Решение по дело №977/2017 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 102
Дата: 16 април 2018 г. (в сила от 3 октомври 2018 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20173620100977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. Нови пазар, 16.04.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното заседание на двадесет и февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №977 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

           

Предявена е искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на Земеделска кооперация „Надежда“ – с. О., общ. Т., представлявана от Р.А.Д. против ответницата Ф.О.Ю. *** с искане съдът да признае за установено, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя.

В исковата молба ищецът твърди, че между земеделската кооперация и ответницата е сключен договор за аренда на земеделска земя на 08.03.2014 г., по силата на който ответницата, в качеството на арендодател, предоставила на ищеца, в качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване земеделска земя – имот №027049, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 10, 003 декара, за срок от седем стопански години. Договорът бил вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г. Ищецът установил, че на 28.04.2017 г. в Службата по вписванията – Т. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда №*** г., на основание чл.11, ал.4 от Закона за арендата в земеделието, а именно поради това, че земеделската кооперация преарендувала имота, предмет на договора, без да изпълни задължението си по чл.11, ал.1 от ЗАЗ да уведоми незабавно арендодателя. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за уведомяване на ответницата, като с решение на Управителния съвет на кооперацията от 15.11.2016 г. било прието стопанисваната от ЗК„Надежда“ земеделска земя да се отдаде за ползване на „О. 07“ – ООД. На основание това решение в края на месец ноември се подписали договори за преаренда и пренаемане на земята, а веднага след вписването на договорите, на 05.12.2016 г. в сградата на кооперацията и в кметството на с. О. били залепени обявления за извършеното преарендуване. С това задължението на кооперацията за уведомяване по чл.11, ал.1 от ЗАЗ било изпълнено и за ответницата липсвало основание да прекрати договора. Самата тя не изпълнила задължението си по чл.11 ал.4 от ЗАЗ да отправи до ищеца предизвестие за прекратяването на арендния договор. В тази връзка ищецът оспорва редовността на връчването на уведомление за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването.

По горните съображения ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между страните по делото съществува арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Службата по вписванията – Т. под №**. №** г. по отношение на горепосочения имот. Ищецът моли също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК извършеното вписване в Службата по вписванията – Т. на едностранно прекратяване на договора за аренда №*** г., да бъде отменено.

На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и ѝ е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител на ответницата адв. Г. Д. от АК - В.. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и ответницата го оспорва. Тя твърди, че е член кооператор в ЗК „Надежда“ и соченото от ищеца заседание на УС на кооперацията не е провеждано. Протоколът бил съставен еднолично и впоследствие подписван от членовете на УС. Твърдяното решение на УС било невалидно и председателят на кооперацията нямал правно основание да преотдаде под аренда имота на трето лице. Въпросът за преарендуване на земите бил приоритет на общото събрание на кооперацията, съгласно чл.24, ал.2, т.11 и чл.39, ал.3 от Устава на ЗК „Надежда“, а на общо събрание такова решение от кооперацията не било вземано. С договор за преарендуване, вписан в Службата по вписванията – Т. с вх. №*** г. имотът бил преотдаден под аренда, за което обстоятелство ответницата не била уведомена. Затова с нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на ищеца на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т., кооперацията била уведомена за прекратяването на договора. Ответницата оспорва твърдението в исковата молба, че било разлепено обявление за извършеното преарендуване.  Предвид това ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е установено по делото, че между ответницата и ищцовата страна е бил сключен договор за аренда №**. №** г, вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г., по силата на който ответницата е предоставила на ищцовата страна за временно и възмездно ползване земеделска земя – имот №027049, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 10, 003 декара, за срок от седем стопански години.

На 15.11.2016 г. четирима от петте членове на Управителния съвет на ищцовата кооперация – К. Х. И., свидетелят Ф.М.А., свидетелят И.К.И. и председателят на кооперацията Р.А.Д. взели решение земите, които кооперацията обработва по сключени договори за аренда, да бъдат преарендувани, като кооперацията сключи договор с друг арендатор. Последният от членовете на Управителния съвет – свидетелката Г. Х. С. не била уведомена за съвещание на съвета, нито за взетото решение. Тя разбрала за него след като договорът за преарендуване бил вече сключен.

На 18.11.2016 г. бил сключен договорът за преарендуване на земеделска земя между ищцовата страна и „О. 07“ – ООД – с. О., общ. Т., с който множество земеделски земи били преотдадени под аренда на посоченото дружество, между които бил и земеделският имот на ответницата. Договорът за преарендуване бил вписан в службата по вписванията – Т. с вх. №*** г.

Обстоятелството, че е сключен договор за преарендуване не станало известно на ответницата тогава, тъй като ищцовата страна не я уведомила незабавно за преарендуването. На 05.12.2016 г. свидетелката Ф.И. А. – касиер на кооперацията към онзи момент, заедно с председателя на кооперацията залепили обявление за преотдаването под аренда на земите на„О. 07“ – ООД на вратата на кооперацията и на кметството, но тези обявления не станали достояние на арендодателите. Ответницата узнала за факта на преарендуването през месец февруари 2017 г. Тогава тя, заедно с други арендатори отправила към ищцовата страна двумесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда, на основание чл.11, ал.4 от Закона за арендата в земеделието. Предизвестието било отправено чрез нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на председателя на ищцовата кооперация на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. След това по повод молба от 28.04.2017 г. от страна на ответницата в службата по вписванията – Т. под аренда под №*** г. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда между ищеца и ответницата.

Гореописаните обстоятелства съдът прие за установени безспорно от представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Фактите относно сключения договор за аренда, сключения договор за преарендуване на земеделски земи и вписаното едностранно прекратяване на договора между ищеца и ответницата, са установени с категоричност, а са и безспорни между страните.

Относно извършеното преарендуване следва да се има предвид на първо място, че такава възможност за преотдаване на целия арендован имот или части от него по преценка на арендатора е уредена в т.10 от сключения договор за аренда между страните по делото. Без съмнение не е в правомощията на Управителния съвет на Земеделска кооперация „Надежда“ да вземе решение обработваната земя от кооперацията да се преотдаде на „О. 07“ ООД под наем, аренда или друга форма на обработване. В разпоредбите на чл.24, ал.2, т.11 и чл.39, ал.3 от Устава на кооперацията е предвидено, че това решение следва да се вземе от общото събрание на кооперацията. Сключеният договор за преарендуване не е оспорен и не е атакуван на това основание, а основанието, на което ответницата е прекратила едностранно договора за аренда; което ищцовата страна твърди, че не се е осъществило и което е основният въпрос на настоящия процес, е дали ищцовата страна извършвайки преарендуване, е уведомила незабавно ответницата за това, каквото задължение е регламентирано в чл. 11, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Затова независимо от отговора на въпроса дали решението за преарендуване е правомощие на Общото събрание на кооперацията или на управителния му съвет, съдът счита, че ищецът не е изпълнил основно свое задължение към арендодателя, а именно да го уведоми незабавно писмено за осъщественото преарендуване. Действително по делото са представени протоколи за поставяне на обявление до арендодателите и наемодателите  на кооперация „Земеделска кооперация Надежда“ от 05.12.2016 г., според съдържанието на които е поставено обявление  в сградата на кооперацията и кметството на село О.. Налице са противоречиви свидетелски  показания относно наличието или липсата на поставени такива обявления. В тази насока съдът не може да игнорира показанията на посочената от ищцовата страна свидетелка Ф.И. А., която е заявила, че лично тя е залепила уведомления. Това обаче не е правната форма всеки от аренодателите да бъде уведомен и то незабавно за извършеното преарендуване на земеделската земя. Още повече, видно от показанията на посочените от ответната страна свидетели (на чиито показания съдът също няма основания да не се довери), въпросните обявления не са стигнали до ответницата. Също така е видно, че с нотариалната покана, отправена чрез нотариус  при РС-Т. до ищеца на 15.02.2017 г. и получена от него на 16.02.2017 г. ответницата е осъществила правото си, с двумесечно предизвестие да прекрати сключения договор за аренда. Позовала се е на разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗАЗ, съгласно текста на която при неспазване на ал.1–3 арендодателят може да прекрати едностранно договора за аренда с двумесечно писмено предизвестие, като предизвестието се отправя до арендатора в срок до една година от узнаване на преарендуването, залагането или прехвърлянето на права. Правото да прекрати договора е осъществено от ответницата в този срок. Затова съдът приема, че извършеното едностранно прекратяване на договора е произвело правни последици и договорът е валидно прекратен.

Относно твърденията на ищцовата страна, че оспорва редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, то видно от изисканата и изпратена от Службата по вписванията – Т. преписка №886/28.04.2017 г., че изготвената нотариална покана е съставена чрез пълномощник – адв. Г. Д., упълномощена изрично от ответницата, включително и с права да изпраща нотариални покани за разваляне на арендни договори. Нотариалната покана, както по-горе бе споменато, е връчена на председателя на кооперацията, за което е съставена разписка от 16.02.2017 г. и връчването е удостоверено на същата дата с рег. №435 от нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. Съобразно тези факти съдът счита, че възраженията на ищцовата страна относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, са неоснователни.

 Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че предявеният от ищцовата страна иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

            При този изход на процеса ищцовата кооперация следва да заплати на ответницата направените разноски по делото, в размер на 300 лв., съобразно представения списък на разноските.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан  предявения иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от  ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ  „НАДЕЖДА”, с ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление – село О., общ. Т. – стопански двор, представлявана от  управителя Р.А.Д., срещу Ф.О.Ю. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото - ищеца като арендатор и ответницата като арендодател, по договор за аренда №*** г, вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г., по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 10,003 дка, имот №027049, в землището на с. О., общ. Т., обл. Д..

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ  „НАДЕЖДА”, с ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление – село О., общ. Т. – стопански двор, представлявана от  управителя Р.А.Д. да заплати на Ф.О.Ю. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: