Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 27.04.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд-Пирдоп
(РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 516
по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба вх.№920/18.10.2016 г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, представлявана от Изпълнителния Директор
Бойко Атанасов, чрез Любомира Кършибрадова – Началник отдел „Частни държавни
вземания“, дирекция „Държавни вземания“ /с пълномощно № 438/03.06.2013 г./
срещу НХДгр.Копривщица, представлявано от П.Н. Литова – Кунчева. Ищецът твърди
в исковата молба, че със съобщение от
31.08.2016 г. по ч. гр. д. № 178/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп, получено на 19.09.2016 г.,
Националната агенция за приходите (НАП) е уведомена,
че е подадено възражение от Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев 1869”
срещу издадената по делото в полза на НАП заповед № 181 от 14.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че предвид
това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 от ГПК, за НАП е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването
на изискуемо частно държавно вземане в размер на 16 015.75 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 14 083.18 лева, считано от 08.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, по договор за безвъзмездна финансова помощ с
регистрационен № 08-12-104-С/27.08.2008 година. Ищецът твърди в исковата молба,
че от фактическа
страна частното държавно вземане към Народно читалище „Хаджи Ненчо
Дончев Палавеев 1869” произтича от следните обстоятелства: На 27.08.2008 г.
между Министерството на държавната администрация и административната реформа, в
качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма „Административен
капацитет" (УО на ОПАК), от една страна, и Народно читалище „Хаджи Ненчо
Дончев Палавеев 1869", БУЛСТАТ *********, като бенефициент, е сключен
договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен №
Q8-12-104-C/27.08.2008 г. за изпълнение на проект с наименование „Граждански парламент - модел за подобряване организацията на
работа, контрол и мониторинг при превенция на корупцията и повишаване на
отчетността на общинска администрация „Копривщица”, с регистрационен номер на
проектното предложение 08-12-104/25.04.2008г. Договорът е сключен по
приоритетна ос I „Добро управление”, подприоритет 1.2. „Прозрачна и почтена
държавна администрация”, бюджетна линия BG051PO002/08/1.2-02. Неразделна част
от договора е приложение I: Общи условия към договорите/заповедите за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Административен капацитет”. С постановление № 194 от 06.08.2009 г. за уреждане
на правоотношенията във връзка със закриването
на Министерството на
държавната администрация и
административната реформа, Министерски съвет постановява, че функциите на
управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет" се
разпределят към Министерството на финансите. Постановлението влиза в сила на
11.08.2009 г., поради което на 07.10.2009 г. е сключен анекс към договор №
08-12-104-С/27.08.2008 г. за промяна на Управляващия орган на Оперативна
програма „Административен капацитет” и на адреса за кореспонденция с него.
Останалите клаузи по договора остават непроменени. С постановление № 125 от
20.05.2015 г. на Министерския съвет е постановено, че функциите на управляващ
орган на Оперативна програма „Административен капацитет” се разпределят към
дирекция „Добро управление” към Министерския съвет. Постановлението е
обнародвано в Държавен вестник на 22.05.2015 г. и влиза в сила на 25.05.2015
година. Съгласно чл. 2 от договор № 08-12-104-С/27.08.2008 г., срокът за
реализиране на финансирания проект, включително за представяне на окончателния
доклад, е 12 месеца. Общата стойност на проекта възлиза на 233 262.00 лева. На
основание чл. 3, т. 3.2. от договора, Управляващият орган се задължава да
предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 230 929.40 лева, което
представлява 99% от общите допустими разходи. Във
връзка с горното и в съответствие с чл. 4, т. 4.5. от договора, на
10.06.2009г., 23.07.2009г. и 01.09.2010г. от Управляващия орган на
Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев-1869” по искания за плащане № 5,
7 и 8 са преведени съответно сумите от 47 947.55 лева, 20 236.58 лева и 38
061.89 лева. При извършена проверка от страна на Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ) на проведените от бенефициента процедури по ПМС
№55/12.03.2007г. в изпълнение на проект „Граждански парламент - модел за
подобряване организацията на работа, контрол и мониторинг при превенция на
корупцията и повишаване на отчетността на общинска администрация „Копривщица” е
установено, че П.И.С.-А., в качеството си на председател на Народно читалище
„Хаджи Ненчо Дончев Палавеев-1869”, БУЛСТАТ *********, в противоречие с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
възлагане на малки
обществени поръчки (НВМОП
отм.), въпреки наличие
на изискуемите предпоставки за това,
не е взела решение за откриване и не е провела открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет
„Предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетин по
проект „Граждански парламент - модел
за подобряване организацията на работата, контрол и мониторинг при
превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинска администрация „Копривщица”и без правно основание е
сключен договор № 6 от 15.12.2008 г. с „Дианид” ООД. Във връзка с посочените обстоятелства, с решение
№ РМФ-137/13.12.2012 г. на Ръководителя на УО на ОПАК е установена нередност №
ОПАК/12/СФ/075 по проект № 08-12-104.
Наложена е финансова корекция върху стойността на договора, сключен с „Дианид”
ЕООД. Финансовото изражение на нередността към момента на установяване е 11 934.15 лева, като в решението е посочено, че
корекцията може да се увеличи или намали в зависимост от окончателното решение
на Административен съд - София по дело
АНД № 220/2012 на Районен съд - Пирдоп, което е водено във връзка с обжалване на
постановление № 11010156 от 08.07.2011 г. на АДФИ. С писмо изх. № 08-12-104/26.03.2013 г. бенефициентът е уведомен, че
предвид постановеното окончателно решение по АНД № 220/2012 г. Управителният
орган на ОПАК счита, че предложеният размер на финансова корекция е относим към
тежестта на установеното нарушение,
като същият ще преизчисли размера на допустимите непреки разходи във връзка с
предвидената финансова корекция и ще уведоми бенефициента за окончателния размер на нередната сума, която подлежи на
възстановяване. Ищецът твърди, че окончателното
финансово изражение на нередността е установено с решение № РМФ-167/14.11.2013 година. С писмо изх. № 08-12-104/13.01.2014 г. Народно
читалище „Хаджи Ненчо Дончев
Палавеев-1869” е уведомено от Министерство на финансите за наложената финансова корекция, както и за
регистрирана с Решение № РМФ-167/14.11.2013
г. нередност, като на бенефициента е отправена покана за доброволно възстановяване на сумата от 14 083.18 лева, в
14-дневен срок от получаване на уведомлението.
В писмото е посочено още, че в случай че сумата не бъде възстановена в определения срок, върху нея се дължи лихва,
считано от датата на изтичане на срока за
доброволно изпълнение. С писмо изх. № 16-12-174/20.05.2014 г. от Министерството
на финансите е уточнено, че при
просрочени задължения по неправомерно усвоени средства по Оперативна програма „Административен капацитет" се
прилага законната лихва. Съгласно известието за доставяне, писмо изх. №
08-12-104/13.01.2014 г. е получено
от Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев-1869" на 16.01.2014 г.,
поради което, считано от 31.01.2014 г. се начислява горепосочената лихва. С
писмо изх. № 93-29-192/23.05.2014 г. Министерството на финансите предава
преписката относно задължението на Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев-1869" по договор за безвъзмездна
финансова помощ № 08-12-104-С/27.08.2008 г. на НАП с цел принудително
събиране на дълга. На основание чл. 3, ал.
8, във връзка с ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите е
издаден акт № 32/09.06.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, което към 08.06.2015 г. е в общ
размер на 16 015.75 лева, от които: I. 14 083.18 лева (четиринадесет хиляди
осемдесет и три лева и осемнадесет стотинки) - главница; II. 1 932.57 лева (хиляда деветстотин тридесет и
два лева и петдесет и седем стотинки) - законна лихва за периода от 31.01.2014.
г. до 08.06.2015г. Върху
установената с акта главница, считано от 08.06.2015 г. и до окончателното й
изплащане, се начислява лихва в размер на законната лихва. Съгласно известие за доставяне с баркод ИД
4100014922993 актьт е получен на 18.06.2015 година. От страна на председателя на Народно читалище
„Хаджи Ненчо Дончев Палавеев-1869” е
постьпило възражение с вх. № 08-К-8/24.06.2015 г., с което моли издаденият акт за установяване на частно държавно
вземане № 32/09.06.2015 г. да бъде анулиран,
релевирайки доводи за отпадане на административно-наказателната му отговорност поради изтичане на предвидената в
Закона за административните нарушения и наказания 3-годишна погасителна
давност. С писмо на НАП, изх. №
08-К-8/04.08.2015 г., до длъжника са изложени подробно доводи досежно дължимостта на обективираното в акт №
32/09.06.2015 г. държавно вземане и Народно Читалище „Хаджи Ненчо Дончев
Палавеев-1869” е уведомено за необходимостта
да бъдат предприети действия по изпълнение на задължението към
държавата. Тъй като от страна на длъжника
не са извършвани погашения по дълга, въз основа на акта е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 от ГПК в Районен съд - гр. Пирдоп за главница в размер на 14 083.18 лева, лихва за периода от 31.01.2014
г. до 08.06.2015 г. в размер на 1 932.57 и законова лихва от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането. Въз основа на издадените
заповед № 181/14.04.2016 и изпълнителен лист от 14.04.2016 г. по ч. гр. д. №
178/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп по молба на НАП, изх. №
08-К-8/18.05.2016 г., е образувано изпълнително дело № 315/2016г. при частен
съдебен изпълнител Наталия Дангова, с
per. № 793 и район на действие Софийски окръжен съд. Със съобщение по ч. гр. д. № 178/2016 г. НАП е
уведомена от Районен съд - гр. Пирдоп, че срещу издадената заповед има подадено
възражение в срок и е указано на Агенцията
да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че от правна страна, в чл. 98 от глава II Финансови
корекции от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1260/1999 г. (Регламент (ЕО) № 1083/2006), изрично е предвидено, че държавата-членка
извършва необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни
нередности, установени в операциите или оперативните програми. Корекциите,
извършени от държава-членка се състоят в анулирането на целия или на част от
публичния принос за оперативната програма. Държавата - членка взема предвид
характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете. Съгласно чл.
1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета, чл. 2, т. 7 от Регламент на
Съвета № 1083/2006г. и чл. 15.1 от общите условия на договора, нередност е
всяко нарушение на разпоредба на съюзното право, произтичащо от действие
или бездействие на икономически оператор, което има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан
разход в общия бюджет. Икономически оператори са бенефициентът, неговите партньори и всички
негови изпълнители. От подписаната декларация -Приложение VII към договора,
неразделна част от същия е видно, че бенефициентьт е запознат с понятието
„нередност”. Съгласно чл. 39 от Постановление № 121 на Министерския съвет от
31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и
Кохезионния фонд на Европейския съюз, всеки проект, финансиран със средства от
оперативните програми, може да бъде обект на одит на всички етапи на
процедурата по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Съгласно ал. 3
на § 1 от Постановление № 134 на МС от 5.07.2010 г. за приемане на Методология
за определяне на финансови корекции, конто се прилагат спрямо разходите,
свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните
инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и Европейския фонд за рибарство (изм. ДВ, бр.З от 11 януари
2011г., в сила от 11.01.2011 г.) извън случайте по ал. 2 на §1 по договори за
безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на постановлението,
(какъвто е настоящият), могат да се налагат финансови корекции в съответствие с
чл. 98 от Регламент № 1083/2006 или чл. 33 от Регламент № 1290/2005 на Съвета
от 21 юни 2005г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика и
Насоките на ЕК за определяне на финансовите
корекции, конто следва да се прилагат спрямо разходите, съфинансирани от
Структурните фондове и Кохезионния фонд, при неспазване на правилата относно
обществените поръчки (COCOF 07/0037/03), като договарящите и одитните органи
прилагат процедурите по чл. 12 -14 от Методологията. В чл. 6 и съответните
приложения № 2 и № 3 към Методологията, подробно са посочени основните
категории нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство в
областта на обществените поръчки, като са посочени и препоръчителни размери на
финансовите корекции, като те възпроизвеждат именно Насоките COCOF 07/0037/03.
Съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, за да бъдат допустими съответните разходи е необходимо да
отговарят на разпоредбите на изложените в чл. 12 актове. В чл. 2, ал. 1, т. 6
от ПМС 231/20.09.2007 г. е посочено, че за да се считат за допустими разходите,
извършени по ОПАК, изборът на изпълнител следва да е извършен в съответствие с
действащото национално законодателство и по-специално със Закона за
обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му или с
Постановление № 55 на Министерския съвет от 2007 г. за условията и реда за
определяне на изпълнител от страна на бенефициенти по договори за безвъзмездна
финансова помощ, като нарушението на разпоредбите на ЗОП/НВМОП или ПМС №
55/12.03.2007 г. обосновава неверифициране на разходи, респективно
възстановяване на неправомерно получени суми. Към датата на провеждане на
обществената поръчка от бенефициента е в сила Закона за обществените поръчки
(ЗОП) (ДВ., бр № 59 от 20.07.2008 г.), Наредба за малки обществени поръчки
(ДВ., бр. № 53 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) и ПМС № 55/12.03.2007 г. за
условията и редът за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти по
договори за безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и от Програма
ФАР на Европейския съюз. Тъй като читалището е придобило качеството
„публичноправна организация” по смисъла на § 1, т. 21, б. „а” от ДР на ЗОП, в
това качество се явява възложител по чл. 7, т. 3 от цитирания закон. С решение
№ 178/02.11.2012 г., постановено по а. н. д. № 220/2012 г. по описа на Районен съд
- гр. Пирдоп, влязло в сила на 19.03.2013 г., е установено по безспорен начин,
че председателят на Народното читалище е нарушила НВМОП като при наличието на
основание за това не е взела решение за откриване и не е провела открит конкурс
за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Предпечат, печат и доставка
на рекламно - информационни материали и бюлетин по проект „Граждански парламент
- модел за подобрявавне организацията на работа, контрол и мониторинг при
превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинска администрация
Копривщица”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма
„Административен капацитет”, съфинансирана от Европесйкия съюз чрез Европейския
социален фонд по договор № 08-12-104-С/27.08.2008 г. и без правно основание е
сключила договор № 6/15.12.2008 г. с „Дианид” ЕООД. за услугата на обща
стойност 39 783.00 лева без ДДС (47 739.60 лева с ДДС) след проведена процедура
за избор на изпълнител - договаряне по чл. 7, т. 3 във връзка с чл. 12, ал. 1,
т. 2, буква „а” на ПМС№ 55/2007 г.,
с което е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 2. т. 3
НВМОП (изм. и доп. ДВ. бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 година). Така
описаното нарушение на материалния закон следва да се квалифицира като нередност
по смисъла на чл.1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета и чл. 2, т. 7
от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета и обосновава налагането на финансова
корекция. След извършен подробен анализ на тежестта на допуснатото нарушение от
страна на Управляващия орган на ОПАК е достигнато до обоснования извод, че
следва да бъде приложена точка 21 от Приложение 2 на Насоките на ЕК, където е
предвидено налагането на финансова корекция в размер на 25% от стойността на
сключения договор с избрания изпълнител. В настоящия случай, доколкото стойността
на поръчката и възлагането й не представлява интерес за икономическите
оператори, разположени в други държави-членки и предвид наличието на две
оферти, е прието, че прилагането на т. 21 от Насоките е оправдано и стоиността
на корекцията е в размер на 11 934.15 лева, като впоследствие с писмо изх. №
08-12-104/13.01.2014 г. бенефициентът е уведомен, че към посочената сума са
прибавени 18% непреки разходи в размер на 2 148.28 лева и окончателното
финансово изражение в размер на 14 083.18 лева е обективирано в решение № РМФ №
167/14.11.2013 година. С писмо изх. № 16-12-174/20.05.2014 г. от Министерство
на финансите е уточнено, че при просрочени задължения по неправомерно усвоени
средства по Оперативна програма „Административен капацитет” се прилага
законната лихва. Бенефициентът е получил поканата за доброволно
изпълнение/искането за възстановяване на 16.01.2014 г., поради което, считано
от 31.01.2014 г. се начислява горепосочената лихва. Ищецът е направил искане
да бъде привлечено като трето лице помагач Министерски съвет, Дирекция „Добро управление”, което с определение от 27.07.2017 година съдът е допуснал,
като същото не ангажира доказателствени искания и становище
в хода на делото.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че към 08.06.2015г. (датата, към
която е установено частното държавно вземане), държавата има изискуемо вземане
срещу Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев 1869”-гр.Копривщица, по
договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен №
08-12-104-С/27.08.2008 г. в размер на 14 083.18 лева - главница, 1 932.57 лева
- лихва за периода от 31.01.2014 г. до 08.06.2015 г., както и законна лихва,
начислявана върху главницата, считано от 08.06.2015 година до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в срока по реда на чл.
131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е
направил доказателствени искания. Ответникът твърди в писмения отговор, че
искът на НАП, представлявана от изпълнителен директор Бойко Атанасов, е
неоснователен, поради редица съществени факти и обстоятелства, които не са
споменати в исковата молба, а именно: На 27.08.2008 г. между Министерство на
държавната администрация и административната реформа, в качеството му на УО по
Оперативна програма „Административен капацитет”, от една страна и Народно
читалище „Х.Н.Д.Палавеев-1869” - гр. Копривщица, е сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ с per. № 08-12-104-С/27.08.2008г., за изпълнение
на проект с наименование „Граждански парламент - модел за подобряване,
организация на работа, контрол и мониторинт при превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинската администрация
Копривщица”. Срокът на реализиране на проекта е дванадесет месеца. При
извършена проверка от страна на АДФИ в изпълнение на проекта е установено, че П.И.С.
- А., в качеството си на председател на читалището, не е провела открит конкурс
за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Предпечат, печат и доставка
на рекламно-информационни материали и бюлетин по същия проект, споменат
по-горе. Същата е сключила договор № 6/12.12.2008г. с „ДИАНИД”ЕООД. С НП №11010156/08.07.2011г.
на П.И.С. -А. е наложена глоба. Постановлението е атакувано с Частна жалба от
г-жа А., като и на първа и на втора инстанции е отпаднала
административно-наказателната отговорност на П.И.С. - А., поради промяна на
закона и избирателно същата е могла да прецени кои разпоредби да се приложат,
както и поради изтичане на абсолютната погасителна давност. В ИМ се твърди, че
„С една дума няма нарушение, за да бъде санкционирано. Да, но някой трябва да
бъде наказан! И това ще бъде Народно читалище „Х.Н.Д.Палавеев-1869” - гр.
Копривщица”. В ИМ се твърди, че след като се изчакал изходът на обжалването на
наказателното постановление, а той не е бил благоприятен за УО на ОПАК, поради
което с Решение № РМФ-137/13.12.2012г. на Ръководителя на УО на ОПАК е
установена „нередност” № ОПАК/2012/СФ075 по проект № 08-12-104-С/27.08.2008г. и
е наложена финансова корекция върху стойността на договора сключен с „ДИАНИД”
ЕООД. Същото решение на Ръководителя на УО на ОПАК не им е било представено. В
ИМ се сочи, че тук възникнал въпросът - защо се налагат финансови корекции с
посоченото решение на Ръководителя на УО на ОПАК, след като цялата преписка по
проекта и сключения с фирма „ДИАНИД” ЕООД е съгласувана писмено с УО на ОПАК? И
вторият въпрос: защо с налагането на глоба
с НП на г-жа А. не е санкционирано паралелно и читалището в Копривщица с
финансови корекции, а такива са наложени след
изхода на АНХД и отпадането на санкцията глоба на председателя на читалището?
Ответникът твърди в писмения отговор, че в исковата молба на ищеца – НАП, не са
представени хронологично изложените факти и обстоятелства и който я чете остава
с впечатление, че първо е наложена финансова корекция, а после е производството
по обжалване на наказателното постановление, както и за съдебните решения, с
които отпада адм. наказателната отговорност. Твърди, че ищеца продължава да
споменава за нарушение, но такова не
съществува, според съдебно решение по АНХД № 220/2012г. по описа на ПРС.
Окончателното финансово изражение на наложените корекции е установено с Решение
№ РМФ-167/14.11.2013г. Изминала е почти година от налагането на финансовите
корекции и с това ответника счита, че така дългия срок по установяването на
окончателното финансово изражение е съществено нарушение, съгласно установената
методология за налагане на финансови корекции. Така финансовата корекция е
регистрирана със същото решение, след което са получили покана за доброволно
плащане за възстановяване на сумата от 14 083.18 лв. Ответникът твърди, че в
преписката по делото, както и до сега никъде не им е обяснено в какво се състои
нередността, след като няма нарушение, какво точно е основанието за налагане на
финансовата корекция. Ответникът твърди в писмения отговор, че едва след седем
години от сключването на договора с „ДИАНИД” ЕООД,
на 09.06.2015 г. им е наложен Акт № 32 за частно държавно вземане. Твърди, че в
хода на цялата преписка по налагането на финансовите корекции са изтекли всички
погасителни давностни срокове. Според чл. №4 от Регламент/ЕО/№448/2001, размерът на финансовите корекции, извършвани от
комисията, съгласно чл. 39, §3 от Регламент/ЕО/№ 1260/1999г., при индивидуални
или системни нередности се оценява винаги когато е възможно и изпълнимо и е равен на размера на разходите заплащани по погрешка
от фондовете, като се държи сметка за принципа на пропорционалността.
По-нататък в същия чл. №4 от Регламент/ЕО/№448/2001
се посочва, че корекциите, чрез определена сума се определят в
зависимост от установеното нарушение, както и за финансовите последици от
нередността. Ответникът твърди, че в
техния случай не се говори и споменава за финансови последици от
„нарушението” /такова не е установено/ и счита, че такива не съществуват.
Ответникът също така счита, че е налице неправилното приложение на
методологията, относно определяне на финансовите корекции. На лице е
неправилното приложение на чл. 7, ал.1 и ал.2 от Методологията, т.е. не са на
лице финансови загуби на публични средства,
като важно основание за налагане на финансови корекции. Според разпоредбите на
посочената Методология, размерът на наложените финансови корекции следва
да отговаря на размера на финансовата загуба на публични средства, на за такава
загуба не се споменава в цялата преписка по налагане на корекциите, както и в
АКТ №32/09.06.2015г. Не се споменава също в исковата молба на ищеца -НАП,
защото такива загуби на публични средства не съществуват. Изброените принципи
за налага на финансовите корекции са възприети от Кохезионния фонд с Решение на
комисията С/2002/2871. С оглед на изложеното ответникът счита, че липсва
основание за налагане на финансови корекции, няма загуба на публични средства,
като не е установен и размера на финансовата загуба. Също така счита, че
налагането на финансовите корекции е в причинна връзка с отменяне на глобата,
наложена с НП №11010156/08.07.2011г. на АДФИ на П.И. С.
- А., председател
на читалището в гр.
Копривщица. След като ПРС не приема, че съществува нарушение по прилагането на
ЗОП, то липсват фактически и правни основания за налагане на претендирания
размер на корекциите. Ответникът моли съда да постанови съдебно решение, с
което така предявеният иск от НАП да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Административен капацитет” № 08-12-104С/27.08.2008
г.; Общи условия към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Административен капацитет"; Анекс към договор №
08-12-104С/27.08.2008 г.; Формуляр за кандидатстване за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПАК № 08-12-104/25.04.2008 г.; Бюджет на
проекта; Декларация от бенефициента относно произхода на финансовия принос по
проекта; Споразумение за партньорство от 16.07.2008 г.; Декларация за
нередности от 15.07.2008 г., подписана от П.И. Скендрова - А.; Декларация от
23.04.2008 г. относно приложимостта на правилата за държавните помощи по ОПАК,
подписана от П.И. Скендрова - А.; Отчет № 14 за статуса на плащанията чрез
СЕБРА за дата 10.06.2009 г.; Бюджетно платежно нареждане № Е00726/10.06.2009 г;
Мемориален ордер № 4/278 за месец юни 2009 г.; Отчет № 18 за статуса на
плащанията чрез СЕБРА за дата 23.07.2009 г.; Платежно нареждане №
Е00608/23.07.2009 г.; Мемориален ордер № 4/389 за месец юли 2009 г.; Отчет № 19
за статуса на плащанията чрез СЕБРА за дата 01.09.2010 г.; Бюджетно платежно
нареждане № Е00040/01.09.2010 г.; Мемориален ордер № 4/176 за месец септември
2010 г.; Писмо изх. № 08-12-104/26.03.2013 г.; Писмо изх. №
08-12-104/13.01.2014 г. ведно с известие за доставянето му; Писмо изх. №
08-12-104/04.02.2014 г. ведно с известие за доставянето му; Писмо изх. № 16-12-174/20.05.2014 г.;
Решение № 178/02.11.2012 г. по н. а. х. д. № 220/2012 г., постановено от
Районен съд - гр. Пирдоп; Решение № 293/19.03.2013 г., по к. н. д. № 122/2013
г., постановено от Административен съд - София-област; Акт за установяване на
частно държавно вземане № 32/09.06.2015 г.; Писмо изх. № 08-К-8/15.06.2015 г.
ведно с известие за доставянето му; Писмо изх. № 08-К-8/04.08.2015 г.;
Удостоверение за актуално състояние от 22.03.2016 г.; Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; Изпълнителен
лист от 14.04.2016 г.; Заповед № 181/14.04.2016 г.; Молба за образуване на
изпълнително дело № 08-К-8/18.05.2016 г; Заповед № ЗЦУ 1071/11.08.2014 г.;
Насоки за определяне на финансовите корекции, които следва да бъдат направени
спрямо разходите, съфинансирани от Структурните фондове или Кохезионния фонд
при неспазване на правилата за обществена поръчка (COCOF07/0037/03); Пълномощно
№ 438/03.06.2013 година; Удостоверение за правоспособност № 342/23.02.2001
година; ;Доклад № ФИ5СО-0001/14.02.2011 г., заключение към него и НП №
11010156/08.07.2011 г. на АДФИ; Писмо изх.№ 010/21.10.2008 г. на Б.В. –
Ръководител проект при НЧ „Х.Н.Д.Палавеев“; Писмо изх.№ 08-12-104/13.01.2014
г.; Решение № РМФ-167/14.11.2013 г. и Писмо изх.№ 08-12-104/26.03.2013 г. на
Моника Димитрова Директор и Ръководител на УО на ОПАК, Решение №
РМФ-137/13.12.2012 г. и Решение № РМФ-167/14.11.2013 г. на Ръководителя на УО
на ОПАК към от Министерски съвет Дирекция „Добро управление“; постановление за
отказ да се образува досъдебно производство № 00027/2009 от 03.11.2010 г. на
РП-Пирдоп; Справка изх. №
2/18.01.2011 г. за отговорните длъжностни лица при Народно читалище „Хаджи
Ненчо Дончев Палавеев – 1869”; Покана до „Дианид" ЕООД за участие в
договаряне в процедура на договаряне изх. №012/03.11.2008 г.; Заповед №
22/14.11.2008 г. за назначаване на Комисия за провеждане на договарянето;
Входящ регистър на получените оферти; Протоколи от 14.11.2008 г. за водени
преговори с учатниците; Заключителен протокол от 14.11.2008 г. на Комисията за
провеждане на договарянето; Решение № 24/17.11.2008 г. на председателя на
читалището за обявяване на класирането и определяне на изпълнител; Договор № 6
от 15.12.2008 г. с „Дианид” ЕООД, както и становище с изх.№ 11/13.02.2018
г., приложено е ч.гр.д.№ 178/2016 г. по описа на РСПп, по което е издадена
Заповед №181/14.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се
установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца, е предявен срещу ответника
в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.
От приетата по делото ССчЕ и изслушано по
нея вещо лице в с.з. се установява, че в.л. не е констатирала финансови
нарушения. За да направи заключението си, в.л. е съобразило бюджета по проекта
оперативна програма „Административен капацитет“, също и финансовия отчет,
откъдето не е констатирало финансови нарушения по спазването на отпуснатия
бюджет по оперативна програма „Административен капацитет“, не се надвишават
предварително определените параметри, които са заложени. Имало финансова
дисциплина. Нямало установени финансови загуби на публични средства. Нямало
злоупотреби, нямало загуби, нямало превишение на бюджета, поне по документи,
по което е работило в.л. Размерът на
наложената финансова корекция е 14083.18 лева. Според финансов отчет по договор № 08-12-104-С към 28.08.2009, няма
разходи, които да надвишават предварително определените средства в бюджета по
проекта оперативна програма "Административен капацитет”. По всички пера, с
изключение на тези средства за закупуване на ДМА, имало неизразходвани
средства. Осем хиляди лева, определени за закупуване на ДМА са напълно
изразходвани.Размерът
на претендираната лихва върху изисканата за възстановяване сума по наложената
финансова корекция от 31.01.2014 година до 08.06.2015 година е 1932.57 лева. Настоящият състав кредитира така даденото
заключение на в.л. като обективно, безпристрастно и пълно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Съдебната практика се
обединява около становището, че с влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове - 26.12.2015 г., законодателят коренно променя характера на
правоотношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. До влизане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове в сила съдебната практика разглежда
правоотношенията във връзка с изпълнението на договорите за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ като гражданскоправни, като допустимите средства
за съдебна защита в тези случаи са допустимите от гражданското право. С
влизането на закона в сила, законодателят установява административен характер
на правоотношенията във връзка с изпълнение на договорите за безвъзмездна
финансова помощ като недвусмислено регламентира характера на акта, с който се
определя финансова корекция като индивидуален административен акт - чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, и съответно правните
средства за съдебна защита - обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ /виж определение по
адм.д. № 3453/2017г. по описа на ВАС/. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове не е времево ограничен до програмния период
2014 -2020 г., а установява общи правила за поведение. Това значи, че е
приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ако контролираните актове са издадени след влизането му в сила или
преди влизането му в сила, но производствата по оспорването им пред
административните съдилища не са приключили към влизане на ЗУСЕСИФ в сила.
Наред с това, съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския
съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра
на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 -
2013 г. Следователно, считано от 26.12.2015 г. обществените отношения във
връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове
безвъзмездна финансова помощ се регулират от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и непротиворечащите му нормативни актове на
Министерския съвет за програмния период 2007 - 2013 г. По въпроса относно
приложното поле на ЗУСЕСИФ следва да се обърне внимание и на определение на
петчленен състав на ВАС по адм.д. № 24/2017г., съгласно което отношенията между
Управляващия орган и бенефициента във връзка с предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, се регулират от ЗУСЕСИФ, а отношенията между бенефициента и изпълнителя
на дейности или управление на проекта се регулират от разпоредбите на ЗОП. Специалните разпоредби на ЗУСЕСИФ се отнасят само до избора на изпълнител на
дейностите по проекта, но законът не съдържа специални разпоредби относно
отношенията възложител-изпълнител при осъществяване на тези дейности. След като
изпълнителят на дейностите е избран по реда на ЗОП, отношенията му с възложителя се уреждат от
разпоредбата на чл. 120 ЗОП, съгласно която за всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския
закон и на Закона за задълженията и договорите.
Администриране на нередности от актове за определяне на финансови корекции по
основание и размер за процесния период е
Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС /за програмен период 2007
-2013/ - НОПАНФИПСЕС, а Наредбата за администриране на
нередности по ЕСИФ е приета с ПМС № 173/2016г. /за програмен период 2014 -
2020/ - НАНЕСИФ; НОПАНФИПСЕС регламентира процедури относно
различните етапи по администриране на нередности по фондове, инструменти и
програми, съфинансирани от Европейския съюз, които включват процедурите по: а)
администриране на сигнали за нередност; б) администриране на нередности
(установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващо
проследяване и приключване), и в) контрол върху предходните две процедури. Тя
създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел
гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза
и няма за предмет регламентирането на конкретните правни последици от
установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността.
Следователно по своето предназначение Наредбата е акт, адресиран към
административни органи и регламентиращ правомощията и дейността им във връзка с
администрирането на нередностите. Процедурата по глава втора „Администриране на сигнали за
нередности" от Наредбата регламентира специална процедура по
администриране на сигнали, спрямо регламентираното в глава осма на АПК производство по сигнали и
предложения. Това производство завършва с акта по чл. 14, ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Този акт
поставя началото на втората процедура - по администриране на самата нередност,
регламентирана в раздели I, II и III на глава трета „Административни нередности"
от Наредбата. Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата не установява
по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. Той представлява
становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или
установената от него при проверка нередност. Едва след получаване на
становището от засегнатите лица ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата предприемат необходимите
корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата за нередностите, в т.
ч. и корективните действия по доброволно или принудително възстановяване на
средствата, съгласно т. 2 на чл. 28 - чл. 13, ал. 5 от Наредбата. Актът, който
пряко засяга права и законни интереси на бенефициера е този, който
компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. По отношение на
него съществува друг нормативен акт, който регламентира процедурата по издаването
и съдържанието му и приложим в настоящия казус - Методология за определяне на финансови корекции във
връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки и на
договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на
Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и
управление на миграционните потоци (Методология - отм.). Преди всичко следва да
се подчертае, че в кокретния казус не се касае за установяване на недопустими
разходи, същите не се основават на наличие на нередност, нито установяването им
представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция, която
еоснование за намаляване на размера на верифицираните разходи. Нередност
по смисъла на сега действащия Регламент /ЕС/ № 1303/2013 е всяко нарушение
на правото на ЕС или на националното право, произтичащо от действие или
бездействие на икономическия оператор, участващ в прилагането на ЕСИФ, което
има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез
начисляване на неправомерен разход в неговия бюджет. Случаите на нередности са
посочени в чл. 70, ал.1 ЗУСЕСИФ, като нередността като основание за определяне
на финансова корекция е общо дефинирана в т.9 на чл. 70, ал.1 ЗУСЕСИФ.
Предвидено е, че при съблюдаване на законовата рамка и критериите съгласно чл.
70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ могат да бъдат допълнително установени на подзаконово
ниво и други случаи на нередности като основания за извършване на финансова
корекция. Към настоящия момент случаите са посочени в НАРЕДБАТА за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ПМС № 57/2017/, а до нейното приемане съгласно пар. 8, ал. 3 - в
Приложението към МЕТОДОЛОГИЯТА за определяне на финансови корекции във връзка с
нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на
договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на
Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност
и управление на миграционните потоци" (отменен 31.03.2017 г.), приложими
за процесния казус. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2 (36) Регламент
№1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на
икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет." За да е налице нередност по
смисъла на чл. 2 (36) Регламент 1303/2013 е необходимо кумулативното наличие на
трите елемента на фактическия състав на нередността. В тежест на УО е да докаже
не само, че възложителят е допуснал нарушение, но и, че то има характер на
„нередност” по смисъла на посочените Регламент и Наредба, при доказване на
всеки елемент от фактическия състав, включващ и „финансово отражение" под
формата на вреда за общия бюджет. Нанасянето на вреда на общия бюджет на
Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено
нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието "нередност" и по смисъла на
чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета (отм.). В тежест на органа е
да докаже, че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални
вреди на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в
бюджета. Наличието на финансови последици не следва автоматично от факта на
извършване на нарушение, не се предполага по хипотеза, а следва да се обоснове,
вкл. при прилагане на пропорционален метод на определяне на корекцията.
Размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод само в
отделни случаи, когато не е възможно да се направи точно количествено
определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната
безвъзмездна финансова помощ по договора, възможността да се определи точно в
количествено измерение финансовото отражение е от значение за определяне на
използвания метод досежно размера на ФК. Във всички случаи обаче органът следва
в акта си да обоснове финансовото отражение на нарушението. Процесът на
доказване в случая следва да се приеме като анализ въз основа на фактите по конкретния
спор, при който се прави обосновано логическо заключение относно този елемент
от фактическия състав на нередността. Извършеното нарушение, за да представлява
нередност, само по себе си следва да има финансово отражение и в този смисъл
изразът „само
по себе си” има предвид пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и финансовото му отражение. Финансовото отражение не следва да има
точно финансово изражение. Но нарушението е нередност по смисъла на регламента,
когато има финансово отражение върху бюджета, без да има изискване за доказване
на точното му финансово изражение. Липсата на задължение на органа да доказва
точно финансово изражение на финансовото отражение не означава нито че
финансовото отражение се презюмира, нито че органът няма задължение да обоснове
извод за финансово отражение като елемент от обективната страна въз основа на
конкретните факти по спора. Невъзможността да се докаже точното количество на
финансовото отражение не следва да се приравнява на отпадане на необходимостта от
доказване на самото финансово отражение.
От събраните по делото доказателства, настоящия
съдебен състав намира, че в конкретния случай не се установи от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, че има, или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, от
страна на ответника Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев 1869”-гр.Копривщица,
БУЛСТАТ:*********, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК.
С оглед изхода на делото, съдът
намира, че не следва да бъдат присъдени разноски на ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, съобразно отправеното искане от
същия, като не следва бъдат присъждани разноски на ответника Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев
1869”-гр.Копривщица, БУЛСТАТ:*********, поради липса на искане за сторени
такива.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, за признаване на установено по
отношение на ответника Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев 1869”-гр.Копривщица,
БУЛСТАТ:*********, че дължи по договор за безвъзмездна финансова помощ с
регистрационен № 08-12-104-С/27.08.2008 г. сумите в размер на 14 083.18 лева -
главница, 1 932.57 лева - лихва за периода от 31.01.2014 г. до 08.06.2015 г.,
както и законна лихва, начислявана върху главницата, считано
от 08.06.2015 година до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в производството на Министерски съвет, Дирекция „Добро управление”, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 1 като трето лице, помагач на страната на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: