/. В чл.2, т.8 на
договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема е 47.93%, като
при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания : договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задължениято си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви
за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40% /чл.2, т.6/, а лихвеният
процент на ден, приложим при отказ от договора, съгласно чл.2, т.6.1 е 0.11%.
Според чл.7 общата сума, дължима от заемателя като се вземат предвид
допусканията, посочени в т.8 е 953.90 лева. От чл.3 се разбира, че с подписването
на настоящия договор заемателя е удостоверил, че е получил от заемодателя
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума. В чл.4, ал.2 на договора е уговорено между
страните, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 889.90 лева, която се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка
от вноските, посочен в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 88.99 лева. В чл.5
е договорено между страните, че заемателят може да погасява задълженията си по
начините, описани в индивидуалния му погасителен план, като с подписването на
настоящия договор, заемателят изрично възлага на заемодателя да събира
вземанията си, чрез посещения на посочените адреси на заемателя. Съгласно чл.8,
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в
чл.10 е предвидена възможността на заемодателя по всяко време да прехвърли
правата си по настоящия договор на трето лице, включително да заложи вземането
в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози. Договорът е подписан
и от двете страни - заемодател и заемател.
Заемадателят „Изи Асет Мениджмънт”АД
се е възползвала от правото си по чл.10 от цитирания по-горе Договор за паричен
заем и с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 год., сключен между него като „Продавач или Цедент” и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД, като „Купувач или Цесионер”, е прехвърлил вземания
при спазване на условията по този договор на месечна база за срока на действие
на договора. Всяка една партида от вземания се индивидуализират от страните в
ново Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне,
подписване и подпечатване, то става неразделна част от договора. За целите на
този Рамков договор всяко поредно
Приложение №1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него,
изменящо го съответно. Формата и съдържанието на документа се съгласува между
страните и е посочена във вид на бланка на Приложение №1 към този рамков
договор. Към всяко отделно Приложение №1 се съставя и подписва Анекс, в който
страните договарят покупната цена за конкретните вземания, прехвърлени със
съответното Приложение №1. Видно от т.2.1 е, че страните са се споразумяли, че
продавачът ще прехвърли на купувача свои ликвидни и изискуеми взамения,
произходящи от договори за заем по смисъла на ЗЗД ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпускал на свои
клиенти, като вземанията следвало да се индивидуализират в Приложение №1 към
този договор. Приложение №1 трябвало да бъде съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано и от
двете страни. От т.4.4. се установява, че след подписване и подпечатване на
всяко отделно Приложение №1 към договора, продавачът се задължава да предостави
на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивната
разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на потвърждението
се съгласува между страните и представлява Приложение №3 /бланка/ към този
договор. Потвърждението се изготвя на хартиен носител, подписано и подпечатано
от продавача. Следващата т.4.5 задължава купувача да изпраща за своя сметка
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, включително
даги уведоми за използването на личните им данни, съгласно чл.20 от ЗЗЛД. С
подписване на настоящия договор, продавачът упълномощава купувача с правата за
уведомяване на длъжниците, задължавайки се допълнително да издаде и изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа във формата и съдържанието, определени
от страните в Приложение №4.
Като доказателство по делото е
представено Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД от 01.08.2018 год., видно от който е посочен
номера на кредита, както и че длъжник по него е лицето Ф.А.И.. В Приложението е
посочен размера на отпуснатия кредит, както и какъв е остатъка т дължимата сума
- главница и акцесорни вземания към 01.08.2018 год.
Налице е пълномощно от 14.02.2017
год., с нотариална заверка на подписите, с което Изпълнителния доректор на „Изи
Асет Мениджмънт”АД Кирил Крумов Михайлов е упълномощил „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, представлявано от Управителите Неделчо Йорданов
Спасов и Росен Георгиев Антов със следните права : Да уведоми от името на „Изи
Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
„Изи Асет Мениджмънт”АД е цедирало, съгласно Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/, сключен на 30.01.2017 год. между „Изи Асет
Мениджмънт”АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД
като цесионер, включени в което и да е подписано Приложение №1 между страните,
което е станало неразделна част от Рамковия дотовор за цесия. горните права се
предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на законово задължение на
упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и за изпълнение за задължението по
чл.20 от ЗЗЛД за уведомяване за използването на личните им данни във връзка със
сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017
год. и индивидуализирани във всяко подписано между страните Приложение №1,
което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
До Ф.А.И. е изпратено уведомление, с
което юрисконсулта на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД Д.А. я
е уведомил, че на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 год. и Приложение №1 от 01.08.2018 год. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт”АД
нейното задължение, произтичащо от Договор за паричен заем №3009581 от
04.08.2017 год., е изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,
което дружество е новият й кредитор. На основание чл.99 от ЗЗД, както и ***
основание чл.4.5 от сключения договор за цесия и съгласно пълномощно от „Изи
Асет Мениджмънт”АД, дружеството цесионер, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт Д.А. я уведомява, че считано от датата на получаване на това
уведомление, кредитор спрямо нея по горепосоченото парично задължение е
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с всички плащания за дължими
суми по Договора /главница, лихви, разноски и др./ трябва да бъдат превеждани
по контретно посочена банкова сметка на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД.
От служебно изисканото и приложено като
доказателство по делото Ч.гр.дело №2308/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч се
установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение №1346/22.11.2018 год., по силата на която на длъжникът Ф.А.И.
*** е следвало да заплати на кредитора “Агенция
за контрол на просорочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Управителя
Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А. следните суми : 522,59
лева главница, 61,27 лева договорна лихва за периода от 06.09.2017 год. до
03.06.2018 год., 37,80 лева лихва за периода от 04.06.2018 год. до 14.11.2018
год., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото - 21.11.2018
год. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото : внесена държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
Тъй
като заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то с разпореждане №321/28.01.2019 год., заповедният съд е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса. Предупредил е заявителя,
че при непредставяне на докозателства за предявяване на иска в посочения срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от разпореждане №321/28.01.2019 год. е връчен на заявителя на 28.01.2018 год. и
получен от неговия пълномощник юрисконсулт Д.А. на 13.02.2019 год., видно от
разписката по заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№2806/08.03.2019
год., пощенско клеймо от 07.03.2019 год., т.е. подадена е в законният
едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя е частично
основателна и доказана.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК е законодателно
уреден като положителен установителен иск и с предявяването му ищецът цели да
установи със сила на присъдено нещо дали вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение съществува, когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или тя е връчена по реда на чл.47 от ГПК. С оглед на това,
че се касае за положителен установителен иск, то в тежест на ищеца е възложено
да проведе пълно и главно доказване на материолноправните предпоставки за
уважаване на иска.
С
оглед на представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени в хода на
исковия процес от особения представител на ответника, съдът приема, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД е представило доказателства, от които
може да се приеме, че е носител на вземане спрямо ответника. За да счете, че
ищецът е активно легитимиран да претендира вземания от ответника, защото е
сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, от представеното приложение се установява, че са
прехвърлени вземанията по договора за паричен заем, който „Изи Асет
мениджмънт”АД е сключило с ответника, а и до ответната страна е изпратено
уведомление от страна на цедента за извършената цесия. Действително пред
настоящата инстанция не са представени доказателства затова уведомлението да е
достигнало до ответната страна, но същото е представено като писмено
доказателство към исковата молба и е връчено на ответника, чрез назначения му
от съда особен представител, тъй като с връчването на преписа от исковата молба
ответната страна е уведомена за настъпилото прехвърляне на вземания
/независимо, че се представлява от особен представител/, а съществременно
ответникът не ангажира доказателства да е изпълнил и погасил изцяло
задълженията си към предишния кредитор в периода до уведомяване за настъпилото
прехвърляне на вземания. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесия,
макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда
по реда чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно за доказан по делото следва да се
приеме и фактът, че вземането, произтичащо от процесния договор за паричен
заем, е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца по делото. В този
смисъл е и Решение №78/09.07.2014 год. на ВКС по т.д.№2352/2013 год., II т.о.,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което, : „Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
което новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, в който смисъл и според съда са изцяло неоснователни
твърденията на особения представител на ответника, че в конкретния случай не е
изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав счита, че исковата претенция в частта за главницата е доказана
по основание и размер и искът подлежи на уважаване изцяло за сумата в размер на
522,59 лева. Основанията затова са, че се касае за договор за заем, с който
заемодателят се задължава да предостави в заем парична сума, която да предаде,
а заемателят приема да върне паричната сума в уговорения срок. По правната си
същност договора за заем е реален договор и за неговия фактически състав е от
значение не само да е постигнато съгласие относно съдържанието на договорното
правоотношение, но и да бъде установен фактът на предаване на паричната сума.
От представения като доказателство по делото
Договор за паричен заем №3009581/04.08.2017 год. може да се приеме, че
страните са постигнали съгласие относно предоставяне на заемна сума от 800 лева,
като съгласно чл.3 на същия договор, с подписването му, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума. В този смисъл съдът счита, че заемодателят е доказал изпълнение на своите
договорни задължения, поради което за заемателя е възникнало задължението за изпълнение
на насрещното му задължение да върне сумата, т.е. от значение затова дали
предявената искова претенция е доказана по основание е дали заемополучателят е
върнал заетата парична сума. Предвид това, че връщането на заетата сума е
задължение за страната, получила заема, както и при съобразяване правилото за
разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 от ГПК съдът
намира, че в тежест на ответната страна е да докаже, че е върнала
предоставената й в заем сума. В хода на процеса ответната страна не е
представила доказателства да е заплатила и върнала дадената й в заем сума в
размер на 800 лева. Ищецът признава неизгодното за него обстоятелство, че част
от заетата сума е заплатена в размер общо на 735 лева, поради което в тежест на
ответника е да докаже връщане и на другата част от заетата сума, което не се
установи да е сторено.
По
акцесорните претенции за договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
Съдът
е сезиран в петитума на исковата молба и с претенция за признаване на
установено, че ищцовото дружество има вземане срещу ответницата и за 61,27 лева
договорна лихва за перида от 06.09.2017 год. до 03.06.2018 год., както и за
сумата 533,94 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение, които
намира за нищожни. Основанията за това му дава факта, че сключения между
страните Договор за паричен заем попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Според чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да е изготвен на разбираем език и да съдържа
изрично изброени реквизити, като : общият размер на кедита и условията за
усвояванео му /т./; лихвен процент по кредита /т.9/; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчмислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията на издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
/т.11/.
В
конкретният казус съдът счита, че Договор за паричен заем №3009581/04.08.2017 год.
е изготвен на разбираем език и в тази връзка отговаря на императивните такстове
на ЗПК.
В
текста на чл.22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, договорът за потречителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези изисквания на закона, които са императивно
посочени, води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. С оглед на изложеното и като съобрази
съдържанието на процесния договор за паричен заем, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и Ф.А.И., съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК. По начина и със съдържанието, което е посочено в договора за
паричен заем, заемателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след
извършване на съответните математически изчисления и по-конкретно от сбора на
определените погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за
кредит и по този начин да получи сумата, коато дължи като договорна лихва. В
договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40%, от който обаче не става ясно по какъв
начин той се отразява в размер на погасителните вноски. Към договора липсва
представен погасителен план, съставен съгласно изискванията на ЗПК, в който да
се съдържа точна информация за размера, броя, периодичността на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В ЗПК изчерпателно е посочено какво трябва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във връзка с чл.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Ето
защо, съдът намира, че договорът за заем е недействителен, за който порок съдът
следва да следи служебно и ако констатира такъв порок следва да го съобрази.
Съобразявайки последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, съдът приема, че ответникът по делото дължи връщане на чистата
стойност по кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.
Относно
неустойката според съда тази претенция е в
противоречие с добрите нрави, тъй като се касае за неравноправна клауза /по
арг. от ТР 1/2009 год., ОСГК/, поради което и в тази си част исковата молба
следва да се отхвърли, тъй като задължение на съда в настоящото исково
производство е да следи служебно и затова дали е некърнена защитата на
потребителя.
По
разноските.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 251,71 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото
исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, включваща
платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, депозит за особен представител
на ответника и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в минимален размер на
сумата 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и
чл.25, ал.1 от НЗПП.
Ф.А.И.
следва да бъде осъдена да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД и сумата 75 лева, предтавляващи съдебно-деловодни разноски,
направени в заповедното производство, от които 25 лева платена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
На адв.Б.Ц.
*** следва да се изплати сумата в размер на 313,41 лева от внесения от ищеца
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Ф.А.И. по
настоящото гр.дело №485/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че „Агенция
за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление
: гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А. има следното вземане срещу Ф.А.И.,
ЕГН-********** ***, по Договор за паричен заем №3009581/04.08.2017 год., а
именно : 522,59 /петстотин двадесет и два лева петдесет и девет стотинки/
главница, ведно със законата лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
21.11.2018 год. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527, ул.”Панайот
Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д.А. срещу Ф.А.И., ЕГН-********** ***, иск с правно основаниие чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за признаване за установено, че
ищцовото дружество има следните вземания срещу ответника : 61,27 лева договорна
лихва за периода от 06.09.2017 год. до 03.06.2018 год. и 533,94 лева неустойка
за неизпълнение на договорна задължение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.А.И., ЕГН-**********
*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527,
ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. сумата 251,71 /двеста петдесет и един лева седемдесет и една
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково
производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, както и сумата 75 /седемдесет
и пет/ лева, предтавляващи съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. *** сумата 313,41 /триста и три***десет
лева четиридесет и една стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за
осъщественото процесуално представителство на ответника Ф.А.И. по настоящото
гр.дело №485/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Ответната страна следва да заплати сумите по следната банкова сметка на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД : IBAN : ***; BIC : *** - „Юробанк България”АД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№2308/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :