№ 4755
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110211384 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 11384 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. А. срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата с № ********** от 05.04.2022 г. на Агенция пътна
инфраструктура, с който на Р. Н. А., ЕГН-********** е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за административно
нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП и
такса по чл.10б, ал. 5 от ЗДП в размер на 27 лева.
.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, изпраща проц.представител-адв.
П.Н. от САК, която пледира за отмяна на издадения ЕФ по съображенията, изложени в
жалбата. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с изложени доводи за незаконосъобразно
издаден ЕФ, при допуснати съществени процесуални нарушения и несъразмерност на
наложеното административно наказание. Не се претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована-изпраща представител-юрк. Димитров,
който пледира за потвърждаване на ЕФ с довод за осъществен състав на нарушение.
Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.
1
Съдът след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2022 г. в 12: 45 часа е установено нарушение №
DСB321930А575711Е053021F160АВЕА6 с пътно превозно средство-товарен автомобил ***
с технически допустима максимална маса 12000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6D, без ремарке, управлявано от жалбоподателя Р. Н. А., в община Столична, за движение
по път А-2 км. 6+804, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е
заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
прминаването. Нарушението блило установено с устройство № 20141, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-2 км. 6+804.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за
събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на
ППС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е
*** След подадена декларация от дружеството е установено, че водач на ППС е
жалбопадетлят Р. А..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята
съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад,
съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на
нарушението № DСB321930А575711Е053021F160АВЕА6, ведно със снимков материал към
него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава
вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва
и извършването на нарушението.
Съдът отчете събраните доказателства като непротиворечиви и способстващи за
установяване на обективната истина по делото, поради което ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
2
изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, тъй като обжалваният ЕФ е издаден след първоначално
издаден такъв на дружеството-собственик на процесното ППС и изпълнение на процедурата
по връчване и представяне на доказателства за лицето, управляващо товарния автомобил
към констатираната дата 05.04.22г.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаването на ЕФ по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДП, извършено в качеството му на водач на
ППС. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закон за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв. Т.е, субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е лицето,
управлявало процесното ППС към момента на преминаване през въпросния платен пътен
участък.
Безспорно е установено, че на 05.04.2022г. жалбоподателят е управлявал ППС с
рег. № СВ 0162 РК с технически допустима максимална маса – 12 000, брой оси 2 по път А-
2 км 6 + 804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътното
превозно средство не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно посочената норма от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса
за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б ал. 3 (с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона). В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на Тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
3
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
нарушение АПИ не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да
се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление. В разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП е предвидено: "При
установяване на нарушение по чл. 179 ал. 3-3б, преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността
да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закон за пътищата. Когато актът за установяване на
нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази
такса се предоставя с връчването на акта. ". В последващите алинеи са уредени начина по
който следва да бъде извършено плащането на таксата и последиците от това, а именно
освобождаване от административно наказателна отговорност. Съгласно чл. 189ж ал. 1 и сл.
от ЗДвП: "При нарушение по чл. 179, ал. 3-3б, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 -
3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. ". От друга страна в ЗП липсва правна уредба
за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на
административно наказателна отговорност се реализира с издаването на наказателно
постановление въз основа на АУАН. Анализирайки посечените по-горе разпоредби се налага
извода, че неправилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. В допълнение
следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, а респ. това следва и да е
дата на издаване на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която
да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП.(което е въведено едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.)
Съдът приема за основателни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за остро противоречие на наложеното административно наказание с
принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС. В случая санкцията по чл.
179, ал. 3-3б от ЗДП, както и чл. 187а, ал. 5 от ЗДП е фиксирана и не предвижда възможност
за преценка на конкретните факти и рзмерът на наказнието е еднакво без да се прави разлика
дали липсва каквото и да е плащане на таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП или е налице плащане
за различен маршрут, какво е отклонението от маршрута и пр. Така предвидените в чл. 179,
ал. 3-3б от ЗДП и чл. 187а, ал. 2 от ЗДП размери на административно наказание не
съответстват на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива
4
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат
съразмерни. Налице са редица Решения на СЕС, съгласно които изискването за съразмерност
закрепено в разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 17 юни 1999 г., не допуска национална правна уредба да предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване
на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от
предвидената възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност
при заплащането на компенсаторна такса. ( С-210/10, С-501/14, С-497/15 и С-498/15 и
др.)Поради това съдът намери, че в настоящия случай изискванията за съразмерност на
адм.наказания не са били спазени, като с оглед дължима пътна такса в размер на 27 лева,
наложената глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, е несъотносимо висока и се
явява самоцел. Поради това и в настоящото производство с издаването на ЕФ и налагането
на визираната по-горе глоба не е съобразена нормата начл.12 от ЗАЙНН, съгласно която
целта на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения в страната правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са нарушени императивни
законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да
упражни ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42 и чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
фактическите констатации на контролните органи.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на
атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални процесуални пороци,
произтичащи от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при избор на
реда за ангажиране отговорността на жалбоподателя и при посочване на нарушената
материално правна разпоредба, като с оглед значимостта на така установените пороци се
обезсмисля последващото разглеждане на спора по същество с обсъждане на останалите
възражения и искания на жалбоподателя.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата с № ********** от 05.04.2022 г. на Агенция пътна инфраструктура, с който на Р.
Н. А., ЕГН-********** е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева за административно нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДП, на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП и съответната такса по чл.10б, ал. 5 от
ЗДП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 27 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6