Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.03.2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На пети март две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 16498 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Х.М.Д.
с която претендира да бъде прието за установено по
отношение на „Е.П.” АД ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление ***, че не му дължи сумата от: 5360,78 лева,
представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. *****, клиентски №
**********, абонатен № ********** през периода 21.10.2017г. до 20.10.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №**********/27.09.2019г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права: ищецът като купувач и ответникът като
продавач са страни по договор за продажба на електроенергия с място на
доставка обект находящ се в *****. Ищецът узнал,
че с фактура №**********/27.09.2019г.
му е начислено потребление в
размер на 5360,78 лв., което оспорва, като твърди, че не е
получавал реално такова количество електроенергия. Твърди, че
ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна „Е.П.” АД, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието
на договор между страните за продажба на електроенергия. Сочи се, че на 20.10.2018г. е
била извършена проверка на средството за измерване на обекта в гр. *****, клиентски № **********, абонатен № **********, при която в
присъствието на член на домакинството на клиента и един свидетел било констатирано,
че регистър 1.8.4. има
неотчетена ел. енергия. За проверката бил съставен констативен протокол. Електромера
бил демонтиран и изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана
външна софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени задълженията
на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена
корекция на сметката по чл. 50 от ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а реално
доставено количество електроенергия, което не е било
отчетено от видимите
регистри на СТИ. Процесната
сума е натрупаното количество в регистър 1.8.4, който не е видим на дисплея и е
действително потребено в обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
От писмените доказателства - копия от: констативен протокол №
1202470/20.10.2018г.; констативен протокол № 2177/19.09.2019г.-АУ-Е-000029-59010/23.10.2018г. на БИМ; становище за начисляване на
електрическа енергия от 25.09.2019г.; фактура №
**********/27.09.2019г.; уведомителни писма
с изх. №55249-КП1202470_1/27.09.2019г. от
,,Електроразпределение север“АД и с изх. №
55249_КП1202470_2/30.0.92019г. от ,,Енерго
–Продажби“ АД с обратни разписки; справки за потреблението и
за платени и неплатени фактури от 23.10.2019г. на
клиентски № ********** от 22.10.2019г., се
установява, че: на 20.10.2018г. от длъжностни
лица на „Електроразпределение Север“ АД била извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обект находящ се в гр. *****, клиентски №
**********, абонатен № **********. На 19.09.2019г. в
БИМ била извършена експертиза на СТИ, при която било
установено отчет по регистър 1.8.4 в размер на 28273 квт/ч. Не са
налице
механични повреди по СТИ и отговаря на изискванията за
точност при измерване, но не съответства на техническите характеристики за
правилно отчитане, поради софтуерна манипулация в тарифната му схема за
отчитане. Въз основа на съставения констативен протокол за извършената проверка
на абоната било изготвено становище за
начисление на неточно измерена ел. енергия за период от 21.10.2017г. до 20.10.2018г. която
е остойностена във фактура № **********/27.09.2019г. в размер на 5360,78 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, са налице данни за неправомерно вмешателство във софтуера на СТИ, което е
преминало метрологична регулярна проверка и към датата на проверката е било
годно да измерва електроенергия. Няма данни кога е монтиран и при какви показания.
Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип
електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.4
не е видим за отчитане на енергията от
дисплея на СТИ. Той може да бъде
визуализиран с допълнителни кодове. В случая е
взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по
формула и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия
период.
Цената е изчислена по така
наречените технологични разходи. За този тип
вмешателство трябва да се притежава софтуер. Софтуерната
промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу в
стойностите на показанията.
Не е възможно да се определи кога точно е започнало
натрупването на енергия в този регистър, тъй като файлът в който се съдържа
тази информация е изтрит при неправомерното вмешателство в програмата за
параметризация при електромера. Тарифа 4 и
регистър 1.8.4 са предназначени да
измерват енергия,
която в случая
не се използва, а по софтурен
път
е указано част от енергията да се натрупва в тази тарифа. Електромерът е имал и ежемесечни
показания по редовните тарифи. При проверката в БИМ,
енергията е преминала през измервателната система на електромера и се натрупвала
в тарифа 1.8.4, поради което и в минал момент
евентуално също се е натрупвала там. Теоретично е възможно и
да не е преминала преди това, както и регистър 1.8.4 да не е бил с нулеви показания при
монтажа на електромера.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
При иск с горепосоченото правно основание, в тежест на
ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, а ответника да докаже
факта /фактите/, от който произтича вземането му, както и размера на същото.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия
на „Енерго-Про
Мрежи” АД /„Е.Он България Мрежи”/ и „Енерго про Продажби” АД /„Е.Он
България Продажби”/.
За настоящия казус, освен договора при ОУ на
ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката
/ЗЕ/, (Обн.
ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.), Наредба № 6
от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.)
и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой
98 от 12.11.2013г.).
След допълненията и измененията в нормите на чл.
83 ал. 1, чл. 98 ал. 2, чл. 98а и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ
(обн. ДВ, бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за
приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Към настоящия момент,
съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г. възможност, е налице
приключило производство по реда на чл. 83 ал. 2 ЗЕ, тъй като на 14.10.2013г. от
ДКЕВР са приети нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия
(обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.), в раздел ІХ от
които е уреден реда за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на Раздел III, Глава пета от АПК, тъй
като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката,
поради което не представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат
задължителен характер за всички негови адресати, поради което след
16.11.2013г., т.е. през процесния период е налице предвидена законова
възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни клаузи. Понастоящем с Решение № 1500/06.02.2017г. петчленен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. (обн. ДВ 15/14.02.2017г.) е обезсилил
в една част и отменил в друга Решение № 12897 от 01.12.2015 г., по адм. д. № 9462 по описа за 2014г. на ВАС, като са отменени
ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г.,
Предвид
отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г. не е налице законоустановена
възможност за доставчиците да извършат такива корекции. Процесната корекция е извършена след тази
дата, поради което е липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в специална
подзаконова норма форма, с който да е съобразена. В случая към датата на
реализиране на това материално право /изготвяне на становището/ с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС са били отменени и нормите, в
които то е предвидено - чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Дори
и да се приеме, че отмяната на нормите уреждащи материалното право по чл. 48 - чл.
51 ПИКЕЕ и формалната процедура при реализирането му, не обуславя незаконосъобразността на прилагането му, процесната
корекция отново е необоснована.
Предвид
цитираните правни норми се налага извода, че предоставената
на енергоснабдителното предприятие възможност за едностранна корекция на
потребеното, но неотчено количество електроенергия за минало време, възниква
при наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в
които задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за
извършената по правилата на чл. 83
ал.1 т.6 от ЗЕ корекция на сметката му;
Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия,
която е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена; Неизмерването,
неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е в резултат от доказано неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от
потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на
чл.120 ал.3 ЗЕ; спазване на нормативно и договорно уредената процедура при
удостоверяването и уведомяването на клиента за извършената корекция.
В
настоящия случай, от изслушаната по делото СТЕ безспорно се установява, че СТЕ е от одобрен тип, метрологично
годно и технически изправно. При извършване на проверката
на СТИ не е констатирано същото да не измерва или пък да измерва с грешка извън
допустимата. Налице е софтуерна намеса, която е довела до неотчитане
от видимите на дисплея регистри на електромера.
Според ВРС, в настоящия случай не е налице единствено последното от
горепосочените кумулативни изисквания за законосъобразност на корекционната
процедура по Раздел ІХ от ПИКЕЕ –
спазване на нормативно уредения ред за извършването й. Наличието на отчет в регистър 1.8.4 е резултат на
намеса в софтуера на СТИ, при което част от разходваната ел.енергия се препраща
в регистър, който е видим само при контролна проверка. От това следва извода,
че посоченото количество в този регистър е реално потребено, което
обстоятелство би следвало да се установи чрез изготвяне на разпечатки от
паметта на електромера или от системата за дистанционен отчет, което не е
сторено.
Съгласно чл.
50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира
количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не
по-дълъг от една година. В случая е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Въпреки това обаче
разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е
настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не с дистанционен отчет /т.нар. „смарт”/, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен
продукт на практика лишава клиента от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол не
посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което
поставя под съмнение проверката на това основание.
От съществено значение в случая е също така, че
дори и да се приеме за реално преминало количеството електроенергия отчетено в
регистър 1.8.4, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е
преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в
различните периоди от време /в този смисъл заключението на вещото лице и
изготвеното от ответника становище/. По делото не е представен протокол за монтаж на процесният
електромер и липсват данни за това, какви са били
показанията на скритите регистри на
електромера към момента на монтажа. Неизяснено
е и каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.4, доколкото
липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна, и нощна
тарифа. /в т.см. решения по в.гр.д. №
755/20107г. на ВОС и в.гр.д. № 753/2017г. на ВОС и др./. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Поради това
задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова
тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване.
Съдът не споделя доводите за приложимост на общите
норми по чл. 200 вр. чл. 183 ЗЗД в настоящия случай.
ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му
регламентират специална форма при сключването на договор за продажба на електроенергия,
отчитането и заплащането й. Формалните сделки пораждат
правно действие по отношение на сключването им, евентуални изменения и/или удостоверяване на изпълнението на
задължения по тях, само ако са в
установената от закона форма.
В случая тази форма не е спазена, тъй
като правилата, които следва да е уредят по силата на закона са били отменени,
което води до недействителност на всяко правно действие, за което се изисква
такава форма.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че операторът не установи по период и стойност ежемесечното реално потребление
в обекта на ищеца, като същевременно не установи и наличието на законосъобразно
проведена корекционна процедура. Поради това предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата
на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца
искане за присъждане на разноски, такива
следва да му бъдат определени според представените доказателства – вносни бележки и договор за правна помощ в размер на 221,63 лева за държавни такси и 650 лв. за адвокатско
възнаграждение. В тази насоска съдът намира за основателно възражението на
ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК, като приема, че адв. възнгараждение е прекомерно
над размер от 600 лв., съобразно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС, фактическата /вид и обем на меродавните за спора обстоятелства,
събраните доказателствата, и извършени процесуални действия/ и правна /обем на
приложимото материално право и съдебна практика/, сложност на спора. При това
положение общия размер на дължимите разноски е 821,63 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124 ал. 1
от ГПК, че Х.М.Д. ЕГН ********** не
дължи на „Е.П.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5360,78 лева,
представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. *****, клиентски №
**********, абонатен № ********** през периода 21.10.2017г. до 20.10.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №**********/27.09.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „*****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.М.Д. ЕГН ********** сумата от 821,63 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: