Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270
02.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1358 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Й.Г.Д. ***, против Заповед № 254з-1272/25.11.2019г.
на Началник РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че били налице основанията по
чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за оспорване на заповедта. Сочи се, че
заповедта била незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана, не
съдържала задължителни реквизити на установената форма, издадена била при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
разписани в ЗМВР, нарушения на материалния закон ЗМВР и несъобразяване с целта
на закона, като наложеното дисциплинарно наказание било явно несправедливо. Всички
тези изисквания били свързани с реализиране правото на защита на наказаното
лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който
се налагало наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено
от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното
квалифициране на същото. Навеждат се доводи, че от заповедта не ставало ясно
какво точно извършил оспорващия като деяние (действие или бездействие), кога,
къде и при каква фактическа обстановка било извършено това деяние, какви били
последиците от същото, което в крайна сметка да мотивира
дисциплинарно-наказващия орган да наложи наказание „порицание“. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание липсвали каквито и да е мотиви на
наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата,
довели административно-наказващия орган до извода, че жалбоподателят извършил
нещо неправомерно. По своята същност заповедта била неясна за оспорващия какво
точно му било вменено като деяние и дисциплинарно нарушение, което осуетявало
правото му на защита. Сочи се, че заповедта следвало да съдържа на основание
чл.59, ал.2 от АПК задължителни реквизити. В случая процесната заповед следвало
да отговаря и на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.65 от Инструкция
№8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и за налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР. От оспорената заповед не ставало ясно кое е диспозитива на
нарушението, кои са фактическите и правните основания за издаването ѝ,
кои са нарушените разпоредби и от кой закон, дали ЗМВР, дали посочените наредби
и инструкции, дали служебни задължения, дали заповеди, липсвала смислова и логическа
връзка между диспозицията, санкция и отделните абзаци. Процесната заповед не
съдържала място, време, доказателствата, въз основа на които то било
установено, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка. Тези
изисквания били свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице,
както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се
налагало наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от
обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното
квалифициране на същото и накрая за правилното определяне на наказанието. На
следващо място, съществено били нарушени правилата в ЗМВР и Инструкцията.
Изтекли сроковете по чл.194 и чл.195 от ЗМВР за налагане на наказанията, защото
според заповедта нарушенията били констатирани със справка рег.
№272р-18474/05.09.2019г., а наказанието било наложено на 25.11.2019г. или
повече от два месеца след като били установени. Относно нарушенията, в жалбата
се цитира описаното в заповедта нарушение, като оспорващият сочи, че на първо
място, нямал подчинени по длъжностна характеристика и закон. В посоченото време
изпълнявал служебните си задължения и работил с граждани, а именно А. К. С.от
гр. Д., която в 13:00 ч. на 27.08.2019г. била в кабинета му и работели по прок. преписка
№808/2019г. на РП – Димитровград. На жалбоподателя не му бил възлаган сигнал,
нито на колегата му С., сигналът бил възложен на дежурен автопатрул при РУ
Димитровград М.Д. и Д..Д., които били изпратени от оперативен дежурен при РУ –
Димитровград, посетили сигнала, документирали извършените от тях действия, след
което лицето С. С. бил доведен между 15-16 ч. в РУ – Димитровград при колегата му С.. С. написал жалба, след което му били снети
обяснения, а жалбата на С. била заведена
с рег. №254-5267 от 27.08.2019г. На следващия ден – 28.08.2019г. всички лица,
имащи отношение към сигнала, били доведени в РУ Димитровград, с тях работили
оспорващият с колегата му С., както и други колеги, като сигнала бил отработен
и изпратен в РП – Димитровград по компетентност. Във връзка с така изложеното,
не отговаряло на действителната фактическа обстановка описаното в заповедта, че
С. не предприел действия по проверка на
постъпилия сигнал, напротив, проверка била извършена своевременно и била
изпратена на компетентния орган. В заповедта липсвала всякаква конкретика
относно описания сигнал, какъв бил сигнала, какво станало, какъв е резултата,
какви действия или бездействия предприел С. , в какво се състояла тяхната
неправомерност, има ли допуснати нарушения от негова страна и какво бил длъжен
да предприеме оспорващия и в какво качество, но не го изпълнил и в тази връзка
му било вменено нарушението неупражнен контрол. За това нарушение бил
санкциониран по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, който бил с текст неизпълнение на
служебни задължения или заповеди, но не били посочени нито конкретни заповеди,
нито служебни задължения на оспорващия, които да не е изпълнил, нито пък къде
били регламентирани тези задължения. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
описаното нарушение и оспорва наказанието си в тази връзка. Цитира разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР и сочи, че никъде в заповедта не било посочено
какви точно служебни задължения не е изпълнил и къде били регламентирани тези
задължения. От съдържанието на заповедта по-скоро можело да се установят
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, за което се предвиждало наказание „писмено предупреждение“ на
основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, поради което, дори да се приемело, че има
някакви нарушения, то те били неправилно квалифицирани. Наказващият орган по
никакъв начин не бил обосновал с факти и доказателства неизпълнение от страна
на жалбоподателя на служебни задължения. Обобщено казано, така описани,
нарушенията, извършени от оспорващия, били неясно формулирани и квалифицирани,
което от своя страна осуетявало правото му на защита срещу издадената заповед,
защото не можел да разбере фактическия състав на вмененото му дисциплинарно
нарушение. Особено съществено било нарушението на императивното правило на
чл.206 ал.1 от ЗМВР и то било достатъчно основание процесната заповед да бъде
отменена, като незаконосъобразна, защото жалбоподателят не бил изслушан и не
били приети негови обяснения преди налагане на наказанието. Видно от заповедта,
органът приел негови обяснения от 02.09.2019г. и 28.08.2019г., които били
дадени в друга връзка и по друга проверка и били дадени преди да има образувана
проверка срещу него със Заповед №254з-1225/12.11.2019г., не бил запознат с
обобщената справка на комисията, назначена от Началника на РУ Димитровград и не
бил канен да дава обяснения по констатациите на комисията. Заповедта била
издадена, без да е изяснена напълно фактическата обстановка. Всички тези
нарушения на материалния закон и производствените правила, предхождащи
издаването, накърнявали правата на оспорващия и възможността да се защити
адекватно срещу така определеното му нарушение и наказание. Моли се за отмяна на
оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. Н., моли процесната заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – Началник РУ – Димитровград към
Областна дирекция на МВР гр. Хасково, редовно призована, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, след като взе предвид
изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като анализира
събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед, на инспектор Й.Г.Д., на длъжност
„Полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Димитровград при ОД на МВР – Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, за това, че на 27.08.2019г. около 13.05 часа, не е
предприел действия по контрол над подчинения му мл. експерт С. И.С. , във
връзка с възложен за изпълнение на Ст. С. сигнал, от дежурен служител по график в
оперативно дежурна част при РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, постъпил по
телефон 112, за пострадало лице с имена С. С. , вследствие на нанесен побой в
гр. М., общ. Д.. Посочено е, че с деянието си Й.Д. виновно нарушил чл.26
„Полицейските инспектори пряко ръководят и контролират дейността на подчинените
им младши полицейски инспектори“ от Инструкция №8121з-823 от 5 ноември 2014г.
за организация на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението,
с която бил запознат срещу подпис, което представлявало нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание
чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година. Последното е определено от наказващия орган като дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), за
което му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, на
основание чл.197, ал.1, т.3, във връзка с чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от жалбоподателя
на 03.12.2019г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е
депозирана на 06.12.2019г.
Установи се от приложената административна преписка,
че от В. В. С. а е подадена жалба вх. №272000-12768/28.08.2019г. до Началника
на ОД на МВР – Хасково. Наред с изнесени обстоятелства във връзка с инцидент в
дома им, след който на място пристигнали полиция и линейка, посочила, че
поводът за жалбата било отношението на полицая към нея. Върху жалбата е
поставена резолюция от 28.08.2019г. „Н-к ОХП – За проверка по случая и доклад!
Да се установи как е отработен случая! Срок: 7 дни.“.
След извършена проверка по жалбата, от Зам. Директор
ОДМВР – Хасково е изготвена Справка рег. №272р-18747/05.09.2019г. до Директора
на ОДМВР – Хасково. В същата е обективирано установеното по случая, като е
посочено, че предвид така изяснената фактическа обстановка, могат да бъдат
направени изводи, описани в пет точки. В т.4 е посочено, че ПИ Й.Г.Д. не е
осъществил контрол над мл. инсп. С. И.С. относно изпълнение на служебните му
задължения, свързани с проверката на сигнала, с което не е изпълнил
задълженията си по чл.26 от Инструкция рег.
№8121з-823/2014г. за организацията на дейността в МВР по териториално
обслужване на гражданите. Видно от справката, в обобщение, за изясняване на
установените данни за нарушение на служебната дисциплина от страна на Мл. ПИ С.
И.С. , ПИ Й.Г.Д., ст. инсп. А. П.и Мл. ОД Б.Д. Д., е направено предложение
Началник РУ Димитровград със своя заповед да организира проверка по чл.205,
ал.2 от ЗМВР, като за резултата от проверката да бъде уведомен Директор на
ОДМВР Хасково в срок до 04.10.2019г.
Върху справката е поставена резолюция от 10.09.2019г.,
във връзка с което е извършена
допълнителна проверка, резултатите от която са обективирани в Справка рег.
№272р-20627/03.10.2019г. до Директора на ОДМВР - Хасково, изготвена от Зам.
Директор на ОДМВР – Хасково. В справката е посочено, че при проверката са
установени данни за неизпълнение на служебни задължения от страна на Мл. ПИ С.С.
и ПИ Й.Г.Д., което съставлява нарушение
на служебната дисциплина и не е основание за извършване оценка на дейността на
служителите по реда на Наредба №8121з-408 от 14 април 2015г. Посочено е също,
че предвид горното, работната група потвърждава даденото предложение в справка
рег. 272р-18747/05.09.2019г. Началник РУ Димитровград да прецени има ли
основание за извършване на оценка изпълнението на длъжността от Мл. ПИ С.С. и ПИ Й.Г.Д..
С писмо рег. №272р-21914/21.10.2019г. на ОДМВР Хасково
е изпратена до Началника на РУ Димитровград преписка рег. №272000-12768 от
извършена проверка по жалба рег. №272000-12768/28.08.2019г. от В. В. С. а от
гр. Д за предприемане на действия, съобразно констатациите в справките от
проверката.
Във връзка с това, от Началник РУ – Димитровград е
издадена Заповед рег. №254з-1225/12.11.2019г., с която е разпоредено да се
извърши проверка за изясняване обстоятелствата, посочени в справки с рег.
№№272р-18747/05.09.2019г. и 272р-20627/03.10.2019г. по описа на ОДМВР Хасково, в
които са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на
РУ Димитровград: инспектор Й.Г.Д. – ПИ в гр. ТП в СОП при РУ Димитровград и мл.
експерт С. И.С. – Мл. ПИ в гр. ТП в СОП
при РУ Димитровград. Със заповедта е определен състава на комисията и е указано
за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва
най-късно до 25.11.2019г.
От Началник РУ Димитровград е изготвено Предложение
рег. №254р-34645/19.11.2019г., с което се предлага материалите от извършената
комплексна проверка от служители на ОДМВР- Хасково в състав комисар Г. Б.– Зам.
Директор ОДМВР Хасково и ст. инсп. Д. Д.– Н-к гр. ТП“ в сектор „ООРТП“ към
отдел „ОП“ при ОДМВР – Хасково, във връзка с жалба с рег.
№2720100-12768/28.08.2019г. по описа на ОДМВР – Хасково, депозирана от В. В. С.
а от гр. Д., да бъдат приобщени към дисциплинарно производство по чл.205 ал.1
от ЗМВР, образувано със Заповед с рег. №254з-1225/12.11.2019г. на Н-к
РУ-Димитровград. Предложението е утвърдено от Директор ОДМВР – Хасково.
При извършените проверки, резултатите от които са
обективирани в Справка рег. №272р-18747/05.09.2019г. и в Справка рег.
№272р-20627/03.10.2019г., са събрани относимите за случая писмени
доказателства. Пред проверяващия са дадени обяснения
(сведения) №254р-25741/28.08.2019г. и
№272р-18461/02.09.2019г. от Й.Г.Д. ***,
които в последствие са приети от Началник
РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково на 20.11.2019г., видно от поставените
върху тях резолюции, т.е. преди издаване на заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на жалбоподателя в настоящото производство.
С покана рег. №254р-34786/21.11.2019г. инспектор Й.Г.Д.
е поканен на основание чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.1 от ЗМВР да се яви на
21.11.2019г. в 15:05 ч. в сградата на РУ-Димитровград, стая №32, за да се
запознае с обобщени справки с рег. №272р-18747/05.09.2019г. и с рег.
№272р-20527/03.10.2019г. по описа на ОДМВР – Хасково и всички материали от
проведеното дисциплинарно производство по чл.205, ал.1 от ЗМВР, образувано със
Заповед рег. №254з-1225/12.11.2019г. на главен инспектор Т. Г.– Началник
РУ-Димитровград. Указано е, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената
справка има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до
Началник РУ-Димитровград, относно посочените в обобщената справка фактическа
обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и
да представи доказателства за твърденията си. Посочено е също, че ако на
указаната дата, час и място не се яви да се запознае с обобщената справка от
проведеното дисциплинарно производство или не даде допълнителни обяснения или
възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от него причини. Поканата
е връчена на лицето на 21.11.2019г. в 15:00 ч. срещу подпис.
Видно от Протокол за отказ на държавния служител,
срещу когото се води дисциплинарно производство, за представяне от него на
допълнителни обяснения или възражения рег. №254р-34960/22.11.2019г., служителят
се запознал с посочените в покана рег. №254р-34786/21.11.2019г. справки и
материалите от дисциплинарното производство на 21.11.2019г. в 15.50 часа, което
удостоверил с подпис. Отразено е, че въпреки, че на служителя бил предоставен
24-часов срок, той не се възползвал от правото си да даде допълнителни
обяснения или възражения, по зависещи от него причини.
На 25.11.2019г. е издадена разглежданата в настоящото
производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същата е връчена
на дисциплинарно наказаното лице на 03.12.2019г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд -
Хасково на 06.12.2019г., т. е. в рамките на законоустановения срок, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната заповед
е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в
чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание.
Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“
по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на 25.10.2019г. при получаване от Началника
на РУ – Димитровград и резолиране на писмо рег. №272р-21914/21.10.2019г. на ОД
на МВР – Хасково, с което е изпратена преписка рег. №272000-12768 от извършена
проверка по жалба рег. №272000-12768/28.08.2019г. от В. В. С. а от гр.
Димитровград, за предприемане на действия, съобразно констатациите в справките
от проверката. При това положение оспорената заповед е издадена в установения
двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на
издаването ѝ - 25.11.2019 г. не е изтекъл и едногодишният срок от
извършването му.
Съдът констатира, че е спазено и императивното
изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващият орган
преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят е
бил запознат със съдържанието на изготвените справки и материалите от
дисциплинарното производство, като това е отразено срещу подпис от самия
жалбоподател на дата 21.11.2019г. В последствие с покана рег. №254р-34786/21.11.2019г.,
получена от жалбоподателя на 21.11.2019г., на същия е указана възможността за
представяне в срок до 24 часа на допълнителни обяснения или възражения във
връзка с констатираното дисциплинарно нарушение, както и да представи
доказателства за твърденията си. Дисциплинарно наказаното лице не се е
възползвало от дадената му възможност, видно от Протокол рег.
№254р-34960/22.11.2019г, а заповедта е издадена на 25.11.2019г., т.е. след
това.
Оспореният акт е
обективиран в писмена форма, но не са
спазени изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР относно съдържанието на акта.
Съгласно чл.210,
ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Възраженията на
жалбоподателя относно липсата на ясно, точно и пълно описание на извършеното
нарушение изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. С оспорената заповед
на жалбоподателя се вменява неизпълнение на служебни задължения, но не се
посочват и индивидуализират конкретни такива. Вменява се и това, че не е
предприел действия по контрол над подчинения му мл. експерт С. И.С. , без да се
сочи в какво следва да се изразяват тези действия, респ. не се описва конкретно
поведение на служителя, какъв точно контрол е следвало да осъществи, въз основа
на разпоредбите на закон, на издадени подзаконови нормативни актове, на
заповеди и разпореждания ли е следвало да предприеме действия по контрол,
съответно защо е прието, че мл. експерт С. И.С. е подчинен на оспорващия и защо именно
оспорващия е следвало да осъществява контрол над този служител за този
конкретно случай. Не се сочи какви според дисциплинарно-наказващия орган са
законосъобразните действия, които е следвало да бъдат предприети, за да е
възможно наказаното лице да разбере за какво конкретно поведение му се ангажира
дисциплинарната отговорност, а и съда да извърши проверка дали в действителност
наказаното лице е имало задължение да предприеме конкретното действие и дали го
е осъществило. При така посоченото в заповедта, не става ясно за какво точно
нарушение е наказан жалбоподателя и дали е наказан за едно нарушение на
служебната дисциплина или за няколко такива.
В оспорения акт
се сочи, че с деянието си Й.Д. виновно е нарушил чл.26 „Полицейските инспектори
пряко ръководят и контролират дейността на подчинените им младши полицейски
инспектори“ от Инструкция №8121з-823 от 5 ноември 2014г. за организация на
дейността в МВР по териториалното обслужване на населеното място, с която бил
запознат срещу подпис, което представлявало нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, но видно от текста на посочената
разпоредба (на чл.26), същата е твърде обща и не внася каквато и да е яснота по
конкретното коментирано в заповедта нарушение.
Така изложеното
неясно описание на нарушението настоящият състав определя като водещо до
постановяване на процесния акт при допуснато нарушение по чл.210 от ЗМВР относно
формата на акта и водещо до отмяна на същия съгласно разпоредбата на чл.146,
т.2 от АПК. Посочената неяснота в описанието на нарушението от своя страна е
довела и до засягане в значителна степен правото на защита на наказаното лице,
както и правото му да разбере въз основа на какви конкретно факти се ангажира
дисциплинарната му отговорност, с оглед възможността да се брани срещу същите.
Описанието на
нарушението чрез посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и посочването на доказателствата, които го установяват, са от
значение както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за
адекватния съдебен контрол относно материалната законосъобразност на акта, а в
случая такива реквизити оспорената заповед не съдържа.
Предвид
изложеното съдът счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да
се произнесе с мотивиран акт, така, както се изисква с нормата на чл.59 от АПК
и чл.210, ал.1 от ЗМВР. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта,
в това число фактически основания за издаване на акта, е нарушение на
изискването за спазване на установената му форма, а последното препятства
възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Декларативното
посочване, че служителят не е предприел действия по контрол над подчиненият му
мл. експерт С. И.С. , във връзка с възложен за изпълнение на Ст. С. сигнал, от дежурен служител по график в
оперативно дежурна част при РУ-Димитровград към ОДМВР – Хасково, постъпил по
телефон 112, за пострадало лице с имена С. С. , вследствие на нанесен побой в
гр. М., общ. Д;, без да се посочва в какво точно се изразява дължимото от
жалбоподателя поведение, не би могло да се възприеме като описание на
нарушение, за което следва да се търси дисциплинарна отговорност. Така даденото
от органа описание на нарушението е ограничило напълно възможността на жалбоподателя
да упражни правото си на защита.
Ето защо при
издаване на оспорения акт административният орган е допуснал не само нарушение във формата на акта, но и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на
дисциплинарната процедура, което предопределя отмяна на същия.
Не се споделя
направеното възражение, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.206, ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
служителя или да приеме писмените му обяснения.
След извършване
на проверките, крайните констатации, вкл. такива за наличие на конкретно
дисциплинарно нарушение, са обективирани в Справка рег.
№272р-18747/05.09.2019г. и в Справка рег. №272р-20627/03.10.2019г., предявени
на жалбоподателя за запознаване на 21.11.2019г. По преписката няма
доказателства жалбоподателят да е искал да даде допълнителни обяснения или
възражения. Задължението на органа по чл.206, ал.1 от ЗМВР го обвързва да
изслуша лицето, срещу което е предприето дисциплинарно производство и да приеме
обясненията му, като ги съобрази преди издаване на дисциплинарно наказващ акт,
но при липса на активност от страна на лицето, същият няма задължение с нарочен
писмен акт да изисква такива обяснения. След запознаване с цитираните справки,
за жалбоподателя е било ясно, че срещу него има образувано дисциплинарно
производство и при желание е могъл да даде обяснения по всеки един от
изложените в справките факти. Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя
наличието на твърдяно процесуално нарушение в тази насока.
Независимо от
последното, допуснатите от органа нарушения във формата на акта възпрепятстват
преценката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Такава
преценка в случая е невъзможна, поради липса на ясно описано в оспорената
заповед деяние или деяния, които да бъдат подложени на проверка и анализ дали
съставляват дисциплинарно нарушение по дадената от органа правна квалификация.
Последното е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, предвид
което оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна по смисъла
на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Предвид изхода на
спора, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски
е направено от страна на пълномощника своевременно. Разгледано по същество е и
основателно. Ответната страна не е направила искане по чл.78, ал.5 от ГПК. С
оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева, от които 10
(десет) лева платена държавна такса за образуване на производство (л.6 от
делото) и 400 (четиристотин) лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение (л.98).
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 254з-1272/25.11.2019г. на
Началник РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково
да заплати на Й.Г.Д. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: