Р Е Ш Е Н И Е
№…..……/…………………2020г.
гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15013 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета
от ГПК.
Oбразувано
е след изпратена по подсъдност от Софийски районен съд на подадена искова молба
от К.С.Р., ЕГН: ********** с адрес: *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието, за установяване на осъществена
пряка дискриминация по отношение на ищеца, изразяваща се в забрана за ползване
на котлони в килията, в която е пребивавал в затвора-гр. **** за
периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г., изменен по реда на чл. 214 от ГПК, както
и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1001.00 лева за същия период.
Ищецът
твърди, че за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г.,. е бил дискриминиран
от ответника, поради това, че ръководството на Затвора-гр.*** не
позволявало на ищеца в качеството му на лице изтърпяващо наказание „доживотен
затвор“ да използва електрически котлон в затворническата килия, която е
помещавал в Затвора – гр. ***. Навежда доводи, че всички лица, изтърпяващи
наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна в затвора в гр. ***нямат
право да използват в килийните помещения котлон. В тази връзка заявява, че за
разлика от Затвора в гр. ***, в затворите в гр. ***, гр. ***. *** лицата
с доживотни присъди имали възможност да използват електрически котлони и да си
готвят храна в затворническите килии. В допълнение, ищецът посочва, че лицата,
които изтърпяват същия вид наказание „доживотен затвор“, изведени в общите части
на затвора – гр. ***имали право да използват котлони без ограничение. Заявява,
че лицата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. ***и в
затворническото общежитие към същото пенитенциарно заведение, имат възможност
да ползват в спалните помещения котлон.
Ето
защо ищецът твърди, че е налице нееднакво третиране от страна на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ по отношение на ищеца, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в затвора гр. ***и останалите лица с доживотни просъди,
изтърпяващи наказанията в другите затвори в страната, както и нееднакво
третиране от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на
ищеца и останалите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
гр. ***.
Ищецът
навежда твърдения, че е претърпял неимуществени вреди през периода от
20.10.2014 г. до 24.08.2018 г.,, изразяващи се в негативни емоции, унижение и
безпокойство, потиснатост, униние.
По
същество ищецът моли за уважаване на предявените претенции.
Ответникът
е депозирал писмени отговори пред СРС и пред Административен съд – гр. София, с
които навежда твърдения, че не е налице дискриминационно отношение спрямо
ищеца. В тази връзка се посочва, че всеки от различните затвори осигурявал
различни условия на живот на осъдените, които разлики били обусловени от редица
обстоятелства – различното местоположение в страната, обуславящо и разлика в
климатичните условия, различната архитектура на сградите, строени в различни
периоди, предопределяща и разлика в пространственото разпределение на
помещенията в тях, различният брой обитатели на затворите. Тези обстоятелства
обуславяли значителни разлики в битовите условия в отделните затвори, поради
което не можело да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор се
намирали при „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг
затвор.
По
изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В
открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез упълномощения
от него процесуален представител. По искане на ищеца съдът е допуснал изменение
чрез намаляване на периода, за който се иска да бъде прието за установено, че е
бил дискриминиран, съответно за който се търси обезщетение, а именно от 20.10.2014
г. до 24.08.2018 г. Претендира разноски. Ответникът поддържа депозирания писмен
отговор чрез упълномощения от него процесуален представител. Моли за отхвърляне
на исковите претенции. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, а и от представените писмени доказателства, се установява, че за
процесния период ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „доживотен затвор“
по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от НК в затвора – гр. Варна. Съдът е изискал
от началника на пенитенциарното заведение в гр. ***информация за обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, като от депозираната справка (л.51-52), се
установява, че ищецът, с оглед на наложеното му най-тежко наказание, съгласно
чл. 213 от ППЗИНЗС е бил настанен в зона с повишена сигурност (ЗПС) към Затвора
– гр. ***при засилен надзор и охрана, отделно от останалите лица, изтърпяващи
срочни наказания „лишаване от свобода“ по чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК. От
справката се установява, че в ЗПС към затвора-гр. ***има обособена столова, в
която се извършва храненето на лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“
по специално утвърден график за разпределение на времето. В тази връзка се посочва,
че за процесния период от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г. не е имало обособено
помещение в ЗПС, където да е поставен котлон, респ. да е осигурена възможността
на тези лица да си приготвят сами храна, нито
е предоставена такава възможност за ползване на електрически котлони в спалните
им помещения. Нещо повече, внасянето и ползването на котлони в
затворническите килии е било забранено, както за лицата с „доживотен затвор“ в
ЗПС, така и за тези с наложено наказание „лишаване от свобода“, тоест забраната
е важала за всички осъдени лица, чиито наказания са преведени за изпълнение в
затвора-гр. Варна. Изявленията на ръководството на Затвора-гр.***съдът, което
съдът кредитира изцяло, се ползва съгласно гражданскопроцесуалната теория и съдебна
практика с висока доказателствена стойност, тъй като съдържа неизгодни за
ответника факти, с оглед обстоятелството, че това пенитенциарно заведение е
част от структурата на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН).
Същевременно, от
предоставената справка от началника на затвора в гр. *** се установява
противоположна фактическа обстановка (л.73) – храненето на лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в ЗПС за процесия период се е осъществявало
именно в спалните помещения, като е
било разрешено внасянето и ползването котлон и необходимата за приготвяне на
храна посуда като тенджера и тиган, включително и на обвиняемите и подсъдимите
лица, настанени в ЗПС на основание чл. 246, 248 от ЗИНЗС. Отделно от това е
посочено, че в ЗПС има обособен кухненски кът, оборудван с 1 бр. готварска
печка. На останалите лишени от свобода със срочни присъди, обвиняеми и
подсъдими, настанени на територията на Затвора-гр. *** извън ЗПС, не е разрешено получаването и ползването на
индивидуални котлони в спалните помещение, освен с изричните препоръки от
медицински специалист при наличие на здравословни причини от изключително
естество, като за сметка на това последните имат възможност да ползват малка
фурма и котлон, които се съхраняват в специално обособени помещения (кухненски
боксове), ползвани по определен ред.
Сходен е режимът на
изпълнение на наказанието „доживотен затвор“ и в Затвора-гр. Враца (л. 79).
Видно от изготвената справка от началника на пенитециарното заведение, е
предвидена възможността изтърпяващите наказание „доживотен затвор“, както и „лишаване
от свобода“ да ползват в спалните си помещения котлони при положително
становище от медицинско лице. Отделно във всяко крило в корпуса на Затвора –
гр. ***е обособено помещение, в което на лишените от свобода от съответните
групи е предоставена възможността да ползват получения котлон или фурна по
утвърден график.
От гореустановената
фактическа обстановка съдът намира предявения иск с правно основание чл. 78,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДр за основателен
по следните съображения:
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” (ГДИН) е специализирана административна структура,
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Дирекцията
упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби – чл. 12 ал. 1 от ЗИНЗС. Дейността й е
регламентирана в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) и е свързана с изпълнението на наказанията доживотен затвор, лишаване
от свобода и пробация, и на мярката за неотклонение задържане под стража в
местата за лишаване от свобода.
ГДИН е длъжна да
третира всички лица, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в затворите в
Република България по еднакъв начин като им осигурява сходни условия на живот,
с оглед поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане
на правата и достойнството им – арг. от чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. В този смисъл
предоставянето на сходни условия на живот следва да се разглежда общо за цялата
страна, а не съобразно особеностите в рамките на конкретно пенитенциарно
заведение. Това е така, тъй като Затворите са териториални служби на ГДИН, те
са част от нейната структура – чл. 12, ал. 3 от ЗИНС, поради което всички
осъдени лица с наказания „доживотен затвор“ следва да бъдат третирани от
дирекцията по еднакъв начин, като не бъдат поставяни едни лица в по-неблагоприятно
положение, спрямо други, в зависимост от пенитециарното заведение, в което се
намират.
В случая, това не е
сторено, предвид установения факт, че на ищеца е било забранено да внесе и
ползва в спалното си помещение в ЗПС, Затвора-гр. ***електрически котлон за
приготвяне на храна, като същевременно е била предоставена такава възможност за
осъдените лица, чиито наказания са предмет на изпълнение в затворите в гр. *** и гр. ***. В този смисъл следва да се приеме, че е упражнена
спрямо ищеца пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДр, тъй като последният
в качеството му на лице, изтърпяващо наказание „доживотен затвор“ (лично
положение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр), е третирано по-неблагоприятно
от другите осъдени с доживотни присъди, изпълнявани в Затвора-гр. *** и гр. ***. Без значение е обстоятелството, че внасянето и
ползването на електрически котлони в спалните помещения не е изрично посочено в
утвърдения съгласно чл. 10, ал. 1, вр. с
чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС от Министъра на
правосъдието, списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените лица,
настанени в затворите, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно
установената съдебна практика от значение при установяването на дискриминация е
обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано
или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания (Р № 3/22.07.2013 г. гр.
д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС
докладчик съдията ***).
ЗИНЗС не прави
разграничение в режима на изпълнение на наказанието „доживотен затвор“ в
зависимост от мястото на изпълнението му – арг. от чл. 197-199 от ЗЗДискр. В
този смисъл ГДИН има задължението с оглед запрета, предвиден в чл. 4, ал 1 от
ЗЗДискр., да осигури идентични условия на живот по отношение на всички осъдени
лица с този вид наказание в Република България, независимо от пенитециарното
заведение, в което се изтърпява наказанието. Ето защо, забраната спрямо ищеца,
наложена от затворническата администрация на Затвора – гр. Варна, да внася и
полза електрически котлон в затворническата килия, която помещава, поставя същия
в неравно положение спрямо другите,
изтърпяващи идентично наказание в другите места за лишаване от свобода в гр. *** и гр. ***, в които, както се установи, е било позволено да се внасят
и ползват електрически котлони в спалните помещения. Налице е пряка дискриминация
по отношение ищеца. ГДИН, на която е възложено по закон прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода на територията на цялата
страна, отговаря за противоправните действия на своите служители, без оглед на структурата,
в която осъществяват своята дейност. Искът за установяване на осъществена пряка
дискриминация по отношение на ищеца, изразяваща се в забрана за ползване на котлони
в килията, в която е пребивавал в затвора-гр. ***за периода от 20.10.2014 г. до
24.08.2018 г. е основателен.
По отношение на осъдителения иск с правно основание
чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., вр. с чл. 49, вр. с чл. 52 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1001.00 лева обезщетение за
претърпени от ищеца стрес и негативни емоции в
резултат от дискримионационното поведение на ответника, съдът намира за доказан по своето основание. Налице са
всички предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на ответника. Съдът
намира, че на ищеца се дължи репариране на обичайните вреди, които се търпят
при подобен вид неравно третиране. В допълнение на това, е разпитан и свидетеля
М.Л.Ж., от които се установяват обичайните физически и душевен дискомфорт за
ищеца следствие невъзможността му да полза електрически котлон в спалното
помещение в затвора – гр. ***. С оглед принципа за справедливост, заложен разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът като вземе предвид, че периодът на осъществената спрямо
ищеца пряка дискриминация относително дълъг, близо 4-ри години – от 20.10.2014
г. до 24.08.2018 г. – счита за
справедливо присъждане на обезщетение в размер на 1001.00 лева, толкова колкото
е размерът на предявената осъдителна претенция.
По разноските:
С оглед изрично направеното искане, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат *** - пълномощник на ответника –
адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че адвокат *** е оказала безплатна адвокатска помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ответника. Процесуалният представител
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата то чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати – арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗА. Упълномощаването на адв. *** е извършено в дена на проведеното
о.с.з. на 24.01.2020 г.(л.44), респ.на тази дата е възникнало устно
облигационно правоотношение по договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адв. ***, с оглед предприетите от нейна страна
действия по упражняване на възложените с пълномощното права. Размерът на
възнаграждението следва да бъде определен в съответствие с Наредбата № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, тоест
към 24.01.2020 г., поради като следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00 лева – по 300.00 лева за всеки от двата кумулативно
съединени искове на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието е осъществила
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак „лично
положение“ спрямо К.С.Р., ЕГН:**********, в качеството му на лице, с наложено наказание
«доживотен затвор», изразяваща се в наложена забрана да ползва електрически котлон
в килията, в която е пребивавал в затвора-гр. ***, за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г., на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.;
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието да
заплати на К.С.Р., ЕГН:**********, сумата от 1001.00 (хиляда и един) лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на проявената спрямо
него дискриминация по признак „лично положение“ за периода от 20.10.2014 г. до
24.08.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.;
ОСЪЖДА „Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието да
заплати на адв. *** адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 600.00 (шестстотин) лева, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.;
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: